Разпореждане № 7508 от 26.03.2024, Софийски градски съд

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 7508 гр. София, 26.03.2024 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-30 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Валерия Банкова като разгледа докладваното от Валерия Банкова Гражданско дело № 20241100101662 по описа за 2024 година

С разпореждане на съда от 22.02.2024г. на ищеца са дадени указания за отстраняване нередовностите на исковата молба, а именно: в едноседмичен срок с четлива писмена молба по делото, с препис за ответника да: изложи ясно и точно фактическите обстоятелства, от които извежда претенцията си; индивидуализира ответника по предявения иск, като посочи неговото име и адрес; формулира надлежен петитум, като заяви ясно в какво се изразява искането му до съда; представи препис от исковата молба за ответника; внесе дължимата по делото държавна такса и представи доказателства за това. Ищецът е предупреден, че при неизпълнение исковата молба ще бъде върната.

Съобщението е връчено на ищеца на посочения в исковата молба адрес на 13.03.2024г. До изтичането на срока, както и до постановяване на настоящото разпореждане, указанията на съда не са изпълнени.

Отговарящата на посоченото в чл. 127 и чл. 128 ГПК съдържание искова молба гарантира нормалното развитие на исковия процес, постановяването на допустимо съдебно решение и правото на защита на ищеца и ответника в производството. С оглед на това законът (чл. 129, ал. 1 ГПК) е вменил в задължение на съда да следи за редовността на исковата молба (Опр. № 519/06.07.2011 г., по ч.търг.д. № 174/2011 г., на I т.о.,постановено по реда на чл.274,ал.3 ГПК). Когато съдът констатира нередовност на исковата молба, т.е. отклонение на същата от което и да е от изискванията на чл. 127 и чл. 128 ГПК, той е длъжен да я остави без движение и да укаже на ищеца да отстрани в едноседмичен срок допуснатите нередовности. В исковата молба задължително следва да са изложени обстоятелствата, на които ищецът основава иска си (чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК), т.е. да се индивидуализира спорното право чрез неговото основание, като се посочат недвусмислено фактите, от които то произтича. Обстоятелствената част на исковата молба следва да е разбираема, а изложените в нея фактически твърдения трябва да са ясни, пълни и логически свързани, така че съдът да може да определи ясно каква е фактическата обстановка, на която ищецът основава претенцията си. Искът следва и да е насочен към надлежния ответник.

1

Процесуалната легитимация на последния е от съществено значение за допустимостта на предявения иск, липсата на тази процесуална предпоставка води до недопустимост на иска и връщане на исковата молба.

Съдът намира, че настоящата искова молба не отговаря на посочените критерии за редовност. Неизпълнението на указанията на съда на самостоятелно основание е предпоставка за връщането й.

С оглед горното, съдът

РАЗПОРЕДИ:

ВРЪЩА искова молба с вх. в рег. на СГС номер 15644/09.02.2024 г., по която е образувано гр.д. № 1662 г. по описа на СГС за 2024г.

Разпореждането за връщане подлежи на обжалване с частна жалба пред САС в 1седмичен срок от съобщението.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________

2