Решение № 4950 от 28.09.2023, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 4950 гр. София, 28.09.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-10 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Д. Зисова при участието на секретаря Евдокия-Мария Ст. Панайотова като разгледа докладваното от Д. Зисова Гражданско дело № 20231100100704 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба от В. Х. К., Н. Х. К., Ц. И.

Й. (конституирана в правата на първоначалния ищец А.Ц.М. като неин наследник по закон), П. Ц. К., Р. С. С. и Е. С. С. (последните двама - и като наследници на първоначалния ищец С. Н. С.), с която са предявени срещу Д.

В. К. и И. И. К. (конституирана в правата, заедно с Д. В. К., като наследник по закон на първоначалния ответник И.И. К.) искове, както следва:

- иск с правно основание чл.108 ЗС за установяване на право на собственост и предаване на владението върху недвижим имот с идентификатор ***, представляващ АПАРТАМЕНТ № 129, находящ се в гр. София, ж.к. „******* на първи етаж, цЕ.ят с площ от 76,16 кв.м., заедно с избено помещение № 36, заедно със съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху УПИ и - иск с правно основание чл.59 ЗЗД за сумата от 35204,94 лв., представляваща обезщетение за ползването на гореописания имот без правно основание за периода от 02.12.2011 г. – 02.12.2016 г.

Делото е образувано на основание решение на САС от 17.07.2022 г. по гр.д. №2175/2021 г., с което е обезсилено решението, постановено при първоначалното разглеждане на делото и е върнато за ново разглеждане на 1 исковете поради допуснато процесуално нарушение – решението е постановено преди съдът да конституира процесуалните правоприемници на страна, починала в хода на процеса, преди приключване на съдебното дирене.

Ищците твърдят, че общият им наследодател И.Б.М., починал на 05.02.2006 г., към момента на смъртта си притежавал процесния имот апартамент № 129, находящ се в гр. София, ж.к. „******* на първи етаж. С Решение по гр.д. № 3187/2009 г. на СГС, І-7 състав, влязло в сила на 04.10.2012 г. е прогласена нищожността на нотариален акт № 12, дело № 197/2006 г. на нотариус Р. Д., с който наследодателят на ищците е продал на Д.С. Д. описания недвижим имот. Твърдят, че след сделката, обявена за нищожна от съда, следват още две разпоредителни сделки с имота нотариален акт № 105, дело № 1166/2006 г. на нотариус В.Б. и нотариален акт № 192, дело № 1565/2006 г. на нотариус Стилиян Тютюнджиев, по силата на който имотът е придобит съответно от Е. И. Р., а впоследствие от ответницата Д. В., която се е намирала в брак с И.И.. Оспорват ответниците да са станали собственици на имота, тъй като праводетелят им не е бил собственик. Молят съдът да установени по отношение на ответниците, че ищците са собственици на процесния апартамент и да ги осъди да предадат на ищците владението на имота. Оспорват възражението на ответниците за придобИ.е на имота по силата на изтекла в тяхна полза придобивна давност, като твърдят, че давността е прекъсната – чрез предявяване на иск за нищожност на нотариалния акт, с който наследодателят им се е разпоредил с имота и чрез признание от първоначалния ответник И.И. на правата на ищците.

Ответниците оспорват исковете. Твърдят, че са собственици на процесния имот, като са го придобили по силата на договор за покупкопродажба, като постановеното съдебно решение по иска за нищожност да не разпростира субективните си предЕ. по отношение на тях, тъй като не са били страна в делото. При условията на евентуалност твърдят, че са придобили имота по силата на изтекла в тяхна полза придобивна давност в периода от 11.12.2006 г. до датата на подаване на исковата молба, като имат качеството на добросъвестни владелци, доколкото към момента на възникване на правното основание (сключеният договор за покупко-продажба на 11.12.2006 г.) не са знаЕ., че праводателят им не е собственик. Предявяват при 2 евентуалност и възражение за извършени в имота подобрения в за сумата от 25500 евро и право на задържане на имота до изплащане на обезщетение за подобренията.

Третото лице помагач Е. И. Р. оспорва предявените искове и моли съда да постанови решение, с което да ги отхвърли.

Съдът, след като се запозна със становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:

По иска по чл.108 ЗС:

Няма спор между страните, че процесният имот, представляващ апартамент № 129, на първи етаж във вход № 3, находящ се в жилищната сграда бл. № 89, ж.к. *******, гр. София, цЕ.ят с площ от 76,16 кв.м., заедно с принадлежащото му избено помещение № 36, заедно със съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху урегулирания поземлен имот, е придобит от Б.М.Л. и Ц.П.Л. на основание договор за продажба на жилище № 1745/31.10.1970 г. на СГНС. Видно от удостоверение за наследници №002011/06.10.2008 г. Б.М.Л. и Ц.П.Л. са майка и баща на И.Б.М. и са починали съответно през 1991 г. и 2005 г., като са оставили като низходящ и единствен наследник по закон И. М.. Ето защо следва да се приеме, че М. и придобил собствеността върху имота по силата на наследствено правоприемство.

От удостоверение за наследници №002011/06.10.2008 г. се установява още, че И.Б.М. е починал на 05.02.2006 г. и оставил за свои наследници по закон ищците (както и техни праводатЕ., починали в хода на процеса).

Представен е нотариален акт № 12, том II, рег. № 5699, дело № 179/2006 г. на нотариус Р. Д. от 09.03.2006 г., в който се удостоверява, че И.Б.М. и Д.С. Д. са се явили лично в кантората на нотариуса и са направили изявления, че И. М. продава на Д. Д. своя недвижим имот, представляващ апартамент № 129, на първи етаж във вход № 3, находящ се в жилищната сграда бл. № 89, ж.к. *******, гр. София, срещу цена от 29291,60 лв.

Договорът, удостоверен с посочения нотариален акт, очевидно не е провел действие, доколкото към датата на изповядване на сделката продавачът И. М. не е могъл валидно да изрази воля, доколкото е починал месец преди това – 3 на 05.02.2006 г. Ето защо поради порок на волята, водещ до нищожност (липса на съгласие), не е настъпило вещно-транслативното действие по смисъла на чл.24 ЗЗД на договора, сключен с нотариален акт № 12, том II, рег. № 5699, дело № 179/2006 г. на нотариус Р. Д. от 09.03.2006 г. – т.е. правото на собственост не е доставено в патримониума на Д.. Последващите два договора - нотариален акт № 105 от 07.08.2006 г., том VII, рег. № 18120, дело № 1166/2006 г., с който имотът е прехвърлен от Д.С. Д. на Е. И. Р. и нотариален акт от 11.12.2006 г. за покупко-продажба на недвижим имот № 192, том IX, рег. № 11682, дело № 1565/2006 г., с който Р. продава имота на ответницата Д. В. К., също нямат вещно-транслативно действие. Това е така, защото макар и сделките да са действителни, прехвърлителят по тях не разполага с правата, с които се разпорежда и не може да ги достави в патримониума на приобретателя.

По изложените съображения съдът приема, че ищците са придобили по силата на наследствено правоприемство от И.Б.М., считано от момента на открИ.е на наследството (05.02.2006 г.) правото на собственост върху процесния имот, представляващ апартамент № 129, на първи етаж във вход № 3, находящ се в жилищната сграда бл. № 89, ж.к. *******, гр. София, цЕ.ят с площ от 76,16 кв.м., заедно с принадлежащото му избено помещение № 36, заедно със съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху урегулирания поземлен имот.

Ответниците по делото оспорват правото на собственост на ищците върху процесния имот на първо място с твърдението, че са го придобили на валидно правоно основание – чрез сделка, обективирана в цитирания по-горе нотариален акт от 11.12.2006 г. за покупко-продажба на недвижим имот № 192, том IX, рег. № 11682, дело № 1565/2006 г., с който Е. Р. продава имота на Д. В. К., която придобива собствеността в режим на съпружеска имуществена общност заедно със съпруга И.И. К. (двамата са сключили граждански брак на 30.05.1992 г.). Както бе посочено по-горе, доколкото праводателят по договора не е бил собственик, договорът не е провел вещно-транслативно действие.

Основателно е възражението на ответниците, че са придобили имота на второто заявено основание - по силата на изтекла в тяхна полза придобивна давност чрез упражняване на добросъвестно владение от 11.12.2006 г. до 4 настоящия момент.

Придобивната давност е способ за придобИ.е на право на собственост или ограничено вещно право чрез фактическото упражняване съдържанието на това право през определен в закона период от време. Фактическият състав на придобивната давност включва два елемента: владение и изтичане на определен срок, като за зачитане на материалноправните последици на това придобивно основание, следва да е налице позоваване на давността пред орган, сезиран за защита на субективно право. Ето защо осъществяването от страна на ответниците на фактическия състав на придобивната давност е способ за изгубване на правото на собственост от страна на ищците по смисъла на чл.99 ЗС.

По силата на чл.68, ал.1 за придобИ.е на вещ по давност е необходимо да бъде установено владение върху вещта, което представлява упражняване на фактическа власт с намерение за своене. При преценката дали е установено владение, следва да се вземат предвид характеристиките на владението, които са изрично посочени в чл.2 от Закона за давността (отм.), а правната доктрина и съдебната практика ги е възприела за приложими и при действието ЗС, а именно: то следва да е постоянно и непрекъснато (да няма случаен характер, а да е израз на воля, трайно да се държи вещта по начин препятстващ евентуалното владение на други лица за период по-дълъг от шест месеца съгласно чл.81 от ЗС), да е спокойно (да не е установено с насилие или по скрит начин), да е явно (да се упражнява така, че всеки заинтересован да може да научи за това) и да е несъмнено (да няма съмнение, че владелецът държи вещта, както и за това, че я държи за себе си). С чл.69 ЗС е установена оборимата презумпция, че владелецът държи вещта като своя, докато не се докаже, че я държи за другиго.

В настоящия случай установяването на фактическа власт върху процесния имот от страна на ответниците не е спорно между страните – същото се е осъществило по силата на представения по делото нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 192, том IX, рег. № 11682, дело № 1565/2006 г., считано от деня на сключване на същия - 11.12.2006 г.

Признанието на факта за установяване и упражняване на фактическата власт от ответниците се потвърждава и от събраните по делото доказателства – показанията на свидетЕ.те Булакиев (който сочи, че в края на 2006 г. сем. К. е 5 придобило имота и е започнало ремонтни работи в същия) и на свидетеля В.

(която сочи, че през 2009 г. е водила разговори с И. К., който със семейството си е живеел в имота). От изложеното съдът приема, че на 11.12.2006 г. ответниците са установили фактическа власт върху процесния имот, като са преустановили достъпа до него на трети лица и са започнали са да го ремонтират, а впоследствие са се нанесли да живеят в апартамента.

Ето защо презумпцията на чл.69 ЗС, която е приложима в отношенията между страните, не е оборена и следва да се приеме, че ответниците са установили фактическа власт на 11.12.2006 г. чрез действия, присъщи на собственика (ремонтиране на жилищния имот и обитаване на апартамента, заедно с децата си) и имат качеството на владелци, като от 2006 г. са държали вещта като своя.

При преценка относно вида на владението – добросъвестно или недобросъвестно, съдът съобрази следното: Фактическата власт е установена въз основа на договор за покупко-продажба (нотариален акт № 192 от 11.12.2006 г.), който е годно правно основание за придобИ.е на собствеността на имота. С ал.2 на чл.70 ЗС е въведена презумпция, съгласно която добросъвестността се предполага до доказване на противното. В тежест на ищците е да установят, че ответниците са знаЕ., че праводателят им не е собственик на недвижимия имот, предмет на сделката от 11.12.2006 г.

Доказателства за това няма ангажирани. Поради това съдът приема, че ответниците имат качеството на добросъвестни владелци на имота. Съгласно изрична разпоредба на закона – чл.70, ал.1, изр.2 ЗС – добросъвестността се преценява към момента на възникване на владението. Т.е. след като към момента на установяване на фактическата власт върху имота ответниците имат качеството на добросъвестни владелци, ползват всички права, които им се предоставят като такива, до момента до който изгубят качеството владелец – например чрез прекъсване на владението с предявяване на ревандикационния иск. С предявяване на вещен иск относно имота владението е смутено и се трансформира в държане по смисъла на чл.68, ал.1 ЗС (Съгласно т.13 на ППВС №6/1974 г. владението се прекъсва и се превръща в държане от момента, когато то бъде смутено от собственика с предявяването на иск за имота). Смущаване на владението чрез предявяване на собственически иск има значение на прекъсване на владението, а не на превръщането му от един вид в друг (от добросъвестно в недобросъвестно).