Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 325 от 18.12.2025, Районен съд - Левски

Съд
Районен съд - Левски
Дело
Гражданско дело 825/2025
Вид
Решение № 325
Подписан
18.12.2025
В сила
18.12.2025
Състав
Десислава Константинова Николаева

Цитирани разпоредби

  • чл.131, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.238 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.239 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.239, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.414 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.415 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.415, ал.1, т.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 325 гр. ЛЕВСКИ, 18.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛЕВСКИ в публично заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Десислава К. Николаева при участието на секретаря ИЛИЯНА П. ИЛИЕВА-ИВАНОВА като разгледа докладваното от Десислава К. Николаева Гражданско дело № 20254410100825 по описа за 2025 година на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба от „***“ ЕООД, гр.София против С. М. М. от с.Б., общ.Левски, с която е предявен установителен иск с правно основание чл.422 ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата в общ размер 1034,84 лв., от които: 810,63 лв. - главница и 224,21 лв. възнаградителна лихва за периода 22.06.2024г. - 17.06.2025г. по договор за кредит, ведно със законната лихва върху претендираната сума от датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение до изплащане на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.№408/2025г. по описа на РС Белоградчик.

Ищецът твърди, че на 22.06.2024г. сключил с ответника, в качеството му на кредитополучател Договор за предоставяне на кредит от разстояние №***.

На ответника бил отпуснат кредит с главница в размер на 850.00 лв. Сумата била преведена на ответника по посочен от него начин, а именно: по касово на каса на „Изи пей“ АД.

Твърди, че кредитът следвало да бъде върнат чрез 22 вноски, от които първите 21 в размер на 38.64 лв. и 22-ра вноска в размер 38.56 лв. за периода 22.07.2024г. - 13.04.2026г. От ответника била погасена главница в размер на 39.37 лв., с което изцяло била погасена вноската за 22.07.2024г., като от 1 вноската за 21.08.2024г. била платена главница в размер на 0.73 лв.. Изпратен бил имейл, чрез който на датата на получаването му надлежно била обявена предсрочна изискуемост на кредита. В случай, че съдът приеме, че вземането не е надлежно обявено за предсрочно изискуемо, твърди, че са налице изискуеми вземания за главница, които ще са падежирали към момента на формиране на сила на присъдено нещо.

Твърди, че освен дължимата главница, кредитополучателят дължи и договорна лихва, която съгласно договора е във фиксиран размер на 40.15 %.

Твърди, че кредитополучателят не е извършвал плащания за погасяване на дължимата се договорна лихва. Твърди за периода 22.06.2024г. до 17.06.2025г. да е дължима такава в размер на 224.21 лв.

Твърди, че дружеството кредитор правило опити за уреждане на отношенията между страните по извънсъдебен ред. Същите били безуспешни, като ответникът не погасявал задълженията си съгласно договореното.

Вследствие ищецът депозирал заявление пред Районен съд Белоградчик, образувано било ч.гр.д. №408/2025г., по което била издадена заповед за изпълнение, надлежно връчена на ответника по делото, който подал възражение.

Моли исковата претенция да бъде уважена, като бъде признато за установено вземането му срещу ответника. Претендира разноски в заповедното и исковото производство.

Препис от исковата молба е редовно връчен на ответника С. М. М., с указания, че в случай, че не представи в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото по делото заседание, без да е направил искане за гледане на делото в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение.

В законоустановения срок по делото не е депозиран отговор на исковата молба.

В проведеното по делото съдебно заседание ищецът не се явява.

Представя писмена молба, с която заявява, че не възразява да бъде даден ход на делото в негово отсъствие. Излага доводи за основателност на исковата претенция от приетите по делото доказателства. Прави искане в случай, че ответникът не е депозирал отговор и не се яви в първото по делото заседание, да бъде постановено неприсъствено решение.

Ответникът, редовно призован, не се явява, без да е изразил становище по правния спор и да е направил искане за гледане на делото в негово отсъствие.

2

Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира следното:

Предявеният иск е процесуално допустим.

Установява се от справка в ЕИСС по ч.гр.д. №408/2025г. по описа на РСБелогрaдчик, че въз основа на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК от ищеца „***“ ЕООД е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №217/03.07.2025г. срещу ответника в настоящото производство С. М. М., за следните суми: главница в размер на 810,63 лв. и договорна лихва в размер на 224,21 лв. за периода 22.06.2024г. – 17.06.2025г. - по договор за паричен заем №***/22.06.2024г. В законоустановения срок е постъпило възражение по чл.414 ГПК, предвид на което е налице хипотезата на чл.415, ал.1, т.1 от ГПК и за ищеца е налице правен интерес от предявяване на установителен иск за вземането. Искът е депозиран в законоустановения едномесечен срок.

Налице са предпоставките на чл.239, ал.1 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение по отношение на предявения иск. Ответникът не е депозирал писмен отговор на исковата молба в срока по чл.131, ал.1 от ГПК, не се е явил в първото по делото заседание и не е направил искане делото да се гледа в негово отсъствие. В изпратеното до него съобщение по реда на чл.131 от ГПК и редовно връчено му, на ответника изрично са указани последствията по чл.238 от ГПК. Същите указания са дадени на ответника и с призовката за насроченото открито съдебно заседание. Ищецът е направил своевременно искане за постановяване на неприсъствено решение.

Съвкупната оценка на представените с исковата молба и приетите в с.з. писмени доказателства води до извод, че съобразно изложените от ищеца фактически твърдения, предявеният иск е вероятно основателен.

Предвид на изложеното, на основание чл.239, ал.1 във вр. с чл.238, ал.1 от ГПК съдът следва да постанови неприсъствено решение с което да признае за установено, че ответникът С. М. М. дължи на „***“ ЕООД сумата в общ размер на 1034,84 лв., включваща главница в размер на 810,63 лв. и договорна възнаградителна лихва в размер на 224,21 лв. за период от 22.06.2024г. до 17.06.2025г. – по Договор за предоставяне на кредит №***/22.06.2024г. , ведно със законна лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 02.07.2025г. до окончателно изплащане на задължението, за което вземане е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №217/03.07.2025г. по ч.гр.д.

№408/2025г. по описа на Районен съд – Белоградчик.

С оглед изхода на правния спор, на основание чл.78, ал.1 от ГПК 3 ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски в исковото производство в общ размер на 250 лв., включващ държавна такса в размер на 50 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лв., както и разноски в заповедното производство по ч.гр.д.№408/2025г. по описа на Районен съд – Белоградчик в общ размер на 70,15 лв., включващ 20,15 лв. – държавна такса и 50 лв. – юрисконсултско възнаграждение.

Мотивиран от горното, съдът на основание чл.239 от ГПК РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 от ГПК, вр. чл.415 от ГПК в отношенията между страните, че С. М. М., ЕГН:**********, с адрес: ***, дължи на „***” ЕООД, ЕИК:***, седалище и адрес на управление: ***, сумата в общ размер на 1034,84 лв., включваща главница в размер на 810,63 лв. и договорна възнаградителна лихва в размер на 224,21 лв. за период от 22.06.2024г. до 17.06.2025г. – по Договор за предоставяне на кредит №***/22.06.2024г., ведно със законна лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 02.07.2025г. до окончателно изплащане на задължението, за които вземания е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №217/03.07.2025г. по ч.гр.д.№408/2025г. по описа на Районен съд – Белоградчик.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК С. М. М., ЕГН:**********, с адрес: ***, да заплати на „***” ЕООД, ЕИК:***, седалище и адрес на управление: ***, разноски в исковото производство в общ размер на 250 лв., и разноски в заповедното производство по ч.гр.д.№408/2025г. по описа на Районен съд – Белоградчик в общ размер на 70,15 лв.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване на основание чл.239, ал.4 от ГПК.

Препис от решението да се връчи на страните.

Съдия при Районен съд – Левски: _______________________ 4