Решение № 88 от 06.03.2026, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 88 гр. *** 06.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – *** ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Татяна Андонова

Членове:

Петър Пандев

Вили Дацов при участието на секретаря Мария Стоилова-Въкова в присъствието на прокурора и Е. Т. Д. като разгледа докладваното от Татяна Андонова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20251200601261 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 313 и сл. от НПК и е образувано по протест на Районна прокуратура – *** Териториално отделение – Гоце Делчев срещу Присъда № 74 от 15.10.2025 г., постановена по НОХД № 309/2025 г. по описа на Районен съд – *** с която съдът е признал подсъдимия Д. П. Д. – роден на *** г. в гр. *** „***“, с постоянен и настоящ адрес гр. ***; неосъждан; ЕГН **********, за НЕВИНЕН в това, че на 12.11.2023 г. около 02:10 часа в гр. ***, срещу входа на жилищен блок № 18, е държал високорисково наркотично вещество – кокаин с нето тегло 0,57 грама на стойност 325,80 лева, без надлежно разрешително, издадено при условията и по реда на Закона за контрол на наркотичните вещества и прекурсорите, и случаят е маловажен – престъпление по чл. 354а, ал. 5, във вр. с ал. 3, пр. 2, т.

1, пр. 1 от НК, и го е оправдал на основание чл. 304 от НПК.

В протеста се изразява несъгласие с постановената присъда, като прокурорът счита, че съдът неправилно е тълкувал доказателствата по делото и по този начин неправилно е оправдал подсъдимия. Поддържа се, че внимателният и прецизен анализ на гласните и писмени доказателства по 1 делото сочи, че подсъдимият Д. П. Д. е осъществил състава на престъплението, за което е предаден на съд. Настоява да се приеме, че първоинстанционният съд неправилно е игнорирал доказателствената стойност на показанията на полицейските служители, както и че ги е тълкувал превратно. Иска се отмяна на присъдата и постановяване на нова, с която подсъдимият да бъде признат за виновен по повдигнатото обвинение и освободен от наказателна отговорност по реда на чл. 78а от НК с налагане на административно наказание глоба в размер на 1 000 лева. Пред въззивната инстанция представителят на Окръжна прокуратура – ***поддържа подадения протест и моли същият да бъде уважен, като се акцентира на двойственото значение на обясненията на подсъдимия, които в случая били негова защитна версия.

Защитникът на подсъдимия – адв. В. от АК *** оспорва протеста като неоснователен и недоказан.

Пледира за потвърждаване на първоинстанционната присъда като правилна, законосъобразна и съобразена с доказателствата по делото.

Подсъдимият Д. П. Д., редовно призован, не се явява лично пред въззивната инстанция, поради което не взема отношение по съображенията в протеста.

Пред настоящата инстанция не са ангажирани нови доказателства.

Въззивният съд, след като обсъди доводите на страните, провери изцяло правилността на обжалваната присъда съобразно изискванията на чл. 313 от НПК и прецени събраните по делото доказателства, намира протеста за допустим – подаден от надлежна страна и в законоустановения 15-дневен срок, а разгледан по същество – за неоснователен, поради следните съображения:

Въззивният съд изцяло споделя установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, която е подкрепена от съвкупния анализ на събраните по делото гласни и писмени доказателства, според информацията съдържаща се в тях вечерта на 11.11.2023 г. подсъдимият Д. бил в клуб „**“ в централната част на *** Малко преди 02:00 ч. на 12.11.2023г. повикал таксиметров автомобил с водач *** и поискал да бъде закаран до жилищен блок в близост до ул. „ ***“ в гр. *** След кратко задържане на адреса, двамата потеглили обратно. Около 02:10 ч. на същата улица, в близост до бл.

2

18, автомобилът бил спрян за проверка от полицейски служители на 01 РУ МВР – *** При проверката водачът Ризов бил изведен от автомобила, а на пътника Д., който не носел лична карта, също било наредено да слезе. След като и двамата напуснали автомобила, на земята от страната на пътника било намерено малко пакетче, в което имало вещество. При тестване същото реагирало положително на кокаин. В последствие е извършена и експертиза, според заключението, на която веществото действително е кокаин с нето тегло 0,57 грама и съдържание на активния компонент 78,8 %, като стойността му съобразно Постановление № 23 на МС от 1998г. за определяне на цени на наркотичните вещества за нуждите на съдопроизводството била 325,80 лв.

Настоящият въззивен съд, след самостоятелна проверка и анализ на доказателствата, споделя крайния извод на Районен съд – *** че обвинението срещу подсъдимия Д. П. Д. не е доказано по несъмнен начин, каквото е изискването на чл. 303, ал. 2 от НПК.

На първо място следва да се отбележи, че доказателствената съвкупност по делото се изчерпва с показанията на двамата полицейски служители – св.

*** и св. *** – като единствени очевидци, претендиращи да са възприели непосредствено действието на подсъдимия по изхвърляне на пакетчето.

Останалите разпитани свидетели – *** – са включени в полицейската операция след намирането на веществото и не са в състояние да установят ключовия факт – в чие владение и как е попаднало наркотичното вещество на земята. Показанията на свидетеля *** познат на подсъдимия, не съдържат конкретни данни за дейности на Д. с наркотични вещества.

На второ място въззивният съд констатира, и това е от съществено значение за правилното решаване на делото, че показанията на св. *** съдържат съществено вътрешно противоречие относно самия механизъм на изхвърляне на наркотичното вещество: св. *** твърди в разпита си от 04.06.2025 г., че Д. е изхвърлил пакетчето през отворения прозорец на автомобила, докато св. *** твърди, че го е изхвърлил докато слизал от автомобила, през вратата. Това противоречие не е формално или незначително – то засяга самия механизъм на деянието, т.е. начина, по който е осъществено инкриминираното изхвърляне. То не може да бъде преодоляно единствено с изминалото от деянието до разпита време, особено като се отчете, че се касае за ключови очевидци, наблюдавали проверката в качеството 3 на длъжностни лица и с включени фенери. В този аспект не соченото разминаване относно разстоянията е ключово за съмненията по отношение на показанията на тези свидетели, а занижената степен на достоверност на информацията която предоставят за действията на подсъдимия и механизма свързан с държането на наркотичното вещество/ в отговор на възраженията в протеста/.

Съществени са и обективните условия, при които полицейските служители са осъществявали наблюдение: около 02:10 ч. на 12 ноември, при тъмнина, при ограничено пространство между процесния автомобил и наблюдателите, намиращи се извън него, докато подсъдимият се е намирал вътре в автомобила. Тези обстоятелства обективно ограничават видимостта и прецизността на визуалното възприятие, независимо от ползването на фенер, което е потвърдено и от показанията на таксиметровия водач ** и от обясненията на самия подсъдим и също са обсъдени в мотивите на проверяваната присъда.

С особен акцент се отново се посочва липсата на физически доказателства, свързващи подсъдимия с наркотичното вещество, обстоятелство с определено доказателствено значение при преценката на обвинителната теза. По делото не са установени дактилоскопни следи на Д. върху пакетчето с наркотика, нито следи от кокаин по ръцете, тялото или дрехите му, въпреки че подобни следи биха могли обективно да бъдат открити при наличие на контакт с веществото. Не са събрани и доказателства за видеозапис от камера на полицейския автомобил, чието задължително наличие е констатирано в мотивите на районния съд, и чието съдържание би могло да разреши съществуващите противоречия.

Настоящият въззивен съд не споделя виждането на прокуратурата, че показанията на полицейските служители сами по себе си са достатъчни за осъждане на подсъдимия. Действително полицейските служители не са "заинтересовани" по смисъла на чл. 118 от НПК само по силата на процесуалното си качество, но тяхната показания подлежат на внимателна и критична проверка наравно с всички останали доказателства, особено когато са единствени преки очевидци и когато между тях съществуват описаните погоре противоречия относно механизма на деянието. Именно такава проверка е извършил Районен съд – ***в мотивите на присъдата си, като е изложил 4 последователни и убедителни правни съображения, подкрепени с конкретен анализ на доказателствата и те съвсем не почиват единствено на обясненията на подсъдимия, а имат самостоятелен анализ на цялостната доказателствена съвкупност.

Неоснователно е и оплакването в протеста, че присъдата е постановена при "неправилно тълкуване на доказателствата". Районният съд е извършил обстоен, аналитичен и съобразен с изискванията на чл. 305, ал. 3 и ал. 4 от НПК доказателствен анализ. Изложени са конкретни съображения защо показанията на полицейските служители не могат да бъдат приети като категорично и несъмнено доказателство за авторството на деянието.

Фактическите и правни изводи са логически последователни и почиват на обективно установени обстоятелства.

Разпоредбата на чл. 303, ал. 2 от НПК категорично изисква присъдата да почива на несъмнено доказана вина на подсъдимия. При наличие на обосновано съмнение относно авторството, каквото е налице в настоящия случай, съдът е длъжен да се произнесе в полза на подсъдимия.

Алтернативното обяснение за наличието на наркотичното вещество на земята при страната на пътника – а именно, че то е могло да се е намирало там преди проверката или да принадлежи на друго лице – не е категорично изключено от доказателствата по делото. При тази доказателствена ситуация оправдателната присъда е единственото законосъобразно решение.

Не без значение е доминиращото обстоятелство свързано с наличието на проблем при недвусмисленото доказване на обвинението. За такъв въззивният съд изтъква липсата на категоричност в информацията подкрепяща съпричастност на Д. към престъплението. Липсата на други доказателства извън гласните, които от своя страна се разминават относно механизма на държането и изхвърлянето на наркотичното вещество, като например дактилоскопни следи или такива свързани с наркотик по тялото или в организма на подсъдимия, запис от камерата на полицейския автомобил са контрааргумент за наличието на „несъмненото доказване“ на авторството. В този аспект се възприема, че районният съд е подходил законосъобразно, като е възприел висока степен на реалност на алтернативните версии и на риск и уязвимост на осъждането на подсъдимия в аспект на чистото му съдебно минало и маловажността на случая изискващи висок стандарт за безусловното 5 и несъмнено доказване на виновността. Предвид изложеното, въззивният съд приема, че обжалваната присъда е законосъобразна, обоснована и справедлива. Тя е постановена при спазване на императивните изисквания на НПК, при пълно, обективно и всестранно изясняване на фактическите обстоятелства по делото. Протестът е неоснователен и следва да бъде оставен без уважение.

Мотивиран от изложените съображения и на основание чл. 338 вр. с чл.

334 т.6 от НПК, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 74 от 15.10.2025 г., постановена по НОХД № 309/2025 г. по описа на Районен съд – ***

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6

----- следващ документ -----

РЕШЕНИЕ

№ 88 гр. *** 06.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – *** ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Татяна Андонова

Членове:

Петър Пандев

Вили Дацов при участието на секретаря Мария Стоилова-Въкова в присъствието на прокурора и Е. Т. Д. като разгледа докладваното от Татяна Андонова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20251200601261 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 313 и сл. от НПК и е образувано по протест на Районна прокуратура – *** Териториално отделение – Гоце Делчев срещу Присъда № 74 от 15.10.2025 г., постановена по НОХД № 309/2025 г. по описа на Районен съд – *** с която съдът е признал подсъдимия Д. П. Д. – роден на *** г. в гр. *** „***“, с постоянен и настоящ адрес гр. ***; неосъждан; ЕГН **********, за НЕВИНЕН в това, че на 12.11.2023 г. около 02:10 часа в гр. ***, срещу входа на жилищен блок № 18, е държал високорисково наркотично вещество – кокаин с нето тегло 0,57 грама на стойност 325,80 лева, без надлежно разрешително, издадено при условията и по реда на Закона за контрол на наркотичните вещества и прекурсорите, и случаят е маловажен – престъпление по чл. 354а, ал. 5, във вр. с ал. 3, пр. 2, т.