Определение № 1887 от 13.06.2025, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1887 гр. П., 13.06.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – П., XIV СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Анна Ив. Иванова

Членове:

Иван Ал. Анастасов

Мария Анг. Ненова като разгледа докладваното от Мария Анг. Ненова Въззивно частно гражданско дело № 20255300501512 по описа за 2025 година Производството е по чл. 274, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 248, ал. 3 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на „Кредито“ EООД, ЕИК 204554530, седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1407, район Лозенец, бул.

„Черни връх“ № 51Г, ап. офис 32, подадена чрез адвокат Т. К., против Определение № 4010 от 21.03.2025 г., постановено по гр.д. № 18566/2023 г. по описа на Районен съд – П., ХI гр.с., с което е оставено без уважение искането на „Кредито“ EООД за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските.

В частната жалба са изложени съображения за неправилност и необоснованост на обжалваното определение. Поддържа се, че отказът на първоинстанционният съд да намали размера на присъденото адвокатско възнаграждение противоречи на практиката на СЕС по дело С-438/2022 г. и на ТР № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, като съдът е изложил бланкетни мотиви, не е преценил конкретната фактическа и правна сложност на делото и не е съобразил вече присъдените и платени разноски за адвокатско възнаграждение на страната по частните въззивни производства във връзка със същото дело. Иска се отмяна на определението и уважаване на молбата по чл. 248 от ГПК.

В срока по чл. 276, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на частната жалба от К. П. У., ЕГН ********** от гр. П., ж.к. „***“, бл. ***, вх. ***, ет. ***, ап. *** чрез пълномощника му адвокат С. П., с който се оспорва като неоснователна частната жалба. Изтъква се, че Наредба № 1/2004 г. представлява ценоразпис на адвокатските услуги, по който да се ръководи съдът, а намаляване на вече заплатеното адвокатско възнаграждение би било санкция за потребителя-ищец и би го стимулирала да не търси защита на правата си. Иска се да бъде потвърдено определението.

Съдът, като се запозна с доказателствата по делото и взе предвид 1 изложените доводи и възражения, намира частната жалба за процесуално допустима, а разгледана по същество за неоснователна.

Производството по делото е образувано по иск за недействителност на договор за потребителски кредит, като ищецът се представлява от адвокат с уговорено и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева съгласно представения договор за правна защита и съдействие.

С решението по делото съдът е уважил изцяло предявения иск и е осъдил ответника да заплати на ищеца адвокатско възнаграждение в претендирания размер от 400 лева.

По молба на ответника за изменение на решението в частта за разноските, съдът се е произнесъл с Определение № 4010 от 21.03.2025 г., с което е оставил искането без уважение, като е приел, че адвокатското възнаграждение е уговорено в минималния размер съгласно Наредба № 1/2004 г., която е използвана като ориентир за размера на адвокатското възнаграждение и не може да се приеме, че е налице прекомерност, а присъдените вече разноски касаят различни производства и не могат да бъдат основание за намаляване на възнаграждението.

Обжалваното определение е валидно и допустимо, а по същество правилно.

Съгласно актуалната практика на СЕС и ВКС съдът, без да е обвързан от определен минимален размер на възнагражденията, следва да изхожда от критериите за разумност и пропорционалност, като намира баланса между правото на адвоката да получи възнаграждение, съответстващо на положения труд, и интереса на насрещната страна адвокатското възнаграждение да не е прекомерно и несъразмерно на фактическата и правна сложност на делото.

Това от своя страна означава да се отчетат конкретни фактори, като вида, броя и цената на предявените искове, броя на проведените съдебни заседания, вида и обема и на събраните в производството доказателства, положения от адвоката труд и други.

В случая, като се вземе предвид, че е предявен един иск, чиято цена е сравнително ниска, производството е приключило в едно съдебно заседание и са събрани единствено писмени доказателства, съдът намира, че се касае за дело, което не се отличава с висока фактическа и правна сложност в сравнение с другите дела, имащи същия предмет. От друга страна обаче уговореното адвокатско възнаграждение от 400 лева само по себе си не може да се разглежда като прекомерно, тъй като няма явно несъответствие между насрещните престации и същото не се различава съществено от възприетия в практиката размер на адвокатското възнаграждение, уговарян в подобни хипотези, ориентир за който може да бъде размерът, посочен в чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/2004 г.

Следва да се отчете и обстоятелството, че в случая искът е предявен от потребител и адвокатското възнаграждение е предварително заплатено от него. С оглед неравнопоставеността в отношенията между търговеца и 2 потребителя и засилената защита, предоставена на потребителя от националното и от общностното право, намаляването на заплатеното от него адвокатско възнаграждение би представлявало своеобразна санкция за потребителя и би поставила под съмнение възпиращия ефект, който обявяването на договора за потребителски кредит за недействителен следва да упражнява върху търговците от гледна точка на констатираното недобросъвестно и нелоялно отношение към потребителите. Подобно разрешение би създало опасност от възникване на положение, при което потребителят би предпочел да продължи да изпълнява един договор, макар недействителен, вместо да упражни правото да иска обявяване на същия за недействителен, ведно с всички последици от това.

Като е достигнал до подобни правни изводи и е оставил без уважение искането на ответника за намаляване на размера на адвокатското възнаграждение, присъдено в полза на ищеца, първоинстанционният съд е постановил правилен съдебен акт, който следва да бъде потвърден.

Така мотивиран съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 4010 от 21.03.2025 г., постановено по гр.д. № 18566/2023 г. по описа на Районен съд – П., XI гр.с.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3