Решение № 223 от 28.09.2023, Окръжен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 223 гр. Шумен, 28.09.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН в закрито заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мирослав Г. Маринов

Членове:

Р. Ив. Хаджииванова

Йордан В. Димов като разгледа докладваното от Йордан В. Димов Въззивно гражданско дело № 20233600500388 по описа за 2023 година

Делото е образувано по частна жалба с вх. 4367/12.09.2023 г. депозирана от Ф. Х. Х. с ЕГН ********** от с. ....., общ. ...., обл. Шумен, ул. ......, длъжник по изп. д.

№20237750400070 по описа на ЧСИ Я.Б. с рег. №775 срещу действията на ЧСИ, касаещи извършен на 08.06.2023 г. опис на недвижим имот находящ се в с. ....., общ. ...., обл. Шумен, ул. ..... и опис и отнемане на МПС. Жалбоподателя твърди, че описаният имот е единственото жилище на него и на съпругата му и че притежава от него само ½ (една втора) ид. част, поради което е несеквестируем. Излага, че в същия ден, ЧСИ описал и три леки коли, като едната, която ползват постоянно, даже я е взел, а тя им е необходима и моли съда да отмени като незаконосъобразни действията на ЧСИ изразяващи се в опис на несеквестируем имот и отнемане на МПС. Също така моли съда на осн. чл. 438 от ГПК да спре действията по изпълнителното дело.

В срока по чл. 436, ал. 3 от ГПК, възражение по жалбата е депозирал взискателя Н. В.

О., роден на ..... г., гражданин на Република Азербайджан чрез адв. Д. Д. от ШАК, в което излага становище за неоснователност на жалбата и моли съда да я остави без уважение.

Сочи, че всички действия на ЧСИ по насочване на принудителното изпълнение срещу имуществото на длъжника са законосъобразни. И възбраната на имота и описа му, както и описа на МПС са извършени законосъобразно, като обезпечителна мярка в изпълнителния процес. Излага, че запорът и възбраната на несеквестируемо имущество, вкл. и описът са допустими изпълнителни действия и не нарушават несеквестируемостта, доколкото не е насрочена публична продан за осребряване на имуществото. За неоснователно намира и искането за спиране на действията на ЧСИ на осн. чл. 438 от ГПК.

1

ЧСИ е изложил подробни мотиви по обжалваните действия, както и становище за неоснователност на жалбата, предвид обстоятелството, че възбраната и описът по никакъв начин не нарушават несеквестируемостта на имота, тъй като той не е отнет от владението на собствениците, същите не са лишени от възможността да го ползват, а единствено от възможността да се разпореждат с него. Напълно законосъобразно е извършен опис и оценка само на притежаваната от длъжника ½ (една втора) ид. част от него, като длъжника и съпругата му са били надлежно уведомени за датата на описа, още с връчването на поканите за добраволно изпълнение на 11.05.2023г.. Отделно от това излага, че предвид основанието на което е издаден изпълнителният лист – непозволено увреждане, то на осн. чл. 445, ал. 2 от ГПК, длъжникът в настоящото производство, не може да се ползва от закрилата на чл.

444, т. 5 и т. 7 от ГПК. По отношение на запорираните и описани автомобили излага, че на единият му е сменен пазача и за такъв е бил назначен трето лице – ОП „ОЖИ“ чрез управителя П.И., с оглед опасност от укриване на веща, като само по този начин би могъл да обезпечи възможно най-добре интересите на взискателя. Предвид липсата на каквото и да е доброволно изпълнение от страна на длъжника до момента, счита, че съвсем логично и обосновано е предал МПС за пазене от трето лице, каквото право му дава разпоредбата на чл. 470 от ГПК.

Настоящата въззивна инстанция, след като се запозна с оплакванията изнесени в жалбата и с материалите по делото намира, че така депозираната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, но е недопустима в частта й, с която се обжалва описа и назначаването на пазач на МПС - Мерцедес В класа с ДК №.....КВ. Съгласно разпоредбата на чл.435, ал.2 от ГПК, длъжникът може да обжалва конкретно и лимитативно определени изпълнителни действия на съдебния изпълнител, изразяващи се в: постановление за налагане на глоба, насочване на изпълнението върху имущество, което длъжникът смята за несеквестируемо, отнемането на движима вещ или отстраняването му от имот поради това, че не е уведомен надлежно за изпълнението, отказа на съдебния изпълнител да извърши нова оценка по реда на чл. 468, ал. 4 и чл. 485 от ГПК, определянето на трето лице за пазач, ако не са спазени изискванията на чл. 470 от ГПК, както и в случаите по чл. 486, ал. 2 от ГПК, отказа на съдебния изпълнител да спре, да прекрати или да приключи принудителното изпълнение, разноските по изпълнението, както и постановлението за възлагане и то само на две основания: наддаването при публичната продан да не е извършено надлежно или имуществото да не е възложено на най-високата предложена цена. Други възможности за обжалване действията на съдебния изпълнител като незаконосъобразни от страна на длъжника не са предвидени. Приложимите норми отричат правото на длъжника да обжалва действията, свързани с осъществяване на предприетия способ за изпълнение, в случая отнемането на процесната движима вещ – МПС и предаването й за пазене от назначен от съдебния изпълнител пазач. Защитата на длъжниците, предвидена по реда на чл.435, ал.2, пр.3 от ГПК, се отнася за изпълнителни действия, свързани с разпоредбата на чл.521 от ГПК.

Тя е приложима в случаите на принудително отнемане на вещи въз основа на представен изпълнителен лист по реда на глава 47 от ГПК. В случая не е налице отнемане на движима 2 вещ, тъй като се касае за изпълнение за събиране на парично вземане, а не за изпълнителен титул за предаване на вещ, поради което липсва осъществено от съдебния изпълнител по изпълнителното дело подлежащо на обжалване действие - отнемане на движима вещ и жалбата в тази и част се явява недопустима.

В останалата й част, жалбата е допустима, тъй като е насочена срещу обжалваемо действие на съдебния изпълнител – насочване на принудително изпълнение спрямо имущество на длъжника, което той смята за несеквестируемо - чл. 435, ал. 2, т. 2 от ГПК и следва да се разгледа по същество. Разгледана по същество същата е неоснователна поради следното: Изпълнително дело №20237750400070 по описа на ЧСИ Я.Б. с рег. №775 е образувано по молба на Н. В. О. срещу солидарните длъжници жалбоподателя Ф. Х. Х. с ЕГН **********, Р. Р. С. и Г. Ф. Х. въз основа на изпълнителен лист №40/27.01.2023 г. издаден по НОХД №2223/2021 г. по описа на ШРС за сумата от 1460 лв. – адвокатско възнаграждение. По молба на взикателя на 02.03.2023 г. с разпореждане на ЧСИ, към него са присъединени и образуваните от него изп. д. № 20237750400069 по описа на ЧСИ Я.Б. с рег.

№775 с длъжници Р. Р. С. и Г. Ф. Х. за сумата от 29 585.29 л. – имушествени вреди, въз основа на изп. лист №38/27.01.2023 г., издаден по НОХД №2223/2021 г. по описа на ШРС, изп. д. №20237750400068 по описа на ЧСИ Я.Б. с рег. №775 с длъжник Р. Р. С. за сумата 61 680.01 лв. – имущественни вреди, въз основа на изп. лист №37/27.01.202 3г. издаден по НОХД №2223/2021 г. по описа на ШРС и изп. д. №20237750400067 по описа на ЧСИ Я.Б. с рег. №775 с длъжници Р. Р. С. и Ф. Х. Х. с ЕГН ********** за сумата от 110 250.08 лв. – имушествени вреди, въз основа на изп. лист №39/27.01.2023 г. издаден по НОХД №2223/2021г. по описа на ШРС.

На длъжника Ф. Х. Х. с ЕГН ********** и съпругата му недлъжник Х. Х. Х. са връчени покани за доброволно изпълнение на 11.05.2023 г., в които надлежно са отразени извършените от ЧСИ запори и възбрани, вкл. и на три МПС и възбрана върху процесното жилище на длъжника, а именно: дворно място с площ от 3220 кв.м., представляващо УПИ № ХХ – 14, в кв. 33 по плана на с. ....., ведно с построените в него жилище, лятна кухня и второстепенна постройка. На 08.06.2023 г. на жалбоподателя, му е връчена призовка за принудително изпълнение и е извършен опис на жилището на длъжника, а именно: дворно място с площ от 3220 кв.м., представляващо УПИ № ХХ – 14, в кв. 33 по плана на с. ....., ведно с построените в него жилище, лятна кухня и второстепенна постройка.

Жалбоподателя твърди, че притежава от така описания имот, върху който е насочено принудителното изпълнение само ½ (една втора) ид.ч., както и, че същия е единственото му жилище и на осн. чл.444, т.7 от ГПК е несеквестируемо.

Съгласно нормата на чл.435, ал.2, предл.2 о т ГПК, длъжникът може да обжалва насочване на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо. Съгласно разясненията, дадени с т.1 от ТР №2/2015 г., постановено по т.д. №2/2013 г. на ОСГТК на ВКС,"запорът и възбраната, като изпълнителни действия не подлежат на обжалване. На обжалване подлежи насочването на изпълнението върху несеквестируемо имущество.

Насочването на изпълнението се обжалва, когато в жалбата длъжникът се позовава на 3 несеквестируемост (пълна или частична) на запорирано или възбранено имущество за събирането на определено парично вземане. По такава жалба съдът е длъжен да се произнесе, секвестируем ли е имущественият обект за събирането на предявеното вземане. В жалбата може да са изложени оплаквания и да се иска отменяването на някои действия – запор, възбрана, опис, оценка, назначаване на пазач, насрочване на продан и др., но съдът се произнася по тези искания, само доколкото посочените отделни изпълнителни действия са несъвместими с несеквестируемостта и в този смисъл я нарушават." В случая независимо от данните по делото, че жилището е единствено на длъжника и жалбоподател Ф. Х. Х., с оглед основанието на изпълняемото право, произтичащо от деликт - непозволено увреждане, длъжникът Ф. Х. Х. не може да се ползва от закрилата на чл.444, т 7 о т ГПК за несеквестируемост на процесния недвижим имот ½ (една втора) ид.ч., от дворно място с площ от 3220 кв.м., представляващо УПИ № ХХ – 14, в кв. 33 по плана на с.

....., ведно с построените в него жилище, лятна кухня и второстепенна постройка. Това е така, тъй като съгласно разпоредбата на чл.445, ал.2, т.1, предл . 2 от ГПК, от забраните по чл.444, т.5 и 7 от ГПК, не могат да се ползват длъжниците за вреди от непозволено увреждане. Жалбоподателят Ф. Х. Х. е длъжник именно за вреди, причинени от непозволено увреждане. Изпълнителните листи, въз основа на които е образувано изпълнителното дело за претендираните парични вземания, представляват обезщетение за имуществени вреди, причинени от престъпление по чл.210, ал.1, т.1 предл. 1 и т.5 от НК, във вр. чл.209, ал.1 от НК, във вр. чл.26, ал.1 от НК във вр. с чл.20, ал.2 и 4 от НК, издадени по влязла в сила присъда №59/14.12.2022 г. по НОХД №2223/2021 г. по описа на ШРС, с която длъжникът Ф. Х. Х. е признат за виновен в това, че в периода от 07.05.2015 г. до 29.02.2016 г. в с. ....., в. гр. И., в гр. Нови пазар в условията на продължавано престъпление в съучастие като помагач с Р. Р. С. (извършител) с цел да набави за себе си и за съучастницата си имотна облага умишлено улеснил извършването на измама по отношение на взискателя Н. В. О., като се съгласил да получи лично и получил парична сума, която била адресирана до него и предоставил част от сумата на съучастницата си, мотивирал лицата Г.Р.М., Н.Ю.М., Р.П.С., Б.В.В. и Д.П.Д. да му предадат за ползване документите си за самоличност, които предоставил на съучастницата си за получаване на парични суми, адресирани до Г. М., Р. С., Б. В. и Д. Д., мотивирал свидететлите М.М.М., К.В. С.а, М.С.И. и А.В.С. да получат лично парични суми, адресирани до тях и да предадат тези суми на него и съучастницата му, като всички парични нареждания, в които той и другите лица били посочени като получатели, били направени вследствие на възбудено и подържано от извършителката Р. Р. С. заблуждение у пострадалия, пред когото извършителката се е представила с две самоличности (на Х. Х. и Ф.В.), напълно различни от нейната действителна самоличност и при осъществените многобройни контакти с него го убедила, че Х. Х. Х. желае да отпътува за Република Азербайджан и да предостави на взискателя Н. В. О. да управлява и да се разпорежда с цялото й движимо и недвижимо имущество, но предприемането на действия за осъществяването на нейните намерения е препятствано от последователното възникване на множество пречки от административен, икономически, социален, съдебен и медицински характер, за отстраняването на които е необходимо взискателя да изпраща парични средства 4 на различни лица в Р. България, Р. Гърция и Р. Румъния чрез бързи парични преводи, като в резултат на съучастническата си дейност длъжника е нанесъл на взискателя имотна вреда в размер на 110 250.08 лв., за което престъпление е осъден и на три години „лишаване от свобода“, отложено на осн. чл.66, ал.1 от НК за срок от пет години.