Определение № 635 от 12.05.2021, Окръжен съд - Плевен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 635 гр. Плевен , 11.05.2021 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в закрито заседание на единадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Весела Л. Сахатчиева

Рени М. Спартанска

Красимир И. Петракиев като разгледа докладваното от Рени М. Спартанска Въззивно частно гражданско дело № 20214400500315 по описа за 2021 година Производство по чл.423 ГПК .

Пред Плевенски Окръжен съд е постъпило възражение по реда на чл.423 ал.1 ГПК от „***“ЕООД гр.Плевен,ЕИК *** ,представлявано от управителя Б.М.А. чрез АД“***“гр.София , представлявано от адвокат Ю. Г.

***

–управляващ съдружник.

В същото се твърди,че на

26.02.2021г.“***“ЕООД е получило съобщение за образувано изп.дело №20219060400046 по описа на ЧСИ В.С. ,с което дружеството е уведомено,че с изпълнителен лист от 21.01. 2021г.,издаден на основание чл.410 ГПК по ч.гр.д.№5501/2020г.по описа на ПРС“***“ЕООД е осъдено да заплати на взискателя „***“ООД сума в размер на 19 013,65лв.главница и законна лихва върху главницата от 13.10.2020до изплащане на вземането,както и 381лв.внесена ДТ и адвокатски хонорар в размер на 1 106лв.Твърди се,че след запознаване с ч.гр.д. №5501/2020г. дружеството е установило,че „***“ООД е подало заявление по чл.410 ГПК,в което твърди,че сумата от 19 013,65лв.,представлява неизплатен остатък по договор от 22.11.2019г.за инсталиране,внедряване и поддръжка на програмни продукти.Изложени са доводи,че „***“ЕООД не дължи посочената сума,че договорът между „***“ЕООД и „***“ООД е развален, поради неизпълнение от страна на „***“ООД ,че предоставеният програмен продукт е със съществени недостатъци и не може да бъде ползван за нормалната и предвидената в 1 договора употреба ,а именно за осъществяване на външнотърговската дейност на възложителя,че от страна на „***“ ЕООД са правени рекламации и програмният продукт не може да бъде поправен, тъй като с ползването му се причиняват значителни вреди на дружеството,че ползването на продукта е преустановено,за което софтуерната фирма е надлежно информирана,поради което „***“ЕООД не дължи сумата 19 013,65лв. Посочено е,че дружеството е установило,че заповедта , издадена по ч.гр.д. №5501/2020г.по описа на ПРС е връчена при условията на чл.47 ГПК чрез залепване на уведомление,след като на адреса на управление постоянно е присъствало лице ,което да приема съобщения,каквито не са му връчвани. Твърди се,че апартамент №5 на ул.“***“ е собствен на управителя на дружеството Б.А.,че този апартамент е отдаден под наем на Б.Й.М. и семейството му,състоящо се от съпругата му и двете му деца,че наемателят Б.М. е поел ангажимент да получава кореспонденцията ,предназначена за дружеството и до този момент винаги е получавал съобщенията и ги е предавал.Твърди се,че в случая съобщения от РС Плевен не са връчвани и никой не е правил опити да връчи съобщение на адреса на управление на дружеството,въпреки посочените от връчителя дати,че в периода от септември 2020г.до февруари 2021г.М. и семейството му не са напускали жилището,а връчителят не е направил необходимото да се свърже с наемателя.Твърди се ,че не е налице реално залепване на уведомлението по чл.47 ГПК,тъй като никой от семейството не е видял залепено съобщение или уведомление,че връчителят на ЧСИ е връчил съобщение на същия адрес без никакви затруднения.Изложени са доводи,че са налице основанията на чл.423 ал.1 ГПК за предявяване на възражението пред въззивния съд ,като „***“ЕООД оспорва претендираните от „***“ООД суми по основание и размер,а дружеството счита,че не е надлежно уведомено за издадената заповед по ч.гр.№5501/2020г.по описа на ПРС. В заключение моли Окръжния съд да приеме депозираното възражение с правно основание чл.432 ал.1т.1 ГПК и делото да бъде изпратено на ПРС за произнасяне по реда на чл.415 ГПК.Направено е искане да бъде спряно изп.д.№ 20219060400046 по описа на ЧСИ В.С. ,по което са събрани суми от банковата сметка на дружеството.Направено е искане да бъде допуснат до разпит като свидетел Б.М.,както и да бъде изискана от НАП данъчна декларация на Б.А. за 2019г.и 2020г.за установяване,че договорът за наем е сключен 2019г.и за него е заплащан данък .

2

От „***“ООД гр.Варна чрез адвокат Д.Г. от ВАК /заявител в заповедното производство/ е депозиран писмен отговор.В същия е взето становище,че възражението по чл.423 ГПК не следва да бъде приемано,а останалите възражения за недължимост на претендираната сума за извършени софтуерни услуги касаят съществото на спора,в случай,че възражението бъде прието и на заявителя се дадат указания за предявяване на иск по чл.422 ГПК,но същите не могат да бъдат разглеждани в рамките на настоящото производство. Посочено е,че съгласно чл.50 ал.1 ГПК връчване на търговци и ЮЛ се извършва на последния посочен в регистъра адрес,че към момента на подаване на заявлението по чл.410 ГПК и по време на цялата процедура по призоваване на длъжника,седалището и адреса на управление на дружеството е било гр.Плевен,ул.“***“№43, ет.2,ап.5.Твърди се,че впоследствие седалището и адрес на управление са променени,съгласно подадено заявление в търговския регистър на 26.02.2021г.,като понастоящем адресът на управление на дружеството е гр.Плевен,ул.“***“ №6, въпреки,че във възражението е посочен адрес :ул.“***“№5.Посочено е, че връчването на заповедта по чл.410 ГПК е законосъобразно,на адреса ,посочен в търговския регистър.Изложени са доводи,че извършеното удостоверяване от длъжностното лице по призоваването е в кръга на неговата компетентност и в тази част представлява официален свидетелстващ документ,който се ползва с обвързваща съда материална доказателствена сила,че в тежест на молителя е да е да докаже,че удостовереното в съобщението е невярно,каквито доказателства не са представени.В заключение е посочено,че възражението е неоснователно, като моли съда същото да не бъде прието.

Окръжният съд като прецени становищата на страните и събраните по делото доказателства,намира за установено следното:

От представеното съобщение за образувано изп.д.№20219060400046 по описа на ЧСИ В.С. ,рег.№906 е видно,че същото е връчено на молителя „***“ЕООД на 26.02.2021г.Възражението е депозирано на 22.03.2021г.,дата на п.к.19.03.2021г. и същото е подадено в едномесечния срок от узнаване на заповедта за изпълнение ,съгласно чл.423 ал.1 ГПК.

От приложеното ч.гр.д.№5501/2020г. по описа на ПРС е видно,че същото е образувано на 21.10.2020г.на основание подадено заявление за 3 издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК от „***“ООД гр.Варна , представлявано от управителя Д.Д. чрез пълномощника на дружеството адвокат Д.Г. срещу „***“ЕООД ,ЕИК *** ,представлявано от управителя Б.А. ,с посочено седалище и адрес на управление гр.Плевен,ул.“***“№43, ет.2, ап. 5. В изпълнение на задълженията си по чл.411 ал.1 ГПК , председателят на ПРС в деня на постъпване на заявлението е разпоредил да се извърши справка по Наредба№14/2009г.за постоянния адрес.Доколкото длъжникът е ЮЛ е приложена справка от търговския регистър за актуално състояние на дружеството към датата на подаване на заявлението 21.10.2020г.,съгласно която седалището и адресът на управление на „***“ЕООД са идентични с тези посочени в заявлението,а именно:гр.Плевен,ул.“***“№43, ет.2,ап.5.Видно е,че ПРС е уважил така подаденото заявление,като е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 ГПК №260432/22.10. 2020г.по ч.гр.д.

№5501/2020г.,с която е разпоредено длъжникът „***“ЕООД,ЕИК *** да заплати на кредитора „***“ ООД гр. Варна,ЕИК 1103130480 , представлявано от управителя Д.Д. сумата 19 013,65лв.и законна лихва върху главницата от 13.10.2020г.до изплащане на вземането,както и сумата 381лв.за внесена ДТ и 1 106лв.за адв. хонорар.

Препис от заповедта по чл.410 ГПК е изпратена на дружеството длъжник „***“ЕООД на горепосочения адрес в гр. гр.Плевен,ул. “Ген.

Владимир Вазов“№43,ет.2,ап.5 по седалището и адреса на управление.

Призовката е върната в цялост с отбелязване на длъжностното лице,че адресът е посетен на 25.10.2020г.в 10.00ч./неделя/;на 07.11.2020г.в 12.45ч./събота/;на 18.11.2020г.в 18.30ч.;на 30.11.2020г.в 13.45ч.,че на посочения адрес няма офис, служител или представляващ фирмата и няма индикации за фирма,а по сведение на съсед от ап.№4,на адреса има наемател,като далата сведения съседка не е чувала за въпросната фирма.С разпореждане на ПРС от 02.12.2020г.е разпоредено да се залепи уведомление.На 11.12.2020г.връчителят е отбелязал,че е залепил уведомление на входната врата на ап.5 на ул.“Ген.Вл.Вазов“№43 ,с което дружеството е уведомено,че в двуседмичен срок следва да се яви в канцеларията на Районен съд Плевен за получаване на книжа по ч.гр.д. №5501/2020г.по описа на ПРС.В указания двуседмичен срок от залепване на уведомлението представител на 4 дружеството не се е явил в канцеларията на РС Плевен за получаване на съдебните книжа-издадената заповед за изпълнение, поради което ПРС с разпореждане от 21.01.2021г.е постановил да се издаде изпълнителен лист.

Въз основа на издадения изпълнителен лист е образувано изп. дело № 20219060400046 по описа на ЧСИ В.С. ,рег.№906,район на действие ОС Плевен.

При преценка на събраните по делото доказателства,въззивната инстанция счита,че не е доказана хипотезата на чл.423 ал.1т.1 ГПКненадлежно връчване на заповедта по чл.410 ГПК.Призовката,ведно с препис от издадената от ПРС заповед по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№5501/2020г.са изпратени на длъжника в заповедното производство“***“ЕООД на горепосочения адрес,по седалището и адреса на управление на дружеството, като призовката е върната в цялост с отбелязване,че връчителят е извършил четири посещения на адреса ,в различно време,две от които в почивни дни,след което на адреса е залепено уведомление по реда на чл.47 ГПК.Съгласно чл.50 ал.1 ГПК мястото на връчване на търговец и на юридическо лице, което е вписано в съответния регистър, е последният посочен в регистъра адрес,а според чл.50 ал.2 ГПК ако лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият му адрес, всички съобщения се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени.Разпоредбата на чл.50 ал.3 ГПК предвижда връчването на търговци и на юридически лица да става в канцелариите им и може да се извърши на всеки служител или работник, който е съгласен да ги приеме,а съгласно ал.4 когато връчителят не намери достъп до канцеларията или не намери някой, който е съгласен да получи съобщението, той залепва уведомление по чл. 47, ал. 1 . Второ уведомление не се залепва.

В конкретната хипотеза е спазена процедурата на чл.50 ал.1 във вр.с ал.4 ГПК ,като съдът приема,че издадената по ч.гр.д.№5501/2020г.по описа на ПРС заповед по чл.410 ГПК е надлежно връчена на длъжника „***“ЕООД на адреса,вписан в търговския регистър като седалище и адрес на управление на дружеството.Не е оборена доказателствената сила на извършеното удостоверяване от длъжностното лице връчител,както на описаните посещения на адреса,така и на удостоверяването,че на входната врата на ап.5 5 на ул. “***“№43 е залепено уведомление,като искането за допускане до разпит на свидетел в тази насока е неоснователно.Изложените доводи,че на адреса,вписан като седалище и адрес на управление живеят наематели,че наемателят Б.М. е поел задължение да получава призовките и съобщенията до дружеството, не обуславят други изводи,а са в потвърждение на отразеното от длъжностното лице по връчването ,че на процесния адрес няма никакви индикации за наличие на офис на фирма,а в апартамента има наематели. При липсата на офис на търговското дружество на адреса по седалището му /независимо дали изобщо се е помещавало на същия или впоследствие го е напуснало/,може да се приеме,че заповедта е редовно връчена и по реда на чл.50 ал.2 ГПК,дори и без да е залепено уведомление по чл.47 ГПК.Има данни,че впоследствие дружеството е променило своето седалище и адрес на управление в гр.Плевен ,ул.“***“№6,но тези промени са вписани в търговския регистър на 05.03.2021г.,а заявлението за вписване е подадено от управителя на 26.02.2021г.Заповедта е редовно връчена по седалището и адреса на управление на дружеството,вписани в търговския регистър.

Разпечатката съдържа 25 от 46 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/610fa179-b3bd-4178-88ce-d57e38c0abac