Определение № 345 от 02.07.2025, Окръжен съд - Видин

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 345 гр. В., 02.07.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – В., II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на първи юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: С.Ж.С.

Членове:

Г.П.Й.

Н.Д.Н. като разгледа докладваното от Г.П.Й. Въззивно частно гражданско дело № 20251300500112 по описа за 2025 година

Производството е по реда на Чл.419 ал.1 ГПК .

Делото е образувано по частната жалба на М. И. И., ЕГН:**********, от гр.В. с адрес за връчване на съдебни книжа:гр.В., ****,тел.: ********** против Разпореждане от 23.02.2024 г. по ч. гр. дело №425/2024 г. по описа на РС - В., с което е допуснато незабавно изпълнение на издадената в производството по това дело заповед №217/2024 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК.

Частният жалбоподател твърди ,че на 27.06.2018 г. сключил договор за кредит с „Банка ДСК" АД с ЕИК- 121830616.

На 21.02.2024 г. Банка „ДСК“АД депозирала в РС-В. заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на 417 и 418 ГПК.

На 23.02.2024 г. по ч. гр. дело №425/2024 г. РС - В. уважил така направеното искане ,като била издадена заповед №217/2024г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК и Съдът Разпоредил частната жалбоподателка ДА ЗАПЛАТИ на кредитора „Банка ДСК" АД е ЕИК 121830616, сумите: 9518,53 (девет хиляди петстотин и осемнадесет лева и петдесет и три ст.) лева - главница, 6097,09 (шест хиляди деветдесет и седем лева и девет ст.) лева - договорна лихва за периода 05.03.2019 г. до 03.01.2024 г. вкл., 646,14 (шестстотин четиридесет и шест лева и четиринадесет ст.) лева обезщетение за забава за периода 05.03.2019 г. до 1

03.01,2024 г. вкл., 175,03 (сто седемдесет и пет лева и три ст.) лева законна лихва за периода от 04.01.2024 г. до 20.02.2024 г. вкл., 120.00 (сто и двадесет) лева -дължими разходи при изискуем кредит, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението - 21.02.2024 г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумите 331,14 (триста тридесет и един дева и четиринадесет ст.) лева - разноски за платена държавна такса и 50,00 (петдесет) лева - юрисконсултско възнаграждение.

Вземането било удостоверено с извлечение от счетоводните книги на „Банка ДСК" АД към 21.02.20241. по договор за кредит от 27.06.2018г.

На основание чл. 418 от ГПК постановил НЕЗАБАВНО ИЗПЪЛНЕНИЕ и да бъде издаден Изпълнителен лист въз основа на процесната Заповед.

Поради горното и на основание чл. 419 от ГПК се депозира настоящата частна жалба ,като се поддържа ,че обжалваното разпореждане и неправилно.

Основанията са следните:

От приложеното към заявлението на кредитора "извлечение от сметка" не можело да се направи извод както за редовността на акта от външна страна, така и че той удостоверява подлежащо на изпълнение вземане в полза на банката- кредитор.

Съгласно заявлението, ползваният кредит станал дължим поради предсрочна изискуемост, тъй като длъжникът не бил издължил на падежа определените месечни вноски за съответния период, но основание и категорични данни за настъпване на предсрочната изискуемост на целия дълг в приложения счетоводен документ липсвали.

Освен това извлечението от счетоводните книги на банката по чл. 417, т.2 ГПК установявало вземането, но не представлявало документ, удостоверяващ, че до длъжника е достигнало волеизявлението на банката да направи кредита предсрочно изискуем.

Не на последно място, претендираното от кредитора Банка ДСК задължение се основавало на неравноправни клаузи в договора за кредит, сключен на 27.06.2018 година.

При действащата към настоящия момент редакция на процесуалния закон (ГПК) заповедният съд (ВРС) е разполагал с правомощие да провери единствено дали извлечението от счетоводните книги е редовно от външна 2 страна.

Данни за извършена проверка дали са налице неравноправни клаузи в процесната сделка не били налице. Нещо повече, в определението се съдържало изрично посочване, че проверката не може да включва изследване на материалното правоотношение.

Съгласно съдебната практика на СЕС, обективирана в Решения по дело Осеаn o Grupo Editoral - С- 240/98, дело Salvat Editores - С-244/98, дело Моstaza Сlаrо - С-168/05, Раnnon GSM- С-243/08, Ваnсо Езраnо! dе Сгеdito SА - С-618/01 гласяла,че не се допуска съществуването на национално производство, което да позволява издаването на заповед за изпълнение, когато съдът, сезиран с подобно заявление, не е компетентен да провери евентуално неравноправния характер на клаузите на съответните договор, тъй като правилата за упражняване на правото на възражение срещу такава заповед не позволяват да се осигури зачитането на правата, които потребителят черпи от Директива 93/13/ЕИО.

Предвид обстоятелството, че съдебната практика на общностния съд представлявала източник на правото, то същата имала задължителна сила за националните юрисдикции. Цитираните актове представлявали константна съдебна практика на Съюза, включваща голям брой съдебни актове в този смисъл, които са постановени на относително ранен етап преди периода, в който е издадена заповедта за изпълнение, и по същество представлявали тълкуване на общностното право.

Съобразявайки това, обстоятелството, че с цитираната директива се предоставят ясни директни права в защита на потребителите, както и че неприлагането им не може да се определи като извинителна грешка, доколкото съществува вътрешен механизъм, обезпечаващ примата на правото на ЕС - чл. 5, ал. 3 КРБ, 15 ЗНА, то можело да се направи обоснован извод, че е налице явно нарушение на общностното право.

От събраните писмени доказателства, в частност ч. гр. дело №425/2024 г.на ВРС се установявало, че в заповедното производство пред В.ския районен съд не е проведено справедливо производство по смисъла на чл. 47 ХОПЕС, тъй като на длъжника не била предоставена възможност да вземе ефективно участие в него, да поддържа своята теза при равни условия и условия на състезателност.

3

По тези съображения се иска да бъде отменено Разпореждане от 23.02.2024 г . за незабавно изпълнение, инкорпорирано в Заповед за изпълнение на парично задължение № 217/23.02.2024 г. по ч. гр. д № 425/24 г. по описа на Районен съд-В. като неправилно и да се обезсили издадения изпълнителен лист № 126/23.02.2024 г. по ч. гр. д № 425/24 г. по описа на Районен съд-В..

Иска се ВОС да спре принудителното изпълнение по реда на чл. 420, ал.

2 ГПК, тъй като вземането не се дължи, алтернативно - защото неправилно е изчислен размерът на вземането по договора.

Окръжен съд – гр. В. в настоящия си състав, след като обсъди съображенията, развити в частната жалба и данните по първоинстанционното дело установи от фактическа и правна страна следното :

Производството пред Районен съд-В. е по реда на чл. 41 7 от ГПК.

Със заповед №217 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по Чл.417 от 23.02.2025 г. на Районен съд-В. по ч. гр. дело №425/2024 г. е разпоредено М. И. И., ЕГН:**********, от гр.В. с адрес за връчване на съдебни книжа:гр.В., ****,тел.: ********** ДА ЗАПЛАТИ на кредитора „Банка ДСК" АД е ЕИК 121830616, сумите: 9518,53 (девет хиляди петстотин и осемнадесет лева и петдесет и три ст.) лева - главница, 6097,09 (шест хиляди деветдесет и седем лева и девет ст.) лева - договорна лихва за периода 05.03.2019 г. до 03.01.2024г. вкл., 646,14 (шестстотин четиридесет и шест лева и четиринадесет ст.) лева обезщетение за забава за периода 05.03.2019 г. до 03.01.2024 г. вкл., 175,03 (сто седемдесет и пет лева и три ст.) лева законна лихва за периода от 04.01.2024 г. до 20.02.2024 г. вкл., 120.00 (сто и двадесет) лева -дължими разходи при изискуем кредит, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението 21.02.2024 г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумите 331,14 (триста тридесет и един дева и четиринадесет ст.) лева - разноски за платена държавна такса и 50,00 (петдесет) лева - юрисконсултско възнаграждение.

Вземането е удостоверено с извлечение от счетоводните книги на „Банка ДСК" АД към 21.02.2024 г. по договор за кредит от 27.06.2018 г.

4

На основание чл. 418 от ГПК е постановено незабавно изпълнение и е издаден изпълнителен лист въз основа на процесната Заповед.

Препис от заповедта за изпълнение и копие от документа, въз основа на който е издадена заповедта за изпълнение, са връчени на длъжника от съдебния изпълнител и от този момент е започнал да тече срока по чл.419 ГПК за обжалване на разпореждането ,с което се уважава молбата за незабавно уволнение. Заповедта за изпълнение е връчена от ЧСИ С.Н. на 28.04.2025 г. но няма подадено възражение срещу заповед № 217/23.02.2024 г., издадена по ч.гр.д. № 425/2024 г.По силата на Чл.419 ал.1 ГПК частната жалба следва да се подаде заедно с възражението срещу заповедта, което е абсолютна процесуална предпоставка за надлежното упражняване правото на жалба .В настоящия случай длъжникът не е подал възражение срещу заповедта за изпълнение и същата е влязла в сила ,поради което липсва правен интерес у длъжника за подаване на частната жалба,защото дори да бъде отменено незабавното изпълнение, издаденият изпълнителен лист запазва изпълнителната си сила.

За пълнота на изложението Съдът намира за необходимо да посочи и това ,че жалбата е и неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл. 419, ал. 1 от ГПК длъжникът има възможност да обжалва разпореждането за допуснато незабавно изпълнение на издадената заповед за изпълнение, като същото може да бъде отменено при следните три хипотези: 1) когато не са налице предпоставките на чл. 418, ал. 2, изр. първо ГПК, т. е. ако документът, въз основа на който е допуснато незабавно изпълнение не е редовен от външна страна и не удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника, 2) не са налице предпоставките по чл. 418, ал. 3 ГПК, т. е. когато не са представени доказателства за изискуемостта на вземането, в случаите, в които тя е поставена в зависимост от изпълнението на насрещно задължение или от настъпването на друго обстоятелство, както и 3) когато вземането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител.

За да бъде уважена частна жалба по чл. 419 ГПК е необходимо да се докажат пороци на разпореждането, с което е била уважена молбата за издаване на заповед за незабавно изпълнение, които да се основават на съображения, извлечени от самия акт по чл. 417 ГПК. В случая актът по чл.

5

417 ГПК е извлечение от счетоводните книги на заявителя, с което се установява задължение на жалбоподателката, произтичащо от договор за кредит за текущо потребление, сключен на 27.06.2018 г.

Неоснователни са развитите от жалбоподателя доводи относно това ,че извлечението от сметка е нередовно и че от него не може да се направи извод както за редовността от външна страна ,така и за удостоверяването на подлежащо на изпълнение вземане в полза на банката –кредитор.Когато документът по чл. 417 ГПК представлява "извлечение от счетоводните книги на банките", минимално необходимото съдържание на извлечението, което индивидуализира вземането по основание и по размер и прави документа редовен от външна страна, е посочено в чл. 60, ал. 2 Закона за кредитните институции. Съгласно законовата регламентация документа трябва да отразява най-малко информация за: 1) броя вноски, които не са издължени на договорените дати за плащане или са частично погасени, и общия размер на просрочената сума; 2) общия размер на непогасената част от дължимата сума от потребителя, включваща главница и непогасената договорена лихва; 3) размера на обезщетението за забава за просрочените плащания.

Видно от съдържанието на представеното към заявлението Извлечение от счетоводните книги на „Банка ДСК“ АД (л.17 от гр.д.425/2024 г. на Районен съд-В.), то представлява формално редовен от външна страна документ, тъй като е съставено от компетентно лице, надлежно овластено от законните представители на банката и има минимално необходимото, изискуемо съгласно разпоредбата на чл. 60, ал. 2 ЗКИ съдържание, при отчитане спецификата на договора въз основа, на който се претендира вземането посочени са кредиторът и длъжникът; правопораждащият спорните материални права юридически факт - договорът за кредит; дата на сключване27.06.2018 г.; номер на кредитната сметка, под който счетоводно се отчита предостовения кредит-11/0000000025389454; размерът на първоначално предоставения кредит-10 000 лв.; падежите на неплатените месечни вноски и размера им-8668,58 лв.; претендираният общ размер на задължението 15 616,62 лв.и основанието за изискуемост - валидно обявена предсрочна изискуемост.