Решение № 134 от 15.03.2024, Окръжен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 134 гр. Враца, 13.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на трети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мирослав Д. Досов

Членове:

Евгения Г. Симеонова

Борис К. Динев при участието на секретаря Мария К. Ценова като разгледа докладваното от Борис К. Динев Въззивно гражданско дело № 20231400500050 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по въззивна жалба от В. Н. Г., от с. ***, чрез особен представител адв. Т. Т. - АК - Враца против Решение № 82/07.06.2022 г., постановено на 28.9.2022 година по гражданско дело номер 1376 по описа за 2022 година на II гр. състав на Районен съд - Мездра, с което е признато за установено по отношение на В. Н. Г. ЕГН: ********** с. ***, общ. Роман, обл. Враца, че същият дължи на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ ЕАД ЕИК:***, със седалище и адрес на управление - ***, по издадената по ч. гр. дело № 1115/2021 г. на МзРС Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 253/27.08.2021 г., сумата от 300.00 лв. представляваща главница, ведно със законна лихва от 26.08.2021 г. до изплащане на вземането, договорна лихва за периода от 01.08.2019 г. до 30.09.2019 г. в размер на 17.67 лв., и лихва за забава върху главницата за периода от 02.08.2019 г. до 26.08.2021 г., в размер на 49.27 лв. и В. Н. Г. ЕГН: ********** е осъден да заплати на АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ ЕАД ЕИК:***, със седалище и адрес на управление - ***, направените разноски в заповедното производство по ч. гр. д.

№1115/2021 г. на МзРС в размер на 25 лв. за държавна такса, и 50 лв. за юрисконсултско възнаграждение, както и разноски направени в исковото производство в размер на 125 лв. за държавна такса, и 100 лв. юрисконсултско възнаграждение.

Жалбоподателят поддържа, че решенето е неправилно като постановено в противоречие с материалния закон и при допуснати съществени процесуални нарушения, които нарушения са довели до неговата необоснованост, тъй като фактическите и правните изводи на съда не се подкрепят от събраните доказателства.

Твърди, че не са събрани всички относими доказателства, свързани с изясняването на делото. Излага, че процесния договор за потребителски кредит е сключен за рефинансиране на задължения по предходен договор за кредит, поради което е получил в заем по-малка сума от посочената в договора за кредит. освен това 1 не била допусната и исканата с исковата молба ССчЕ.

С оглед на изложеното моли обжалваното решение да бъде отменено изцяло и да се постанови ново решение, с което въззивният съд да отхвърли изцяло предявените от ищеца искове.

Прави доказателствено искане ищецът да бъде задължен да представи по делото предходен договор за паричен заем, с който е рефинансиран процесния договор за паричен заем № ***/02.07.2019 г. и да бъде допуснато изслушването на ССчЕ, която да отговори на въпроса с каква сума е бил рефинансиран предходен договор за заем на въззивника-ответник.

В срока за отговор по чл. 263 от ГПК ответникът по жалбата "Агенция за събиране на вземания" АД подава такъв в който оспорва жалбата.

Счита, че ответникът не е оспорил сключването на процесния договор за кредит, и да е получил заемната сума от 300 лв.

Претендира разноските по делото.

Прави възражение за прекомерност на разноски за адвокат на ответника над минималния размер по Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

В съдебно заседание пред въззивния съд въззивникът чрез процесуалния си представител поддържа жалбата.

В съдебно заседание пред въззивния съд въззиваемата страна не се явява и не изпраща представител, но от същия е постъпила писмена молба за даване ход на делото в отсъствие на нейн представител. С молбата се заявява и становище по същество, като се настоява въззивната жалба да бъде отхвърлена, а обжалваното решение на РС - Мездра, потвърдено.

Претендират се и разноски за юрисконсултско възнаграждение.

При извършената проверка на редовността и допустимостта на въззивната жалба, настоящият съдебен състав констатира, че същата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и отговаря на изискванията на чл. 260 и чл. 261 ГПК.

При констатираната редовност на жалбата, съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

Първоинстанционното съдебно решение е валидно и допустимо, постановено в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита, предявено с исковата молба на ищцата.

За да се произнесе по основателността на жалбата, настоящият съдебен състав обсъди събраните доказателства поотделно и в тяхната пълнота, във връзка с изтъкнатите от страните доводи, при което приема за установено от фактическа страна следното:

С Решение № 82/07.06.2022 г., постановено на 28.9.2022 година по гражданско дело номер 1376 по описа за 2022 година на II гр. състав на Районен съд - Мездра е признато за установено по отношение на В. Н. Г. ЕГН: ********** с. ***, общ. Роман, обл. Враца, че същият дължи на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ ЕАД ЕИК:***, със седалище и адрес на управление - ***, по издадената по ч. гр. дело № 1115/2021 г. на МзРС Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 253/27.08.2021 г., сумата от 300.00 лв. представляваща главница, ведно със законна лихва от 26.08.2021 г. до изплащане на вземането, договорна лихва за периода от 01.08.2019 г. до 30.09.2019 г. в размер на 17.67 лв., и лихва за забава върху главницата за периода от 02.08.2019 г. до 26.08.2021 г., в размер на 49.27 лв.

Със същото решение В. Н. Г. ЕГН: ********** е осъден да заплати на 2

АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ ЕАД ЕИК:***, със седалище и адрес на управление - ***, направените разноски в заповедното производство по ч. гр. д.

№1115/2021 г. на МзРС в размер на 25 лв. за държавна такса, и 50 лв. за юрисконсултско възнаграждение, както и разноски направени в исковото производство в размер на 125 лв. за държавна такса, и 100 лв. юрисконсултско възнаграждение.

Производството по делото пред районния съд е образувано по предявени от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ ЕАД ЕИК: ***, е предявило иск против В. Н. Г. ЕГН: ********** с. ***, общ. Роман, обл. Враца, с която ищецът моли съда да признае за установено по отношение на ответника, че същия дължи изпълнение по издадената по ч. гр. дело № 1115/2021 г. на МзРС Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 253/27.08.2021 г. за сумата от 300.00 лв. представляваща главница, ведно със законна лихва от 26.08.2021 г. до изплащане на вземането; договорна лихва от 01.08.2019 г. до 30.09.2019 г. в размер на 17,67 лв.; - лихва за забава от 02.08.2019 г. до 26.08.2021 г. в размер на 49,27 лв. Претендират се и разноски по заповедното и разноски по настоящото дело.

От ответника в срока по чл. 131 ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, в който оспорва иска и предлага споразумение.

С исковата молба ищецът твърди, че на 01.01.2020 г. било подписано Приложение 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.11.2010 г., сключен между „Изи Асет Мениджмънт” АД и „Агенция за събиране на вземания” ООД, по силата на което вземането на „Изи Асет Мениджмънт” АД, произтичащо от Договор за паричен заем № ***/02.07.2019 г. било прехвърлено в собственост на „Агенция за събиране на вземания” ООД, ведно с всички привилегии и обезпечения. Договора за заем съдържал изрична клауза, която уреждала правото на кредитора да прехвърли вземането си в полза на трети лица. „Агенция за събиране на вземания” АД /сега „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД/, ЕИК *** била правоприемник на „Агенция за събиране на вземания” ООД, ЕИК ***.

На ответника било изпратено Уведомително писмо с известие за доставяне от страна на „Изи Асет Мениджмънт” АД по реда на чл. 99 ал. 3 от ЗЗД за станалата продажба на вземането, което е получено лично от ответника, видно от известието за доставяне на л. 19 от делото.

Ищецът твърди също, че на 02.07.2019 г. между „Изи Асет Мениджмънт“ АД, като заемодател и В. Н. Г. ЕГН: **********, като заемател, бил сключен Договор за паричен заем с № ***/02.07.2019 г., в съответствие с разпоредбите на Закона за потребителския кредит. С подписването на договора Заемодателят се задължил да предостави на Заемателя парична сума в размер на 300.00 лева, представляваща главница и чиста стойност на кредита. Редът и условията, при които Кредиторът отпуснал кредит на Кредитополучателя се уреждали от Договора. Така предоставянето в собственост на посочената в договора сума от Заемодателя на Заемателя, съставлявало изпълнение на задължението на Заемодателя да предостави заема и създавало задължение на Заемателя да заплати на Заемодателя погасителни вноски, указани по размер и брой в Договора. Погасителните вноски, които Заемателя се задължил да изплаща на Заемодателя, съставлявали изплащане на главницата по кредита, ведно с надбавка, покриваща разноските на заемодателя по подготовка и обслужване на заема и определена добавка съставляваща печалбата на заемодателя, като лихвения процент бил фиксиран за срока на Договора и посочен в него. При това общата стойност на плащанията по кредита била договорена сума в размер на 317.67 лв.

Твърди, че съгласно разпоредбите на Договора за паричен заем, заемателят да се е задължил да върне кредита в срок до 30.09.2019 г. на 3 равни месечни погасителни вноски, в размер на 105.89 лева всяка. С подписването на Договора за заем заемателят удостоверил, че заемодателят го е уведомил подробно за всички клаузи от този договор, съгласява се с тях, и че желае договорът да бъде сключен.

3

Освен това и на основание Закона за потребителския кредит на длъжника била начислена и лихва за забава в размер на действащата законна лихва за периода от 02.08.2019 г. до датата на подаване на заявлението в съда. Общият размер на начислената лихва е 49.27 лева, който съставлявала съвкупност от лихвите за забава, изчислени за всяка отделна падежирала и неплатена погасителна вноска.

Твърди още, че длъжникът не е извършил плащане по дължимия паричен заем към Дружеството. Срокът на договора е 30.09.2019 г. изтекъл с падежа на последната погасителна вноска, а именно на 30.09.2019 г., и не бил обявяван за предсрочно изискуем.

Твърди, че предвид изложеното за „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД възникнал правния интерес от подаване на заявление за издаване на Заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК. Съдът е уважил претенцията му и по образуваното ч. гр. д. №1115/2021 г. била издадена заповед за изпълнение. Срещу заповедта било депозирано възражение, което от своя страна обуславяло подаването на настоящата искова молба.

Въз основа на горното в исковата молба се иска признаване за установено в отношенията между ищеца и ответника, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата от 300.00 лв. представляваща главница, ведно със законна лихва от 26.08.2021 г. до изплащане на вземането; - договорна лихва от 01.08.2019 г. до 30.09.2019 г. в размер на 17,67 лв.; - лихва за забава от 02.08.2019 г. до 26.08.2021 г. в размер на 49,27 лв.

Претендира и разноски по заповедното и по настоящото производство.

С писмена молба, депозирана преди първото открито съдебно заседание, процесуалния представител на ищеца подържа иска и моли за уважаване на същия, по съображения, изложени в писмената защита. Претендира разноски за заповедното и настоящото производство.

В открито съдебно заседание пред първоинстанционния съд ответникът не се явява, в писмения си отговор не оспорва иска, тъй като предлага споразумение. По същество не оспорва да е сключил процесния договор, а и не оспорва да е получил парите по заема.

От приложеното ч. гр. д. №1115/2021 г. на МзРС, се установява, че по същото е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 253/27.08.2021 г. за сумата от 300.00 лв. представляваща главница, ведно със законна лихва от 26.08.2021 г. до изплащане на вземането; - договорна лихва от 01.08.2019 г. до 30.09.2019 г. в размер на 17,67 лв.; - лихва за забава от 02.08.2019 г. до 26.08.2021 г. в размер на 49,27 лв.