Решение № 322 от 23.03.2026, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 322 гр. Варна, 23.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V А СЪСТАВ ГО, в публично заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и Ш. година в следния състав:

Председател: Мирела Огн. Кацарска

Членове:

Иванка Д. Дрингова мл.с. Ива Бл. Благоева при участието на секретаря Петя П. Петрова като разгледа докладваното от мл.с. Ива Бл. Благоева Въззивно гражданско дело № 20263100500185 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба с вх.№93877/10.11.2025г., подадена от Р.

Т., С. Т., В. Т., К. Й., Я. Г., С. М., Т. З., К. С., чрез адвокат Й. Р., срещу Решение №3670/20.10.2025г., постановено по в.г.д. №16222/2024г. по описа на ВРС, 18 състав, с което са отхвърлени, предявените от Р. Х. Т., ЕГН **********, С. Р.

Т., ЕГН **********, В. Х. Т., ЕГН **********, К. Г. Й., ЕГН **********, Я. Г.

Г., ЕГН **********, С. Г. М., ЕГН **********, Т. Й. З., ЕГН **********, К. Й.

С., ЕГН **********, срещу Община Аврен, с адрес: с. Аврен, общ. Аврен, обл. Варна, ул. „Тодор Ноев“ № 8, субективно съединени искове с правно основание чл.124, ал.1 ГПК за приемане за установено в отношенията между страните, че ищците са собственици на недвижим имот, представляващ ***** по регулационния план на с. К., общ. Аврен, с площ 3000 кв.м., при граници: на изток - УПИ V, УПИ V** и УПИ V**I; на запад - улица; на север УПИ I, УПИ XV**, УПИ XV**I и УПИ XIX; на юг - ***I, УПИ IX и УПИ X, на основание давностно владение, упражнявано в периода от 1977г. до предявяване на иска – 19.12.2024г., с присъединяване владението на общия наследодател на ищците - Т.К.Т., осъществявано в периода от 1923г. до 1977г.

Във въззивната жалба се излагат доводи, че обжалваното решение е неправилно, необосновано и като такова следва да бъде отменено. Изтъква се, че неправилността на решението е породена от липсата на осъществен от съда задълбочен и цялостен анализ на събрания по делото доказателствен материал. Конкретизира се, че не са обсъдени, въведените от ищците 1 възражения, касаещи оспорването на АДС и на АОС. Сочи се, че не е имало правно основание същите да бъдат съставяни, доколкото от всички доказателства се установява, че имотът е владян от Т.К. още от 1922г., на основание договор за замяна, а след 1977г., фактическата власт върху него е упражнявана от неговите наследници. Претендират се разноски.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор от Община Аврен, в който се сочи, че жалбата е неоснователна. Изтъква се, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно. Сочи се, че коректно първоинстанционният съд е приел, че ищците са държатели, но не и владелци на спорния имот, както и че не са проявили активни действия, с които да демонстрират промяната на своите намерения. Посочва се, че наличието на право строеж и подадените заявления към общината за изкупуване на процесния имот, се явяват достатъчни основания да се приеме, че презумпцията по чл.69 ЗС е била надлежно оборена. Претендират се разноски.

След като се запозна с материалите по делото, доводите и възраженията на страните, съдът намира следното:

Въззивната жалба е редовна по смисъла на чл.267, ал. 1 ГПК, подадена е в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Правомощията на въззивния съд, съобразно разпоредбата на чл.269 ГПК, са да се произнесе служебно по валидността и допустимостта на първоинстанционното решение в обжалваната част, а по останалите въпроси – ограничително от посоченото в жалбата по отношение на пороците, водещи до неправилност на решението.

Първоинстанционното решение е постановено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна компетентност, поради което е валидно. Наличието на всички положителни и липсата на отрицателните процесуални предпоставки, във връзка със съществуването и упражняването на правото на иск, при постановяване на съдебното решение, обуславя неговата допустимост, поради което въззивният съд дължи произнасяне по съществото на спора.

Производството пред Районен съд – Варна е образувано по искова молба, предявена от Р. Т., С. Т., В. Т., К. Й., Я. Г., С. М., Т. З., К. С. срещу Община Аврен с искане да бъде признато за установено между страните, че ищците са собственици на недвижим имот, находящ се в село К., община Аврен, Област Варна, ул. „Ш.“ № **, представляващ УПИ ** от кв.3, по регулационния план на село К., целият с площ 3000 кв.м., при граници на изток – УПИ – V, УПИ – V** и УПИ – V**, на запад – улица, на север – УПИ – I, УПИ – XV**, УПИ – XV**I и УПИ – XIX, на юг – УПИ – **I, УПИ – IX и УПИ – X, на основание давностно владение, осъществено от 1977г. до датата на предявяване на исковата молба – 19.12.2024г., с присъединяване владението на общия им наследодател Т.К.Т., осъществено в периода от 1923г. до 1977г.

В исковата молба са изложили твърдения, че ищците са наследници на Т.К.Т., починал на 23.03.1977г. Твърди се, че през 1922г., поради честото наводняване на село К., с указ на Цар Борис **I, местоположението на селото е изместено и на неговите жители са отстъпени безплатно 510 декара 2 държавна гора, за да могат да се преселят. Сочи се, че през 1976г. е свикана комисия на село К., която да разгледа, подадените от жителите на селото молби за снабдяването им с договори за замяна на частен имот с държавен, като такава молба е била подадена и от техния общ наследодател. Твърди се, че със Заповед №151/10.09.1978г., утвърдена от Председателя на ОНС на 02.11.1978г., СОНС на с. Приселци, е съставен Договор за замяна от 05.12.1978г., с който на наследниците на Т.К.Т. е прехвърлен недвижим имот в парцел * * , кв.3 по плана на село К., с площ 3400 кв.м., а в замяна те са прехвърлили на СОНС с. Приселци, притежаваното от тях дворно място, разположено в старото село К.. Допълва се, че от 1922г. техният общ наследодател е стопанисвал дворното място, изградил е жилищна сграда, а впоследствие те са реновирали къщата и никой не е поставял под съмнение тяхната собственост. Акцентира се обаче, че през 1986г. е бил състав АДС за процесния имот, а през 2008г. и АОС. Сочи се, че ищците, а преди това и техният наследодател, са упражнявали необезпокоявано, явно, спокойно фактическа власт върху спорния имот, поради което и са придобили същия на оригинерно придобивно основание – давностно владение, независимо от ограниченията на действащия в страната мораториум за придобиване на държавна и общинска собственост.

С разпореждане №2460/17.01.2025г., постановено по г.д.№16222/2024г. по описа на ВРС, 18 състав е дал указания на ищците да уточнят исковата си претенция, като посочат дали поддържат, че са придобили собствеността върху процесния недвижим имот по давност или въз основа на посочения в исковата молба договор за замяна от 1978г. С уточняваща молба с вх.

№7643/27.01.2025г., ищците уточняват, че претендират да са собственици на спорния имот така както са посочили в исковата молба, на основание давностно владение, упражнявано от ищците от 1977г. до настоящия момент, а преди това от 1923г. от техния общ наследодател.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от Община Аврен, в който се излагат съображения, че искът е допустим, но неоснователен. Сочи се, че наследниците на Т.К.Т. са държатели, а не владелци на спорния имот. Изтъква се, че им е било признато правото на строеж, изградили са постройка и държат имота на това основание, поради което и презумпцията на чл.69 ЗС се явява оборена. Твърди се, че ищците многократно са отправяли молби до общината да закупят земята, върху която са изградили жилищна сграда. Акцентира се, че през 1999г. на наследниците на Т.Т., с Решение на ПК на с. Аврен и на основание чл.27 ППЗСПЗЗ, е възстановена нива от 3000 кв.м., находяща се в местност С.С., която нива се явява старият им имот в старото село К..

Съдът, въз основа на така събрания доказателствен материал, намира за установеното от фактическа страна следното:

С Указ №36/27.04.1929г. на Цар Борис **I e взето решение на жителите на село К., Варненските околия, да бъдат отстъпени безплатно 510 декара от държавната гора „Кара Тепе“ за преселване на селото на ново място.

Установява се от съдържанието на протокол от 05.11.1976г., че се е провело заседание на създадена комисия при село К., окръг Варна, на което е било взето решение да се разгледат молбите на жителите на село К., с отправено от тяхна страна искане за снабдяването им с договор за замяна на частен имот с държавен. Установява се от съдържанието на посочения 3 протокол, че молителите са имали дворни места в старото село К., което е било заливано от проливни дъждове, поради което са получили дворни места в новото село в замяна на старите им имоти.

Видно от съдържанието на приложения протокол, се извежда, че под номер 5 в списъка с жители на село К. е записан – Т.К.Т., за който е посочено, че притежава 3 декара дворно място и жилищна сграда, представляващо парцел 2, кв.3. В разписния лист на село К. от 1977г. е записано, че Т.К. е собственик на имот в кв.3, парцел 2, за който имот следва да му бъде издаден документ за собственост.

Видно от Удостоверение за наследници се установява, че Т.К.Т. е починал на 23.03.1977г. и за свои наследници е оставил – Г. Т.а А. (дъщеря, починала на 11.08.1985г., оставила за свои наследници – С. Г. М., дъщеря, К. Г.

Й., дъщеря, Я. Г. Г., син), Р. Т.а С. (дъщеря, починала на 12.01.2003г., оставила за свои наследници – Т. Й. З., син, К. Й. С., дъщеря), Х. Т. Т. (син, починал на 17.05.1990г., оставил за свои наследници - С. Р. Т., съпруга, В. Х. Т., син, Р. Х.

Т., син).

Установява се още, че с Договор за замяна на държавен недвижим имот, сключен между председателя на ИК на СОНС Приселци, Варненско и наследниците на Т.К.Т., бивш жител на село К., на 05.12.1978г., на основание Заповед №151/10.09.1978г., утвърдена от председателя на Окръжния народен съвет на 02.11.1978г., СОНС на с. Приселци, на наследниците на Т.К.Т. е прехвърлен държавен недвижим имот, находящ се в парцел **, квартал 3 от 3040 кв.м., по регулация на село К., Варненски окръг. Посочено е в договора, че наследниците на Т.Т. придобиват собствеността върху дворното място, а в замяна същите прехвърлят на СОНС село Приселци дворно място, находящо се в старото село К., Варненски окръг. Установява се още, че замяната е направена на основание протокол от 06.10.1977г., подписан от комисия от пет души от старото село, който е неразделна част към преписката за замяна на дворните места на 43 души, изселени от старото село в новото, поради природни бедствия.

Видно от Акт за държавна собственост на недвижим имот №634, се извежда, че на 15.03.1986г. застроено дворно място, с площ 2990 кв.м., находящо се в село К., квартал 3, парцел ** е било актувано като държавна собственост, на основание Заповед 8/30.01.1979г. и чл.6 ЗС. Видно обаче от писмо №ВО-836/26.08.2005г., съставено от кмета на Община Аврен, се установява, че посочената в АДС заповед касае разделянето на бивш парцел **I и няма отношение към спорния имот.

Видно от съставения на 05.09.2008г. Акт №1152 за частна общинска собственост се извлича, че УПИ **, в кв.3 по регулационния план на село К., община Аврен, Област Варна, е бил актуван за частна общинска собственост на основание чл.2, ал.1, т.2 ЗОС и §42 от ПЗР към ЗИД на ЗОС.

На следващо място се установява, че с Решение от 25.05.1999г. на общинска служба по земеделие и гори с. Аврен на наследниците на Т.К.Т., на основание чл.27 ППЗСПЗЗ и влезлия в сила план за земеразделяне е било възстановено правото на собственост спрямо 9 земеделски имота в м. Д.Д., м.

С.л., м. К.Д., к. К.Ч., м. Е., м. С.С., м. Б.Я.., м. К., м. Д. К..

Установява се още, че последователно през 1991г., 1995г., 2007г., 2008г., 4 част от наследниците на Т.К.Т. са отправяли молби до ИК на ОБНС на о.

Аврен, както и до кмета на Община Аврен да им бъде издаден документ за собственост за процесния имот или да им бъде признато правото да го изкупят.

С Удостоверение с изх.№КР-ГП-18/24.09.2022г., кметският наместник на село К. издал удостоверение за идентичност на административен адрес, съгласно което УПИ * * , кв.3 от плана на село К., община Аврен, Област Варна, собственост на наследниците на Т.К.Т., на основание Договор за замяна от 05.12.1978г. и удостоверение за търпимост №821/18.12.2008г., е с административен адрес – ул. „Ш.“ №9.