Решение № 709 от 06.05.2025, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 709 гр. Русе, 06.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Антоанета Ив. Абрашева при участието на секретаря Дарина Сп. Великова като разгледа докладваното от Антоанета Ив. Абрашева Гражданско дело № 20244520106466 по описа за 2024 година

Предявен е иск с правно основание чл. 422 ГПК от „Водоснабдяване и канализация“ ООД, гр. Русе срещу С. Н. Й..

Ищецът твърди, че доставя на ответника питейна вода за имот, находящ се в *********, с абонатен номер 0395091, за което последният му дължи заплащане на изразходената и отчетена по водомерите му питейна вода и такси канал. Същият не е платил сумите по издадените от ищцовото дружество фактури, както следва: Фактура № 2017811941/01.05.2024 г. за

20.26 лв., за периода 06.03.2024 г. – 05.04.2024 г.; Фактура № 2017734703/01.04.2024 г. за 15.18 лв., за периода 06.02.2024 г. – 06.03.2024 г.; Фактура № 2017658012 /01.03.2024 г. за 30.38 лв., за периода

05.01.2024 г. – 06.02.2024 г.; Фактура № 2017502342/01.01.2024 г. за 53.29 лв., за периода 07.11.2023 г. – 05.12.2023 г.; Фактура № 2017422746/01.12.2023 г. за 88.82 лв., за периода 09.10.2023 г. – 07.11.2023 г.; Фактура № 2017342172/01.11.2023 г. за 803.86 лв., за периода 07.09.2023 г. –

09.10.2023 г.; на обща стойност 1 011,79 лв., както и лихва за забавено плащане в размер на 70,69 лв.

Ищецът поканил ответника да издължи процесната сума, но в определения в поканата срок, задълженията не били платени, поради което от страна на „ВиК“ ООД било подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, за което било образувано ЧГД № 3696/2024 г. по описа на Районен съд – Русе и издадена заповед за изпълнение. Заповедта била връчена при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК, и съгласно указанията на заповедния съд, ищецът предявил настоящия установителен иск.

Поради изложеното, моли съда да постанови решение, с което да 1 признае за установено, че С. Н. Й. дължи на „Водоснабдяване и канализация“ ООД, гр. Русе, за предоставените ВиК услуги по Партида № 395/91, за периода от 07.09.2023 г. до 05.04.2024 г., суми общ размер на 1 011,79 лв. - главница и 70,69 лв. - лихва за забавено плащане за периода от 01.12.2023 г. до датата на подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, ведно със законната лихва от датата на подаването й в канцеларията на съда и разноските в заповедното производство.

Претендира сторените в заповедно и исково производство разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът не е депозирал отговор на исковата молба.

В съдебно заседание оспорва претенциите на ищеца. Потвърждава, че той обитава имота и ползва вода в него, но твърди, че много е ограничил ползването й – не ползвал бойлер от една година, а казанчето за тоалетната било разкачено от две години.

Съдът, като прецени, становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Няма спор по делото, а и се установява от представените писмени доказателства, че ответникът е клиент на ищцовото дружество за имот, находящ се в *********, с абонатен номер 0395091.

За доставената питейна вода и такса за отвеждане и почистване на отпадъчни води в жилището, ищцовото дружество в периода 01.11.2023 г. до 01.05.2024 г. е издало 6 бр. фактури на обща стойност 1011.79 лв., какво следва: Фактура № 2017734703/01.04.2024 г. за 15.18 лв.; Фактура № 2017658012/ 01.03.2024 г. за 30.38 лв., Фактура № 2017502342/01.01.2024 г. за 53.29 лв., Фактура № 2017422746/01.12.2023 г. за 88.82 лв., Фактура

№ 2017342172/ 01.11.2023 г. за 803.86 лв. Периодът за който са начислени сумите по процесните фактури е 07.09.2023 г. до 05.04.2024 г.

Също така няма спор по делото, че първата от процесните фактури е издадена въз основа на извършен реален отчет на измервателното средство за посочения имот (водомер), а следващите пет са издадени след начислени „служебно“ от ищеца потребени количества вода за имота на ответника. От представената от ответника справка за консумация на абоната, се установява, че преди първата фактура, за дълъг период от време – от 06.06.2022 г. (14 месеца), са издавани и съответно заплащани от ответника, суми за начислени „служебно“ количества потребена питейна вода, без реален отчет на измервателния уред.

По депозирано от ищцовото дружество заявление по чл. 410 ГПК, е издадена срещу ответницата Заповед за изпълнение № 1895/01.07.2024 г. по ч.гр.д. № 3696/2024 г. за сумите 1011.79 лв. главница за консумирана вода за абонатен номер 395091 с адрес ********, както и лихва за забавено плащане в размер на 70.69 лв. за периода 01.12.2023 г. до 27.06.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 28.06.2024 г. до окончателното изплащане и 49 лв. разноски в заповедното производство. Заповедта е връчена на ответника в хипотезата на чл. 47, ал.5 ГПК, с оглед на което и на 2 осн. чл. 415, ал. 1 т. 2 ГПК съдът е указал на ищцовото дружество необходимостта да предяви установителен иск за вземането си.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Искът за установяване на вземането на ищцовото дружество по издадената в негова полза заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е предявен в срока по чл. 415 ГПК и се явява процесуално допустим.

По делото се установи, че ответникът се явява потребител (клиент) на ищцовото дружество във връзка с доставени „В и К“ услуги за посочения в исковата молба имот.

Видно от представените фактури и справка за извършен отчет на измервателния уред за имота, една от процесните фактури е издадена въз основата на реален отчет, а другите в резултат от начислена служебна консумация. Наличието на последната не е основание да се приеме, че исковата претенция не е доказана по размер. В ОУ на ищцовото дружество (чл. 33) е предвидена възможност за такова служебно начисляване на потребление на вода, съответно и претендиране на заплащането му. Също така служебното начисляване не води и до нарушаване на принципа за заплащане от потребителя само на реално доставени и потребени услуги, тъй като при следващите реални отчети, за които е необходимо и съдействието на потребителя, би могло да се извърши съответното прихващане и за един по дълъг период той действително ще е заплатил само реално потребената услуга.

По изложените съображения предявеният иск в частта за главницата следва да бъде изцяло уважен като основателен.

Основно задължение на ответника като потребител и купувач на доставената му питейна вода е да я заплаща по определените цени и в предвидените за това срокове – в 30 дневен срок от издаване на съответната фактура съгласно чл. 33, ал. 2 от ОУ. Неизпълнението на това задължение е поставило ответника в забава, поради което върху главниците по отделните фактури следва да заплати и обезщетение за забава, което според представените по делото и неоспорени изчисления възлиза на 70,69 лв. По тези съображения и искът за претендираната лихва също се явява изцяло основателен.

При този изход на спора и на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищцовото дружество следва да се присъдят направените от него разноски. Според т. 12 от ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС по т. д. № 4/2013 г. на ОСГТК, в решението по установителния иск съдът се произнася и по дължимостта на разноските за заповедното производство. В случая, в заповедното производство са направени разноски в размер на 49 лева. В исковото производство ищецът е направил разноски в размер на 75 лв. – държавна такса и 400 лв. – адвокатско възнаграждение. В съдебно заседание ответникът е направил възражение за прекомерност на адвокатския хонорар, което съдът намира за основателно и предвид действителната фактическа и правна сложност на делото, следва да 3 присъди в размер на 300 лв.

Мотивиран така, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че С. Н. Й., ЕГН **********, с постоянен адрес: ********, дължи на "Водоснабдяване и канализация" ООД, ЕИК827184123, със седалище и адрес на управление гр. Русе, ул.

„Добруджа“ № 6, представлявано от управителя И.М. сумите: 1011.79 лв. за консумирана вода и такси за отвеждане и пречистване на отпадъчни води за абонатен номер 395091 с адрес ********, за периода 07.09.2023 г. до 05.04.2024 г., 70.69 лв. обезщетение за забавено плащане за периода 01.12.2023г. до 27.06.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 28.06.2024 г. до окончателното й изплащане, за които суми е издадена заповед № 1895/01.07.2024 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 3696/2024 г. по описа на РС-Русе.

ОСЪЖДА С. Н. Й., ЕГН **********, с постоянен адрес: ********, да заплати на "Водоснабдяване и канализация" ООД, ЕИК827184123, със седалище и адрес на управление гр. Русе, ул. „Добруджа“ №6, представлявано от управителя И.М., сумата от 49 лв. - разноски по ч.гр.д. № 3696/2024 г. по описа на РС – Русе и сумата от 375 лв. - разноски за настоящото производство.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Русе в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Русе: _______________________ 4