Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 788 от 02.09.2026, Районен съд - Сливен

Съд
Районен съд - Сливен
Дело
Гражданско дело 2902/2025
Вид
Решение № 788
Подписан
02.09.2026
В сила
02.09.2026
Състав
ВЕСИСЛАВ РУМЕНОВ ГЕНОВ

Цитирани разпоредби

  • чл. 124, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 25, ал. 1 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 788 гр. Сливен, 02.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, II СЪСТАВ, в публично заседание на пети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВЕСИСЛАВ Р. ГЕНОВ при участието на секретаря НАДЕЖДА ИВ. ИВАНОВА като разгледа докладваното от ВЕСИСЛАВ Р. ГЕНОВ Гражданско дело № 20252230102902 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК.

Предявен е отрицателен установителен иск от М. В. Р. и Я. Д. Р. против ОБЩИНА СЛИВЕН за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът не е собственик на поземлени имоти с идентификатори *** и *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Сливен.

Ищците твърдят, че процесните имоти са част от недвижим имот в местността „Сефер бунар“, притежаван от общия наследодател Й.И. М.ов, починал на 10.06.1960 г., и че владението е продължено от наследниците му.

Първият ищец извежда правата си по наследяване и давност, а двамата ищци се позовават и на владение, осъществявано от тях като съпрузи от около 2008 г. Поддържат, че имотите не са били включвани в ТКЗС, не са били предоставяни на ползватели и не са придобити от ответника по чл. 25, ал. 1 ЗСПЗЗ. Посочват, че след започната от тях обстоятелствена проверка общината е съставила актове за частна общинска собственост № 5030/12.02.2025 г. и № 5031/12.02.2025 г., поради което за тях е налице правен интерес от иска. Претендират разноски.

Ответникът ОБЩИНА СЛИВЕН оспорва иска. Прави възражение за липса на правен интерес и оспорва идентичността между имотите на 1 наследодателя и процесните поземлени имоти. По същество твърди, че е придобил имотите по силата на чл. 25, ал. 1 ЗСПЗЗ, тъй като се касае за земеделски земи в територия по § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ, които не принадлежат на държавата, граждани или юридически лица. Позовава се на одобрения план на новообразуваните имоти и на съставените актове за частна общинска собственост. Претендира разноски.

Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства и заключението на съдебно-техническата експертиза, приема за установено следното от фактическа страна:

Не се спори, а и от представените удостоверения за наследници се установява, че първият ищец е наследник на Й.И. М.ов. С удостоверение № 5659/13.05.1964 г. е отразено, че Й.И. М.ов е притежавал един декар лозе и два декара мараш в местността „Сефер бунар“, при посочени в документа общи граници. Документът не съдържа планов номер и не позволява пряко пространствено отнасяне на описаните земи към действащ или предходен кадастрален план.

Процесните обекти са поземлен имот с идентификатор ***, площ 685 кв. м, трайно предназначение на територията „урбанизирана“, начин на трайно ползване „ниско застрояване (до 10 м)“, с предходен номер 2833188, и поземлен имот с идентификатор ***, площ 657 кв. м, със същото трайно предназначение и начин на трайно ползване, с предходен номер 2833189. За тях са съставени съответно АЧОС № 5031/12.02.2025 г. и АЧОС № 5030/12.02.2025 г., в които като правно основание са посочени чл. 25, ал. 1 ЗСПЗЗ, § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ и Решение № 41/29.02.2000 г. на Общински съвет – Сливен.

От приетото и неоспорено заключение на вещото лице инж. П. З. се установява, че по кадастралния план от 1989 г. имот № 3187 е записан на Ю.И.Г. с нотариален акт № 125/04.03.1987 г. и впоследствие съответства на имот с идентификатор ***. Сборът от площите на имоти № 3187, № 3188 и № 3189 е 2828 кв. м и приблизително съответства на общо посочените в удостоверението от 1964 г. три декара. В разписните листове обаче не са открити лицата, посочени като съседи в удостоверението, липсват данни за точните граници и съседите на земята на Й. М.ов и не е установено, че процесните имоти се намират северно от имота на Ю.Г.. Поради това вещото 2 лице изрично заключава, че не може безусловно да потвърди идентичност между притежаваните от Й. М.ов земи и имоти с идентификатори *** и ***.

Експертизата установява още, че двата процесни имота попадат изцяло в границите на плана на новообразуваните имоти, одобрен със заповед № РД01-0002/08.01.2002 г., и следователно в територия по § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ. За тях не са установени ползватели, реституционни претенции или други заявени права на граждани, юридически лица или държавата. При огледа имотите са намерени необработвани, силно обрасли и използвани като сметище.

Свидетелят Ю.Г. заявява, че нейният имот и имотът, ползван от семейството на първия ищец, са били съседни и са произхождали от земите на общия наследодател. Свидетелят Ц. Р. сочи, че мястото било на нейната свекърва Р. Р., дъщеря на Й. М.ов. И двете свидетелки обаче не индивидуализират процесните имоти по площ, действащи или предходни планови номера и граници. Показанията им установяват семейна представа за произхода на ползвано място, но не преодоляват липсата на обективни карти и регистърни данни за идентичност. Наред с това свидетелките сочат, че не са посещавали мястото през последните пет-шест, съответно шест-седем години, оградата и дърветата са премахнати, а имотите фактически не се обработват.

При така установеното съ дът достига до следните правни изводи:

Искът е допустим. Съгласно т. 1 и т. 2 от Тълкувателно решение № 8/27.11.2013 г. по тълк. д. № 8/2012 г. на ОСГТК на ВКС правен интерес от отрицателен установителен иск за собственост е налице и когато ищецът се позовава на фактическо състояние или на възможност да придобие право на оригинерно основание, ако отрече правата на ответника. Ищецът доказва фактите, от които произтича правният му интерес, а ответникът – фактите, от които произтича правото му. В случая ищците са започнали производство по обстоятелствена проверка за процесните кадастрално индивидуализирани имоти, а общината се е легитимирала като техен собственик с вписани актове за общинска собственост. Това създава конкретна конкуренция, която препятства твърдяната от ищците възможност да се позоват на придобивна давност. Правният интерес е доказан, независимо дали самото твърдяно от ищците право на собственост е установено.

По същество спорът се свежда до това дали ответната община е доказала 3 фактическия състав на чл. 25, ал. 1 ЗСПЗЗ. Актът за общинска собственост няма правопораждащо действие и не е самостоятелно придобивно основание.

Той само констатира право, придобито по предвиден в закона способ. При оспорване общината следва да докаже фактите, осъществяващи посоченото в акта придобивно основание. В този смисъл са Решение № 321/14.10.2011 г. по гр. д. № 1167/2010 г. на ВКС, I г. о., Решение № 269/03.08.2012 г. по гр. д. № 643/2011 г. на ВКС, I г. о., и Решение № 10/20.03.2018 г. по гр. д. № 851/2017 г. на ВКС, II г. о. Затова в настоящото производство общината следва да установи, че към релевантния момент имотите са имали земеделски характер и не са принадлежали на държавата, граждани или юридически лица.

Тази доказателствена тежест в конкретния случай е изпълнена.

Земеделският произход на терена следва както от удостоверението от 1964 г., описващо лозе и овощна земя в същата местност, така и от включването на двата имота в одобрения план на новообразуваните имоти за територия по § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ. Промяната на трайното предназначение в кадастралната карта на „урбанизирана територия“ е по-късна и не заличава земеделския характер към момента, към който се преценява придобивното основание.

От общинските досиета, разписните листове към предходните планове и плана на новообразуваните имоти не се установява процесните имоти да са записани на гражданин, юридическо лице или държавата, нито да е признато право на бивш собственик или ползвател. Вещото лице не е открило ползватели или други претенции за двата обекта. Посоченото в удостоверението от 1964 г. притежание на общо три декара в местността не установява принадлежността именно на процесните имоти, защото липсват съвпадащи граници и съседи, а експертизата категорично отказва да потвърди идентичност. При това положение не е доказан конкретен частноправен субект, чието право да изключи приложението на чл. 25, ал. 1 ЗСПЗЗ.

Неоснователен е доводът, че самото попадане в територия по § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ е достатъчно за отричане на възможността за частна собственост. По принцип този довод е верен – в такава територия могат да съществуват и имоти, принадлежащи на трети лица на самостоятелно придобивно основание. Това разграничение е проведено и в Определение № 50200/30.09.2022 г. по ч. гр. д. № 2923/2022 г. на ВКС, II г. о., според което плана на новообразуваните имоти следва да отрази вече съществуващите 4 права на трети лица, докато новообразуваните имоти без права на ползвател и без реституционна претенция преминават в собственост на общината. В случая изводът за общинска собственост не се основава само на териториалния обхват на плана, а на съвкупността от земеделския произход, липсата на установен собственик или ползвател, данните от разписните листове и неустановената идентичност с имота на наследодателя.

Неоснователно е и позоваването на придобивна давност. За да се приложи чл. 82 ЗС и към владението на ищците да се присъедини владението на техните праводатели, следва да е доказано, както правоприемството във владението, така и че фактическата власт на праводателите е упражнявана непрекъснато върху същите, точно индивидуализирани имоти. В случая, тази предпоставка липсва. Не е установена идентичност между земите, описани в удостоверението от 1964 г., и поземлени имоти *** и ***; свидетелите не индивидуализират владяното място по граници и планови номера, а сочат и продължителни периоди, през които имотите не са посещавани и обработвани. Поради това ищците не могат да черпят давностни последици от твърдяно фактическо състояние на предходните поколения върху друг, неидентифициран обект.

Дори да се приеме в полза на ищците, че лично са установили владение върху процесните имоти през 2008 г., както твърдят в исковата молба, необходимият срок е десетгодишният по чл. 79, ал. 1 ЗС. Не е налице годно правно основание, което да обоснове добросъвестно владение и кратката петгодишна давност по чл. 79, ал. 2 ЗС. В практиката на ВКС последователно се приема, че когато владението не е основано на годен титул, приложим е общият десетгодишен срок – вж. Определение № 3513/14.11.2023 г. по гр. д. № 805/2023 г. на ВКС, I г. о., и цитираната в него постоянна практика.

Този десетгодишен срок не е изтекъл. С § 1, ал. 1 от Закона за допълнение на Закона за собствеността, в сила от 31.05.2006 г., придобивната давност за имоти – частна държавна или частна общинска собственост е спряна. С Решение № 3/24.02.2022 г. по к. д. № 16/2021 г. Конституционният съд обявява разпоредбата за противоконституционна. В последвалата практика ВКС приема, че давност не е текла през периодите 31.05.2006 г.– 30.12.2017 г. и 20.01.2018 г.–07.03.2022 г.; тя е текла само от 31.12.2017 г. до 19.01.2018 г. и е започнала отново да тече от 08.03.2022 г. – Решение № 5

50080/26.10.2022 г. по гр. д. № 1814/2021 г. на ВКС, II г. о., Решение № 50141/25.04.2023 г. по гр. д. № 3194/2021 г. на ВКС, I г. о., и Определение № 3513/14.11.2023 г. по гр. д. № 805/2023 г. на ВКС, I г. о.

Следователно от заявения от ищците начален момент през 2008 г. до 07.03.2022 г. в тяхна полза може да се зачете единствено краткият период от 31.12.2017 г. до 19.01.2018 г. Към него следва да се прибави времето от 08.03.2022 г. до приключването на устните състезания на 05.08.2026 г. Сборът е значително по-малък от изискуемите десет години. Давността не е била изтекла нито към подаването на исковата молба на 28.05.2025 г., когато е извършено позоваването, нито към приключването на съдебното дирене. Ето защо, дори при най-благоприятното за ищците приемане, че са владели процесните имоти лично от 2008 г., те не са ги придобили по давност.

Предмет на отрицателния установителен иск не е установяването на собствеността на ищците. Поради това съдът не формира сила на пресъдено нещо относно твърдяното от тях придобиване по наследство и давност.

Данните за владение се обсъждат само във връзка с правния интерес и с възраженията на ответника. Те не оборват доказаното от общината придобивно основание, а и свидетелските показания не установяват непрекъсната фактическа власт върху точно индивидуализираните два имота през заявения период.