Решение № 788 от 13.06.2023, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 788 гр. Пловдив, 13.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Величка П. Белева

Членове:

Надежда Н. Дзивкова Рашкова

Виделина Ст. Куршумова

Стойчева при участието на секретаря Тодорка Г. Мавродиева като разгледа докладваното от Виделина Ст. Куршумова Стойчева Въззивно гражданско дело № 20235300500806 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 560 от 09.02.2023 г. постановено по гр.д.№ 16795 по описа за 2020 г. на РС - Пловдив, VI гр.с. се ОСЪЖДА Застрахователно дружество „Бул Инс” АД, ЕИК ***, ДА ЗАПЛАТИ на Д. Д. С., ЕГН **********, сумата от 5000 лв. главница, представляваща обезщетение за търпени неимуществени вреди – причинени физически болки и страдания, вследствие на контузия на левия лакът, както и дискомфорт, стрес, уплаха и отчуждение, които вреди са в резултат на ПТП от дата 01.01.2020 г., в гр. Пловдив, на кръстовището на ***, настъпило по вина на М.В.П., като водач на л.а. „***“ с рег. № ***, гражданската отговорност на когото е застрахована при Застрахователно дружество „Бул Инс” АД, по застрахователна полица, валидна от 17.10.2019 г. до 16.10.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата от дата 26.03.2020 г. до окончателното изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ иска за обезщетението за неимуществени вреди за разликата от присъдените 5000 лв. до пълния претендиран размер от 20 000 лв., както и претенцията за законна лихва за периода от датата на увреждането 01.01.2020 г. до дата 26.03.2020 г. ОСЪЖДА Застрахователно дружество „Бул Инс” АД, ЕИК ***, ДА ЗАПЛАТИ на Д. Д. С., ЕГН **********, сумата 300 лв. представляваща сторени съдебно-деловодни разноски в производството.

1

ОСЪЖДА Д. Д. С., ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на Застрахователно дружество „Бул Инс” АД, ЕИК ***, сумата 275 лв. представляваща съдебноделоводни разноски в производството и сумата от 1980 лв. – платено адвокатско възнаграждение.

Недоволен е останал ищецът Д. Д. С., ЕГН **********, който чрез пълномощника си адвокат Д. К., е подал въззивна жалба против решението в частта му, в която е отхвърлен иска за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди за сумата от 10 000 лева над присъденото обезщетение от 5 000 лева. Оспорва правилното определяне на размера на обезщетението.

Излага съображения за тежестта на инцидента и последиците от същия за ангажиране на отговорността на застрахователя. Обсъжда заключенията на СМЕ за установяване на настъпилите травматични увреждания от ПТП и се позовава на събраните гласни доказателства относно претърпените неимуществени вреди - болки и страдания от телесната повреда непосредствено след инцидента и страдание за период около 2-3 месеца.

Посочва, че освен болки и страдания е изпитвал и сериозен дискомфорт, тъй като е било затрудено обслужването му. Позовава се на породеното усещане за неувереност и безпокойство когато му се е налагало да пътува в МПС чувство, което продължава и до днес. Посочва за проблеми със социалния си живот, тъй като не е имал желание да излиза, да пътува и да се среща с хора и приятели. Всичко това косвено се отразило и на най-близките му хора, които са преживели безпокойство. Въззивникът иска да се осъди застрахователя да му заплати обезщетение от 10 000 лева над присъденото от първата инстанция, ведно със законната лихва от 26.03.2020 г. до окончателното й изплащане. Моли в случай, че бъде уважена въззивната жалба, съдът да се произнесе и в частта на присъдените разноски от първата инстанция като се намалят присъдените на ответника съразмерно на уважената част от иска, както и претендира присъждането на разноските за въззивната инстанция.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба Застрахователно дружество „Бул Инс” АД, ЕИК 831830482, чрез пълномощника адвокат М. Г., с който оспорва същата като неоснователна.

Поддържа, че районният съд правилно е определил справедливия размера на обезщетението по чл.52 ЗЗД въз основа на събраните по делото доказателства и най - вече на заключението на СМЕ и практиката на ВКС. Посочва, че обезщетението е съобразено с установените травматични увреждания на ищеца и неговата възраст, възстановителния период и факта, че не са останали никакви неблагоприятни последици, както и че е съобразено с обществено икономически условия при увреждането. Коментира съдебна практика на ВКС, която намира за приложима. Обосновава доводи, че при прегледа от вещото лице не са установени остатъчни последици и загрозяващи белези от травмата. Моли съдът да остави без уважение въззивната жалба. Претендира разноски.

Пловдивският окръжен съд, след като провери обжалваното решение съобразно правомощията си по чл.269 от ГПК, прецени събраните по 2 делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК и обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намери за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срок, изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима.

Ищецът Д. Д. С. е предявил иск за обезщетяване на неимуществени вреди, в причинна връзка с ПТП от 01.01.2020 г., настъпило в гр.Пловдив на кръстовище на ***, по вина на водача на застрахован лек автомобил „***“ с рег. № *** при ответника Застрахователно дружество „Бул Инс” АД, по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, валидна от 17.10.2019 г. до 16.10.2020 г., в размер на 20 000 лева. Посочва, че е изпратил покана до ответника за изплащането на обезщетение в претендирания размер, ведно със законната лихва от датата на увредата до пълното й изплащане. В исковата молба и в уточнява молба ищецът сочи, че от ПТП е претърпял средна телесна повреда по смисъла на чл.129 НК, изразяваща се в счупване на горния край на лъчевата кост на лявата ръка, както и е претърпял и все още търпи неимуществени вреди, изразяващи се в морални болки и страдания от телесното увреждане. Сочената травма му е причинила силно чувство на болка /неприятни физически усещания вследствие телесната повреда/ и страдание /продължително състояние на болка/. Причинените му травматични увреждания отшумели след повече от два месеца, като освен болките и страданията изпитвал и сериозен дискомфорт с оглед обстоятелството, че е била затруднена възможността му за обслужване. В резултат на всичко описано, непосредствено след инцидента у ищеца се породило усещане на неувереност и безпокойство, когато се наложи да пътува с моторно превозно средство, което продължава и до днес.

Дълго време след ПТП, вследствие на получен стрес, имал проблеми със своя социален и професионален живот, не желаел да излиза, да пътува и да се среща с хора и приятели, поради опасения от повторност на случилото се.

Всичко това се отразило косвено на най-близките му хора, които преживяли голямо безпокойство. Моли да се постанови решение, с което да се осъди ответното дружество да заплати на ищеца сумата от 20 000 лв. за претърпените от ищеца болки и страдания, изразяващи се в счупване на горния край на лъчева кост на лявата ръка, ведно със законната лихва от датата на инцидента – 01.01.2020г. до пълното изплащане на сумата.

С отговора на исковата молба ответникът „Бул Инс” АД е оспорил допустимостта на предявения иск с довода, че не е била предявена претенция по реда на чл.380 КЗ, както и по същество е оспорил исковата претенция по основание и размер. Въвел е възражение за съпричиняване.

Първоинстанционният съд е приел иска за допустим след отправянето на покана от ищеца до застрахователното дружество по чл. 380 КЗ преди депозиране на искова молба, за което се е позовал на покана от дата 3

02.03.2020 г. и обратна пощенска разписка за връчени книжа на ответното дружество на дата 04.03.2020 г. По същество е намерил за доказано настъпването на твърдения пътен инцидент на 01.01.2020г., причинен в резултат на действия на М.П., като застрахован водач на л.а. „****“ при ответника въз основа на застрахователна полица, валидна от 17.10.2019 г. до 16.10.2020 г., за което районният съд се е позовал на преписка по издаването на НП № 20-1030-000214/28.01.2020 г., АУАН на М.П. във връзка с инцидента, Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 2020-1024-5 от 01.01.2020 г., ведно с плах-схема на възникналото ПТП, както и снимков материал от същото, По отношение на механизмът на ПТП районният съд се е позовал на заключение на в.л. инж. В.С. като е заключил, че причина за настъпилото ПТП е на водача на л.а. „***“ - М.В.П., който не е съобразил скоростта и траекторията си на движение с другите участници в движението, извършил е маневра при съществуваща за това забрана, което поведение е противоправно – чл. 41, ал. 1, т. 1 ЗДвП, както и че вината му се презюмира.

По отношение на претърпените вреди от ищеца от ПТП, районният съд се е позовал на представената по делото медицинска документация, както и заключенията по СМЕ на в.л. д-р М. Б. и ПСМЕ на в.л. д-р Б.П.. Районният съд е заключил, че настъпилото телесно увреждане на ищеца касае контузия на левия лакът, без травматични прекъсвания на костите, видими на графиите на лявата лакътна става, а не счупване, за което се е позовал на заключението на ПСМЕ, доколкото за изготвянето й вещото лице непосредствено се е запознал с относимата медицинската документация, вкл. и ренгеновите снимки на ищеца, направени след инцидента. При определяне на справедливото обезщетение за обезвреда на претърпените от ищеца неимуществени вреди районният съд е обсъдил събраните доказателства заключенията по СМЕ на в.л. д-р М.Б. и ПСМЕ на в.л. д-р Б.П., както и показанията на Е. С. – майка на ищеца, въз основа на които е приел, че физическите болки и страдания от причинената контузия са траели около месец, липсват трайни увреждания и е било налице пълно възстановяване на ищеца най-късно два месеца след инцидента. Районният съд е кредитирал и ниската възраст на пострадалия към момента на инцидента – 16 години, и стресът, който му и бил причинен в резултат на случилото се и социалното отчуждение, което е преживял, както и е отчел дискомфортът от невъзможността за пострадалия пълноценно да се самообслужва, отново в контекста на тийнейджърската му възраст. Въз основа на изложеното, на основание разпоредбата на чл. 52 ЗЗД съдът е приел за справедливо обезщетение от 5000 лв. Въведеното възражение за съпричиняване е приел за недоказано.

При извършената служебна проверка на решението съобразно правомощията си по чл.269, изр. първо от ГПК съдът намери, че същото е валидно и допустимо в обжалваната част. Предвид изложеното и на основание чл.269, изр.2 от ГПК следва да бъде проверена правилността на решението съобразно посоченото в жалбата, както и при 4 служебна проверка от въззивната инстанция за допуснато при постановяването му нарушение на императивни материалноправни норми.

Предявени са обективно и кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

Съгласно чл. 432, ал. 1 от КЗ, увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" при спазване на изискванията на чл. 380 от КЗ. За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 432, ал. 1 от КЗ, е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка "Гражданска отговорност", между прекия причинител на вредата и застрахователя. Следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител – застрахован, спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди – а именно: да е причинена вреда, тази вреда да е причинена виновно, същата да е резултат от противоправно поведение, наличие на причинна връзка между противоправното поведение и причинената вреда.

В конкретния случай със сила на присъдено нещо между страните в настоящото съдебно производство са установени всички материални предпоставки, обуславящи възникването на спорното материално право, доколкото решението на районния съд е влязло в сила в частта, в която в полза на ищеца е било присъдено обезщетение за неимуществени вреди в резултат на процесния пътен инцидент.

Разпечатката съдържа 30 от 62 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/6109c298-f573-4708-ae4e-ea06afefdda9