Решение № 377 от 16.10.2023, Окръжен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 377 гр. Перник, 16.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ

Членове:

КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ

Борислава П. Борисова-Здравкова при участието на секретаря ИВА Н. ЦВЕТКОВА в присъствието на прокурора Моника Люб. Цветкова като разгледа докладваното от Борислава П. Борисова-Здравкова Въззивно гражданско дело № 20231700500574 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 811/17.07.2023 г., постановено по гр.д. № 722 по описа за 2023 г. на Районен съд - Перник е осъдена на основание чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. първо ЗОДОВ Прокуратурата на Република България, гр. София, бул. „Витоша“ № 2, да заплати на М. Н.

Г., ЕГН **********, от ***, сумата от 2500 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на незаконно наказателно преследване за извършено престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК, приключило с влязло в сила решение № 60252 от 17.01.2021 г. по н.д. № 1017/2021 г. на Първо наказателно отделение на ВКС, с което е била потвърдена оправдателна присъда № 15/15.09.2021 г. по ВНОХД № 243/2021 г. на ПОС, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 06.01.2023 г. до окончателното й изплащане.

За разликата над сумата от 2500,00 лв. до пълния предявен размер от 24 000,00 лв. предявеният иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди е отхвърлен като неоснователен и недоказан.

На основание чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ и чл. 78, ал. 1 ГПК Прокуратурата на република България е осъдена да заплати на М. Н. Г. сумата от 23,96 лв., представляваща направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение, съобразно уважената част от иска и внесената държавна такса.

В законоустановения срок по чл. 259 от ГПК е депозирана въззивна жалба от 1

Прокуратурата на Република България, гр. София, бул. „Витоша“ № 2, срещу решението на първоинстанционния съд в осъдителната му част.

Твърди се, че решението е необосновано и неправилно поради съществено нарушение на процесуалните правила, което е довело до нарушение на материалния закон, тъй като не са отчетени някои обстоятелства от значение за основателността и справедливостта на обезщетяването. Излага съображения, че постановяването на оправдателна присъда дава основание да се приеме, че по отношение на ищеца е било предявено незаконно обвинение, но сам по себе си този факт не е достатъчен за реализиране на отговорността на Прокуратурата, а е необходимо безспорно да се установи, че ищецът е претърпял неимуществени вреди и какво проявление са намерили същите в обективната действителност. Сочи, че от изводите на съда не става ясно от кои доказателства се установява причинно-следствената връзка между факта на незаконното обвинение и евентуално настъпилите неимуществени вреди. Предвид изложеното и липсата на законова презумпция, предвиждаща, че щом има наказателно производство то винаги води до негативни преживявания, свързани със стрес, притеснения и неудобства за съответното обвинено лице, счита за неправилен изводът, че измененията в поведението на ищеца, изразили се в стрес, притеснения от повдигнатото му обвинение, липса на апетит и загуба на сън, тревожност и безпокойство и страх от ефективно изтърпяване на постановената осъдителна присъда на първата инстанция, както и ограничаване на социалните контакти и изолиране от приятели са закономерна, необходима последица от незаконното обвинение за престъплението, в което ищецът е бил обвинен и се намират в причинно-следствена връзка с незаконно предявеното обвинение в посочения период. Навежда доводи, че при постановяване на съдебния акт първоинстанционният съд не е отчел индивидуалните особености за личността на въззиваемия и не е направил правилна преценка относно това от какво естество са били евентуално претърпените вреди; не е взел предвид евентуалната им заинтересованост съобразно чл. 172 ГПК и не е направил подробен и задълбочен анализ на събраните в хода на производството доказателства. Сочи, че по време на наказателното производство, от което се твърди, че ищецът е претърпял вреди, същият е извършил друго престъпление, за което е получил осъдителна присъда. Тъй като двете производства са се водили едновременно не може да се разграничи от кое от тях пряко са претърпени неимуществените вреди. Възразява и срещу размера на обезщетението като несъобразен с доказателствата по делото и закона. Твърди, че наказателното производство срещу ищеца в неговата съдебна и досъдебна фаза на три инстанции е протекло в рамките на общо 1 година, 1 месец и 28 дни, вместо приетото от първоинстанционния съд 2 години и 2 месеца, поради което размерът на обезщетението е завишен неоснователно. По изложените съображения моли първоинстанционното решение да бъде отменено в осъдителната му част и да бъде постановено ново, с което предявеният иск да бъде отхвърлен, евентуално размерът на присъденото обезщетение да бъде намалено.

С въззивната жалба не се представят и не се сочи необходимост от събирането на нови доказателства.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е депозиран писмен отговор от въззиваемата страна.

Пернишкият окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства, намира следното:

Въззивната жалба е депозирана в законоустановения срок, изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу съдебен акт, подлежащ на въззивно обжалване, поради което се явява процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.

При служебната проверка на основание чл. 269 от ГПК се констатира, че решението е валидно - постановено е в рамките на правораздавателната компетентност на съдилищата по граждански дела, и допустимо – съдът се е произнесъл по иск, с който е бил сезиран – по предмета на делото, правилно изведен въз основа на въведените от ищеца твърдения и 2 заявения петитум.

Правилно е дадена материално – правната квалификация на иска. Налице са всички положителни и липсват отрицателни процесуални предпоставки за постановяване на решението. Въззивната проверка за правилност се извършва на решението само в обжалваната част и само на поддържаните основания.

Настоящата инстанция, като съобрази доводите на страните, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 вр. чл. 12 от ГПК, и предвид релевираните в жалбата въззивни основания, приема за установено от фактическа страна следното:

От приложеното ДП № 597/2020 г. на Първо РУ ОД МВР-Перник се установява, че е образувано бързо производство на основание чл. 356, ал. 3 НПК по повод съобщение на ОДЧ при Първо РУ-Перник до орган на досъдебното производство по чл. 194, ал. 2, във вр. с чл. 193 от НПК за това, че в ***, автопатрул на „ПП“ при ОД-МВР гр. Перник са задържали М. Н. Г., с ЕГН **********, като водач на МПС, управляващ след употреба на наркотични вещества, в което се съдържат законен повод по см. чл. 208, т. 1 от НПК и достатъчно данни по см. на чл. 211, ал. 1 от НПК за извършено престъпление, за това, че на *** в ***, по ул.

„***“, управлявал МПС – лек автомобил „Ауди А3“, с рег. № ***, след употреба на наркотични вещества /амфетамин/, ъстановено по надлежния ред /с техническо средство DrugTest 5000 с фабр. № ***- престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК, като е извършен оглед на местопроизшествието. С постановление на наблюдаващия прокурор от 24.11.2020 г. е преобразувано бързо производство № 597/2020 г. в ДП №597/2020 г. по описа на 1 РУ ОД на МВР-гр. Перник и е определен е двумесечен срок за извършване на разследването, считано от ***

С постановление за привличане на обвиняем от 04.01.2021 г. ищецът е привлечен в качеството си на обвиняем за престъпление по чл. 343б, ал. 3 НК, като постановлението му е предявено в присъствието на неговия защитник. С постановление за вземане на мярка за неотклонение от 14.01.2021 г. на ищеца е наложена мярка за неотклонение „подписка“. На същата дата ищецът е разпитан като обвиняем. На *** са извършени разпити на свидетели и е изискана информация от „ПП“ при ОД на МВР-гр. Перник относно правоспособността на М. Н. Г., наложите наказания за нарушения по ЗДвП, съставени АУАН на ***, технически данни на техническото средство, с което лицето е тествано при проверката на ***, разпечатка от тестването, справка относно собствеността на лек автомобил „Ауди А3“ с рег.

№ ***. От предоставената от „ПП“ при ОД на МВР-гр. Перник справка за нарушител/водач е видно, че на *** са издадени три акта за установяване на административно нарушение и са констатирани три различни административни нарушения, извършени от М. Н. Г. – за това, че не е преминал технически преглед управлявания от него автомобил, че не е носил свидетелство за управление на МПС и контролен талон, затова, че не е собственик на управляваното от него МПС, което няма договор за задължителна застраховка гражданска отговорност на автомобилистите и затова, че управлява МПС след употреба на наркотични вещества или техните аналози, което е било установено от техническо средство Дрегер DrugTest 5000 с фабр. № ***, което е отчело употреба на амфетамини и канабис. Със заповед за задържане на лице от *** ищецът е задържан за срок от 24 часа на основание чл.

72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР.

От приложеното НОХД № 307/2021 г. на Районен съд – Перник се установява, че на 22.02.2021 г. е внесен обвинителен акт, с който на ищеца е повдигнато обвинение за престъпление по чл. 343 б, ал. 3 от НК. Пред първата инстанция производството по делото е приключило в рамките на едно съдебно заседание и съдът се е произнесъл с осъдителна присъда на 27.04.2021 г., с която на подсъдимия е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от пет месеца и глоба в размер на 300 лв. На основание чл. 343г, чл. 343б, ал. 3 във вр. с чл. 37, ал.1, т. 7 НК съдът е лишил ищеца от правото да управлява МПС за срок от една година.

3

Присъдата е обжалвана от ищеца и протестирана от РП-Перник, въз основа на което на 16.07.2021 г. е образувано ВНОХД № 243/2021 г. на ПОС. Производството пред въззивната инстанция също е приключило в рамките на едно съдебно заседание, като въззивният съд е постановил присъда на 15.09.2021 г., с която е отменил изцяло първоинстанционната осъдителна присъда и на основание чл. 304 НПК, вр. чл. 9, ал. 2, предл. първо НК ищецът е признат за невиновен.

Присъдата е протестирана от ОП-Перник с касационен протест пред ВКС и е образувано на 17.11.2021 г. НОХД № 1017/2021 г на Първо Наказателно Отделение на ВКС.

Производството пред касационната инстанция също е приключило в рамките на едно съдебно заседание. С Решение № 60252 от 17.01.2022 г. по н.д. № 1017 на ВКС, Първо НО, е потвърдена въззивната оправдателна присъда № 15/15.09.2021 г. по ВНОХД № 243/2021 г. на ПОС, като в мотивите на решението е прието, че ищецът е невиновен на основание чл. 9, ал. 2 НК, тъй като обществената опасност на извършеното е незначителна.

С оглед изложеното, правилно първоинстанционният съд е установил, че наказателното производство, в двете му фази-досъдебна и съдебна фаза е продължило от ***, когато е било образувано досъдебното производство, и е приключило на 17.01.2022 г. с влязло в сила решение на ВКС, като съдебната фаза е преминала на три инстанции - първа инстанция, въззивна инстанция и касационна инстанция. Неправилно обаче съдът е приел, че общата продължителност на наказателното производство е две години и два месеца, вместо действителния период на производството от една година и почти два месеца.

Предвид обстоятелството, че ищецът е привлечен като обвиняем на 04.01.2020 г., следва, че наказателното преследване срещу него е продължило една година и тринадесет дни.

От приложената в първоинстанционното производство справка за съдимост на ищеца се установява, че преди деянието, за което е образувано ДП № 597/2020 г., същият е осъждан четири пъти на ефективни наказания „лишаване от свобода“, които е изтърпял, като със споразумение от 19.07.2021 г. по НОХД № 1140/2021 г. на РС-Перник е признат за виновен за извършено на *** престъпление по чл. 354а, ал. 5, вр. ал. 3, пр. 2, т. 1, пр. 1 от НК, за което му е наложено наказание „глоба“ в размер на 350,00 лв.