Решение № 439 от 28.05.2025, Районен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 439 гр. Сливен, 28.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, VI СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Минчо Ст. Минев при участието на секретаря РОСИЦА ПЛ. ДЗОБЕЛОВА като разгледа докладваното от Минчо Ст. Минев Гражданско дело № 20232230105065 по описа за 2023 година

В исковата молба на С. И. Ж. от гр.Сливен се твърди, че е сключила с "ВИВУС.БГ" ЕООД Договор за потребителски кредит /№ 9776802004 от 27.11.2020г./, по силата на който дружеството й предоставило сума в размер на 800лв. при фиксиран годишен лихвен процент /ГЛП/ от 40.97% и годишен процент на разходите /ГПР/ 49,70%. Съгласно нарочна договорна клауза, жената следвало да заплати допълнителна услуга "такса разглеждане" в размер на 100лв.

Сочат се от ищцовата страна множество пороци на този договор, при което се извежда становище, че същия е нищожен и се иска да бъде прогласен за такъв.

Ищцата изтъква разпоредби от Закона за потребителския кредит /ЗПК/, предвиждащи при подобни случаи кредитополучателя да връща само чистата сума на кредита, без лихва и др. разходи. В тази връзка и твърдейки, че в случая е погасила договора /какъвто израз е ползван в исковата молба/, действайки добросъвестно, като заплатила, на 28.11.2020г., на дружеството сумата 942.32лв., в която са включени главница, лихви и такса разглеждане, и позовавайки се на цитирания нормативен акт и общата разпоредба, уреждаща института на неоснователното обогатяване- чл.55 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/, предявява иск дружеството да бъде осъдено да й заплати сумата 142.32лв., като недължимо платени по недействителен договор, ведно със законната лихва от депозиране на исковата молба пред съда до окончателното й изплащане.

В условията на евентуалност предявява втора група от два иска. По тях 1 претендира съда да приеме, че клаузата "такса разглеждане" в процесния договор е нищожна, след което да осъди дружеството да й заплати сумата, която тя е дала за нея- 100лв., като недължимо платена, ведно със законната лихва от депозиране на исковата молба пред съда до окончателното й изплащане.

В едномесечният срок за писмен отговор "ВИВУС.БГ" депозира такъв.

Излага становище за неоснователност на претенциите. С подробни доводи аргументира както тезата си, че договора не е недействителен, така и че не е недействителна дори само клаузата "такса бързо разглеждане" в него. Поради това заявява искане да бъдат отхвърлени и да му бъдат присъдени разноски.

В съдебно заседание страните не изпращат представители.

С нарочно писмено изявление ищцата, чрез пълномощника си, поддържа исковете. Също чрез писмено изявление, също на проц.представител по пълномощие, ответника поддържа възраженията си против исковете.

Следва да се отбележи, че с нарочното си писмено изявление, представено за проведеното открито заседание, ищцата чрез пълномощника си заявява изменение на установителния иск, предявен в условията на евентуалност, чрез увеличаване на цената му от 100лв. на 141.42 лв., както и цената на осъдителния иск, предявен в условията на евентуалност, също чрез увеличаване на цената му от 100лв. на 141.42 лв. Съдът обаче е пропуснал да се произнесе в заседанието по това процесуално действие, но тъй като то е сторено своевременно и съда не е взел становище по него по независещи от ищцата причини, съда ще счита по-натам в това изложение, че изменението е факт и е прието от съда.

След като обсъди събраните по делото доказателства съда приема за установено от фактическа страна следното:

От документът, представляващ листи 21 и сл. от материалите по делото съда установява, че 27.11.2020г. между С. Ж. и "ВИВУС.БГ" е бил сключен договор- за кредит, № 9776802004, по силата на който й е предоставен паричен заем в размер на 400лв., при годишен лихвен процент- 40.97% и годишен процент на разходите 49.7%. Посочена е лихвата за срока на договора- 13.48лв., както и че се дължи и такса за бързо разглеждане- 67.98лв.

Посочена е и общо дължимата сума от потребителя и тя е 481.46лв.

Следва да бъде върната на 27.12.2020г.

Лист 20 е анекс към договора, съгласно който на жената се предоставя кредит от още 400лв. при същите основен лихвен процент и годишен процент на разходите, като сумата следва да бъде предоставена на жената на същия ден и да бъде върната от нея на 27.12.2020г.

2

По този начин размера на кредита нараснал на 800лв.; лихвата - на 26.96лв.; таксата, дължима за бързо разглеждане на искането на жената за предоставяне на кредит- на 141.42лв., а дължимата сума по кредита- на 968.38лв.

Всъщност, това не са спорни по делото обстоятелства.

Така също, всички тези документи са представени от ответника, с писмения отговор.

От представен от ищцовата страна документ- разписката №0400012030934542, е видно, че на 28.11.2020г. Ж. е внесла по сметка на "ВИВУС.БГ" сумата 942.32лв., по договор № 9776802004. Този факт също не е спорен по делото, а дори е признат от ответника. В отговорът си той дори посочва какво е погасено с нея- главница от 800лв., възнаградителна лихва 0.90лв. /намалена от дружеството от 26.96лв. до този размер, като бонус за кредитополучателя/ и 141.42лв.- такса за допълнителна услуга "Бързо разглеждане".

Част от доказателственият по делото материал са Общи условия на договора за кредит, предоставян от "ВИВУС.БГ".

Така установените факти и останали недоказани такива, налагат следните правни изводи:

Предмет на делото са установителни и осъдителни искове. Всички те са основани на твърдение за нищожност/недействителност на процесния договор, съотв. на отделна негова клауза. В тази връзка ищцата се позовава на разпоредби от различни нормативни актове.

Установи се категорично, а то и не е спорно по делото обстоятелство, че страните по делото са били в договорни отношения. По силата на същите ответното дружество е предоставило, дейност, включена в предмета му на дейност, на ищцата паричен кредит, а тя е действала, сключила договора именно като физическо лице. Поради това се налага извода, че процесния договор е за потребителски кредит. Ето защо и за него са приложими разпоредбите на Закона за потребителския кредит. Съгласно чл.9 ал.1 от същия, това е договор, въз основа на който кредитора предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем. Страни по него са потребителя и кредитора - ал.2. Следващите алинеи дават легална дефиниция на тези две понятия. Така, съгл.ал.3, потребител е всяко физическо лице, което при сключването на договор за потребителски кредит действа извън рамките на своята професионална или търговска дейност, а кредитор е всяко физическо или юридическо лице, което предоставя или обещава да предостави потребителски кредит в рамките на своята професионална или търговска дейност.

3

Цитираният нормативен акт съдържа редица изисквания- към начина на сключване на такъв договор и неговото съдържание, някои от които са императивни. В рамките на своето изложение- исковата молба, Ж. се позовава на няколко от тях. Съдът обаче не ги споделя, а намира за основателни доводите-възражения на ответника по тях в писмения му отговор. В него той подробно описва начина, последователността, при които се сключва договор като процесния, от разстояние; посочен е, цитиран е нейния електронен адрес за кореспонденция, а също и е наведено твърдение, че тя е сключила с "ВИВУС.БГ" десетки подобни сделки/договори.

Тази последователност/структура изглежда така стройно изградена, че е изключено да бъде премината от лице, което не я разбира- не разбира въведените от дружеството изисквания, а от друга страна пък всяка стъпка дава достатъчна информация на желаещия да получи кредита. Така също, тези много на брой договори са ако не ноторно, то поне служебно известно /на съда/ обстоятелство. Т.е., не би и могло да се допусне дори, че Ж. не е била наясно какво прави, сключвайки договора. Не би могло да се допусне и че тя не е била наясно с условията на договора- те са ясно посочени от дружествотокредитор, а доказателство за наличието на знание у кредитополучателя /доказателство, а не индиция/ е факта, че Ж. още в деня, следващ сключването на договора и анекса към него, е върнала каквото е трябвало според клаузите на договора!

Наивистично и направо- не за вярване, звучи позоваването на такова едно незнание, който довод при това е споделен от множество написали решения по сходни казуси в Сливенски районен съд- напр. кредитополучателя не бил наясно, чудел се, какво точно трябва да върне и т.н. Нищо неясно нямав договора са посочени и то съвсем ясно, с достатъчно "едър" шрифт, размера на кредита, основен лихвен процент, годишен процент на разходите, размера на договорната лихва; също, че се дължи такса за "Бързо разглеждане" на искането на лицето за предоставяне на кредит /а не такса просто "разглеждане", както се споменава на няколко пъти в исковата молба/ и нейния размер; общата сума за връщане. Според съдията-докладчик по настоящото дело, по-ясно не би могло и да бъде.

И още- исковата молба е основана и на твърдение за недобросъвестност в поведението на кредитора, на заобикаляне на закона и нарушаване на добрите нрави. Според съдията-докладчик обаче такова изглежда да е поведението на кредитополучателя- той/тя сключва договор за кредит от 400лв.; още същия ден подписва анекс към него, по силата на който получава още 400лв., и макар падежа на задължението й да е след един месец, тя връща всичко след само един ден- в деня, следващ онзи на сключването на договора!!! Трудно може да се проумее защо на човек са му необходими 800лв.

/или и само 400/, за двадесет и четири часа. А тези двадесет и четири часа при това лице конкретно- С. Ж., са се повторили много, много пъти във времето.

При това положение съда по настоящото дело никак не може да се чувства убеден, че Ж. е действала добросъвестно, сключвайки договора- да го сключи 4 съгласно предназначението на подобни договори, а то е да си осигури парични средства до получаването на заплата или пък за посрещане на внезапно възникнал разход и др.подобни. Множеството договори за кредит, сключени от Ж. с ответното дружество, а и с още две-три за подобни кредити /което също е служебно известно на съда обстоятелство освен, че е твърдение на "ВИВУС.БГ"/ навеждат на обратния извод. Това физическо лице се е превърнало или поне за известно време е било, едва ли не в професионалист в сключването на договори за кредит.

При това положение съда намира претенцията, по която се иска процесния договор да бъде обявен за нищожен, за неоснователна.

С оглед на това неоснователен се явява и иска с пр.осн.чл.55 ал.1 от ЗЗД- осъдителен, с цена 142.32лв. Той като акцесорен по отношение на първия, следва неговата съдба. И още- щом договора е действителен, не е възможно в случая да намери приложение разпоредбата на чл.22 от ЗПК, на която също е основан този иск, предвиждаща, че когато не са спазени изискванията по чл.10 ал.1, чл.11 ал.1,т.т.7-12 и т.20 ...., договора за потребителски кредит е недействителен и щом бъде обявен за такъв, потребителя връща само чистата стойност на кредита, без да дължи лихви или други разходи по кредита.

Изложеното по-горе налага да бъдат разгледани исковете от втората група - защото с отхвърлянето на първите два се е сбъднало условието, при което са предявени вторите два. А те са предявени в условията на евентуалност.

Първият е за прогласяване за нищожна клаузата от процесния договор, предвиждаща задължение за кредитополучателя за заплати такса "Бързо разглеждане" /а не само "Разглеждане", както не случайно според съда е наречена не веднъж тя в исковата молба въпреки, че си има легално за договора наименование, което звучи така: Бързо разглеждане"./. Съдът изцяло е съгласен с довода на ответника в писмения му отговор, че тя не е включена в т.н. годишен процент на разходите и не е намерила място там именно защото в закона съществува забрана подобни вземания/задължения да представляват част от ГПР. Отделно от това съда е съгласен и с довода, че начисляването на подобна такса е разрешено от закона. Съдът обаче е съгласен и с тезата на ищцата, че размера, в който е начислена, изкривява понятието за добросъвестност, за добра търговска практика и в крайна сметка противоречи на добрите нрави. Така е, защото е в твърде висок размер- 1/3 от размера на самия кредит. При това е вземане за действие, което кредитодателя така или иначе трябва да направи- било защото го задължава закона- ЗПК, било защото го задължава практиката му- да провери надежността, платежоспособността на кредитоискателя. Този размер на такава такса навежда всъщност не на друго, а на желание за прекомерна по размера си печалба, което накърнява добрите нрави, а при това положение клаузата е нищожна на осн.чл.26 ал.1 от 5