Определение № 3597 от 18.11.2025, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3597 гр. Пловдив, 18.11.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Екатерина Вл. Мандалиева

Членове:

Радослав П. Радев

Недялка Д. Свиркова Петкова като разгледа докладваното от Екатерина Вл. Мандалиева Въззивно частно гражданско дело № 20255300502914 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 248, ал. 3 от ГПК във вр. с чл. 274 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на „ Водоснабдявяне и канализация“ ЕООД, чрез процесуалния представител адв. В. Г. против определение №10719/19.08.2025г., постановено по гр. д. №9245/2024г по описа на ПРС, тринадесети гр.с., с което е оставена без уважение молбата на

„Водоснабдяване и канализация“ ЕООД – гр. Пловдив, ЕИК: 115010670, за изменение на неприсъствено решение от 21.03.2025 г. по гр. дело № 9245/2024 г. по описа на РС – гр. Пловдив, XIII гр. състав, в частта за разноските. В частната жалба се твърди, че определението е незаконосъобразно и неправилно, по съображения подробно изложени в същата. Моли се за отмяна на обжалваното определение, вместо което да бъде постановено друго, с което да бъде изменено неприсъствено решение от 21.03.2025 г. по гр. дело № 9245/2024 г. по описа на РС – гр. Пловдив, XIII гр. състав, в частта за разноските, като на заявителя се присъдят направени разноски в заповедното производство представляващи адвокатски хонорар в размер на 430лв.

Ответникът по жалбата – С. Н. Ч. не взема становище по частната жалба.

ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД след преценка на събраните по 1 делото доказателства намира за установено следното:

Жалбата е процесуално допустима, доколкото е подадена в законоустановения срок, от легитимирана страна в спора, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана на същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:

С неприсъствено решение от 21.03.2025 г. по гр. дело № 9245/2024 г. по описа на РС – гр. Пловдив, XIII гр. Състав, съдът е присъдил на ищцовата страна разноски в исковото производство пред първата инстанция в размер на 85.31лв, представляващи държавна такса и разноски в развилото се заповедното производство общо в размер на 102.87лв, включващи 52.87лв – държавна такса и 50.00лв юрисконсулско възнаграждение.

С обжалваното определение районният съд е оставил без уважение молбата по чл. 248 от ГПК, като е приел, че пълномощно и договор с адвоката (л. 5 от заповедното дело), но не са изпълнени изискванията договорът да служи за разписка-доказателство за извършеното плащане. В него е обективирано единствено бланкетно отбелязване, че възнаграждението се дължи „днес и изцяло“ в брой, но липсва удостоверено с подписите на страните изявление, че това възнаграждение действително е платено. С оглед на това първоинстанционния съд е приел, че че липсват доказателства разноската да е реално сторена, поради което е оставил молбата за изменение по чл.248 ГПК без уважение.

Настоящият съдебен състав намира частната жалбата за неоснователна по следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл.413 ал.1 ГПК Заповедта за изпълнение подлежи на обжалване в частта за присъдените разноски, съставляващи адвокатско възнаграждение в полза на адвоката, представлявал заявителя в заповедното производство. Съгласно задължителното разрешение по т. 7 ТР № 4 от 18.06.2014 г. по т. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, когато заповедният съд се е произнесъл по искането за разноски, но то е погрешно, както е по настоящото дело, а именно – в заповедното производство е претендирано адвокатско възнаграждение в размер на 430лв, а е присъдено юрисконсулско възнаграждение в размер на 50.00лв, заинтересованата страна разполага с уредената в чл. 413, ал. 1 ГПК възможност да подаде частна жалба.

2

Не разполага обаче с възможността да иска изменение по реда на чл.

248 ГПК. Доколкото заповедния съд не е бил сезиран в срок от заявителя с молба с правно основание чл. 413, ал. 1 ГПК, то издадената заповед в частта за разноските е влязла в сила.

С оглед изложеното, молбата на заявителя – ищец в първоинстанционното производство за изменение на решението в частта за разноските, касаещи тези в заповедното производство, се явява неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение.

С оглед гореизложеното, обжалвания акт се явява правилен и законосъобразен макар и със различни от горните съображения и като такъв следва да бъде потвърден, а жалбата като неоснователна следва да бъде оставена без уважение.

Ето защо, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение №10719/19.08.2025г., постановено по гр. д. №9245/2024г по описа на ПРС, тринадесети гр.с Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3