Решение № 48 от 05.05.2025, Районен съд - Попово

РЕШЕНИЕ

№ 48 гр. Попово, 05.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПОПОВО, XII СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Маринела Г. Стефанова при участието на секретаря Димитринка Г. Лефтерова като разгледа докладваното от Маринела Г. Стефанова Административно наказателно дело № 20253520200037 по описа за 2025 година

Административнонаказателното производство по чл.59 и сл. ЗАНН е образувано по жалба на Х. Н. М. от с.Л., общ.Попово, против Наказателно постановление №252500007/11.02.2025г. от директор на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Търговище, с което за нарушение на чл.62, ал.1 от КТ, на жалбоподателя е наложено административно наказание - глоба в размер на 1600.00 лв..

В жалбата се оспорва извършеното нарушение, като се твърди, че нямало основание за издаване на НП.В с.з. жалбоподателят, редовно призован, не се явява, не изпраща представител.

Въззиваемата страна редовно призована, представлявана в с.з. от ю.к. Христова оспорва изцяло жалбата, моли съда да я остави без уважение като неоснователна и потвърди изцяло издаденото НП, тъй като същото било издадено при спазване на материалния и процесуалния закон. Претендират се разноски.

Районна прокуратура - Търговище, ТО - Попово, редовно уведомена, не изпраща представител.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, прие за установено следното:

Жалбата е подадена в срока и по реда на чл.59 и сл. ЗАНН и е процесуално допустима.

При извършена проверка от Дирекция „Инспекция по труда" гр. Търговище, на 08.01.2025г. около 12:00ч., в обект: стопанство за отглеждане на едър рогат добитък, намиращ се в с.Л. на ул. „В." № и ул. „Л.К.” №, стопанисван от Х. Н. М. и поземлен имот „пасище, мера/ливада/” до язовира в землището на с. Ломци, общ.Попово, определен за паша на отглежданите животни, било констатирано, че лицето А.л.Х. с ЕГН ********** полага труд като „пастир".

Към момента на проверката инспекторите установили, че лицето пасе 25 крави и телета на пасището /мерата, ливадата/, намиращо се до язовира в землището на с. Л.. Лично 1 лицето попълнило декларация, която посочило, че работи в стопански двор в с.Л. ул. „В." № и ул. „Л.К.” № ; с работно време от 08.30ч. до 16.30ч.; че няма трудов или граждански договор; с почивка в работния ден - 1 час за хранене, почивен ден - неделя и уговорено месечно трудово възнаграждение в размер на 1200 лева.

На място било установено и лицето стопанисвало обекта- Х. Н. М., което дало обяснения, за това, че за отглеждане на животните наемали работници средно 5 човека, като лицата, които пасели животните били А.Х. и съпругата му.

Във връзка с извършената проверка, на управителя на Х. Н. М. била връчена призовка, с която били всички необходими документи за проверка в т.ч. и трудови досиета на всички работници, които полагат труд за работодателя.

На посочения ден-10.01.2025г., М. се явила в Дирекция „Инспекция по труда" гр.

Търговище, като представила само маршрут за извеждане на стадото с крави до пасището, подписано от кмета на населеното място

След запознаване с представените документи бил издаден Протокол за извършена проверка №ПР2500378/15.01.2025г., в който посочили, че при проверката е констатирано нарушение по 62, ал.1 от КТ. Протоколът бил подписан и връчен на М., на 16.01.2025г.

Въз основа на така установеното бил издаден и АУАН №25-2500007/16.01.2025г., за това, че на 08.01.2025г., лицето А.И.Х.с ЕГН **********, полага труд като „пастир" в обекта на контрол - стопанство за отглеждане на едър рогат добитък, намиращ се на ул. „В." № и ул. „Л.К." № в с.Ломци и поземлен имот - „пасище, мера/ливада/" до язовира в землището на с. Л. общ.П., без сключен трудов договор в писмена форма с работодателя Х. Н. М. с ЕГН ********** от гр.Попово - нарушение по чл. 62, чл.1 от КТ. Така съставения акт бил връчен на жалбоподателя, който вписал, че има възражения , а именно че нямало основание за никакъв акт, тъй като било частно лице и не упражнявало никаква фирмена дейност.

Допълнителни възражения не били депозирани в установения 7-дневен срок.

Въз основа на образуваната административна преписка, директора на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Търговище издал наказателното постановление №252500007/11.02.2025г. срещу жалбоподател, с което за административно нарушение на разпоредбата на чл.62, ал.1 от КТ, му наложил административно наказание-имуществена санкция в размер на 1600.00 лв.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на приетите по делото и приобщени към доказателствения материал на основание чл. 283 НПК писмени доказателства, както и въз основа на гласните доказателствени средстава, събрани чрез разпит на свидетелите.

При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира, че жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА, по следните съображения:

Съдът констатира, че при реализиране на административнонаказателната отговорност не са допуснати нарушения на процесуалните правила, водещи до опорочаване на производството по налагане на административно наказание.

При анализа на АУАН и наказателното постановление, съдът счита, че актосъставителя и административно наказващия орган не са допуснали съществени процесуални нарушения, нарушаващи правото на защита на жалбоподателя, и водещи до опорочаване на процесното наказателно постановление до степен на незаконосъобразност.

По делото не са събрани доказателства оборващи установената фактическа обстановка.

Трудовият договор се сключва между работника или служителя и работодателя преди постъпването на работа.

Разпоредбата на чл. 1, ал. 2 КТ изрично предвижда, че отношенията при 2 предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения.

Трудовите правоотношения имат специфични признаци, които определят характера на конкретното правоотношение – работно място, работно време и почивка, уговорено възнаграждение на работника или служителя за положения труд, срок на договора и т. н.

Несъмнено установено от доказателствата по делото е, че лицето Алекси Христов е заварено на място да престира труд. Същият е отразил, че има уговорено работно време, работно място, почивка, възнаграждение. Всичко това сочи, че в процесния случай, Х. е реализирал съдържанието на задължението си по трудовото правоотношение с работодателя, но без сключен в писмена форма трудов договор.

В подкрепа на този извод на съда са събраните гласните доказателствени средства на въззиваемата страна, които са единни и непротиворечиви, като в хронологична последователност свидетелите дават сведения относно фактите, свързани с извършената проверка, респ. съставянето на акта. В изложеното от тях се съдържа сведение за направената констатация към момента на проверката, че лицето А.Х. е полагало труд в обекта, като е посочил работодателя, за когото престира труда си. Нещо повече, по делото е налична декларация, попълнена от завареното да полага труд лице. Приложената по делото декларация е писмено доказателство, прието от съда, за което няма основание да не се кредитира от съда, тъй като удостоверява истинността на определени обстоятелства, и е дадена пред надлежен орган, в лицето на служители на ДИТ-Търговище.

Поради изложеното съдът приема, че по делото по един несъмнен и категоричен начин се установяват посочените в акта и в обжалваното НП факти, а именно, че на 08.01.2025г., Христов е престирал работна сила в полза на Х. М., като нает от него като „пастир“, без отношенията между тях да са уредени като трудови, чрез сключен писмен трудов договор.

Правилно и в съответствие с установените факти е приложен материалния закон, като административно-наказващият орган е приел, че е нарушена разпоредбата на чл.62, ал.1 от КТ, изискваща сключването на трудов договор в писмена форма, който да урежда като трудово правоотношението по предоставяне на работна сила.

Неоснователен е и довода, че нямало основание за сключване на трудов договор, както и че жалбоподателя не бил работодател.

Съгласно §1, ал.1 от ДР на КТ „Работодател" е всяко физическо лице, юридическо лице или негово поделение, както и всяко друго организационно и икономически обособено образувание (предприятие, учреждение, организация, кооперация, стопанство, заведение, домакинство, дружество и други подобни), което самостоятелно наема работници или служители по трудово правоотношение, включително за извършване на надомна работа и работа от разстояние, и за изпращане за изпълнение на работа в предприятие ползвател С оглед посочената разпоредба съдът приема, че макар жалбоподателя да е физическо лице същия има качество на работодател, и при наема на работници следва да спазва разпоредбата на чл.62, ал.1 от КТ, изискваща сключването на трудов договор в писмена форма.

Както бе посочено по-горе при съставянето на АУАН и наказателното постановление не се констатираха нарушения на процесуалните права на жалбоподателя, които да са съществени, и да са основание за отмяна.

Както в АУАН, така и в наказателното постановление е посочено какво е нарушението, каква е правната му квалификация, въз основа на какви доказателства са съставени от лица в кръга на правомощията им, предявени са надлежно, своевременно е упражнено правото на жалба.

По отношение определяне на наказанието, безспорно наказващият орган е наложил наказанието в размер на малко над законовия минимум от 1600.00лв. Административно 3 наказващия орган, е посочил в наказателното постановление, че нарушението не може да бъде квалифицирано като маловажно по чл. 415в, ал. 2 от КТ, поради това, че са настъпили вредни последици за работника, невъзможността да се отстрани нарушението, както и високата степен на обществена опасност на извършеното нарушение.

Следва да се отбележи, че разпоредбата на чл. 415в, ал. 2 от КТ, регламентира, че нарушенията по чл. 61, ал. 1, чл. 62, ал. 1 и 3 и чл. 63, ал. 1 и 2 от КТ не са маловажни, след като процесното нарушение е по чл. 62, ал.1 от КТ, за него чл. 28 от ЗАНН е неприложим.

Не е приложима и разпоредбата на чл. 415в от КТ. В тази насока изводите на наказващият орган са правилни като съобразени изцяло с разпоредбата на закона - чл. 415в, ал. 2 от КТ.

С оглед всичко гореизложено, настоящата инстанция намира, че атакуваното наказателно постановление е правилно, обосновано и законосъобразно, като не са били допуснати съществени нарушения на процесуалния и материалния закон, поради което следва да бъде потвърдено изцяло във вида, който е издадено.

При този изход на спора и съобразно разпоредбите на чл.63, ал.3 и ал.5 от ЗАНН, основателно е искането на ответната страна по жалбата за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Съгласно чл.63, ал.5 ЗАНН в полза на юридически лица се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт.

Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл.37 от Закона за правната помощ. Последната норма предвижда съобразяване на възнаграждението с вида и количеството на извършената дейност. В конкретния случай съдът съобрази, че във въззивното производство наказващият орган е защитаван от юрисконсулт, който взе участие в проведеното открито съдебно заседание. Съдът намира, че делото не разкрива нито фактическа, нито правна сложност, същото е разгледано в рамките на едно съдебно заседание, с кратка продължителност, разпитани са свидетели, фактическата обстановка не е била спорна между страните, поради което съдът намира, че справедливият размер на възнаграждението за защита от юрисконсулт е 80.00лв., който съответства на минималния размер, предвиден в чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ.

Водим от горното и на осн.чл.63,ал.1 от ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление 25-2500007/11.02.2025г. издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Търговище , с което за нарушение на чл.62, ал.1 от КТ на Х. Н. М., ЕГН **********, с посочен адрес в постановлението: гр.Попово, обл.Търговище, ул.“И. № , и посочен адрес в жалбата: с.Л., общ.П.ул.“В.“ №, е наложено административно наказание -глоба, в размер на 1600.00 лв. (хиляда и шестстотин лева и 00ст.)