Решение № 156 от 17.07.2026, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 156 гр. Велико Търново, 17.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ (A)

ГРАЖДАНСКИ И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ , в публично заседание на тридесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЯНКО ЯНЕВ

Членове:

ДИМИТРИНКА ГАЙНОВА

ИРЕНА КОЛЕВА при участието на секретаря МИЛЕНА СТ. ГУШЕВА като разгледа докладваното от ЯНКО ЯНЕВ Въззивно гражданско дело № 20264000500194 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258, ал. 1, предложение първо от ГПК - въззивно обжалване.

С Решение № 107/26.02.2026 г., постановено по гр. д. № 1000/2025 г. по описа на Великотърновски окръжен съд е осъдено ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Възраждане“, ул. „Св. София“ № 7, ет. 5, ЕИК 121265177 да заплати на И. И. П., ЕГН ********** от с. Ресен, общ. Велико Търново, **********, сумата от 50 000 евро, обезщетение за претърпени неимуществени вреди, както и сумата – 295.80 евро - обезщетение за имуществени вреди, причинени във връзка с ПТП, настъпило на 26.05.2023 г., причинено от водача на застрахования при ответника л. а. „БМВ 325 И“, с рег. № ЕВ 66****, ведно със законната лихва върху двете главници, считано от 28.07.2023 г. до окончателното изплащане, като е отхвърлен предявеният иск, за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за горницата над 50 000 евро до пълния предявен размер от 178 000 евро, като неоснователен и недоказан. Със същото решение е осъдено ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к.

„Възраждане“, ул. „Св. София“ № 7, ет. 5, ЕИК 121265177 да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Великотърновски окръжен съд сумата от 2 256.35 евро разноски за държавна такса, съразмерно с уважената част от исковете. С решението е осъдено ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к.

1

„Възраждане“, ул. „Св. София“ № 7, ет. 5, ЕИК 121265177 да заплати на адв. М. М. от САК, със служебен адрес: гр. София, ************ за осъществената от него безплатна правна помощ на ищците по делото, сумата от 2 500 евро - адвокатско възнаграждение за исковото производство, дължимо на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА. Осъден е И. И. П., ЕГН ********** от с. Ресен, общ. Велико Търново, ********** да заплати на ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Възраждане“, ул.

„Св. София“ № 7, ет. 5, ЕИК 121265177 сумата от 2 455.22 евро за разноски по делото, съразмерно с отхвърлената част от исковете.

Постъпила е въззивна жалба от И. И. П., ЕГН ********** от с. Ресен, общ. Велико Търново, **********, чрез адв. М. М. от САК против Решение № 107/26.02.2026 г., постановено по гр. д. № 1000/2025 г. по описа на Великотърновски окръжен съд.

В същата се излага, че решението в отхвърлителната му част до размер на сумата от 90 000 евро е неправилно и незаконосъобразно, постановено в протИ.речие с материалния закон и събраните по делото доказателства. Излага се, че първоинстанционният съд неправилно е приложил разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, като присъденото обезщетение за неимуществени вреди било занижено с оглед принципа на справедлИ.стта и трайната съдебна практика, както и при определяне на обезщетението не били съобразени конкретните в случая обстоятелства, икономическата конюнктура в страната и продължителността на оздравителния процес. Освен това присъденото обезщетение несъответствало на обема, интензитета и продължителността на търпените вреди.

Претендира се да се отмени съдебния акт в обжалваната му част и да се постанови друг, с който да бъде присъдено обезщетение в размер на още 40 000 евро – неимуществени вреди, ведно със законните последици. Претендират се разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е подаден отговор на въззивната жалба от ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД, ЕИК 121265177, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к.

„Възраждане“, ул. „Св. София“ № 7, ет. 5, чрез адв. И. Е. от САК.

В същият се излага, че въззивната жалба е неоснователна. Излага се, че първоинстанционният съд е достигнал до правилни и съответстващи на събраните по делото доказателства изводи относно фактическия състав на чл. 432, ал. 1 от КЗ. Счита се, че сумата от 50 000 евро е напълно адекватна и съобразена с принципа на справедлИ.ст по чл. 52 от ЗЗД, като първоинстанционният съд правилно е оценил всички факти, а претенцията за 90 000 евро е необоснована. Подчертава се, че при определяне на обезщетението трябва да се вземат предвид социално-икономическите условия в България (най-ниска покупателна способност в ЕС), а не само застрахователните лимити, които са само горна граница на отговорността. Претендират се разноски.

Първоинстанционният съд е приел, че са налице предпоставките на чл. 432 от КЗ във вр. с чл. 45 от ЗЗД, като е счел, че размерът на справедлИ.то обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди е в размер на 50 000 евро. Приел е, че не са налице предпоставките на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД. Счел е, че за присъденото обезщетение се дължи законна лихва върху тази сума, считано от 28.07.2023 г. - датата на предявяване на 2 претенцията, до окончателното й изплащане.

Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбите.

Първоинстанционното решение е постановено от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма, подписано е и е разбираемо. Следователно обжалвания съдебен акт не е нищожен по смисъла на чл. 270, ал.

1 и 2 от ГПК.

При извършената служебна проверка с оглед на всички процесуални нарушения, които водят до нищожност или недопустимост на обжалваното решение, съдът констатира, че същото е валидно и допустимо. Не е налице нито един от пороците, които обуславят нищожност или недопустимост на същото.

Апелативен съд – Велико Търново, след като разгледа жалбата, обсъди доводите на противната страна, прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, провери правилността на обжалваното решение, съобразно правомощията си, приема за установено следното от фактическа и правна страна, във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на оспорения съдебен акт:

Пред първоинстанционния съд са предявени осъдителни искове с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ във вр. с чл. 45, ал. 1 от ЗЗД за имуществени и неимуществени вреди и претенция по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 409 от КЗ.

Въззивният съд е обвързан само от наведените във въззивната жалба доводи за неправилност на първоинстанционното решение – арг. от чл. 269, изр. второ от ГПК, поради което следва да се произнесе само в пределите на наведените доводи във въззивните жалби, а служебно, само когато неправилно е приложена императивна материалноправна разпоредба.

Искът с правна квалификация чл. 432, ал. 1 от КЗ е за заплащане на обезщетение за имуществени и/или неимуществени вреди от пострадало лице или неговите наследници срещу застраховалия гражданската отговорност на делинквента. Фактическият състав, от който възниква имуществената отговорност на застрахователя за заплащане на застрахователно обезщетение на увреденото лице, обхваща: застрахованият виновно да е увредил ищеца, като му е причинил имуществени и/или неимуществени вреди, които от своя страна да са в пряка причинно-следствена връзка с протИ.правното поведение на застрахования и наличие на застрахователно правоотношение, произтичащо от договор за застраховка „Гражданска отговорност“ между делинквента и ответника - застраховател.

Съгласно чл. 498, ал. 3 от КЗ допустимостта на прекия иск против застрахователя е обвързана с наличието на започната процедура по доброволно уреждане на отношенията между пострадалия при ПТП и застрахователя по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ и изтичането на тримесечен срок от предявяването на претенцията пред застрахователя или пред негов представител. Не се спори, че на 28.07.2023 3 г. И. И. П. е предявил претенциите си (л. 155 от д.) за изплащане на застрахователно обезщетение (имуществени и неимуществени вреди), по които не е постигнато споразумение (т.е. застрахователят не е платил в срока по чл. 496).

Както посочихме по-горе, въззивният съд действа при условията на чл. 269, изр. второ от ГПК, поради което той следва да се произнесе само по релевираните във въззивната жалба и писменият отговор на въззивната жалба възражения. Освен това обжалваното решение е влязло в законна сила в частта, в която са уважени исковете за заплащане на застрахователно обезщетение за причинени неимуществени вреди за сумата от 50 000 евро и имуществени вреди за сумата от 295.80 евро (в частта, в която първоинстанционното решение не е обжалвано), основанието (правопораждащите спорните материални права юридически факти) на предявените осъдителни искове е установено със сила на пресъдено нещо. Следователно, правният спор, пренесен пред настоящата съдебна инстанция с въззивната жалба, се съсредоточава върху обстоятелството дали първоинстанционният съд правилно е приложил критериите за справедлИ.ст, уредени в разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, при определяне размера на заместващото обезщетение за неимуществени вреди.

В случая не е налице възражение на ответника за необоснованост на първоинстанционното решение и в този смисъл въззивният съд следва да приеме за установени следните правопораждащи спорното материално право юридически факти: че чрез своето протИ.правно и виновно поведение застрахованият водач на процесното МПС – А. Т. е причинил телесни увреждания на И. И. П. (тежка закрита коремна травма разкъсване на държателите на тънки и дебели черва с разгъната картина на остър корем, некроза на тънко черво, отстраняване на голям участък от тънкото черво, излив на кръв в коремната кухина, подкапсулен хематом на далака, ретроперитонеален хематом; счупване на две ребра в ляво; охлузна рана на ляв лакът; кръвонасядания по предна коремна стена, хълбочната и поясната област двустранно; охлузна рана на лява подбедрица и ляво коляно, кръвонасядания по дясно стъпало и дясно коляно; охлузна рана на дясна китка; травма на нервно коренче на S1 прешлен) и че през релевантния период ответникът е обезпечавал деликтната отговорност на процесния лек автомобил – управляван от А. Т., чрез сключване на договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. В т. см. - т. 3 от Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС на РБ: „Въззивният съд може да приеме определена фактическа констатация за необоснована само при наличие на оплакване за необоснованост на първоинстанционното решение в тази му част. Необходимост от ново установяване на факт пред въззивния съд възниква и когато доказването на този факт е извършено в нарушение на съдопроизводствените правила и въззивната жалба съдържа оплакване за това“.

Освен това в случая е налице влязла в сила присъда (Присъда № 11/27.05.2024 г., постановена по НОХД № 144/2024 г. по описа на Окръжен съд – Велико Търново, изменена с Решение № 13/03.02.2025 г., постановено по ВНОХД № 265/2024 г. по описа на Апелативен съд - Велико Търново, изменено с Решение № 274/11.06.2025 г., постановено по к.н.д. № 338/2025 г. по описа на ВКС, ІІІ н.о., влязла в сила на 11.06.2025 г.)., която по отношение на 4 всички съставомерни признаци на престъплението, вкл. и относно механизма на процесното транспортно произшествие обвързва гражданския съд - арг. чл. 300 от ГПК. От същата се установява, че А. Т. е признат за виновен в това, че на 26.05.2023 г. около 15.20 ч. на път ІІІ504, км. 4+300 (с. Самоводене - с. Ресен) в землището на Община Велико Търново, при управление на МПС от категория „В“ - лек автомобил „БМВ 325 И“, с рег. № ЕВ 66****, собственост на Г. Р. А., нарушил правилата за движение по пътищата - чл. 16, ал. 1, т. 1 и чл.

21, ал. 1 от ЗДвП, вследствие на което по непредпазлИ.ст причинил смъртта на едно лице и телесни повреди на повече от едно лица, престъпление по чл. 343, ал. 4 във вр. с чл. 343, ал.