Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 260079 от 29.01.2021, Районен съд - Плевен

Съд
Районен съд - Плевен
Дело
Гражданско дело 8004/2019
Вид
Решение № 260079
Подписан
29.01.2021
В сила
06.05.2021
Състав
АНА ИВАНОВА ИЛИЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл.410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.150 · Закон за енергетиката
  • чл.150, ал.1 · Закон за енергетиката
  • чл.150, ал.2 · Закон за енергетиката
  • чл.150, ал.3 · Закон за енергетиката
  • чл.153 · Закон за енергетиката
  • чл.86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 37 · Закон за правната помощ

РЕШЕНИЕ

№ гр. Плевен, 29.01.2021 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, VІІІ състав, в публично заседание на двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНА И. при секретаря Лилия Д. като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 8004 по описа за 2019 год., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по предявени от „Т.П.“

ЕАД

ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от изпълнителния директор ***, срещу С.К.З. ЕГН **********,*** и ***К.Г. ЕГН **********,***, в качеството им на наследници на починалата в хода на производството ответница М.П.Г. ЕГН **********,***, съединени в условията на първоначално обективно кумулативно съединяване на положителни установителни искове с правно основание чл. 415, ал. 1 вр. чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр.чл.79, ал.1, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните /след направено изменение на иска/, че ответниците дължат на ищеца обща сума в размер на 103,02 лева за консумирана топлинна енергия, от които 59,06 лева – главница, представляваща стойност за незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2017 г. до 31.08.2019 г., както и 43,96 лева, представляващи лихва за забава за периода от 04.07.2017 г. до 09.10.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, до окончателното погасяване на задължението, както и направените в заповедното производство разноски.

Твърди се в исковата молба, че ищцовото дружество е депозирало заявление по реда на чл.410 ГПК срещу ответника по делото. Сочи се, че с определение по ч.г.д. № 6807/2019 г. по описа на ПлРС е уважено искането му и е издадена заповед за изпълнение срещу длъжника, срещу която в срок е депозирано възражение, поради което и предявява настоящия иск. В обстоятелствената част на исковата си молба навежда доводи, че ответникът като собственик /ползвател/ на топлоснабден имот- апартамент с абонатен №***, находящ се в *** е клиент на топлинна енергия по см. на чл.153 от ЗЕ, според който текст всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. Сочи се, че именно поради това за него важат разпоредбите на действащото законодателство в областта на енергетиката. Навеждат се доводи, че съгласно разпоредбата на чл.150 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносно предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни ОУ, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕР към МС. Сочи се, че съгласно ал.2 от ЗЕ същите влизат в сила 30 дни след първото им публикуване в един централен и един местен ежедневник и имат силата на договор между топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите. Твърди се, че ОУ от 2007 г. са публикувани във в. „Нощен труд“ от 13-14.12.2007 г. и във вестник „Посоки“ бр.239/13.12.2007 г. Сочи се, че с ОУ се регламентират търговските взаимоотношения между клиентите на топлинна енергия и дружеството, в това число и правата и задълженията на двете страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинна енергия; отговорностите при неизпълнение на задълженията и др. в раздел VІІ от ОУ от 2007 г.-

„Заплащане на топлинна енергия“ е определен реда и срока, по който купувачите на топлинна енергия / в това число и ответника/ са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ, а именно: в 30- дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Излага се, че в този случай задължението на ответника за заплащане на дължимите от тях суми в размера, посочен в ежемесечно получаваните фактури е най- късно до края на текущия месец, следващ месеца на доставката на топлинна енергия. Излага се, че с изтичането на последния ден от месеца ответника е изпаднал в забава за тази сума, като на осн. чл.31, ал.6 от ОУ ежедневно е начислявана законна лихва върху дължимата сума. Твърди се, че от приложената по ч.г.д. № 6807/2019 г. извлечение от сметка за абонатен номер № *** ответника е използвал доставяната от ищеца топлинна енергия, но е са погасил задължението си. Сочи, че сумите за топлинна енергия за процесния период са изчислявани от ищеца по изготвяни отчети на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбата на чл.61, ал.1 от наредба №16-334/06.04.2007 г. на Топлоснабдяването. Излага се, че процесната сума включва: сума за отопление отдадена от сградна инсталация в размер на 191,47 лева, сума за отопление с ИРУ за процесния период в размер на 471,40 лева, сума за отопление без ИРУ за процесния период в размер на 33,16 и сума за услуга дялово разпределение в размер на 49,42 лева. Твърди се, че в имота на ответника има монтиран три броя ИРУ, един водомер и една щранг лира. Поради изложеното моли съда да уважи предявения иск.

Претендират се и сторените в настоящето и в заповедното производство разноски.

В проведеното по делото о.с.з. процесуалният представител на ищеца моли съда да уважи предявения иск като основателен и доказан и да му присъди разноски.

В рамките на предоставения му срок по чл. 131 ответника е депозирал отговор. Твърди, че претенцията на ищеца е неоснователна, тъй като е заплащала всички суми.

В проведеното по делото о.с.з. ответникът М. Г. редовно уведомен не се явява и не се представлява.

В проведеното по делото о.с.з. назначеният по делото особен представител на ответницата С. З. адв. Д. не се явява. В нарочна писмена молба сочи, че ответниците по делото след издаване на заповедта за изпълнение са направили плащания по делото, което счита, че е признание от тяхна страна. Навежда доводи, че ищецът е следвало с постъпилата сума първо да погаси лихвите, а после главницата. Сочи че оставащият размер на неплатената главница е в размер на 90 лева в условията на разделност.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

По делото е присъединено ч.гр.д. № 6807/2019 г. по описа на ПлРС, от което е видно, че е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от ищеца срещу ответника за следните суми: сумата 767,73 лева за главница за периода 01.05.2017 г.– 31.08.2019 г. и лихва върху главницата в размер на 43,96 лева за периода 04.07.2017 г. до 09.10.2019 г. и законната лихва върху главницата от 17.10.2019 г. до изплащане на вземането, както и сумата 25 лв. за държавна такса и 50 лв. за юрисконсултско възнаграждение. Въз основа на подаденото заявление е издадена заповед за изпълнение № 3845/18.10.2019 г., срещу която в срок е постъпило възражение, поради което и ищецът е депозирал искова молба за установяване на съществуващото си право, предмет на разглеждане в настоящето производство.

Приобщени като част от исковото производство са Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация – Плевен” ЕАД на потребители в гр. Плевен, публикувани във в.

Посоки и в. Нощен труд, от които се установява какви са общите условия, които действат по отношение на потребителите на топлинна енергия в гр. Плевен.

От приложената по делото препис - извлечение от сметка за задълженията на консумирана топлинна енергия се установява и какви са задълженията на наследодателя на ответниците по делото за исковия период.

Установява се от представената по делото справка за лице, водена на името на М. Г., че същата е съсобственичка на процесния топлоснабден имот.

От приложения по делото Договор

№102/01.06.2015 г., сключен между ЕС, находяща се в ***и Техем Сървисис ЕООД се установява, че ЕС е възложила на Техем сървисис да достави и монтира в сградата ЕС ИРУ, както и да извършва услугата дялово разпределение.

Приобщено като доказателство по делото е и писмо от Община Плевен, отдел „местни данъци и такси“, изпратено до М. Г., от което се установява и какви са били задълженията на наследодателя на ответницата към общината.

Установява се от приложения по делото НА за дарение на недвижим имот № *** на нот. И.***с рег. № ***с район на действие ПлРС, че К. Г. е дарил на сина си М. Г. ½ идеална част от процесния топлоснабден имот.

От представеното по делото

Удостоверение за наследници на М. Г., починала на 16.03.2020 г. се установява, че нейни наследници са С.К.З. и ***К.Г..

Видно е от приложените по делото фактури, че ищецът е издавал такива на ответницата за процесния период.

Приобщено като доказателство по делото е и заключението по допуснатата от съда ССЕ, която съдът кредитира като обективно и компетентно дадено и неоспорено от страните по делото. От заключението на същата се установява, че към датата на ИМ размерът на дължимата главница е в размер на 450,89 лева и лихва за забава за исковия период в размер на 43,96 лева; че към датата на изготвяне на експертизата задължението на ответника е в размер на 59,06 лева главница и 43,96 лева лихва за забава. Сочи, че със сумата от 13,02 лева е погасена и законна лихва.

Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:

За успешното провеждане на предявените искове, в тежест на ищеца е да установи, че учреденото по негова инициатива заповедно производство по реда на чл. 410 от ГПК и издадена в негова полза Заповед за изпълнение; спазване на срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК; качеството си на кредитор спрямо ответника, че етажната собственост на посочения адрес е присъединена към топлопреносната мрежа на „Топлофикация-Плевен” ЕАД, съответно че ответникът има качеството потребител на топлинна енергия изискуемост и ликвидност на вземането, както и размерът на задължението - главница и лихви, както и фактът на реалното доставяне на начислената топлоенергия - по количество и качество.

Не се спори по делото, че в полза на ищеца срещу ответника е издадена по реда на чл.410 ГПК заповед за изпълнение за претендираните суми, връчена на длъжника, срещу която в срок е постъпило възражение, поради което и в изпълнение указанията на съда заявителят в законоустановения преклузивен срок е предявил иск за установяване на вземането, което поражда правния интерес за ищеца от водене на настоящото производство и неговата допустимост.

По делото не е спорно, а и се установява от приобщените доказателства, че ответницата е собственик на недвижим имот, находящ се в ***.

Установява се и, че сградата, в която се намира имотът е присъединена към топлопреносната мрежа на „Т.П.“ ЕАД. Поради изложеното съдът приема, че ответникът е потребител на топлинна енергия по см. на чл.153 ЗЕ според който текст всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия.

Съгласно разпоредбата на чл.150, ал.1 ЗЕ /обн. ДВ 74/2006г./, продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. Между страните за процесния период е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни Общи условия за продажба, като видно от събраните доказателства, същите са публикувани и влезли в сила по реда на чл.150, ал.2 ЗЕ, без да е необходимо изричното им писмено приемане от клиентите. Спрямо ответника са влезли в сила ОУ за продажба на топлинна енергия от „Т.П.“ ЕАД на потребители за битови нужди, доколкото същият не е упражнил правата си по чл.150, ал.3 от ЗЕ. В чл.31, ал.1 от ОУ е определен реда и срока, по който купувачите на топлинна енергия, какъвто безспорно е ответника са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия, а именно: в тридесет дневен срок след изтичане на периода за който се отнасят. Уредена е и отговорността на потребителя при неизпълнение в срок на задължението за заплащане на дължимите суми, а именно: да заплаща на продавача обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата до момента на заплащането на топлинната енергия, за плащането, на която не е необходимо изпращането на покана. От представената по заповедното производство препис – извлечение от сметка за задълженията за заплащане на консумирана топлинна енергия, както и от изслушаната ССЕ, неоспорени от длъжниците се установява и каква е главницата и лихвата в посочените от ищеца размери.