Решение № 480 от 02.12.2023, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 480 гр. П., 02.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., XI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Снежана Стоянова при участието на секретаря Елена Пенова като разгледа докладваното от Снежана Стоянова Административно наказателно дело № 20235220200511 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на „НИА-Н.А.” ЕООД, ЕИК: 822138442, със седалище и адрес на управление: гр.П., улица „М.в.“ № 2, представлявано от управителя Н.И.А. против НП № 13-2200514 от 24.02.2023 год. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” гр.П., с което на основание чл.416, ал.5 от КТ, във връзка с чл.414, ал.3 от КТ и за нарушение на чл.63, ал.2 във връзка с чл.63, ал.1 от КТ на дружеството, в качеството му на работодател е наложена имуществена санкция в размер на 5 000 лв.

(пет хиляди) лева.

Релевираните в жалбата оплаквания се свеждат до наличие на материална и процесуална незаконосъобразност на НП, с оглед на което се иска неговата отмяна. Липсвало точно и ясно описание на нарушението. Не било ясно коя е датата, която АНО приема като такава на извършване на нарушението – дали на 06.12.2022 год., когато била извършена проверката от инспекторите на ДИТ П. или на 14.12.2022 год., когато била проверена допълнително представената от дружеството документация. Ако се приемело, че нарушението е констатирано още на 1

06.12.2022 год., то АУАН е следвало да бъде съставен на място в обекта на контрол, като съставянето му на по-късен етап съставлявало съществено процесуално нарушение. Нарушението не било извършено, тъй като срока за регистрация на трудовия договор бил тридневен и същият били регистриран в този срок. Липсвали мотиви в НП досежно индивидуализацията на наложената имуществена санкция. При условията на евентуалност се твърди маловажност на случая по смисъла на чл.28 от ЗАНН.

В съдебно заседание за дружеството жалбоподател се явява процесуален представител, който подържа жалбата и иска отмяна на атакуваното НП. Релевира допълнителни възражения, като твърди, че АНО незаконосъобразно се е позовал при индивидуализацията на наложената имуществена санкция на три предходни НП, за същото нарушение, приемайки системност. Нормата на чл.416, ал.9 от КТ, която дефинирала понятието „системност“ била влязла в сила на 18.12.2020 год., а цитираните три НП, на които АНО се е позовал при определяне на имуществената санкция били влезли в сила в по-ранен момент, а именно на 21.07.2020 год.

АНО – редовно призован, изпраща процесуален представител, който оспорва жалбата и излага съображения за нейната неоснователност.

РС - П., след като съобрази становищата на страните, съобразявайки закона, по вътрешно убеждение и след като обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства при съблюдаване разпоредбата на чл.63 от ЗАНН прие за установено от фактическа страна следното:

Дружеството-жалбоподател е санкционирано за това, че на 06.12.2022 година, в качеството си на работодател е допуснал до работа като помощник лицето О. Б. Й., без да й е предоставил копие от уведомлението по чл.62, ал.3 от КТ, заверено от ТД на НАП. Същата била заварена да работи в обект на дружеството, обособен като сладкарски цех, намиращ се в гр.П., улица „С.“ №2 , в момента в който извършвала дейности по приготвяне на сладкарски изделия – торти, облечена с работни дрехи, нефирмени / работна цветна престилка, изцапана/.

Нарушението било констатирано на 14.12.2022 год., при преглед на фирмената документация в ДИТ – П., когато било установено че 2 представения трудов договор, сключен между дружеството – жалбоподател и О. Й. е регистриран в ТД на НАП на 06.12.2022 год. в 15,34 часа, т.е. след проверката, доколкото същата била извършена около 11,20 часа.

Всичко това съставлявало нарушение на чл.63, ал.2 във връзка с чл.63, ал.1 от КТ

За констатираното нарушение бил съставен АУАН от свид.Т. Д. – старши инспектор в ДИТ-П., въз основа на който било издадено атакуваното НП.

Гореописаната фактическа обстановка съдът възприе изцяло от събраните по делото писмени доказателства, изцяло от показанията на актосъставителя – свид.Д. и от тези на свид.М.Н. – обслужваща счетоводно жалбоподателя, отчасти от показанията на свид.Й..

С оглед възприетата фактическа обстановка съдът намира, че от обективна и субективна страна установено по делото запълва състава на нарушението по чл.63, ал.2, във връзка с чл.63 ал.1 от КТ, които правни норми задължават работодателя да предостави на работника или служителя преди постъпването му на работа екземпляр от сключения трудов договор, подписан от двете страни, и копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3, заверено от териториалната дирекция на Националната агенция за приходите. Ал.2 на чл.63 от КТ гласи, че р аботодателят няма право да допуска до работа работника или служителя, преди да му предостави документите по ал. 1 - екземпляра от сключения трудов договор и писменото уведомяване на съответното ТД на НАП за този юридически факт. При това положение правилно е била ангажирана отговорността на дружеството-жалбоподател по реда на чл.414, ал.3 от КТ, в качеството му на работодател. В тази насока са писмените доказателства по делото, както и категоричните показания на актосъставителя - свид.Д. и тези на свид.Н.. От показанията на свид.Д. се установява следното:

На 06.12.2022 г. около 11,20 часа инспектори от ДИТ – П., сред които актосъставителя свид. Д., с цел проверка посетили сладкарски цех, находящ се в гр.П., улица „С.“ № 2, стопанисван от дружеството – жалбоподател. На място били управителката, упълномощено от

3 дружеството лице, в присъствието на което впоследствие бил съставен АУАН и няколко работнички. Една тях била свид.О. Й.. Тя била облечена с работни, нефирмени дрехи, които били изцапани от извършваната работа. Заедно с останалите работнички, свид.Й. аранжирала сладкарски изделия. Била забелязана и да премества стелаж с пасти.

Свид. Д. раздала на работничките декларации, за да ги попълнят.

Свид.Й. сама попълнила декларацията си, в която посочила елементи на трудово правоотношение. Отбелязала че работи за дружеството – жалбоподател от предходния ден – 05.12.2022 год. Посочила работно време, възнаграждение и почивки, включително и през работния ден.

Посочила, че не е получила копие на хартиен носител от заверено уведомление, регистрирано в ТД на НАП и екземпляр от сключен трудов договор.

На място свид.Д. връчила на управителката призовка, в която били описани документните, които следва да представи в ДИТ – П. в определен срок.

На 14.12.2022 год. в ДИТ – П. се явил надлежно упълномощен от дружеството – жалбоподател представител, който представил изисканите документи. Сред тях бил трудов договор, сключен между жалбоподателя, като работодател и свид.О. Й.. Трудовият договор бил с дата 05.12.2022 год. След справка се установило, че договора е регистриран в НАП на следващия ден – 06.12.2022 год. в 15,34 часа, т.е. след проверката.

Съдът кредитира изцяло показанията на свид.Д., т.к. тя макар и служебно обвързана с АНО, няма никакъв личен мотив да изкривява фактите от обективната действителност и да уличава дружеството, като му приписва нарушения, които не са били извършени.

От показанията на свид. Н., счетоводител при жалбоподателя, се установява, че причината за регистрирането на процесния трудов договор на следващия ден била свързана с проблем, който тя била имала с интернет връзката. Свид.Н. обаче своевременно уведомила пълномощника на дружеството – жалбоподател, че ще подаде уведомлението на 06.12.2022 год., като изрично го предупредила че не трябва да допуска работника към изпълнение на трудовите му задължения преди да му връчи копие от уведомлението до НАП. Въпреки това обаче свид.Й.

4 започнала да престира труд за жалбоподателя още от началото на работния ден на 06.12.2022 год., доказателство за което е вида на работните й дрехи към 11,20 часа, когато е започнала проверката.

/изцапани със сладкарски материали/. Точно по тази причина съдът не кредитира показанията на свид.Й. в частта, в която твърди че тъкмо била поставила престилката и инспекторите от ДИТ пристигнали.

При това положение съдът намира вмененото на жалбоподателя неизпълнение на задължение по чл.63, ал.2 във връзка с чл.63, ал.1 от КТ за доказано до степен на несъмненост.

Неоснователни са възраженията за допуснати процесуални нарушения, свързани с описание на нарушението. Същото е описано с факти, достатъчни както по обем, така и в яснота. Стана пределно ясно, че като дата на извършване на нарушението е възприета 06.12.2022 год., когато свид.О. Й. е била заварена да престира труд, без регистриран в НАП трудов договор. Като дата на констатиране /установяване/ на нарушението съвсем коректно е посочена 14.12.2022 год., когато в ДИТ П. е бил представен от пълномощник на дружеството – жалбоподател сключения на 05.12.2022 год. трудов договор със свид. Й. и след направена справка, че същия е регистриран в НАП едва в 15,34 часа на 06.12.2022 год, т.е. няколко часа след извършената проверка. Логично е едно нарушение да бъде установено известен период след извършването му. В прерогативите на инспекторите, притежаващи материална компетентност за съставяне на АУАН е да събират доказателства за установяване на нарушения и в този смисъл неоснователно се явява твърдението, че АУАН е следвало да бъде съставен още на място в обекта на контрол.

Недържащо сметка на законовите разпоредби е твърдението, че нарушението не било извършено, тъй като срока за регистрация на трудовия договор бил тридневен и процесния бил регистриран в този срок. На това възражение следва да се отговори, като се обърне внимание, че жалбоподателят не е санкциониран за това, че не е регистрирал трудовия договор със свид.Й. в законовия срок, а за това че е допуснал същата до работа, преди да го регистрира. Точно по тази причина неизпълнението не може да се квалифицира като маловажно по смисъла 5 на чл.28 от ЗАНН. То не се отличава по никакъв начин от обикновените случаи от същия вид.

Некоректно се твърди, че АНО не е изложил мотиви досежно индивидуализацията на наложената имуществена санкция. Размера на наложената санкция е обоснован от АНО с три предходни НП, посочени като номера, за същото по вид нарушение. /Приложени на л.50 – л.52 в делото/. Абсолютно голословно се твърди, че АНО е имал предвид системност, дефинирана като понятие с разпоредбата на чл.416, ал.9 от КТ, влязла в сила на 18.12.2020 год. и доколкото цитираните три броя НП били влезли в сила преди тази дата, позоваването било незаконосъобразно. АНО е определил неизпълнението като рецидив, т.е. като поредно такова и съвсем правилно е приел като отегчаващо обстоятелство санкционирането на жалбоподателя с три НП за същото по вид нарушение. Правилото за по-благоприятния закон се прилага при квалификацията, а не при индивидуализацията на наказанието/имуществената санкция, т.е. възражението би било основателно, ако процесното неизпълнение бе квалифицирано като „системно”.

По изложените съображения процесното нарушение /неизпълнение/ е квалифицирано правилно. Досежно размера на наложената имуществена санкция, съдът счита, че АНО не е отчел в необходимата степен следното смекчаващо обстоятелство, което има относително висока степен, а именно краткия период от време, през който свид.Й. е работила без регистриран в НАП трудов договор, респ. без връчено уведомление за това – по - малко от един работен ден. При това съобразяване имуществената санкция следва да бъде намалена до 2 000 лева, който размер съдът счита за съответен на обществената опасност на нарушението /неизпълнението/ и с което целите на наказанието, визирани в чл.12 от ЗАНН ще бъдат постигнати.

Процесуалният представител на жалбоподателя претендира направените разноски за един адвокат. Представя документи за уговореното и изплатено адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв. (л.33 в делото). Претендира и заплатената ДТ във връзка с обжалването на определението на РС за оставяне на жалбата без разглеждане, която е в размер на 150 лева, т.е. разноски в общ 6 размер на 550 лева.