Решение № 814 от 13.02.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 814 гр. София, 13.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Николай Димов

Членове:

Хрипсиме К. Мъгърдичян

Цветина Цолова при участието на секретаря Михаела Огн. Митова като разгледа докладваното от Цветина Цолова Въззивно гражданско дело № 20231100504422 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение №301827/15.12.2019 г., постановено по гр.д. № 67458/2016 г. по описа на Софийски районен съд, 48 състав, първоинстанционният съд е признал за установено по предявените от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК: ******* обективно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150, ал.1 ЗЕ и чл. 86, ал.1 за признаване за установено, че ответницата Л. Б. Р., ЕГН: ********** дължи на ищцовото дружество сумите, както следва: 1) сумата в размер на 12,79 лева, представляваща обезщетение за забавено изпълнение за периода от 31.08.2013 г. до 13.03.2014 г. по отношение на дължими суми за топлинна енергия за периода м.07.2013 г. - м.01.2014 г. за имот, находящ се в гр. София, ж.к. „*******, ******* абонатен №044953; 2) сумата в размер на 20 лева, представляваща цена на услугата „дялово разпределение“ за периода от 01.07.2013 г. до 30.04.2015 г. за същия имот, ведно със законната лихва от 31.08.2016 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. №49550/2016 г. по описа на СРС. Съдът е отхвърлил предявения иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответницата Л. Б. Р. дължи на ищцовото дружество сумата над уважения размер от 12,79 лева до пълния претендиран размер от 186,27 лева мораторна лихва за периода от 14.03.2013 г. До 10.08.2016 г., както и иска с правно основание чл.

422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79 ЗЗД за признаване за установено, че ответницата дължи 1 цената на услугата за дялово разпределение над уважения размер от 20 лева до пълния претендиран размер от 25,29 лева, като е отхвърлил изцяло иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответницата дължи на ищеца сумата в размер на 4,54 лева – обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение за периода 09.08.2013 г. - 10.08.2016 г.

В законоустановения срок е постъпила въззивна жалба от „Топлофикация София“ ЕАД срещу решението на първата инстанция в частта, с която е отхвърлен искът с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответницата дължи на дружеството сумата над уважения размер от 12,79 лева до пълния претендиран размер от 186, 27 лева. Във въззивната жалба се твърди неправилност на първоинстанционното решение поради неправилно приложение на материалния закон. Излага съображения относно момента на изпадане в забава за плащане на дължимите суми за топлинна енергия според общите условия, в сила от 13.02.2008 г. и от 14.03.2014 г. Поддържа, че по делото били представени доказателства за публикуване на общите фактури на интернет-страницата на дружеството. Ето защо моли съда да отмени първоинстанстанционното решение в обжалваната част и да постанови ново, с което да уважи изцяло иска.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ответницата Л. Б. Р.. Поддържа, че правилно първоинстанционният съд е приел, че представените по делото констативни протоколи не установяват публикуване на процесните изравнителни сметки, поради което правилно искът е бил отхвърлен.

Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира за установено следното:

Предявен за разглеждане е иск с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми.

Разгледано по същество, решението е правилно.

Основателността на иска за мораторна лихва предполага наличие на главен дълг и забава в погасяването му. Моментът на забавата в случая се определя съобразно уговореното от страните.

За периода 01.02.2014 г. - 30.04.2016 г. районният съд правилно е посочил приложимите общи условия - общите условия на топлопреносното дружество, приети 2 с решение № ОУ-02/03.02.2014 г. на ДКВР, в сила от 12.03.2014 г. (приложими за периода м. 05. 2014 г. - м. 07. 2016 г. вкл.).

Съгласно Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от "Топлофикация София" ЕАД, одобрени с решение № ОУ- 02/03.02.2014 г. на ДКЕВР, в сила от 12.03.2014 г., месечната дължима сума за доставена топлинна енергия на клиента се формира въз основа на определения за него дял от топлинната енергия за разпределение в сградата - етажна собственост и обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от продавача - чл. 32, ал. 1, а след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от търговеца, продавачът издава за отчетния период кредитни известия на стойността на фактурите по ал. 1 и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки - чл. 32, ал. 2. Според чл. 33, ал. 1 от общите условия клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1, т. е. прогнозните суми по ежемесечните фактури в 30 - дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на продавача.

Съгласно чл. 33, ал. 2 ОУ клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2, т. е. общата фактура за реално потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 30 - дневен срок от датата на публикуването й на интернет страницата на продавача. В чл. 33, ал. 4 от ОУ от 2014 г. е предвидено, че продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2, ако не са заплатени в срока по ал. 2. За разлика от предходните Общи условия, върху прогнозните суми не се дължи лихва за забава.

Съгласно чл. 33, ал. 5 от новите ОУ, обезщетение за забава в размер на законната лихва се начислява само за задълженията по чл. 32, ал. 2 (по общата фактура), ако не са заплатени в срока по ал. 2 на чл. 33 - в 30 - дневен срок от датата на публикуването на интернет страницата на купувача. Следователно, въпреки че изискуемостта на месечно дължимите суми настъпва в 30-дневен срок от датата на публикуването на задълженията (съгласно чл. 32, ал. 1 ОУ), длъжникът изпада в забава само при неизпълнение на задължението за заплащане цената на ТЕ в 30-дневен срок от публикуване на общата фактура за потребеното количество топлинна енергия за целия отчетен период, т. е. ответницата не дължи мораторна лихва върху задълженията по месечните фактури, а само върху задълженията по общите фактури.

В случая по делото са ангажирани копия от нотариално заверени констативни протоколи във връзка с установяване на датата на публикуване на общите фактури на интернет страницата на ищеца, но в нито един от посочените протоколи не фигурира процесният аб. № 044953, поради което същите са неотносими и от тях не може да се установи дали ответницата е изпаднала в забава, респективно от кой момент. При приложение на неблагоприятните последици от правилата за разпределение на доказателствената тежест, която в случая носи ищецът, както правилно му е указано, 3 следва да се приеме, че претенцията по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода м.07.2013 г. - м.01.2014 г. . е неоснователна и следва да бъде отхвърлена, както е приел и първоинстанционният съд.

Поради съвпадане на изводите на двете инстанции, първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено в обжалваната му част.

По разноските: при този изход на спора във въззивната инстанция, право на разноски има ответницата Л. Р.. Същата претендира разноски за адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред въззивната инстанция в размер на 300 лева.

Представя доказателство за направените разноски, поради което искането следва да бъде уважено и на ответницата да бъдат присъдени разноски в размер на 300 лева.

Така мотивиран, съдът:

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение №301827/15.12.2019 г., постановено по гр.д. № 67458/2016 г. по описа на Софийски районен съд, 48 състав в обжалваната част.

ОСЪЖДА „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б да заплати на Л. Б. Р., ЕГН: ********** сумата в размер на 300 лева – разноски във въззивната инстанция.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4