Решение № 732 от 31.05.2022, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 732 гр. Пловдив, 31.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXII СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател:

Дафина Н. Арабаджиева при участието на секретаря Мария Ив. Пеева като разгледа докладваното от Дафина Н. Арабаджиева Гражданско дело № 20225300100190 по описа за 2022 година Предмет на производството са предявени от Д. Д. А., ЕГН ********** против „СИТИ КЕШ“ ООД, ЕИК 202531869, гр. София, ул.

„Славянска“ № 29, ет. 7 кумулативно обективно съединени искове с правна квалификация чл. 26, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 71 ЗЗД и чл.

36, ал. 1 ЗКНИП и чл.55, ал.1, предл. първо ЗЗД за прогласяване за нищожна на клаузата на чл.11,ал.3 от сключения между страните договор за паричен заем от ******г. и осъждане на ответника да върне на ищеца сумата от 18 499.60лв., представляваща заплатената неустойка, поради липса на основание за плащането.

Ищцата твърди, че между нея, в качеството й на кредитополучател и „СИТИ КЕШ“ ООД, в качеството на кредитодател, бил подписан договор за паричен заем от **** г. със следните параметри: заемна сума в размер на 17500 лв., договорна лихва в размер на 26160,40 лв., като общото задължение възлиза на сума в размер на 43660,40 лв. Броят и видът на месечните вноски са уговорени като месечни, със срок от 60 месеца, размер: 20 погасителни вноски в размер на 584,50 лв., а следващите 40 погасителни вноски – 799,26 лв., ГЛП – 40, 08 % , ГПР -40,19 %, вида на заема – потребителски, обезпечен с ипотека, цел: рефинансиране и обединяване на кредити.

Посочва, че на *****г. е сключен анекс № 1 към договора за паричен заем от ***** г., съгласно който се споразумели с ответника да й предаде в собственост допълнителна сума от 7500 лв. по начина описан в анекса, като ищцата се задължила на втора по ред договорна ипотека на недвижимия имот, ипотекирана по първоначалния договор. Сочи, че заемодателят-ответник се е задължил да му преведе по банков път сумата в размер на 4 745,96 лв., представляваща парично задължение за дължимата от ищцата към датата на подписване на Анекса непогасена договорна лихва по сключения договор за паричен заем № 182226 от 26.04.2018 г. С остатъка от допълнителната заемна сума в размер на 2754,04 лв. Заемодателят се е задължил да прихване разноските по учредяване на договорна ипотека. След заплащане и прихващане на тези суми, се сочи, че заемодателят се задължил да предаде остатъка от заемната сума с извършване на банков превод, до два работни дни след като бъде учредена договорната ипотека и вписана в съответната Служба по вписвания.

Посочва се, че с Анекса към Договора се съгласили отпуснатата сума по Договора за паричен заем от ***** г. в размер на 17 500 лв. и заемната сума по Анекса в размер на 7500 лв.да се обединят, като общият размер на същите – 25 000 лв. ищцата се задължила да върне в срок от 60 месеца, считано от датата на подписване на Анекса – 25.03.2019 г., при следните условия: срок на заема – 60 месеца; ГЛП: фиксиран за целия срок на договора в размер на 40,08 %; ГПР : 49.14 % с уточнението, че държавните и нотариалните такси за вписване на ипотеката и за снабдяване с необходимите документи, такса оценка на имот, цената на застраховката, за са сметка на ищцата; договорна лихва по заема: 37372 лв.; общо задължение по заема, включващо заемна сума и договорна лихва: 62 372 лв.; размер на погасителни вноски: 20 по 835 лв., останалите 40 по 1141,80 лв.

Посочва се, че на *****г. с ответника е подписано споразумение, според което се съгласили, че задължението на ищцата към заемодателя по договор за паричен заем „******“ от ********* г. и Анекс от ******** г. е в размер на 35160 лв., като ищцата се задължила да преведе по една от изброените банкови сметки на заемодателя – ответник сумата в размер на 2200 лева до 04.10.2019 г.

След получаване на тази сума заемодателят – ответник се задължил да изготви писмо – намерение, че след превеждане на сумата от 32960 лв. в срок до 30.11.2019 г. ще даде Съгласие за заличаване на вписаните две договорни ипотеки. В изпълнение на споразумението ищцата превела сумата от 2200 лева, след което ответникът изготвил писмо – намерение в уговорения смисъл.

На 26.11.2019 г. ищцата погасила изцяло задължението си към заемодателя – ответник.

Твърди, че сключения договор за паричен заем нарушава изброените в исковата молба разпоредби на ЗКНИП, като първоначално твърди недействителност на целия договор за заем, а излага съображения за недействителност на клаузата за неустойка.

1

Посочва се, че съгласно чл. 11, ал. 1 от договора в срок 20 дни, считано от датата на предаване на заемната сума ищцата е следвало да представи на ответника – заемодател като обезпечение – трето физическо лице солидарен длъжник, което да отговаря на ред изисквания, а при неизпълнение на това задължение, дължала неустойка в размер на 18499,60 лв. Доколкото е поето и задължение за вписване на договорна ипотека твърди свръхобезпеченост. Твърди нарушение на чл. 36, ал. 1 от ЗКНИП, чл. 24, ал. 1, т. 8 и т.9 и чл.

29, ал. 9 от същия закон, чл. 26 ЗЗД и други. Твърди се и завишаване на ГПР.

Впоследствие след множество указания с последната уточнителна молба ищцата чрез процесуалните си представители е заявила, че иска от съда да прогласи, при условие на евентуално съединяване на исковете й, за нищожна клаузата за неустойка в размер на 18 499.60лв., уговорена по чл.11,ал.3 от сключения между страните договор за паричен заем от ******г., поради това, че съставлява клауза, която е в противоречие с чл.36,ал.1 от ЗКНИП, тъй като още при подписване на договора тя била поставена пред ограничения, които обуславяли права на заемодателя и ограничавали нейните права, в нарушение на забрана на цитираната правна норма, доколкото: тя имала по договора и задължение за учредяване на ипотека върху недвижим имот, тъй че, като търсел и друго обезпечение, заемодателят бил свръхобезпечен; предвиденият в договора срок, в който следвало да предостави на заемодателя допълнителното обезпечение, бил изключително кратък; поставените в тази връзка от заемодателя изисквания били на практика неизпълними и обосновавали единствено получаване на допълнителна печалба от него.

При условията на евентуалност сочи и други основания за нищожност на тази клауза.

Твърди, че клаузата е в противоречие с чл.71 от ЗЗД, според който, когато длъжникът по един двустранен договор не предостави на кредитора исканите обезпечения, последният може да поиска изпълнение на всички задължения по договора предсрочно, а това ограничавало правото и да сключи договора при спазване на добросъвестността и добрите нрави, което било неморално от страна на ответника;

Твърди, че клаузата е в противоречие с чл.26,ал.1 от ЗЗД, поради противоречието и с добрите нрави, тъй като била прекомерна, нямало правила в договора, които да определят какви са вредите, които дружеството ще претърпи при непредставяне на обезпечението, които неустойката следва да компенсира, била загубила присъщата си обезщетителна и обезпечителна функции, тъй като съставлявала почти 100% от заетата сума.

Моли, като признае нищожността на посочената договорна клауза, независимо на кое от трите евентуални основания, да осъди ответника да и върне заплатената неустойка от 18 499.60лв. като получена при липса на основание за плащането и /неправилно квалифицирано от ищцата като такова по чл.55,ал.1,предл.3 от ЗЗД, несъответно на обстоятелствата, при които се иска осъждане на ответника за връщането и/.

Ответникът оспорва предявените искове по основание и размер. Твърди, че претендираната за връщане сума не е заплатена единствено и само за погасяване на неустойка, като с нея са погасени и други дължими суми по договора за кредит. Не се оспорва обстоятелството, че между ищцата и ответника е сключен договор за паричен заем от ****** г. с посочените от ищцата в исковата молба параметри на същия. Не се оспорва и сключването на Анекс №1 от ***** г. Посочва се, че ищцата не е предоставила договореното между нея и ответника обезпечение по чл. 11 от Договора за паричен заем и чл. 3 от Анекс № 1. Оспорват се твърденията за прекомерност на неустойката, като се сочи, че същата е в размер на 36,12 % от договорената главница в размер на 25 000 лв. Сочи се, че клаузата за неустойка не излиза извън присъщите й обезпечителна и обезщетителна функции. Посочва се, че същата е предвидена в случай на неизпълнение на съществено задължение на за предоставяне на обезпечение, като чрез нея се ликвидират вредите от неизпълнението. Сочи се, че чрез непредоставяне на трето физическо лице – солидарен длъжник се увеличава финансовия риск за заемодателя. Твърди се, в случай, че ищцата изначално е била наясно, че не може да предостави исканото от кредитора обезпечение, то същата очевидно е договаряла недобросъвестно в нарушение на изискванията на чл. 12 ЗЗД. Твърди се, че дори да се приеме, че уговорената неустойка е прекомерна, то това съгласно чл. 29, т. 10 ЗКНИП обуславя нищожност само на клаузата за неустойка, но не и на целия договор. Оспорва се твърдението, че с неустойката се цели натоварване на кредитополучателя с допълнителни финансови разходи. Излагат се съображения за действителност на договора за заем и анексите към него, включително и по отношение на договорената възнаградителна лихва. Твърди се, че ищцата е недобросъвестна, като плащанията са в условията на забава. Оспорва се да е налице завишаване на ГПР и се сочи, че същият е определен в съответствие със законовите разпоредби. Моли исковете да се отхвърлят. Претендира разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Не се спори и от представените доказателства се установява, че на ***** г. между ищцата в качеството на заемополучател и ответника в качеството на заемодател е сключен договор за паричен заем „*******“ по силата на който заемодателят се е задължил да предаде в собственост на заемателя сума пари, съгласно Закона за кредитите за недвижими имоти на потребители, в размер и при условията, посочени в договора, а заемателят се е задължил да изплати получения заем, да заплати лихвите и таксите по него и да изпълни всички условия, съгласно договора. Уговорено е, че заемът се предоставя след учредяване на договореното обезпечение, заплащане на съответните такси и комисиони и изпълнение на всички условия, предвидени в договора.

В чл. 2 от договора е отразено, че същият се сключва въз основа на молба за паричен заем от 19.03.2018 г. В чл. 3 от договора, заемателят е удостоверил, че е получил обща информация за предлагания продукт, съгласно чл. 5, ал. 1 от ЗКНИП, информация под формата на Европейски стандартизиран формуляр, съгласно чл. 6, ал. 1 ЗКНИП със съдържание съгласно Приложение № 2 към ЗКНИП, разяснения по предлагания продукт, съгласно чл. 8 от ЗКИНП и е запознат предварително от заемодателя с всички условия по индивидуалния договор за паричен заем, обезпечен с ипотека.

В чл. 4 от договора са уговорени общи параметри на заема, както следва: 4.1. общ размер на заема – заемна сума – 17500 лв.;

2 т.4.2. – договорна лихва по заема в лева – 26160,40 лв.; т.4.3. – общо задължение по заема – 43660,40 лв.; брой и вид вноски – месечна;

4.5. – срок – 60 месеца; размер на погасителни вноски – 20 погасителни вноски от по 584,50 лв. и 40 погасителни вноски от по 799,26 лв. Съгласно т. 4.7. от договора размерът, броят и датата на плащане на всяка една месечна погасителна вноска са изчерпателно посочени в Погасителен план – Приложение № 1, представляващ неразделна част от договора. В т.4.8. е уговорен ГЛП- 40,08 % фиксиран за целия срок на договора. В т. 4.9 е посочен ГПР – 48,19 %, като се сочат допусканията при изчисляването му. Отразен е вид на заема – потребителски кредит, обезпечен с ипотека и цел на заема – за рефинансиране и обединяване на кредити и/или лични нужди. В чл. 5 от договора за паричен заем е предвидено, че заемателят заплаща на заемодателя такса за разглеждане на искане в размер на 2,5 % от заемната сума или 437,50 лева еднократно преди отпускане на заема. Уговорено е нотариалните и държавните такси, свързани с учредяването на договорната ипотека, чиито размер не е известен на заемодателя, поради което не са включени в ГПР, са изцяло за сметка на Заемодателя.

Разпечатката съдържа 30 от 95 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/6119208d-d06d-48c2-b675-10b64a3c86aa