Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 118 от 31.10.2018, Районен съд - Гълъбово

Съд
Районен съд - Гълъбово
Дело
Наказателно дело от общ характер 387/2017
Вид
Определение № 118
Подписан
31.10.2018
Състав
ХРИСТО АЛЕКСЕЕВ АНГЕЛОВ

Цитирани разпоредби

  • чл.291 · Наказателен кодекс
  • чл.24, ал.1, т.1 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.271 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.289, ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс

П Р

О Т О

К О Л

Година

2018 Град Г.

Районен съд Наказателен състав

На 31

Октомври Година

2018

В публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО АНГЕЛОВ

СЪД.ЗАСЕДАТЕЛИ: 1. К.А.

2. Г.С.

Секретар

АНТОАНЕТА ДЕЛЧЕВА

И.Д.Районен прокурор ЖЕЛЯЗКО РОБАКОВ

Сложи за разглеждане докладваното от съдията АНГЕЛОВ

НОХД № 387 по описа за 2017 година.

На именното повикване в 11:00 часа се явиха:

СЪДЪТ пристъпи към проверка на явилите се лица:

ЗА РАЙОННА ПРОКУРАТУРА – Г. се явява И.Д.Районен прокурор Желязко Робаков.

ПОДСЪДИМАТА П.К.Д., редовно и своевременно призована, се явява лично и с адв.Ж.К.

***, редовно упълномощен от по-рано.

ВЕЩОТО ЛИЦЕ Т.Х.П., налице.

ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.

АДВ.К.: Считам, че няма процесуални пречки за даване ход на делото. Моля съдът да даде ход на делото.

ПОДСЪДИМАТА П.К.Д.:

Да се гледа делото.

СЪДЪТ, с оглед становището на страните счита, че ход на делото следва да се даде на основание чл.271 от НПК, предвид на което

О П Р Е Д Е Л И :

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

СЪДИЯТА-ДОКЛАДЧИК:

Постъпило е заключението на съдебно-психиатрична експертиза, изготвено от вещото лице д-р Т.Х.П..

СНЕ СЕ самоличността на вещото лице д-р Т.Х.П.:

ВЕЩОТО ЛИЦЕ Д-Р Т.Х.П. – родена на ***г. в гр.Х., българка, българска гражданка, с в. образование, работи в ДПБ “Д.Г.К.” гр.Р., р., неосъждана, ЕГН: **********, без родство с подсъдимата.

СЪДЪТ пристъпи към изслушване на заключението на съдебно-психиатричната експертиза, изготвена от вещото лице д-р Т.Х.П..

ВЕЩОТО

ЛИЦЕ д-р Т.Х.П., със снета по делото самоличност, обещава да даде добросъвестно заключение, предупредена за отговорността по чл.291 от НК.

/Съдът прочита заключението/

Поддържам заключението на изготвената от мен съдебно-психиатрична експертиза. Налице са съчетания дори от два фактора, при които и дори самостоятелно всеки един от тях води до невменяемост.

Деменцията е вече в напреднала форма. Някои от рецепторите на паметта са цялостно увредени. Психотичното разстройтво е на базата на деменцията - има органична основа и психологичният механизъм е, че празнините в паметта се измислят с конфабулации и това са измислени от него неща. Той си ги въобразява и така се рационализира, защото деменциите нямат критика, те не разбират, че са пълни и така се рационализира чувството му за обърканост. Например в събота и в неделя не носят храна от патронажа, а той си мисли, че го тровят. В случая това датира от исхемичния инсулт и това рязко се е получило. Преди това не мога да кажа. Близките му казват, че дотогава е бил с по-особен характер, но се е справял съвсем добре. Това състояние му е от месец август 2017г. Събитията са от четвърти месец, но никой не може да каже вече какво може да възпроизведе този човек. Аз го изследвам към момента, но вече деменцията е започнала и най-вероятно ще напредне. За съжаление това е необратим процес. При нас анамнезата се събира от близките, тъй като този човек при нас не е регистриран.

Има една медицинска документация, когато е бил лекуван в нервно отделение, когато му е правен и скенер на мозъка, установена е корова атрофия, но това е след инсулта. Може да е наследствено заболяване. Може да има фамилна обремененост, тъй като аз не съм го изследвала за хипертония, а само за психоза, но това заболяване не е генетично. То е на базата удар в главата – инсулт, като най-често се получава от високото кръвно. Високото кръвно от време на време изстрелва някакви малки тромбчета, които не дават хемипареза и не налагат лечение, но си дават някакви малки отражения в мозъка.

Към датата на инкреминиране на деянието няма данни и той не е страдал от каквото и да е психично заболяване. При инсултът умира рязко някаква част от мозъка, която не се кръвоснабдява и става като пещера. Оттогава няма нито медицински данни, нито от близките му. Преди няколко месеца инсултът е прекаран и никой не може да каже каква е паметта, какво си спомня и колко му е разбъркано след този инсулт на този човек и как са му подредени спомените. Няма данни преди това да е имал някакви паметни нарушения. Докато няма доказано такива данни, човек се бори, че е в ясно съзнание. Няма данни да е нещо, което уврежда функцията и структурата, както и близките му да са забелязали нещо.

ПРОКУРОРЪТ: Нямам повече въпроси към експерта. Да се приеме заключението. Считам, че същото е изготвено добросъвестно.

АДВ.К.:

Нямам повече въпроси към експерта. Да се приеме заключението на експерта.

ПОДСЪДИМАТА П.К.Д.: Нямам въпроси. Да се приеме заключението.

СЪДЪТ счита, че следва да приеме заключението на съдебно-психиатричната експертиза на Т.Х.П., като компетентно и добросъвестно изготвено, предвид което

О П Р Е Д Е Л И :

ПРИЕМА заключението на съдебно-психиатричната експертиза, като компетентно и добросъвестно изготвено от Т.Х.П..

ОПРЕДЕЛЯ възнаграждение на вещото лице Т.Х.П. в размер на 304,98 лева /триста и четири лева и 98 стотинки/, които да бъдат изплатени от бюджета на съда. Издаде се разходен касов ордер.

ДОКЛАДВА СЕ ОТ

СЪДИЯТА-ДОКЛАДЧИК: В предното съдебно заседание от прокуратурата беше направено искане за разпит на служителя от полицията – В.Р., който е извършвал предварителна проверка във връзка с жалбата на пострадалия.

ПРОКУРОРЪТ: Поддържам така направеното искане.

АДВ.К.: Моля прокуратурата да уточни какво ще установява с този свидетел, за да мога да взема и аз становище.

ПРОКУРОРЪТ: Този свидетел е водил лични разговори, както с пострадалия И.П.И., така и с подсъдимата Д., така и със свидетелката Я.И.Т., която така или иначе не можем да разпитаме тук и към настоящия момент и с оглед на заключението на експертизата, която току що приехме, пострадалият И.П.И. не може да дава достоверни показания по това дело. Свидетелката Я.И.Т. не може да бъде призована и тъй като защитата отказва да бъдат прочетени показанията на свидетеля И.П.И., дадени на досъдебното производство. Аз искам да бъде разпитан този свидетел, за да се установи какви са били обясненията и какво е обяснила на свидетеля, както и другата липсваща свидетелка какво е обяснила.

АДВ.К.: Както в предишното съдебно заседание, така и сега възразявам срещу разпита на този свидетел. Този полицейски служител е водил преписката по предварителната проверка и той може да изрази само свои лични впечатления, които нямат никаква връзка с предмета на делото, тъй като това, което той е правил, е месеци след деянието, за което моята подзащитна е обвинена. Минал е голям период от време от когато той е водил преписката и това, което обвинението иска да изясни от показанията на свидетеля В.Р. тези обстоятелства и фактори са изяснени и моля съда да не уважи това искане.

СЪДЪТ счита, че не следва да уважава така направеното искане от Районна прокуратура Г.. По време на извършване на предварителната проверка, която е през месец юли и август, свидетелят И.П.И., вече е бил със заболяването, което както стана ясно от днешната експертиза го прави негоден да дава показания, тъй като не може да възприема правилно факти и обстоятелства от действителността и да ги интерпретира правилно. Ето защо съдът счита, че разпитът на св. Р. няма по какъв начин да допринесе за разкриване на обективната истина, още повече, че той не е очевидец, а е извършвал разследване по случая. Ето защо съдът не следва да уважава така направеното искане за разпит на свидетеля В.Р..

Предвид гореизложеното, Съдът

О П Р