Решение № 260432 от 06.12.2021, Районен съд - Казанлък
- Съд
- Районен съд - Казанлък
- Дело
- Гражданско дело 712/2021
- Вид
- Решение № 260432
- Подписан
- 06.12.2021
- В сила
- 04.01.2022
- Състав
- ЙОВКА ПУДОВА
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.49, ал.1 · Семеен кодекс
- чл.49, ал.3 · Семеен кодекс
- чл.53 · Семеен кодекс
- §1 · Семеен кодекс
Р Е Ш
Е Н
И Е №.…. гр.К., ……….2021 год.
В И М Е Т О Н
А Н А Р О Д А
К. районен съд, гражданско отделение в публично заседание на двадесет и първи октомври, две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Й. П. при секретаря.................Х. К.……………................................като разгледа докладваното от съдията............................................гр.дело №712 по описа за 2021 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Искът е за развод с правното основание в чл.49, ал.1 от СК.
Ищецът твърди, че с ответницата сключили граждански брак на 11.06.1980г. в гр.К., първи за двамата, от който имат родени две деца, вече пълнолетни. Разделили се окончателно през 1997г. и от тогава нито се виждали, нито са живели заедно. След раздялата с ответницата заживял на семейни начала с друга жена, от която има дъщеря на 23 години. Заедно с новото си семейство живее в К.повече от 20 години. Ответницата също създала ново семейство. Счита брака за дълбоко и непоправимо разстроен, лишен от съдържание. Моли съда, да постанови решени, с което да прекрати брака като дълбоко и непоправимо разстроен без да се произнася по въпроса за вината.
В отговор на исковата молба, подаден в срока по чл.131 от ГПК, ответницата не оспорва фактите и обстоятелствата заявени от ищеца и желае развода. В с.з. пояснява, че когато сключили гражданския брак на 11.06.1980 г. тя носела българските имена В.С.А., а ищецът –С. Р. П.. От брака имали две дъщери: С. Ш.П., родена на ***г. и А. Ш.П., родена на ***г. След сключването на брака заживели в с.А.. Ищецът пиел и често се карали. Разделили се през 1997г. Тя се върнала в дома на родителите си в гр.К., а той останал в семейното жилище в с.А.. През годините не са поддържали контакти. Разбрала от дъщерите си, че от много години ищецът живее в Р.К.. Моли съда да прекрати брака без да се произнася по въпроса за вината. Желае да продължи да носи брачното фамилно име П. и да ѝ бъде предоставено ползването на семейното жилище в с.А., ул.“Н.в.“ №**.
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено следното:
Страните сключили граждански брак на 11.06.1980г. в гр.К., първи и за двамата, от който имат родени две деца: С. Ш.П., родена на ***г. и А. Ш.П., родена на ***г. /удостоверение за сключен граждански брак, издадено въз основа на акт за граждански брак №0085/11.06.1980 г./. Съгласно удостоверение за идентичност на лице с различни имена №84/24.02.2021 г. на Община П., Ш.Р.П., с ЕГН-********** и С.Р.
П.са имената на едно и също лице. Не е спорно, че А. С. П. с ЕГН-********** и В.С. П. са имената на едно и също лице.
От показанията на свидетеля Ю. Р. П. се установява, че след сключването на брака ищецът и ответницата живели в с.Александрово, общ.П.. Съпрузите не се разбирали. През 1997г. след пореден скандал ответницата напуснала семейното жилище и се установила да живее в дома на родителите си в гр.К.. В последствие ищецът установил извънбрачно съжителство с друга жена. След раздялата съпрузите преустановили контакти помежду си. /“… моя брат Ш. Р. П.от 16 години е в турската част на К.. Там работи като шофьор на камион. Откакто е заминал си е идвал само веднъж за 10-15 дни и то преди 7-8 години. Там той живее с втората си жена и с дъщеря им И., която на е 20 и няколко години… Разделиха се със съпругата си, която беше с българско име В., а сега носи името А., може би преди 23 години. ..Живееха в с.А.. Брат ми, ми е споделял, че са се разделили, защото не можели да се разбират, карали са се. При раздялата в жилището им в с.А. останаха да живеят брат ми и двете им дъщери, които се ожениха в последствие, а ответницата замина в гр.К.. Мисля, че след като се разделиха, после пак се събраха, но за много кратко и отново се разделиха, като от тогава не са живели заедно. Поддържам телефонна връзка с брат ми... Той ми каза, че нямат повече бъдеще с А.. Той си има нова жена и дъщеря, а тя си има мъж. Затова решението му е категорично…“/.
Страните желаят прекратяването на брака.
От така установеното съдът прави следните правни изводи:
С оглед събраните доказателства съдът приема бракът между страните за дълбоко и непоправимо разстроен. Съгласно чл.14 от СК отношенията между съпрузите се изграждат на основата на взаимното уважение, общи грижи за семейството и разбирателство. Установи, че през първата половина от брачния живот съпрузите не могли да преодолеят различията в характерите и вижданията си за съвместно съжителство, което водело до неразбирателство- разногласия, спорове и конфликти. Липсата на компромиси и отстъпки, на грижа един към друг, неудовлетвореността от поведението и отношението на партньора и непълноценното съпружеско общуване водели до загубата на доверие, до охладняване на отношенията и отчужденост, а раздялата през 1997 г. и живеенето на съпрузите в различни населени места, както и липсата на ежедневни, физически и духовни контакти довели до разпадане на брачната връзка. Повече от двадесет и пет години съпрузите нямат общо домакинство, общ семеен бюджет, нямат грижа един към друг, нямат съвместни планове и виждане за общо бъдеще като всеки устроил собствен живот, различен от този на другия. Между страните няма разбирателство, доверие, взаимност, съпричастност и обща грижа за семейството, поради което бракът е формален, лишен от дължимото се според морала и закона съдържание, не може да съществува в този му вид и следва да бъде прекратен.
Съгласно разпоредбата на чл.49, ал.3 от СК, с решението за допускане на развода съдът се произнася и относно вината за разстройството на брака, ако някой от съпрузите е поискал това. В случая съпрузите не желаят произнасяне по въпроса за вината за разстройството на брака и в тази връзка не са събирани доказателства поради което съдът не следва да се произнася по този въпрос.
Относно ползването на семейното жилище:
Съгласно §1 от ДР на СК семейното жилище, е жилището, което е обитавано от двамата съпрузи и техните ненавършили пълнолетие деца. По делото няма спор, че семейното жилище на страните е в с.А., общ.П., ул.“Н. в.“ №**. Предвид желанието на ответницата и непротивопоставянето на ищеца, ползването на семейното жилище следва да бъде предоставено на съпругата.
Относно фамилното име:
Съгласно разпоредбата на чл.53 от СК
„след развода съпругът може да възстанови фамилното си име преди този брак“, т.е. законодателят е предоставил възможността на съпругът, който при сключването на гражданския брак е приел фамилното име на другия съпруг, както да възстанови предбрачното си фамилно име, така и да запази брачната си фамилия. С оглед изричното желание на жената да запази брачното си фамилно име, то искането й следва да бъде уважено и след прекратяването на брака тя ще следва да носи брачното фамилно име П..
Разпоредбата на чл.329, ал.1, изр.второ от ГПК сочи, че когато няма вина разноските остават в тежест на всеки от съпрузите, както са ги направили. Ищцата и ответникът следва да заплатят по сметка на РС-К. по ** лв. окончателна държавна такса.
Водим от гореизложеното съдът
Р Е
Ш И:
ПРЕКРАТЯВА сключения на 11.06.1980г. в гр.К., обл.П. граждански брак между Ш.Р.П. /С. Р. П./, с ЕГН-********** *** и А. С. П. /В.С. П./, с ЕГН-********** *** като дълбоко и непоправимо разстроен.
ПРЕДОСТАВЯ ползването на семейното жилище, находящо се в с.А., общ.П., ул.“Н. в.“ №** на съпругата А.С.П., с ЕГН-**********.
ПОСТАНОВЯВА след прекратяването на брака съпругата А. С. П., с ЕГН-**********, да носи брачното фамилно име П..
ОСЪЖДА
Ш.Р.П., с ЕГН-**********
***, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд-К. ** лв. окончателна държавна такса.
ОСЪЖДА А. С.П., с ЕГН-********** ***, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд-К. ** лв. окончателна държавна такса.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-С. в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен съдия: