Решение № 1217 от 30.03.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1217 гр. **, 30.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – **, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Татяна Лефтерова при участието на секретаря Росица В. Трендафилова като разгледа докладваното от Татяна Лефтерова Гражданско дело № 20253110102016 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано въз основа молба на В. К. Т., ЕГН **********, с адрес: *** и М. К. Т., ЕГН **********, с адрес: ***, с която против Г. К. Т., ЕГН **********, с адрес: ***, е предявен иск за съдебна делба на самостоятелен обект в сграда, предназначение - жилище, апартамент, с идентификатор № *** с административен адрес: ***, с площ от 91,34 кв.м, състоящ се от: три стаи, кухня-трапезария, баня, тоалет, килер, входно антре, , при съседи на жилището по документ за собственост - изток – ***/, запад – зелени площи, север – ** на С. С., юг – ** на Й. М., а по скица - съседни самостоятелни обекти, както следва – на същия етаж - ***, под обекта - ***, над обекта - ***, ведно с прилежащо избено помещение **, със застроена площ 3,84 кв.м, както и 0,8688% идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху припадащата се част от терена на комплекса, ведно с прилежащо и збено помещение ** с площ от 3,84 кв.м, с граници по документ за собственост - изток – избен коридор, запад – изби от вход 1, север – изба ** на И. М., юг – изба ** на С. С., горе – жилища, както и 0,8688% ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху поземления имот, в който същата е построена, при квоти за всеки от съделителите, както следва: за В. К. Т. ЕГН ********** - 1/3 ид.ч.; за М. К. Т. ЕГН ********** - 1/3 ид.ч. и за Г. К. Т. ЕГН ********** - 1/3 ид.ч.

1

Обстоятелства, на които се основават претендираните от ищеца права:

Страните по делото са наследници по закон – деца на Ж. Г. Т., починала на *** г. Наследодателят е бил собственик на заявения за делба недвижим имот, като е придобила правото на собственост върху имота, като обезщетение срещу отчужден недвижим имот, находящ се в гр. **, ***, на основание заповед № ** г. на председателя на Изпълнителния комитет на Общински народен съвет град **, като е съставен нотариален акт за собственост върху жилище, дадено като обезщетение срещу отчужден имот за мероприятие по ЗТСУ **, том 1, дело № *** г.

Твърди се, че след смъртта си, съгласно правилата на наследяването, горепосочените наследници са станали съсобственици на описания недвижим имот, при равни квоти, на основание чл.5 ЗН – по 1/3 ид.ч. за всеки от тях .

Наследниците не могат да прекратят доброволно възникналата между тях съсобсвеност. Заявяват, че след приключване на първата фаза на делбата ще заявят претенции по сметките, на основание чл.346 ГПК, като ще навед ат обстоятелствата, на които основават исканията си и ще представя т съответните доказателства, имащи отношение към претенциите по сметките между съделителите.

В срока по чл.131 ГПК, ответникът представя писмен отговор на исковата молба, с който оспорва основателността на предявения иск. Оспорва да е налице възникнала съсобственост по отношение на заявения за делба имот, като се позовава на изтекла в нейна полза придобивна давност, по чл. 79 ЗС, като сочи непрекъснато и необезпокоявано еднолично владение върху целия процесен имот, включително идеалните части на ищците, за период повече от десет години. Заявява, че владението върху имота е предоставено от наследодателя Ж. Т. една година преди смъртта на последната, настъпила през ** г., като в същия, освен нея живеят още нейната ** и внук, който е във влошено здравословно състояние, освидетелстван с ТЕЛК и има нужда от обгрижване. Сочи, че никой от тях не притежава друго жилище. Навежда твърдения, че само тя се е грижила за общата наследодателка, която пред нея и пред техни съседи била споделяла, че имотът щял да остане за ответницата.

Твърди, че ищците притежават собствени недвижими имоти, като М. Т. живее от детските си години в гр. ** и никога не е живял в процесното 2 жилище, и не е помагал в грижите за Ж. Т., а другият ищец – В. Т. е живял в апартамента до 2000 г., когато се преместил в самостоятелно жилище и отказал да полага грижи за майката на съделителите. От своя страна ответницата живее постоянно и необезпокоявано в процесния имот, още от построяването му през 1990 г., и според волята на нейната майка обитава цялото жилище, заедно със своите низходящи. Твърди, че винаги е упражнявала фактическата власт върху целия имот, със съзнанието за своене само за себе си и за това, че била единствен собственик на имота. Заявява, че упражняваното владение е постоянно и непрекъснато, спокойно, и явно пред ищците, и пред трети лица.

С отговора на исковата молба ответницата заявява, че е п риела наследството още със заплащането на стари данъчни задължения и лихви за целия имот от 2011 до 2014 г. След смърта на наследодателя само тя е вписана в домовата книга на входа като собственик, само тя присъства на събрания на входа и вземане на решения за ремонтни работи на общите части на входа; заплаща разноски и пр. Твърди, че недвусмислено е заявявала пред ** си, че е едноличен владелец на апартамента, като нейните действия и поведение пред съседи и други трети лица били демонстрация на упражняване на права на изключителен соственик на имота. Заявява, че ищците никога не се били противопоставяли на това и никога не били имали достъп до имота, като не притежавали ключ от същия. При горните доводи настоява за отхвърляне на предявения иск.

Варненският районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата и доводите на страните, прие за установено, от фактическа страна, следното:

Съгласно приобщеното по делото удостоверение за наследници № ** от ** г., издадено от Община **, страните по делото са низходящи наследници по закон - деца на Ж. Г. Т., б.ж. на гр. **, починала на *** г.

Видно от приобщения по делото нотариален акт за собственост върху жилище, дадено като обезщетение срещу отчужден имот за мероприятие по ЗТСУ **, том 1, дело № *** г., наследодателят на съделителите е признат за собственик на следния недвижим имот: жилище **, находящо се на трети етаж в жилищна сграда, построена върху държавна земя на ул. „Г. Д.“ № ** в гр. **, състоящо се от: три стаи, кухня-трапезария, баня, тоалет, килер, входно антре 3 със застроена площ от 91,34 кв.м, с принадлежащото избено помещение № 24, с площ от 3,84 кв.м и 0,8688 % идеални части от общите части от сградата и от правото на строеж върху припадащата се част от терена на комплекса.

Заявеният за делба имот представлява самостоятелен обект в сграда с идентификатор ** по КККР на гр . **, с административен адрес: гр. **, бул.

„***“ № **, **, с площ от 91,34 кв.м, при съседи: самостоятелни обекти в сграда с идентификатори: на същия етаж - ***, под обекта - ***, над обекта ***, ведно с прилежащо избено помещение **, с площ от 3,84 кв.м, както и 0,8688% ид.ч. от общите части на сградата. Горните обстоятелства се установяват от приобщените по делото писмени доказателствени средства схема № ** от *** г., издадена от СГКК – ** и у достоверение за административен адрес № ***, издадено от длъжностно лице при община **, район „***“.

Представените от ответника писмени доказателствени средства, касаещи здравословното състояние на общия наследодател на страните, са неотносими към спора и от същите не се установяват факти, които да са от значение за разрешаване на спора.

По искане на страните са събрани гласни доказателства, чрез разпит на свидетели. В показанията си воденият от ищеца свидетел Ю. И. Т. – ** на ищеца В. Т., обяснява, че отношенията между страните по делото били обтегнати, като те се били влошили около 5 - 6 години след смъртта на тяхната майка. Св. Т. била живяла в апартамента до 2001 г. Заявява, че Ж. Т. отказвала да раздели имота, като изразявала желанието си нейните деца да разрешат евентуален спор по отношение на собствеността, след нейната смърт. Сочи, че майката на съделителите била изразявала притеснение по отношение на мъжа, съжителстващ с ответницата, тъй като той бил криминално проявен. Заявява, че Ж. Т. била издебнала удобен момент, когато в жилището нямало други хора и била предала на св. Т., нотариалния акт за имота. След нейната смърт, В. Т. бил посещавал апартамента, като бил помагал на сестра си, в т.ч. със заплащане на дължими сметки за електроенергия и ВиК услуги. Заявява, че той продължавал да заплаща дължимите данъци за имота, съобразно наследствените си права. Свидетелят сочи, че и вторият свидетел бил заплащал своята част от данъците. Преди 2020 г. била проведена среща между наследниците на Ж. Т., като двамата братя били поискали делба на имота.

4

Сочи, че нейният съпруг бил споделял, че ответницата била възприемала апартамента като свой. Заявява, че нито един от двамата братя не бил искал от своята сестра да напуска жилището. В. Т. се възприемал като собственик на 1/3 ид.ч. от апартамента.

В показанията си, воденият от ответника свидетел Н. Н. сочи, че познава ответницата повече от 20 години, като той и съделителят Г. Т. живеят в съседни входове на една и съща жилищна сграда. Не познавал ищците. Със семейството на ответницата били близки, като често си били гостували. Само ответницата се била грижила за майката на съделителите, а тя била много болна. Разказва, че по време на негово гостуване в дома на Г. Т., дошъл мъж, за когото по-късно разбрал, че бил неин брат, като двамата спорели на входната врата на жилището. Това се било случило преди 2020 г., като сочи период – „преди 6-7-10 години“. Чул, че ответницата попитала „какво правиш тук“, като след това била обяснила, че имала проблеми с брат си, като спорът касаел жилището. Не знае нито кога била починала майката на ответницата, нито колко братя или сестри имала последната.

Призованият по искане на ответницата свидетел – С. К. Х. – живеещ на *** с Г. Т., заявява, че бил съжителствал с ответницата от 2006 г. За период от четири години, освен майката на съделителите, в процесния имот живели още **та на ответницата и нейното внуче. Разяснява, че по време на цялото им съжителство здравословното състояние на майката на съделителите било влошено, като само ответницата се била грижила за нея, като не била получавала помощ от никого. Сочи, че само ищецът В. Т. „пътувал по корабите“ и бил посещавал наследодателката на страните, през периоди от около 4-6 месеца. Според св. Х., ищецът В. Т. бил заявявал пред него, че нямал намерение да продават делбения имот, като искал да има само една стаичка, където да можел да остане, ако имал необходимост. Твърди, че до предявяване на иска за делба, ищците не били заявявали претенции към имота. Обяснява, че ** нямали достъп до жилището, но когато В. Т. бил посещавал имота, те му били отваряли. По отношение на този ищец, заявява: „Той има 1/3 от апартамента“. Обяснява, че преди около 1-2 години двамата ищци били посетили сестра си, като заявили пред нея намерението си за продажба на процесния имот.

От показанията на св. З. К. не се установяват релевантни за спора факти, 5 поради което съдът не следва да анализира същите.

При така установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи.

Предявеният иск черпи правното си основание от разпоредбите на чл.69 ЗН вр. чл.341 ал.1 и сл. ГПК. Производството е в първа фаза – по допускане на делбата, като съдът следва да се произнесе относно наличие на твърдяна съсобственост между съделителите, върху заявените за делба недвижими имоти, основанието, на което е възникнала съсобствеността, лицата, между които следва да бъде извършена делбата, както и квотите в съсобствеността.

Доказателствената тежест в гражданския процес се разпределя съобразно правилото на чл. 154 ГПК, като всяка страна в процеса носи тежестта да докаже положителните твърдения за факти, от които извлича благоприятни за себе си правни последици и на които основава своите искания и възражения. По иск за делба, в тежест на ищ ците е да докажат: наличие на съсобственост между страните, основанието, на което е възникнала същата, както и твърдяните квоти в съсобствеността. Всеки от съделителите следва да докаже фактите по възраженията си, от които черпи изгодни за себе си последици, в т.ч. ответникът следва да докаже, че е придобил правото на собственост върху имота на соченото от него придобивно основание, както и че е извършил такива действия, които явно и недвусмислено обективират спрямо останалите съсобственици намерението му да владее техните идеални части, за себе си, в срока от 2011 г. до датата на подаване на писмения отговор, на исковата молба, образувана в настоящото дело.

Разпечатката съдържа 29 от 44 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/610dd3f5-5b41-49e9-b28a-77c7ba951192