Решение № 128 от 06.10.2023, Окръжен съд - Благоевград
- Съд
- Окръжен съд - Благоевград
- Дело
- Търговско дело 91/2022
- Вид
- Решение № 128
- Подписан
- 06.10.2023
- Състав
- АНЕТА ИЛИНСКА
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 172 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.290 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38, ал. 1, т. 2 · Закон за адвокатурата
- чл.100, ал.1, т.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.20, ал.2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 8 · Закон за движението по пътищата
- чл. 94 · Закон за движението по пътищата
- чл. 94, ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 94, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 45, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.45, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 51 ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 380, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 380, ал. 3 · Кодекс за застраховането
- чл. 432, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 493, ал. 1, т. 5 · Кодекс за застраховането
- чл. 496, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 497 · Кодекс за застраховането
- чл. 497, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 498, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 498, ал. 3 · Кодекс за застраховането
- чл.343, ал.2, т.2 · Наказателен кодекс
- чл.199 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.243, ал.1, т.1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.24, ал.1, т.9 · Наказателно-процесуален кодекс
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 128 гр. Б., 06.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – Б., ДЕСЕТИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Анета Илинска при участието на секретаря Теофания Лазова като разгледа докладваното от Анета Илинска Търговско дело № 20221200900091 по описа за 2022 година
И за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по подадена искова молба от Г. Н. М., ЕГН **********, с адрес гр. Б., ***, ет. 4, ап. 11 против „Г.З.“ ЕАД, ЕИК ***********, със седалище и адрес на управление гр. С., район С., бул.
Ц.Ш. № 47А, бл. В, ет. 3.
Ищецът твърди, че на 19.09.2019 год., около 19,30 часа на П. шосе, на около три километра преди разклона за село Д., в посока гр.С. - гр.П., докато ищецът е престоявал в лек автомобил „Форд фюжънс“, с рег.№ Е **** МК, на предна дясна седалка, извън пътното платно, на банкета, е бил блъснат от неправилно движещ се лек автомобил, марка „Ауди А 4“, с рег.№ РК **** ВТ, управляван от правоспособния водач Т. С. Л., с ЕГН **********, жив.село Р., ул.“Е.“, № 1, общ.П., обл.П.. За виновно причиненото ПТП било образувано досъдебно производство № 11444/2019 год. по описа на СРТП- ОР-СДВР - С. и № 47302/2019 год. по описа на СРИ, срещу Т. С. Л., с ЕГН **********. С Постановление с изх.№ 47302/2019/07.12.2021 год. на основание чл.199 от НПК, чл.243, ал.1, т.1, във вр. с чл.24, ал.1, т.9 от НПК, във вр. с чл.343, ал.2, т.2 от НК наказателното производство е прекратено. Посочва се, че с наказателно постановление № 19- 43332-020521/15.10.2019 г., влязло в законна сила на 02.11.2021 г. и заплатено с квитанция № 3/04.11.2021 г., Т. С.
Л. е признат за виновен за станалото ПТП.
След станалото ПТП се е установило, че виновният водач - Т. С. Л. по непредпазливост е причинил на ищеца - две средни телесни повреди изразяващи се в:
- счупване на средната фаланга на 5-ти пръст на дясната ръка - открито наличие на рана на мястото на счупването, в която се виждат костите/ 1 мекотъканни увреждания - рана с дефект на крайната фаланга на трети пръст на лявата ръка, както и множество леки телесни повреди изразяващи се в охлузни рани по цялото тяло.
Счупването на средната фаланга на 5-ти пръст на дясната ръка - открито /с наличие на рана на мястото на счупването, в която се виждат костите/ и мекотъканните увреждания - рана с дефект на крайната фаланга на трети пръст на лявата ръка са му причинили трайно затруднение на движенията на десния горен крайник за срок повече от 30 дни, според изготвената СМЕ по досъдебното производство.
Твърди се, че охлузните рани по цялото тяло на ищеца е причинило временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Поради нанесените телесни увреждания и невъзможност да изпълнява трудовите си задължения на ищеца са издадени болнични листа за повече от шест месеца, от 19.09.2019 год. до 21.03.2020 год.
След премахването на шината се установило, че 5-ти пръст на дясната му ръка не е зараснал правилно и е останал в свито състояние. По тази причина се посочва, че ищецът е провел няколко консултации и е извършил прегледи при различни специалисти. Състоянието, в което се намира и към момента 5-ти пръст на дясната ръка, не му позволява да прави правилен захват, както при извършване на физическа работа, така и в ежедневните му дейности. Посочва се, че тъй като се чувства непълноценен физически при извършените от него консултации с различни лекари – травматолози, мненията са се резделяли, като някои от тях са казвали, че въпреки, че операцията ще е сложна, може да се постигне подобрение в някаква степен, но е възможно да бъдат засегнати сухожилия и нервни окончания, с което може да се увреди функцията на цялата китка на дясната ръка. Поради тази причина не бил предприел действия за оперативно лечение и 5-ти пръст на дясната му ръка, който още е в свито състояние и не може да го използва, дори все още при докосване чувствал болка. Твърди се, че и към настоящия момент, въпреки проведеното лечение и рехабилитация, вследствие на счупването, има заличаване на ставната междина и екзостозни разраствания /шипове/, които ще останат завинаги. Освен тези физически травматични увреждания му били причинени остра реакция на стрес, последвано от посттравматично стресово разстройство, за което също дълго време се налагало лечение.
В резултат на уврежданията, ищецът посочва, че е претърпял и продължава да търпи имуществени и неимуществени вреди. Нанесените му травматични и психични увреждания, които продължават и по настоящем пристъпно главоболие, невъзможност на излагане на пряка слънчева светлина, фобия от силна светлина, световъртежи при физическа и психическа умора, продължаваща депресия и страх следва да бъдат репарирани.
Твърди се, че виновен за настъпване на ПТП, е водачът на МПС, „Ауди А 4“, с рег.№ РК **** ВТ, управляван от правоспособния водач Т. С. Л., с ЕГН **********, жив.село Р., ул.“Е.“, № 1, общ.П., обл.П..
2
За извършеното нарушение на Закона за движение по пътищата срещу виновния водач - Т. С. Л., с ЕГН **********, бе образувано ДП № 11444/2019 год. по описа на СРТП-ОР- СДВР - С. и № 47302/2019 год. по описа на СРП.
С Постановление с изх. № 47302/2019/07.12.2021 год. на основание чл.199 от НПК, чл.243, ал.1, т.1, във вр. с чл.24, ал.1, т.9 от НПК, във вр. с чл.343, ал.2, т.2 от НК наказателното производство е прекратено. С наказателно постановление № 19-4332-020521/15.10.2019 год. , влязло в законна сила на 02.11.2021 год. и заплатено с квитанция № 3/04.11.2021 год., Т. С. Л., с ЕГН **********, е признат за виновен за станалото ПТП.
Автомобилът, с рег.№ РК **** ВТ, управляван от правоспособния водач Т. С. Л., с ЕГН **********, жив.село Р., ул.“Е.“, № 1, общ.П., обл.П., бил застрахован с валидна застрахователна полица № G***, валидна от 28.08.2019 год. до 28.08.2020 год., издадена от ЗАД’Г.З.”ЕАД.
Твърди се, че вследствие на удара от станалото ПТП от лекия автомобил с рег.№ РК **** ВТ, на ищеца са били причинени редица травматични увреждания. Съгласно издадените му медицински документи: епикриза изх.№ 10097/1263 и медицинско свидетелство № 58/2019 год. изготвено от съдебен лекар, съдебномедицинска експертиза изготвена по ДП № ЗМ11444/2019 год. на СРТП ОР СДВР - С. и допълнителна комплексна съдебномедицинска експертиза изготвена по ДП № ЗМ 11444/2019 год. на СРТП ОР СДВР - С. на ищеца са причинени две средни телесни повреди.
Ищецът твърди още, че във връзка с претърпените от ищеца вреди, вследствие настъпилото на 19.09.2019 г. ПТП, на 24.01.2022 год. същият е подал молба за изплащане на обезщетение за неимуществени вреди в ЗАД „Г.З.“ ЕАД. С писмо изх. № 20-03-208/31.01.2022 год. застрахователната компания е уведомила ищеца, че по повод процесната претенция е заведена щета № 66001901038-2, в което се съобщава, че следва да представи допълнително документи. По телефона по-късно от същата компания получил предложение да му бъде изплатено обезщетение в размер на 8 000 лева. Посочва, че своевременно е възразил срещу така определеното му обезщетение и поискал наново разглеждане на претенцията му и определяне на справедливо обезщетение. На 08.03.2022 год., отново по телефона получил предложение да му бъде изплатено обезщетение в размер на 10 000 лева.
Отново възразил срещу така определеното му обезщетение и поискал наново разглеждане на претенцията му и определяне на справедливо обезщетение, но до днес нямало произнасяне.
Счита, че така определеният размер от 10 000 лева на обезщетението е силно занижен и не само, че не съответства по никакъв начин на определените от Комисията за финансов надзор минимални лимити на отговорност за неимуществени щети, но и не отговаря на действително претърпените от ищеца болки и страдания в резултат на тежките последици от нелепата катастрофа и нанесените му телесни увреждания. Посочва се, че тъй като до настоящия момент липсва произнасяне и ответникът не изплати адекватно застрахователно обезщетение - обстоятелство, обуславящо правния му интерес от предявяването на настоящата искова молба.
3
На основание чл.432, ал.1 и сл. от Кодекса за застраховане е отправено искане до съда, да се произнесе с решение, по силата на което да осъди “Г.З.”ЕАД - гр.С., със седалище и адрес на управление: гр.С., район С., бул.“Ц.Ш.“, № 47А, бл.“В“, ет.З, с ЕИК ***********, представлявано от С.Е.Б. АР, да заплати на ищеца Г. Н. М., с ЕГН **********, с адрес гл. Б., ул.
В. № 8, ет. 4, ап. 11 сумата от 30 000 лв. /тридесет хиляди лева/, представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди в следствие на ПТП, станало на 19.09.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на увреждането до окончателното й изплащане, както и сторените по делото разноски, вкл. за адвокатско възнаграждение.
В срока по чл. 131 ГПК от страна на ответното застрахователно дружество е постъпил писмен отговор, с който не се оспорва наличието и валидността към 19.09.2019 г. на процесната застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, полица № 26119002486667, сключена при „Г.З.“ ЕАД по отношение на л.а. марка „Ауди А4“, с peг. № РК0144ВТ, собственост на „Д.М. 007“ ЕООД.
Твърди се, че по повод на процесното ПТП в дружеството е постъпила доброволна претенция от ищцата с вх. № 10-03-187/26.01.2022 г., въз основа на която при „Г.З.“ ЕАД е образувана щета № 66001901038-2.
Оспорва се размера на претендираното с исковата молба обезщетение от 30 000 лв., като се посочва, че същото е изключително завишено и некореспондиращо със степента на уврежданията, периода необходим за тяхното възстановяване, наличието на съпричиняване за настъпване на събитието и причинените неудобства и дискомфорт на ищцата, както и със застрахователната и съдебната практика в такива случаи.
Отделно се прави и възражение за съпричиняване от страна на ищеца за настъпване на вредоносния резултат, поради неспазване от негова страна на разпоредбата на чл. 94, ал. 2 от ЗДвП. Твърди се, че същият е паркирал управлявания от него автомобил в рамките на платното за движение, с което е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат при процесното ПТП.
Претендират се разноски в настоящото производство, включително юрисконсултско възнаграждение.
Събрани са допуснатите от съда доказателства и доказателствени средства.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и като взе предвид доводите и възраженията на страните, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Искът е допустим. Претенцията спрямо застрахователя е била предявена от увреденото лице на 26.01.2022 г. Исковата молба е била подадена на 07.04.2022 г. Макар към момента на завеждане на иска да не е изтекъл срокът по чл. 496, ал. 1 КЗ, на осн. чл. 235, ал. 3 ГПК следва да се вземе предвид фактът на изтичането му към момента на размяната на книжата, а също и постановяването на този съдебен акт/ в тази насока е и съдебна практика на ВКС - определение № 224/15.05.2019 г. по ч. т. д. № 4
805/2019 г. на ВКС, I т. о., определение № 332/19.07.2018 г. по ч. т. д. № 1614/2018 г. на ВКС, I т. о., определение № 352/26.06.2018 г. по ч. т. д. № 1027/2018 г. на ВКС, II т. о. /. Осъществяването в хода на процеса на допълнителните предпоставки по чл. 498, ал. 3 КЗ налагат заключение за допустимост на предявения иск по чл. 432, ал. 1 КЗ.
За да бъде уважен прекият иск на пострадалия срещу застрахователя на делинквента по чл. 432, ал. 1 КЗ следва да се установят две групи факти.
От една страна трябва да се установи наличието на застрахователно правоотношение между ответника в качеството на застраховател и прекия причинител на увреждането в качеството на застрахован. От друга страна следва да са налице кумулативно всички елементи от сложния фактически състав на непозволеното увреждане по чл. 45, ал.1 от ЗЗД - извършено виновно от делинквента противоправно деяние, от което да са настъпили в причинно - следствена връзка вреди за пострадалия от сочения вид и в търсения размер. Единствено за наличие на вината законът въвежда с разпоредбата на чл.45, ал.2 от ЗЗД оборима презумпция. Застрахователят отговаря в обема и до размера, в който отговаря застрахования водач.
Механизмът на ПТП, противоправното поведение на водача на лекия автомобил, наличието на негова валидна застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното дружество към датата на ПТП, увредите на жалбоподателя и причинната им връзка с ПТП се установяват със събраните писмени и гласни доказателства и доказателствени средства.