Решение № 112 от 21.06.2022, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 112 гр. Бургас, 21.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Яни Г. Гайдурлиев

Членове:

Цвета Ж. Попова

Ангел Д. Гагашев при участието на секретаря Лена Р. Димитрова в присъствието на прокурора Димитрина Георгиева Црънкова (ОП-Бургас) като разгледа докладваното от Ангел Д. Гагашев Въззивно наказателно дело от общ характер № 20222100600010 по описа за 2022 година Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 313 и сл. от НПК.

Образувано е по въззивен протест на прокурор при Районна прокуратура – Бургас, ТО – Поморие, против Присъда № 11 от 24.06.2020 г. на Районен съд – Поморие, произнесена по НОХД № 238/2019 г. по описа на същия съд.

С протестираната присъда, подсъдимият И. В. И. с ЕГН *** е признат за невиновен в това, на 23.05.2018 г. около 23:04 часа в гр. Поморие, общ.

Поморие, на бул. „П. К. Яворов“ до заведение „24“, при управление на МПС – лек автомобил Фолксваген”, модел „Голф 4“ с peг. № ***, да е извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото като се е движил с несъобразена скорост в населената градска част; не е спрял на знак „Стоп“ на Т-образно кръстовище; навлязъл е в завоя със скорост 55 км/ч; ударил е пешеходеца Д. Ц. Д. от гр.

Поморие, причинявайки му лека телесна повреда, изразяваща се във временно разстройство на здравето, неопасно за живота; смачкал е уличен железен 1 парапет и се е ударил в крайпътно дърво, след което се опитал да премести повреденият автомобил преди пристигане на полицейските служители и се е държал агресивно и неадекватно, като е казал “Къде е този удареният, да го довърша“, поради което е оправдан по предявеното му обвинение за престъпление по чл. 325, ал. 3, вр. ал.1 от НК.

Със същата присъда, подсъдимият И.И. е признат за виновен в това, че на 23.05.2018 г. около 23:04 часа в гр. Поморие, общ. Поморие, бул. „П. К.

Яворов“ до заведение „24“, управлявал моторно превозно средство – лек автомобил, „Фолксваген”, модел „Голф 4“ с peг. № ***, с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, а именно 1,24 (едно цяло и двадесет и четири) на хиляда, установено по надлежния ред с протокол за химическа експертиза № 227 от 25.05.2018 г. на БНТЛ при ОД МВР гр. Бургас, съгласно изискванията на Наредба № 1/19.06.2017 г. на M3, МВР и МП, за реда за установяване употребата на алкохол и/или друго наркотични вещества или техните аналози, поради което и на основание чл. 343б, ал.1 от НК, вр. чл. 54 от НК е осъден на една година лишаване от свобода и глоба в размер на 300 лв. Съдът е отложил изпълнението на наказанието „лишаване от свобода“, наложено на И. за изпитателен срок от три години.

С атакуваната присъда, на основание чл. 343г, вр. чл. 343б, ал.1, вр. чл.

37, ал.1 т.7 от НК подсъдимият И. В. И. е лишен от право да управлява моторно превозно средство за срок от две години и три месеца, като от този срок е приспаднато, на основание чл. 59, ал.4 от НК, времето, през което подсъдимият е бил лишен от това право по административен ред, считано от 23.05.2018 г.

Със същата присъда, на основание чл. 189 ал.З от НПК, подсъдимият И. е осъден да заплати в полза на държавата направените по делото разноски в общ размер на 1425,83 лева, от които платими по сметка на ОД МВР – гр.Бургас сумата от 1305,83 лева, а по сметка на Районен съд – Поморие сумата от 120,00 лева.

Прокуратурата атакува постановената присъда само в оправдателната й част, която намира за неправилна и постановена при съществено нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване на процесуалните права на страните в съдебното производство. Протестът е бланкетен и не се сочат конкретни доводи за оплакването. Иска се отмяна на присъдата в атакуваната 2 й част и постановяването на нова, с която подсъдимият И. да бъде признат за виновен по обвинението за извършено престъпление по чл. 325, ал.3, вр. ал.1 от НК и санкциониран с подходящо наказание. В останалата част прокуратурата намира присъдата за правилна и законосъобразна и моли съда да я потвърди.

Недоволен от постановената първоинстанционна присъда, но в нейните осъдителни части е останал и упълномощеният защитник на подсъдимия, който я обжалва в тези й части като неправилна и незаконосъобразна.

Въззивната жалба е бланкетна, като в нея се твърди само, че липсват доказателства подсъдимият да е извършил престъплението по чл. 343б, ал.1 от НК. Моли се за отмяна на присъдата в обжалваните й осъдителни части и постановяването на нова, с която подсъдимият И. да бъде признат за невиновен и по отношение обвинението за престъпление по чл. 343б, ал.1 от НК. Моли се за потвърждаване на присъдата в оправдателната й част.

В съдебно заседание пред настоящият въззивен състав представителят на Окръжна прокуратура – Бургас заяви, че не поддържа протеста. Според прокурора, събраните по делото доказателства не дават основание да се приеме, че подсъдимият е извършил престъпление по чл. 325, ал. 3, вр. с ал. 1 от НК. Този си извод аргументира с показанията на пострадалото лице, според което след настъпването на пътнотранспортното произшествие подсъдимият му се е извинил за случилото се, а също и от показанията на полицейските служители, според които подсъдимият се е намирал в усложнено емоционално състояние след произшествието, но в никакъв случай не е бил агресивен или пък да е отправял нецензурни думи и/или жестове към околните.

По отношение въззивната жалба, прокурорът изразява становище за нейната неоснователност като приема, че при вземане на кръвната проба от подсъдимия, напълно е бил спазен редът за това, установен в Наредба № 1/2017 г. за реда за установяване на употребата на алкохол в кръвта или употребата на наркотични вещества и техните аналози. Счита, че наложеното наказание на подсъдимия И. съответства на извършеното деяние, на обществената му опасност и тази на самия подсъдим, поради което приема, че същото е достатъчно да съдейства в максимална степен за реализиране на целите на индивидуалната и генералната превенция. Въз основа на тези 3 съображения, прокурорът предлага присъдата да бъди потвърдена.

В съдебно заседание пред настоящата въззивна инстанция, подсъдимият И. поддържа въззивната жалба и моли съда да бъде оправдан изцяло.

Защитникът на подсъдимия поддържа въззивната жалба и моли съда да отмени присъдата в обжалваните й части и да постанови нова, с която да оправдае И. по предявеното му обвинение за престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК. Твърди, че е била грубо погазена нормативната уредба, регламентираща процедурата по вземането и изследването на кръвните проби.

В частност твърди, че предвид поправките в протокола, удостоверяващ вземането на кръвната проба и предвид използваните епруветки, в които се е съхранявала взетата кръв, не можело безспорно да се твърди, че тази кръв е била на подсъдимия. При условията на евентуалност моли наказанието на подсъдимия да бъде определено при условията на чл. 55 от НК, като акцентира най-вече на наказанието по чл. 343Г от НК, тъй като твърди, че подсъдимият е личен асистент на брат си и затова му е крайно необходимо управлението на превозно средство за придвижване за рехабилитация и до здравно заведение.

По отношение подадения въззивен протест, защитникът изразява становище за неговата неоснователност и в тази връзка подкрепя становището на представителя на Окръжна прокуратура – Бургас.

Бургаският окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция, след като се запозна с изложеното във въззивния протест и във въззивната жалба, като изслуша явилите се в съдебно заседание страни, като обсъди изтъкнатите от тях доводи и съображения, като прецени наличния по делото доказателствен материал и като извърши цялостна проверка относно правилността на атакувания съдебен акт по реда на чл. 313 и чл. 314 ал.1 от НПК, изведе следните фактически и правни изводи:

Протестът, с който е сезиран въззивният съд, се явява процесуално допустим, доколкото е предявен в законоустановения срок от компетентна прокуратура, имаща правен интерес и процесуално право да иска проверка на съдебен акт, подлежащ на въззивен контрол по реда на глава ХХІ от НПК.

Въззивната жалба, с което е сезиран въззивният съд, се явява процесуално допустима, доколкото е предявена в законоустановения срок от страна, имаща правен интерес за иска проверка на съдебен акт, подлежащ на 4 съдебен контрол по реда на глава ХХІ от НПК.

Разгледани по същество, въззивният протест и въззивната жалба се явяват неоснователни.

От приобщените по делото доказателства се установява следното от фактическа страна:

Подсъдимият И. В. И. е роден на *** г. в гр. ***, обл. ***, живее в гр.

***, обл. Бургас, *** гражданин е, има завършено *** образование, ***, ***, ***.

На 23.05.2018 г. вечерта, подсъдимият И. И. управлявал в гр. Поморие лек автомобил марка „Фолксваген Голф 4“ с рег. № ***, като в същия, на предна дясна седалка, се возела приятелката на подсъдимия – св. Н..

Около 23:00 ч. управляваният от И. автомобил се придвижвал от кв.

„Свобода“ в гр. Поморие в посока заведението „Бамбуда“ като се движел по ул. „Сан Стефано“. На кръстовището между тази улица и бул. „Пейо К.

Яворов“, подсъдимият не спрял на поставения на ул. „Сан Стефано“, преди началото на кръстовището, знак „Б2“ - „Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство“ и предприел маневра „завой наляво“ с цел включване в движението по бул. „Пейо Яворов“ в посока пристанището. Предвид скоростта с която автомобилът се движел, а именно около 55 км/ч, И. не успял да изпълни докрай маневрата „завой наляво“. Автомобилът поднесъл и продължил да се движи напред, при което се ударил в метален парапет, отделящ тротоара от пътното платно, след което се ударил в дърво.

По същото време на пътното платно на бул. “Пейо Яворов“ се намирал св. Д., който вървял също в посока пристанището. Свидетелят видял идващият към него автомобил, обърнал се с гръб към него и понечил да прескочи металния парапет, отделящ тротоара от пътното платно, за да се спаси, но бил ударен в лумбалната област от автомобила, малко преди последният да се спре в дървото.

След удара в дървото, от автомобила излезли подсъдимият И. и приятелката му – св. Н., която влязла в намиращия се в непосредствена близост до местопроизшествието ресторант „24“, за да си вземе салфетка, с която да избърше текналата от носа й кръв. На местопроизшествието пристигнал и св. М. Д., който допреди произшествието следвал с автомобила си, на малка дистанция, автомобила на подсъдимия. Докато свидетелката Н.

5 била в заведението, И. и Д. се опитали неуспешно да изтеглят с въже автомобила на подсъдимия обратно на пътното платно.

Междувременно св. Д., който паднал на земята след удара на автомобила, се съвзел от случилото му се и след като се изправил, седнал на външна маса на ресторант „24“, където изчакал линейка, която го откарала в ЦСМП за преглед.

На мястото на ПТП-то пристигнали и свидетелите В. И. и Н. Н. – полицейски служители при РУ – Поморие, които запазили местопроизшествието. Св. И. изпробвал подсъдимия за алкохол с техническо средство, което отчело 1,63 промила. Подсъдимият бил превъзбуден, но не и агресивен, като първоначално твърдял дори, че няма ударен пешеходец, но по-късно, когато разбрал, че пострадал е св. Д., с когото се познавали, той му се извинил за случилото се, преди пострадалия да се качи в линейката.

Предвид резултатите от пробата за алкохол, взета с техническото средство, свидетелите Н. и И. придружили подсъдимия до ЦСМП – Поморие, където в тяхно присъствие св. А. К. му взел кръв за химически анализ. Кръвта била поставена в две епруветки с вместимост 5 кубика, които св. К. запечатал в плик и предал на св. З. К. – служител на РУ –Поморие, който също присъствал на вземането на пробите. Купенов поставил пробите в хладилна чанта и ги отнесъл в РУ – Поморие, за да бъдат изпратени за химически анализ. Пробите били взети от полицейското управление от св. А. С. – също полицейски служител в РУ – Поморие, който ги занесъл за анализ в БНТЛ гр.Бургас. Видно от заключението на извършената съдебно-химическа експертиза, в изследваната проба кръв, взета от И. В. И., се доказало съдържание на етилов алкохол в количество 1,24 промила. В кръвната проба, взета от пострадалия, при извършената съдебно-химическа експертиза не е установено наличие на етилов алкохол.