Определение № 2545 от 26.08.2022, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2545 гр. София, 26.08.2022 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 7-МИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести август през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: И. АЛ. С. като разгледа докладваното от И. АЛ. С. Частно наказателно дело № 20221110210075 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 243, ал. 5 от НПК.

Инициирано е по жалба на Х. Д. Б. срещу постановление на СРП от 13.07.2022 г., с което на основание чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК, е прекратено наказателното производство по ДП № 130/22 г. по описа на 04 РУ-СДВР, пр. пр. № 40934/21 г. по описа на СРП.

В жалбата се изразява недоволство, че Б. не бил получил материалите от съдебносчетоводната експертиза, като жалбоподателят „силно се съмнява“ в истинността на документите, представени от адв. Я.

След като се запозна с аргументите, развити в жалбата, атакуваното прокурорско постановление и материалите по ДП № 130/22 г. по описа на 04 РУ-СДВР, пр. пр. № 40934/21 г. по описа на СРП, съдът прие за установено следното:

Жалбата е подадена от лице, което се явява пострадало по смисъла на чл. 74, ал. 1 от НПК от престъпление по чл. 206, ал. 1 от НК, подадена е в законоустановения седмодневен срок по чл. 234, ал. 4 от НПК (видно от приложена обратна разписка за връчване на постановлението на СРП на Б. на 22.07.2022 г. и входирането на жалбата в СРС на 29.07.2022 г.), поради което е ДОПУСТИМА.

По същество контролната инстанция счита сленото:

Досъдебното производство е образувано за това, че през 2021 г. противозаконно е била присвоена чужда сума от 4000 евро, която деецът владеел – престъпление по чл. 206, ал. 1 от НК.

В обстоятелствената част на атакуваното прокурорско постановление държавното обвинение е описало хронологично и в достатъчна степен детайлизирано установената до момента фактическа обстановка, въз основа на която приема, че наказателното производство следва да бъде прекратено на основание чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК, поради липса на осъществено престъпление.

При независимата си преценка на база събраните до момента доказателства, контролната съдебна инстанция приема за безспорно установено, че между жалбоподателя Х. Б. и адв. К. Я.са съществували договорни отношения на базата на сключен между тях 1 договор за правна помощ от 26.02.2021 г. и два броя подписани адвокатски пълномощни, с които Х. Б. упълномощава адв. Я. да го представлява пред Столична община, АГКК – гр.

С***, ПАМДТ и НАП, ВиК – С**, ЧЕЗ – Е**** и ЧЕЗ – Б***, СРС, ЧСИ, служби Е****, нотариуси с район на действие гр. С*** и потенциални купувачи във връзка с продажбата на наследствен на Б. имот в гр. С****. В договора за правна помощ е договорено адвокатско възнаграждение в размер на 2000 евро, половината от които платими при подписването на предварителния договор, а останалите – при подписване на окончателния договор. Адв. Я. е упълномощен също да представлява Б. като сключи предварителен договор за имота от негово име, както и да получи капаро по сделката от името на Б. и в негова полза по банкова сметка на адв. Я.. Последният е упълномощен също да плаща дължимите данъци и такси за имота.

На 23.06.2021 г. пред помощник-нотариус М. И. бил сключен предварителен договор за продажба на горепосочения имот с продавач Х. Б. и купувач Е. К. за сумата от 60 000 евро. Съгласно предварителния договор купувачът К. следвало да заплати на продавача капаро в размер на 6000 евро в деня на подписване на предварителния договор по сметката на адв. Я.. Посоченото капаро в левова равностойност от 11 735 лева е постъпило по сметката на адв. Я. на 23.06.2021 г.

В показанията си от 09.06.2022 г. Х. Б. твърди, че се е доверил на адв. Я. поради приятелството между двамата, което съществувало от 25 години. Разбрали се парите от капарото да постъпят по сметката на адв. Я., тъй като банковите сметки на Б. били запорирани и същият имал дългове към ЧСИ. Св. Б. изрично заявява, че с негово знание и съгласие адв. Я. е заплащал разходи на св. Б., но не знаел каква била точната сума. Б. изразява възмущение, че от полученото по банковата му сметка капаро адв. Я. до този момент му би изплатил едва 4000 лева (2000 евро) и му дължал остатъка (4000 евро) до сумата от 11735 лева.

В показания от 10.03.2022 г. адв. Я. потвърждава горните обстоятелства за договорките по сключения предварителен договор, както и че със знанието и съгласието на Б. е заплащал от така полученото капаро суми, които Б. дължал на различни институции и дружества. Уточнява, че сумата от 6000 евро, дори и по-голяма от нея, били изразходвани изцяло за нуждите на Х. Б. – една част му била преведена с парични преводи чрез „И******“, а с други били заплащани дължими суми и разходи на Б. към кредитори (ЧЕЗ, НАП и НОИ). Представя множество фактури, платежни нареждания и разходнооправдателни документи. Уточнява също, че изричната договорка между двамата била Б. да не заплаща адвокатско възнаграждение, а то да бъде удържано от капарото. Последното не се опровергава от Б..

Съгласно заключение на изготвена съдебно-счетоводна експертиза, изследвала приложени копия от общо 85 бр. разходно-оправдателни документи, както и гласните доказателства, при твърдяна дължима остатъчна сума от 4000 евро с левова равностойност от 7 823, 32 лева, адв. Я.бил платил на Х. Б., както и за дължими суми от Х. Б. (за здравни осигуровки в НОИ, местни данъци и такси и ел. енергия – общо сума около 2 800 лева) сумата от 7 833, 35 лева, или с 10, 03 лева повече, тоест финансовите взаимоотношения между тях били изцяло уредени. Вещото лице приема, че в тази сума не влизала сумата от 2000 евро, която Б. бил получил отделно от адв. Я. на неустановена дата, но с нея реално платените средства също възлизали в повече – 11745, 35 лева. Макар вещото лице погрешно да приема, че Б. е получил сумата от 2000 евро от адв. Я. отделно от приложените пощенски записи в полза на Б. (на обща стойност около 5200 лева), тъй като св. Б. е заявил в показанията си, че сумите са получавани от него само чрез пощенски записи („Спийди“), то следва да се отчете, че съгласно договора за правна помощ св. Б. дължи на адв. Я. хонорар в размер на 2000 евро, който е следвало да бъде удържан от капарото. Тоест, фактите по делото сочат за липса на неуредени финансови взаимоотношения.

2

При горните факти, на първо място, липсват обективни данни за осъществен състав на престъпление по чл. 206, ал. 1 от НК. Твърдяната като дължима на Б. сума от около 4000 евро се е владеела от адв. Я. на валидно правно основание и с нея последният е извършвал разпореждания съгласно писмените и устни договорки и изричното съгласие на Б.. Липсва съставомерност на деянието и от субективна страна, доколкото осъществените действия от адв. Я. по погасяване на дълговете на Б. и по връчване на остатъка от владяната парична сума на същия, след удържането на дължимия хонорар, е съобразно общите представи и намерения на двамата. Дори да се предположи, че е налице минимална остатъчна дължима на Б. сума (каквато обаче не се установява по делото), последното не може да бъде аргумент за умисъл към присвояване, а в резултат на неуреден гражданско-правен спор. Самите действия на адв. Я. по погасяване на задълженията на Б. (към НОИ, НАП, ЧЕЗ) сочат на добросъвестност в намеренията му по стриктно изпълняване на договореностите с Б..

В заключение следва да се посочи, че Б. не сочи конкретни факти, с които да обори цитираното в прокурорското постановление експертно заключение, а единствено изразява „силно съмнение“ в истинността на представените от адв. Я. документи. Тези документи обаче (приложени към делото под формата на фактури, платежни нареждания и разходнооправдателни документи) са копия на официални разходно-оправдателни документи, издадени не от него, а от различни държавни, финансови или куриерски институции.

Несъгласието е лично право на жалбоподателя, но то не може да бъде аргумент за превратен анализ на безспорните доказателства.

В тази връзка жалбата на Х. Б. следва да бъде оставена без уважение като неоснователна, а атакуваното прокурорско постановление – потвърдено като правилно и законосъобразно.

Така мотивиран и на основание чл. 243, ал. 6, т. 1 от НПК, СЪДЪТ ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА постановление на СРП от 13.07.2022 г., с което на основание чл.

243, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК, е прекратено наказателното производство по ДП № 130/22 г. по описа на 04 РУ-СДВР, пр. пр. № 40934/21 г. по описа на СРП.

За определенето да се съобщи на СРП и Х. Б..

Определенето подлежи на обжалване и протест от горните лица в седмодневен срок от съобщаването му пред СГС.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3