Решение № 46 от 08.01.2021, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 46 гр. Варна , 08.01.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ в публично заседание на шестнадесети декември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:

Председател:

Членове:

Ирена Н. Петкова

Наталия П. Неделчева мл.с. Лазар К. Василев като разгледа докладваното от мл.с. Лазар К. Василев Въззивно гражданско дело № 20203100502961 по описа за 2020 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба с вх. № 262659/26.08.2020 г., депозирана от ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ГРАНИЧНА ПОЛИЦИЯ“ – МВР с адрес: гр. С. ....., бул. „Х.К.“ № ., представлявана от главен комисар С.К., чрез главен юрисконсулт А.Н., срещу Решение № 3191/16.07.2020 г., постановено по гр. д. № 19702 по описа на РС-Варна за 2019 г., ГО, 26 съдебен състав, с което на основание чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 от ЗМВР и чл.

86 от ЗЗД, въззивникът е осъден да заплати на В. П. С. с ЕГН **********, сумата от 1 786,77 лв. /хиляда седемстотин осемдесет и шест лева и седемдесет и седем стотинки/, представляваща допълнително възнаграждение за положен извънреден (нощен) труд за периода от 01.02.2017г. до 03.12.2019г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 03.12.2019г. до окончателното изплащане на задължението, на основание чл.178, ал.1, т.3 вр. чл.187, ал.5, т.2 от ЗМВР , както и сумата от 215,74 лв.

/двеста и петнадесет лева и седемдесет и четири стотинки/, предсталяваща сбор от мораторните лихви за забава върху главниците за неизплатено трудово обезщетение в общ размер от 1 786,77 лева за периода от 01.04.2017г. до 30.09.2019г., изчислена за периода от първо число на месеца, следващ месеца на дължимото плащане до датата на предявяване на иска.

Във въззивната жалба се навеждат подробни доводи за това, че атакуваният съдебен акт е постановен в нарушение на материалния закон. Твърди се, че първоинстанционният съд не е взел предвид изложените в писмения отговор аргументи относно неприложимостта на НСОРЗ, която не следва да се прилага субсидиарно за служителите на МВР. Сочи, че по отношение на тях следва да се прилага Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г., в която липсва 1 изрична разпоредба, позволяваща превръщането на нощните часове положен труд в дневни, с определен за това коефициент. Твърди се, че по отношение на държавните служители, чиито трудови правоотношения се уреждат от ЗМВР, разпоредбата на чл. 9 от НСОРЗ е неприложима, тъй като не са налице две от нейните четири предпоставки – продължителност на нощното работно време по-малко от дневното и трудово възнаграждение, заработено по трудови норми. Сочи се, че неправилно съдът е приложил субсидиарно разпоредбите на КТ и НСОРЗ, тъй като допълнителните възнаграждения на служителите на МВР са изрично уредени в чл. 178 от ЗМВР, а тяхното изчисляване е уредено в Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г., като тези нормативни актове се явяват специални по отношение на общото трудово законодателство. Въззивникът твърди, че неправилно съдът е посочил, че осъжда ГД „ГРАНИЧНА ПОЛИЦИЯ“ да заплати горепосочената сума за положен и незаплатен извънреден труд, тъй като в МВР е разрешено полагане на 8 часа нощен труд, за разлика от другите държавни служители, на които е позволено да полагат до 7 часа нощен труд. Предвид това сочи, че е недопустимо да се прилага коефициентът, посочен в атакуваното решение. Заявява, че дори да се приложи коефициент за преизчисление, то коефициентът не е 1.143, а 1, доколкото съотношението между продължителността на дневното работно време (8 часа) и нощно такова (8 часа) дава този резултат. Въззивникът твърди, че ЗМВР е специален закон, който урежда статута на държавните служители в министерството, като обосновава различен метод на правно регулиране на работното време, трудовите възнаграждения и др.

ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ГРАНИЧНА ПОЛИЦИЯ“ - МВР моли атакуваното решение да бъде отменено изцяло и вместо него съдът да постанови ново, с което да отхвърли предявените срещу нея искове с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 от ЗМВР и чл.

86 от ЗЗД. Претендира и сторените разноски за юрисконсултско възнаграждение за две инстанции. В условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на разноските за адвокатско възнаграждение на насрещната страна.

В отговора на въззивната жалба се твърди, че решението е правилно, мотивирано и законосъобразно, което обуславя неоснователността на въззивната жалба. Въззиваемият моли за оставянето и́ без уважение, за потвърждаване на първоинстанционното решение и присъждане на сторените съдебно-деловодни разноски. Твърди се, че първоинстанционният съд правилно е приложил общите трудовоправни норми, доколкото в Наредба № 81213з776/29.07.2016 г., която е действала за процесния период, не е посочен алгоритъм за преизчислвване на положения от служителите на МВР нощен труд в дневен такъв. Счита, че е налице непълнота в специалните нормативни актове, които уреждат трудовите правоотношения на служителите в МВР, която следва да се запълни именно чрез субсидиарното прилагане на КТ и по-специално чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ.

В проведеното открито съдебно заседание въззивникът, редовно призован, чрез главен юрк.

А.Н., не се явява и не се представлява.

Въззиваемият, редовно призован за същото съдебно заседание, също не се явява, но чрез нарочна молба от адв. Д.Й. поддържа отговора на въззивната жалба, представя списък по чл.

80 от ГПК и моли за присъждане на сторените разноски.

За да се произнесе по спора, съставът на Окръжен съд-Варна съобрази следното:

Производството по гр. д. № 19702 по описа за 2019 г. на РС-Варна, ГО, е образувано по иск на В. П. С. срещу Главна дирекция „Гранична полиция“ в МВР с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3, във вр. с чл. 187, ал 6 от ЗМВР и чл. 86 от ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 1 786,77 лв. /хиляда седемстотин осемдесет и шест лева и 2 седемдесет и седем стотинки/, представляваща допълнително възнаграждение за положен извънреден (нощен) труд за периода от 01.02.2017г. до 03.12.2019г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 03.12.2019г. до окончателното изплащане на задължението, на основание чл.178, ал.1, т.3 вр. чл.187, ал.5, т.2 от ЗМВР, както и сумата от 215,74 лв. /двеста и петнадесет лева и седемдесет и четири стотинки/, предсталяваща сбор от мораторните лихви за забава върху главниците за неизплатено трудово обезщетение в общ размер от 1786,77 лева за периода от 01.04.2017г. до 30.09.2019г., изчислена за периода от първо число на месеца, следващ месеца на дължимото плащане до датата на предявяване на иска.

В исковата молба ищецът твърди, че през периода от 01.02.2017г. до 03.12.2019г. е полагал труд на длъжността „Полицейски инспектор“ в ГКПП летище – Варна. В процесния период ищецът е работел на 8-часови смени при сумирано изчисляване на работното време, като е положил общо 1712 часа нощен труд, който, преизчислен с коефициент 1,143, възлиза на 244.816 часа, който ищецът счита, че следва да му бъде допълнително заплатен от ответника, като претендира сума в размер на 1 468,89 лв. Аргументира дължимостта на претендираната сума с наличието на празнота в специалната уредба, регламентирана в ЗМВР и подзаконовите актове по неговото прилагане, която намира, че следва да бъде преодоляна чрез приложението на общите правила на КТ и Наредбата за структурата и организацията на работната заплата. Моли за осъждане на ответника да заплати на ищеца допълнително възнаграждение за положения извънреден труд, ведно със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното плащане, както и мораторна лихва за периода , считано от първо число на месеца, следващ месеца на дължимото плащане, до датата на исковата молба.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, в който излага становище за неоснователност на предявения иск. Не оспорва, че в процесния период ищецът е бил държавен служител по служебно правоотношение в МВР. Поддържа, че общите разпоредби на КТ и НСОРЗ са неприложими за процесното правоотношение, доколкото е налице специална уредба в ЗМВР и Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. В тази връзка излага, че няма основание за преизчисляване на нощния труд в дневен такъв с посочения в исковата молба коефициент от 1,143. Оспорва и акцесорната претенция за лихва. По изложените съображения моли за отхвърляне на предявените искове.

Настоящият съдебен състав, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата и отговора и като взе предвид събрания и приобщен по делото доказателствен материал – в съвкупност и поотделно, на основание чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установени следните фактически и правни положения:

Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съобразно разпоредбата на чл. 269 от ГПК в правомощията на въззивния съд е да се произнесе служебно по валидността на решението, а по отношение на допустимостта – в 3 обжалваната му част.

Постановеното решение е издадено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност, при спазване на законоустановената писмена форма, поради което същото е валидно. Съдебният акт е постановен при наличието на всички положителни процесуални предпоставки за възникването и надлежното упражняване на правото на иск, като липсват отрицателните такива, поради което е и допустимо в обжалваната част.

По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания, като съгласно указанията, дадени в т. 1 от ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, служебно следи за приложението на императивни правни норми.

В конкретния случай, фактическата обстановка по делото е установена по несъмнен начин от първата инстанция и оплаквания по фактите във въззивната жалба няма, поради което същите не подлежат на самостоятелно изследване от въззивния съд.

Спорът, който е поставен за разглеждане пред настоящия съдебен състав е изцяло правен и се свежда до това дали следва субсидиарно да се прилагат правните норми на общото трудово законодателство по отношение на служителите на ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ГРАНИЧНА ПОЛИЦИЯ“ – МВР, имайки предвид обстоятелството, че учреденото между тях и МВР трудово правоотношение е нормативно регламентирано със специалните норми , обективирани в ЗМВР и приетите въз основа на него подзаконови нормативни актове.

Предявените искове намират правното си основание в нормата на чл. 178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР и чл. 86 от ЗЗД.

Ищецът е държавен служител в ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ГРАНИЧНА ПОЛИЦИЯ“ – МВР, поради което и намират приложение разпоредбите на Закона за Министерството на вътрешните работи /ЗМВР/ в редакцията от 18.07.2017 г., доколкото в този закон не е предвидено друго. Цитираният нормативен акт е специален по отношение на ЗДСл и в него е уреден статутът на държавните служители, полагащи труд по служебно правоотношение в системата на МВР арг. от чл. 142, ал. 2 от ЗМВР.

По делото няма спор, че предвид характера на заеманата длъжност през процесния период, ищецът е полагал труд през нощта /22.00 – 06.00 часа/, съгласно графици, а отработеното работно време се е изчислявало сумирано.

В действащата към момента на исковата претенция редакция на чл. 187, ал. 1 ЗМВР е посочено, че нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица. В ал. 3 на цитираната разпоредба се предвижда, че работното време на държавните служители се изчислява в работни дни - подневно, а за работещите на 8, 12 или 24-часови смени сумирано за тримесечен период. От ал. 5 на същия законов текст е видно, че работата извън редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира със: 1. допълнителен платен годишен отпуск за работата в работни дни и с възнаграждение за извънреден труд за работата в почивни и празнични дни - за служителите на ненормиран работен ден; 2. възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на отчетен период - за служителите, работещи на смени. В ал. 9 е предвидено, че редът за организацията и 4 разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с Наредба на министъра на вътрешните работи.