Определение № 1583 от 23.05.2025, Върховен касационен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1583 гр. София, 23.05.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: В. Н.

Членове:

Мадлена Желева

Мирослава Кацарска като разгледа докладваното от Мирослава Кацарска Касационно търговско дело № 20258002900509 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от П. И. Б. чрез процесуалния му пълномощник – адв. П. В., срещу въззивното решение № 211/07.11.2024г., постановено по в.гр.д. № 359/2024г. на Апелативен съд – Бургас, с което е отменено решение № 466 от 21.05.2024г. по гр.д. № 1394/2023 г. на Окръжен съд – Бургас, в частта му, с която е отхвърлен искът на Застрахователна компания “Уника” АД против П. И. Б. за сумата 37 796,59 лв., и вместо това касаторът е осъден да заплати на застрахователя на основание чл. 500, ал. 1, т. 3 КЗ сумата 37 796,59 лв., представляваща изплатено въз основа на влязло в сила решение по гр.д. № 463/2019 г. на ОСБургас на С. Т. Ц. застрахователно обезщетение, заедно с лихви и разноски, ведно със законната лихва върху главницата от 04.08.2023г. до пълното изплащане на сумата.

Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, необосновано и постановено при допуснати съществени процесуални нарушения. Поддържа, че неправилно въззивният съд е възприел, че поведението му като водач е насочено към бягство от местопроизшествието, укриване или възпрепятстване на проверка. Твърди, че след настъпване на ПТП той е останал на мястото му, разпознат е от множеството хора и от самата пострадала, а си е тръгнал след стъмване, когато според него всички са напуснали местопроизшествието и поради здравословни причини. Счита, че въззивният съд не е отчел, че от показанията на свидетелите се установявало влошеното му здравословно състояние, необходимостта от прием на лекарства, което го мотивирало да си тръгне от мястото на инцидента, след съответното изчакване, и при липса на яснота 1 дали изобщо ще дойдат органите на МВР, а още на следващата сутрин се бил явил в районното полицейско управление. Твърди, че самата пострадала била оттеглила искането си за действия по образуваното досъдебно производство, с което препятствала разкриването на обективната истина, а той й бил платил и тя била заявила съгласие с получената сума, като при даването на парите, казала, че няма никакви претенции към него. По подробно изложените доводи претендира допускане до касационно обжалване на въззивното решение в обжалваната му част, неговата отмяна и отхвърляне на иска изцяло.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, поддържа, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК и по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК – очевидна неправилност, като поставя следните въпроси:

1. „Има ли право пострадалият да получи обезщетение от застрахователя по задължителната застраховка по риска „Гражданска отговорност“, след като е получил и заявил пред деликвента, че е напълно обезщетен от него за съответната вреда и този факт е безспорен за спора?“, по който въпрос се твърди противоречие с ТР № 1/2016г. по т.д. №1/2016г. на ОСГТК на ВКС;

2. „Длъжен ли е въззивният съд в мотивите на решението си да обсъди всички доказателства и възражения на страните относно правнорелевантните факти, като посочи кои намира за установени и кои за недоказани? Длъжен ли е въззивният съд в мотивите на решението да обсъди всички възражения на страните, които се основават на установени факти, както и доводите на страните, които имат значение за решението по делото?“, по който въпрос се изтъква противоречие с решение № 802/23.02.2011г. по гр.д. №1783/2009г. на ВКС, 4 г.о.;

3. „Следва ли съдът при приложението на чл. 500, ал.1, т. 3 КЗ да се съобрази с установените по делото факти, включително тези, установяващи здравословното състояние на напусналия мястото на ПТП водач на МПС /деликвент/, вкл. да обсъди и анализира редица конкретни за всеки случай обективно съществуващи обстоятелства, вкл. поведението на деликвента след напускане на ПТП и въз основа на оценката им да определи причината за напускане на ПТП? / в конкретния случай Б. е бил установен от множество лица, присъствали на мястото на ПТП, не се е укривал от органите на МВР, включително им е оказал пълно съдействие и се е явил пред тях по тяхна заповед?“;

4. „Как следва да се тълкува и прилага употребеният от законодателя в текста на чл. 500, ал.1, т. 3 КЗ израз: „освен в случаите, когато е наложително да му бъде оказана медицинска помощ или по друга неотложна причина“ и длъжен ли е съдът да обоснове прилагането или отказа на прилагането на разпоредбата, след като обсъди поотделно и в съвкупност събрания по делото доказателствен материал?“;

5. „Какви са критериите, от които следва да се ръководи съдът, за да приложи разпоредбата на чл. 500, ал. 1, т.3 КЗ – „освен в случаите, когато е наложително да му бъде оказана медицинска помощ или по друга неотложна причина“?;

2

6. „Напускането на мястото на ПТП, за да се осъществи прилагане на медикаментозна терапия / прием на медикаменти/, осъществява ли състав на неотложна причина по смисъла на чл. 500, ал.1, т.3 КЗ?“;

За въпросите от трети до шести включително касаторът поддържа основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, като същевременно поддържа и очевидна неправилност на решението, сочейки че същото е постановено в явно противоречие с разпоредбата на чл. 410, ал. 5 КЗ, предвиждаща, че ако причинителят на вредата е обезщетил застрахования в пълен размер, застрахователят се освобождава от задължението си да плати застрахователно обезщетение.

Ответникът по касационната жалба – ЗК „УНИКА“ оспорва същата чрез процесуалния си представител – юриск. М., по съображения, подробно изложени в писмения отговор от 06.03.2025г. Претендира да не бъде допускано касационно обжалване на въззивното решение и при условията на евентуалност, оставянето му в сила.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид доводите по чл. 280, ал. 1 ГПК и данните по делото, намира следното:

Касационната жалба е подадена от легитимирана страна, в предвидения по чл. 283 ГПК едномесечен преклузивен срок, срещу подлежащ на обжалване акт, изложени са основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК и чл.280, ал. 2, предл.3 ГПК, поради което е процесуално допустима.

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че е безспорно наличието на непозволено увреждане от страна на водача Б., предпоставките за ангажиране отговорността на застрахователя поради сключен договор за застраховка “Гражданска отговорност”, размерът на дължимото на пострадалата обезщетение /30 000 лв./ по влязло в сила решение на ОС - Бургас, изплащането от застрахователя на суми общо в размер на 38 438,51 лв., включващи лихви и разноски, както и липсата на съпричиняване от страна на пострадалата – С. Ц., 77 годишна пешеходка, ударена от управлявания от ответника автомобил, при движението му на заден ход, на площад в с. Зидарово, Община Созопол, на 16.12.2018г. около 16,30 часа.

Въззивният съд е приел, че при пристигането на патрула на МВР на мястото на местопроизшествието не е имало никой от участниците, което е отразено в констативния протокол и се установявало от показанията на разпитания полицай – свидетеля П. Х. Счел е, че водачът Б. не е бил на мястото на ПТП, като според свидетеля Дойнов, той бил почервенял, треперел и повръщал, казал, че е диабетик, няма в себе си медикаменти, и си бил тръгнал.

С оглед горното съдът е приел, че ответникът е напуснал местопроизшествието преди идването на контролните органи, което е било задължително поради наличието на пострадало лице, както и че напускането му не е било наложително, за да му бъде оказана медицинска помощ или по друга неотложна причина. Съдът е посочил, че задължението да се остане на местопроизшествието не може да се обвързва със срок, а и в случая 3 автопатрулът е пристигнал на местопроизшествието в рамките на 30 минути след подаване на сигнала. Приел е, че са изцяло неоснователни твърденията на ответника, че контролните органи са се забавили и не е било сигурно дали изобщо ще посетят местопроизшествието. Счел е, че ответникът е следвало да докаже съгласно разпределението на доказателствената тежест, че е било наложително да му се окаже медицинска помощ и това е обусловило напускането на мястото на ПТП, което не е сторил по делото. С тези мотиви е счел, че е налице регресно право за застрахователя.

По отношение на размера на обезщетението съдът е отчел, че виновният водач лично е платил на пострадалата сумата 500 лв. като обезщетение за преживяното от нея, в болницата в деня, следващ инцидента, в присъствието на свидетеля С. Н. С оглед горното въззивният съд е приел, че ответникът дължи на застрахователя не платеното от него обезщетение в размер на 30 000 лв., а сумата от 29 500 лв., при отчитане на заплатените в брой 500 лв. Предвид тези мотиви Апелативен съд - Бургас е отменил частично решението на ОС – Бургас, уважил е исковата претенция за сумата от 37 796,59 лв., заедно с лихви и разноски, като е потвърдил решението в отхвърлителната иска част за разликата до пълния предявен размер от 38 438,51 лв. като неоснователен.

Настоящият съдебен състав намира, че не са налице предпоставки за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по следните съображения:

Не е налице вероятност обжалваното решение да е нищожно или недопустимо, поради което не следва да се допуска касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 2, предл.1 и предл.2 ГПК. Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода на спора по конкретното дело и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 - т. 3 ГПК. Съгласно даденото в т.

1 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС разрешение, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Както се приема в цитираното ТР, касаторът е длъжен да изложи точна и ясна формулировка на значимия правен въпрос, а не е задължение на съда да го изведе от изложението към касационната жалба, като ВКС може само да го конкретизира и доуточни.

Първият поставен от касатора въпрос, дали пострадалото лице има право да получи обезщетение от застрахователя, ако е било удовлетворено от самия делинквент, не може да обуслови допускането на въззивното решение до касационно обжалване, тъй като не удовлетворява нито общия критерий по чл. 280, ал.1 ГПК, нито допълнителния селективен критерий по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК. Въззивният съд не е приел, че пострадалата С. Ц. е получила пълно обезщетение на претърпените от нея вреди при настъпилото ПТП от деликвента – П. Б., а е приспаднал дададените й от водача в брой 500 лв. от дължимото обезщетение. Съдът не е счел, че платените 500 лв. съставляват цялостно и пълно покриване на неимуществените вреди на 4 увреденото лице и поради това не е обсъждал дали в този случай то има право на застрахователно обезщетение. С оглед горното, въпросът не се явява обуславящ и не удовлетворява общия селективен критерий. За пълнота следва да се отбележи, че същият не е и разрешен в противоречие със соченото от касатора Тълкувателно решение №1/2016г. по т.д. №1/2016г. на ОСГТК на ВКС, в което се приема, че пострадалият няма право да получи обезщетение от делинквента над изплатеното от застрахователя въз основа на постигнато споразумение, в което увреденият е заявил, че е напълно обезщетен за съответната вреда. Въззивният съд не е приел и в случая не е налице извънсъдебно споразумение между пострадалата и застрахователя, с което да е постигнато съгласие за обезщетението, а е присъдено такова в исково производство, поради което разрешението не е и противно на приетото в съдебната практика.