Решение № 416 от 06.11.2025, Районен съд - Русе
- Съд
- Районен съд - Русе
- Дело
- Административно наказателно дело 750/2025
- Вид
- Решение № 416
- Подписан
- 06.11.2025
- Състав
- Боян Пенев Войков
Цитирани разпоредби
- чл. 143 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 58д и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 179, ал. 2, пр. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 23, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
РЕШЕНИЕ
№ 416 гр. Русе, 06.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Боян П. Войков при участието на секретаря Елка П. Цигуларова като разгледа докладваното от Боян П. Войков Административно наказателно дело № 20254520200750 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 58д и сл. ЗАНН.
Образувано е по жалба на П. П. В., ЕГН: **********, с адрес ***, против Наказателно постановление № 25-1085-000978/24.04.2025 г. на началник група в Сектор „Пътна полиция“ към ОД МВР – Русе, с което на жалбоподателя му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 лв. на основание чл. 179, ал. 2, пр. 2 ЗДвП за нарушение на чл. 23, ал. 1 ЗДвП.
Жалбоподателят счита обжалваното наказателно постановление за неправилно и необосновано, фактическите положения, приети от наказващия орган, не се подкрепяли от събраните доказателства, а също така наказателното постановление се явявало и незаконосъобразно, издадено в противоречие с материалния закон и при съществени нарушения на процесуалните правила. Моли за отмяната на обжалваното наказателно постановление и за присъждането на разноски за производството.
В съдебно заседание жалбоподателят В. се явява лично и с упълномощения защитник адв. А. С., който поддържа жалбата, излага подробни съображения за нейната основателност, моли наказателното 1 постановление да бъде отменено и да бъдат присъдени разноски в полза на неговия доверител.
Административнонаказващият орган – началник на група в Сектор „Пътна полиция“ към ОД МВР – Русе, редовно призован, не се явява и не се представлява.
В съпроводителното писмо, с което административнонаказателната преписка е изпратена към РС – Русе се съдържа волеизявление на началника на Сектор „Пътна полиция“ към ОД МВР – Русе за направено евентуално възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на жалбоподателя.
Районна прокуратура – Русе, редовно призована, не изпраща представител.
Жалбата е подадена в законоустановения 14-дневен срок на 05.05.2025 г. по куриер, при положение че Наказателното постановление е било връчено на нарушителя лично на 29.04.2025 г. лично, поради което се явява процесуално допустима.
По същество жалбата се явява ОСНОВАТЕЛНА.
Наказателно постановление № 25-1085-000978/24.04.2025 г. на началник група в Сектор „Пътна полиция“ към ОД МВР – Русе, е издадено против П. П.
В. за това, че на 18.03.2025 г., в 11,20 ч, в гр. Русе, на бул. „България“, на около 100 м преди адресен номер 286 в посока ГКПП „Дунав мост“, в качеството си на водач и управлявайки лек автомобил „БМВ 530 ХД“, с рег. № Р 2896 КТ, собственост на П. В., извършил нарушение на правилата за движение, като не се движел на такова разстояние от движещия се пред него и намалящ скоростта си товарен автомобил марка „Мерцедес“ с рег. № Р 9523 КХ, като го застигнал и блъснал с предна част отзад, реализирайки ПТП с материални щети.
От разпита на свидетелите и приложените по делото писмени и веществени доказателства се установи следната фактическа обстановка:
На 18.03.2025 г., около 11,20 ч, жалб. П. В. управлявал лек автомобил „БМВ 530 ХД“, с рег. № Р 2896 КТ, собственост на П. В., по бул. „България“ в гр. Русе, като се движел в посока ГКПП „Дунав мост“. Той преминал с автомобила през участъка от булеварда между бензиностанциите „Лукойл B 094“ и „ЕКО“, където решил да премине в лявата от двете ленти по посока на 2 движението. В това време на известно разстояние пред него в дясната лента по посока на движението в същото платно се движел и св. Г. И. Г., който управлявал товарен автомобил марка „Мерцедес“ с рег. № Р 9523 КХ.
Последният решил да изпревари движещ се с по-ниска скорост от неговата и намиращ се пред него автомобил, за което предприел извършването на маневрата и започнал да навлиза в лявата лента на платното за движение. В този момент обаче автомобилът на жалб. В. бил се почти изравнил с камиона на св. Г., като първият не очаквал извършването на такава маневра на тежкотоварен автомобил в непосредствена близост до него, при което той нямал възможност да намали или да отклони движението на управлявания от него лек автомобил „БМВ 530 ХД“ и настъпил удар между дясната предна част на лекия автомобил и задната лява част на товарния автомобил. Св. Г. Г. усетил удара, погледнал в ляво странично огледало и видял, че е настъпил пътен инцидент, поради което и предприел спиране възможно най-дясно на платното за движение, за да установи какво се е случило. Ударът между двете превозни средства бил наблюдаван от св. П. А. С., който се движел в противоположната посока в платното за насрещно движение. На местопроизшествието били изпратени служителите на Сектор „Пътна полиция“ свидетелите К. К. и М. В., които преценили, че следва да съставят АУАН на жалб. П. В. за извършено от него нарушение на ЗДвП.
Тази фактическа обстановка съдът изгради въз основа на свидетелските показания, писмените доказателства и веществените доказателства – фотоснимки, на които са изобразени местопроизшествието и участвалите в него моторни превозни средства. Видно от приобщените фотоснимки уврежданията на управлявания от жалбоподателя автомобил са основно в дясната предна половина, като дясната страна на предното обзорно стъкло е със сериозно накърнена цялост, има значителни одрасквания и счупвания по преден десен калник, счупени са стъклата на предните десни фарове. Всичко това, подкрепено и от свидетелските показания на св. П. С., който заявява, че лекият автомобил „БМВ 530 ХД“, управляван от жалбоподателя, се е изравнил с управлявания от св. Г. Г. товарен автомобил „Мерцедес“, когато последният започнал да навлиза в лявата лента, където в него момент се намирал жалбоподателят. Съдът кредитира изцяло показанията на св. С., доколкото те се подкрепят от доказателствените изводи на направените в хода на административнонаказателното производство фотоснимки. Ако деянието 3 беше осъществено по механизма, описан от св. Г. Г., а именно, че лекият автомобил „БМВ 530 ХД“ се е ударил директно или е настъпил „челен удар“, както твърди и актос. К. К., то щетите по лекия автомобил щяха да бъдат посериозни в предната централна част около и под предния капак и по предна броня, доколкото е видно от фотоснимките, че товарният автомобил „Мерцедес“ има издадена греда под задната част на каросерията, която стои ниско приблизително на нивото на радиатора на лекия автомобил „БМВ“, като по нея би трябвало да има следи от одрасквания и боя, а предното обзорно стъкло на лекия автомобил нямаше да бъде засегнато толкова значително.
Върху гредата се вижда монтиран фар, чиито стъкла липсват или са счупени, но въпреки това крушките са непокътнати, което е индиция, че удар в тази част не е имало. Вместо това се наблюдават сериозни ожулвания и драскотини в лява задна част на каросерията на товарния автомобил, включително и синкави зацапвания от боята на лекия автомобил, който е тъмносин на цвят.
От друга страна, щетите по лекия автомобил са основно в дясната част на предно обзорно стъкло, преден десен калник и преден десен фар, които не биха настъпили, ако ударът бе челен, нито пък ако автомобилът се е опитвал да изпревари камиона, докато последният вече е заел лявата пътна лента, доколкото ширината на пътя би направила невъзможно настъпването на ПТП с такъв механизъм, защото лекият автомобил щеше вече да е напуснал платното за движение и да се е ударил в предпазната мантинела, ако се е бил отклонил вляво до такава степен, че да се изравни с лявата задна част на каросерията на товарния автомобил, навлязъл изцяло в лявата лента. При това положение съдът кредитира изцяло показанията на св. П. С., както и показанията на полицейските служители К. и В. касателно всички останали обстоятелства – участници в ПТП, щети по участвалите МПС, но не и спрямо механизма за настъпване на ПТП, доколкото те не са били свидетели очевидци на произшествието, а са преценили извършването на нарушението въз основа на разказаното им от св. Г. Г.. От своя страна показанията на св. Г. относно това, че жалбоподателят му е заявил, че не го е видял, не се подкрепят от другите събрани по делото гласни доказателства, в частност показанията на полицейските служители. Съдът счита за опровергани показанията на този свидетел по отношение механизма на настъпване на ПТП, доколкото той заявява, че когато е тръгнал да се пристроява в лява лента, той не е бил изпреварван от друг автомобил, но от друга страна, видно от щетите по двата 4 автомобила, произшествието е настъпило, когато те са се били почти изравнили. Съдът кредитира показанията на св. Г. само по отношение другите обстоятелства, свързани с ПТП – кои са били участниците в ПТП, какви са били участвалите в ПТП МПС, къде са били локализирани вредите по двата автомобила, лицата, които са дошли след настъпване на произшествието и мястото на неговото настъпване.
Актът и наказателното постановление са съставени при спазване императивните изисквания на ЗАНН. Същите съдържат всички необходими за тяхната редовност от формална страна реквизити, визирани в чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. В акта за установяване на административно нарушение, въз основа на който е издадено оспореното наказателно постановление, а така също и в самото наказателно постановление, са намерили отражение всички обективни признаци на състава на нарушението, за което е ангажирана отговорността на жалбоподателя, а така също и конкретната законова разпоредба, под която са субсумирани фактите, установени от административния орган и санкционната норма, въз основа на която е ангажирана административнонаказателната му отговорност. Не е налице противоречие между приетите за установени факти, нормата под която същите са субсумирани и санкционната разпоредба, въз основа на която е ангажирана отговорността на санкционираното лице.
За да е налице съставът на административно нарушение по чл. 179, ал. 2, пр. 2 ЗДвП, субектът на административнонаказателната отговорност – водачът, по смисъла на § 6, т. 25 ЗДвП, трябва да е управлявал ППС по такъв начин, че дистанцията да е била недостатъчно, за да бъде избегнат удар с движещото се пред него ППС, в случай че последното намали скоростта или спре рязко. От събраните по делото доказателства се стигна до извода, че механизмът на деянието не съответства на описаната фактическа обстановка и цитираните нарушени разпоредби, доколкото се установи, че участвалите в ПТП пътни превозни средства – лекият автомобил марка „БМВ“, управляван от жалбоподателя, и тежкотоварния автомобил марка „Мерцедес“, управляван от св. Г., не са се намирали едно зад друго, за да има задължение жалбоподателят В. да има възможност да спре, ако намиращото се пред него ППС започне да намаля скоростта си или спре рязко. Не се събраха и доказателства в тази насока, включително и от показанията на водача на товарния автомобил „Мерцедес“ св. Г. Г., че той е тръгнал да намаля скоростта или е предприел спиране. Този свидетел при разпита си в съдебно заседание 5 въобще не описва такава обстановка или че е предприел намаляване на скоростта си или спиране поради една или друга причина. Това само по себе си не може да породи и задължението на жалб. В. да спре, за да избегне удар с движещото се пред него пътно превозно средство. При това положение изводът на съдебния състав е, че механизмът на деянието така, както е описан в обстоятелствената част на АУАН и НП, се явява недоказан и се опровергава от събраните по делото доказателства, на които в по-гореизброения анализ съдът е дал вяра.
Предвид гореизложеното наказателното постановление следва да бъде отменено.
С оглед изхода на делото жалбоподателят има право на разноски предвид правилото на чл. 63д, ал. 1, вр. чл. 143 АПК. В представения договор за правна защита и съдействие е посочено, че той е заплатил сумата от 600 лв. в брой за адвокатско възнаграждение и същата съставлява разноски, направени в хода на съдебното производство, които подлежат на обезщетяване, предвид на което юридическото лице, в чиято структура се намира наказващият орган – ОД МВР – Русе, съгласно § 1, т. 6 АПК, следва да бъде осъдено да заплати тази сума в полза на жалбоподателя. В съпроводителното писмо, с което административнонаказателната преписка е била насочена към РС – Русе се съдържа волеизявление за евентуално възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на жалбоподателя. Съдът счита обаче, че не следва да вземе същото под внимание, тъй като не е надлежно сезиран – писмото е изходящо от началника на Сектор „Пътна полиция“ към ОД МВР – Русе, който не е страна по делото, тъй като това е началник група АНДОАПТПВ в Сектор „Пътна полиция“. При това положение съдът не може да се произнесе по въпроса за прекомерността на разноските на адвокатското възнаграждение на жалбоподателя, тъй като липсва изявление от надлежна страна, съдържащо възразяване срещу техния размер, поради което те следва да бъдат присъдени изцяло.
Разпечатката съдържа 26 от 33 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/610a7224-0d3c-4250-9644-040b1f8aae44