Решение № 628 от 02.02.2024, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 12913/2022
- Вид
- Решение № 628
- Подписан
- 02.02.2024
- Състав
- Виолета Йовчева, Мариана Георгиева, Димитър Ковачев
Цитирани разпоредби
- чл. 292 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 12 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 202 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 259, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 298 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 299 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 433, ал. 1, т. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 435 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38, ал. 1, т. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 110 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 55, ал. 1, пр. 3 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 628 гр. София, 02.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Виолета Йовчева
Членове:
М. Георгиева
Димитър Ковачев при участието на секретаря Христина Сп. Кръстева като разгледа докладваното от М. Георгиева Въззивно гражданско дело № 20221100512913 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 от ГПК.
С решение от 04.11.2022г., постановено по гр.д. № 62737/2021г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 120 състав, е отхвърлен предявеният от АГЕНЦИЯ “П.И.” срещу К. Н. К. иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл.
3-то от ЗЗД за връщане на сумата от 10 958, 20 лева – платена от ищеца на отпаднало основание по изпълнително дело № 20137830400294 по описа на ЧСИ И.Ч..
Срещу решението е подадена въззивна жалба от ищеца АГЕНЦИЯ “П.И.”, в която са изложени оплаквания за допуснати от първоинстанционния съд съществени нарушения на съдопроизводствените правила, довели до необоснованост на формираните изводи, както и за нарушение на материалния закон. Конкретно се поддържа неправилност на изводите на СРС, че релевираното от ответницата възражение за погасяване на вземането по давност е основателно. Навежда съображения, че противно на приетото от съда процесното вземане не е станало изискуемо считано от влизане в сила на 1 решението по адм. дело № 5863/2015г. по описа на ВАС. Сочи, че с цитираното решение е уважен предявеният от Агенцията отрицателен установителен иск, като е установено, че липсва изпълняемо и изискуемо задължение, което е предмет на принудително изпълнение по изпълнително дело 20137830400294 по описа на ЧСИ И.Ч.. Агенция е уведомила органа по принудително изпълнение за постановеното от ВАС решение и с постановление от 24.08.2017г. изпълнителното производство било прекратено. Впоследствие срещу прекратяването на принудителното изпълнение била подадена жалба от един от взискателите, по която било образувано ч.гр.д. № 12838/2017г. по описа на СГС. С решение от 05.12.2017г. жалбата била оставена без уважение, поради което следва да се приеме, че постановлението за прекратяване на изпълнителното производство е влязло в сила на 05.12.2017г. Въззивникът поддържа доводи, че давността за процесното вземане е започнала да тече именно от датата на влизане в сила на постановлението за прекратяване на изпълнителното дело и същата не е била изтекла към подаване на исковата молба – 03.11.2021г. Аргументира становището си с обстоятелството, че в настоящото производство се претендира връщане на събраните по принудителен ред суми поради последващо отпадане на основанието, на което са събрани, а това основание е отпаднало с влизане в сила на постановлението за прекратяване на изпълнителното дело. По тези съображения е направено искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което предявеният иск да се уважи.
Въззиваемата К. Н. К. оспорва въззивната жалба по подробно изложени съображения. Счита обжалваното решение за правилно и обосновано като постановено в съответствие със събраните по делото доказателства и в правилно приложение на относимите материално-правни норми. Поддържа, че основанието, на което са били събрани процесните суми, е отпаднало с влизане в сила на решението по адм. дело № 5863/2015г. по описа на ВАС, което е станало на 27.07.2016г. Именно с това решение е установено, че обезщетението за отчуждаването не се дължи и не следва да се изплаща. С оглед изложеното е направено искане за потвърждаване на обжалваното решение.
Софийският градски съд, като
2 прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 от ГПК във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на въззиваемия, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е допустима, а разгледана по същество е основателна.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Предявен е иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 3-то от ЗЗД.
Настоящият съдебен състав обжалваното решение за валидно и допустимо, а по изложените във въззивната жалба оплаквания за неправилност на същото приема следното:
Не е спорно между страните, че с решение № 779 от 30.11.2007г. на Министерския съвет на Република България за отчуждаване на имоти и части от имоти – частна собственост за държавна нужда – за изграждане на обект "Автомагистрала Марица" от км. 5 + 100 до км. 117 + 000 на територията на областите Стара Загора и Хасково, е отчуждена част с площ от 10 843 км. м. от имот № 331012, находящ се в землището на село Капитан Андреево, област Хасково, представляващ нива с обща площ от 14 548 кв. м., собственост на В.Д.К. и Г.Д.С., като е било определено обезщетение за собствениците в размер на 22 732 лева; че с Решение № 21.12.2009г., постановено по адм. дело № 112/2008г. по описа на Върховния административен съд обезщетението на собствениците на отчуждената част от имота е увеличено на 288 315 лева; въз основа на това решение и за присъдената със същото сума в полза на съсобствениците е издаден изпълнителен лист от 17.02.2010г.; по молба на последните и за събиране на вземането е било образувано изпълнително дело № 20137830400294 по описа на ЧСИ И.Ч. с рег. № 783 на КЧСИ и с район на действие Софийски градски съд с длъжник Агенция “Пътна инфрасктруктура”; че В.Д.К. е починал на 30.11.2017г. и ответницата К. Н. К. е негов единствен наследник по закон – преживяла съпруга; че с Решение № 9270/27.07.2016г., влязло в законна сила на 27.07.2016г., постановено по адм. дело № 5863/2015г. по описа на Върховния административен съд, е признато за установено, че Агенция “П.И.” не дължи сумата за обезщетение за частта от процесния имот от 10 3
843 кв. м., определена с влязлото в сила съдебно решение № 15805/21.12.2009г. на ВАС по адм. дело № 112/2008г. в размер на 288 315 лева – главница, както и законната лихва върху тази сума в размер на 89 070, 40 лева за периода от 21.12.2009г. до 23.10.2013г., с оглед постановеното решение на МС № 166/01.03.2012г., с което е отменено първоначално отчуждаване на 10, 843 дка от имот № 331012, постановено с решение на МС № 779/30.11.2017г. В мотивите на решението по адм. дело № 5863/2015г. по описа на Върховния административен съд е прието, че след влизане в сила на изпълнителното основание, послужило за издаване на изпълнителния лист от 17.02.2010г. в полза на собствениците на отчуждения имот – В.К. и Г.С., е настъпил нов факт – прието е Решение на МС № 166 от 01.03.2012г. за изменение на Решение на МС № 779 на МС от 2007г. в частта, в която приложението към т. 1 за участък "Оризово" в раздел "Частна собственост" се заличава на ред 75 за поземлен имот № 331012. Прието е, че практическият резултат от това решение на Министерския съвет е, че отпада отчуждаването на този имот до размера, посочен в измененото решение. Предвид това и доколкото Решение на МС от 2012 г. в частта, касаеща процесния имот, не е отменено или прогласено за нищожно, съдът е достигнал до извод, че не е налице основание действието на това решение да не бъде зачетено. В обобщение съставът на ВАС е направил извод, че след като отчуждаването на съответната част от имота е отменено и няма да бъде реализирано, то и обезщетението, определено именно за това отчуждаване и чийто размер е увеличен с влязлото в сила съдебно решение, не се дължи и не следва да се изплаща.
Въз основа на решението от 27.07.2016г., постановено по адм. дело № 5863/2015г. по описа на ВАС съдебният изпълнител с постановление от 24.08.2017г. е прекратил на основание чл. 433, ал. 1, т. 4 от ГПК образуваното изпълнително производство по изпълнително дело № 20137830400294. Със същото постановление е разпоредено да се вдигнат наложените срещу длъжника обезпечителни мерки.
Срещу постановлението за прекратяване била подадена жалба от наследодателя на ответницата по чл. 435 от ГПК, по която било образувано ч.гр.д. № 12838/2017г. по описа на СГС. С решение от 05.12.2017г., влязло в законна сила на същата дата като неподлежащо на обжалване, подадената 4 жалба е била оставена без уважение.
В първоинстанционното производство е прието заключение на съдебносчетоводната експертиза, което не е било оспорено от страните и преценено по реда на чл. 202 от ГПК следва да се кредитира. От него се установява, че по процесното изпълнително дело въз основа на реализиран от съдебния изпълнител запор са постъпили плащания от третите задължени лица на сума в общ размер на 21 916, 40 лева. От тази сума в полза на взискателите била разпределена и съответно изплатена на 28.03.2014г. и на 26.09.2014г. сума в размер на по 10 223, 58 лева.
Въз основа на така установеното от фактическа страна съдът достигна до следнте правни изводи:
Разпоредбата на чл. 55, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД предвижда, че всеки е длъжен да върне онова, което е получил с оглед отпаднало с обратна сила основание, като съгласно Постановление № 1 от 28.05.1979г. на Пленума на ВС този фактически състав намира приложение при унищожаване на договор, при настъпване на прекратително условие, при разваляне на договор поради неизпълнение и др. На този фактически състав се основава и претенцията за връщане на даденото, когато е извършено изпълнение /плащане на определено парично обезщетение/ въз основа на административен акт, който впоследствие е бил отменен. В този случай с обратна сила е отпаднало основанието за полученото плащане на съответното обезщетение.
Характерното за този фактически състав е, че към момента на даването основанието съществува, престирането е извършено въз основа на валидно правоотношение, което оправдава имущественото разместване, но впоследствие това правоотношение отпада с обратна сила по причини от различно естество.
Константна е съдебната практика, че по иска за неоснователно обогатяване в тежест на ищеца е да докаже своето обедняване и обогатяването на ответника, както и причинната връзка между тях, а в тежест на ответника е да докаже основанието на своето обогатяване, ако твърди, че е налице такова. По иска по чл. 55, ал. 1 от ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже какво е получил ответникът, а ответникът – на какво основание го е получил, ако твърди, че някакво основание съществува. Правопораждащият факт е този на плащането /в тази насока е и т. 1 на ППВС № 1/1979г./, поради което 5 ищецът доказва само настъпването на този факт, а в доказателствена тежест на ответника е да установи съществуването на основание да получи, съответно да задържи даденото – да докаже факти, изключващи правото на ищеца да получи връщане на дадено. Ако получилият облагата не докаже по несъмнен начин, че има основание да я задържи, то той дължи нейното връщане. Първата хипотеза на чл. 55, ал. 1 ЗЗД е налице, когато ищецът докаже даването, а ответникът не докаже претендираното него основание, така и когато ответникът докаже основанието, на което е получил даденото, но ищецът докаже и репликата си, че това основание е нищожно, респ. погасено е – виж задължителните за съдилищата разяснения по т. 1 от Постановление № 1 от 28.05.1979 г. по гр. дело № 1/79 г., Пленум на ВС. И в двата случая даденото е без основание. Втората и третата хипотеза на чл. 55, ал. 1 ЗЗД са налице, когато ищецът докаже даването, ответникът докаже основанието, на което е получил даденото, но ищецът докаже и репликата си, че това основание не се е осъществило или е отпаднало /в този смисъл решение № 374 от 08.05.2009г. на ВКС по гр.д. № 5858/2007г., III ГО/.
В настоящия случай по делото е установено, че в полза на наследодателя на ответницата с решение на МС било определено парично обезщетение за отчуждаването на недвижим имот, за принудителното събиране на което е бил издаден изпълнителен лист въз основа на влязло в законна сила съдебно решение. В хода на образуваното изпълнителното производство въз основа на реализиран изпълнителен способ – запор върху вземания на длъжника Агенция “П.И.”, е била събрана принудително сума в общ размер на 21 916, 40 лева, от която в полза на наследодателя на ответницата била изплатена от съдебния изпълнител през м.03 и м.09.2014г. сума в размер на 10 223, 58 лева.