Решение № 1420 от 09.06.2026, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 1420 гр. Бургас, 09.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседА.е на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ИВЕЛИНА Л. МАВРОДИЕВА при участието на секретаря КИНА Н. КИРКОВА като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА Л. МАВРОДИЕВА Гражданско дело № 20262120100711 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на А. И. Я. с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: гр. Б****, действаща чрез пълномощника си адвокат С. К., против „НЕТКРЕДИТ“ ООД с ЕИК ************, със седалище и адрес на управление: гр. С********, представлявано от И. Н. Х . С., с която се претендира да бъде установено в отношенията между стрА.те, че сключеният между тях договор за потребителски кредит № 202402140111260070 от 14.02.2024 г. е нищожен, поради противоречие със закона, както и да бъде осъдено дружеството да й заплати сумата от 33. 18 евро, с която неоснователно се е обогатило за нейна сметка, ведно със законната лихва за забава от датата на депозиране на исковата молба до окончателното й изплащане. Моли се и за присъждане на направените по делото разноски.

Ищецът твърди, че съгласно договорът е възложено в тежест на заемателя да предостави обезпечение по кредита в срок от два до три дни от сключването, изразяващо се в осигуряване на поръчителство 2 на трето лице или предоставяне на банкова гаранция. При неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение кредитополучателят дължи неустойка по кредита. По своето същество тази неустойка представлявала скрито оскъпяване или лихва, разход за длъжника и възнаграждение за кредитора, който не е посочен на потребителя като лихва по 1 договора в нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК. Същата съставлявала част от ГПР, като в случая не била включена в него. При включването й обаче нормативно установения в чл. 19, ал. 4 от ЗПК максимален размер на ГПР ще бъде надвишен, поради което и се излага, че договорът е нищожен, при което и ще се дължи връщането само на главницата. Предвид размера й от 500 лв. и вече заплатените суми от 1 145. лв. – 585. 82 евро се предявява осъдителната претенцията да сумата от 330.18 евро.

Предявените искове са с правно основА.е чл. 26, ал. 1, предл. 1-во от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/ във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 9 и 10 ЗПК и чл. 19, ал. 4 от ЗПК – по иска за нищожност и чл. 55, предл. 1-но от ЗЗД във връзка с чл. 23 от ЗПК – по осъдителния иск.

В законоустановения срок е постъпил писмен отговор, с който се депозира признА.е на иска.

С оглед на това ищецът е направил искане за постановяване на решение при признА.е на иска.

Разпоредбата на чл. 237 от ГПК предвижда възможност ищецът да поиска от съда да прекрати съдебното дирене и да поиска постановяването на решение при признА.е на иска. В този случай съдът постановява решението си, като в мотивите му е достатъчно да се укаже, че същото е постановено при признА.е на иска.

В процесния случай ответникът действително е признал исковете за нищожността на сключения между стрА.те договор и осъдителната претенция за връщане на сумата, платима над главницата по договора. ПризнА.ето на исковете не противоречи на закона и добрите нрави. Ето защо съдът постановява настоящото решение при признА.е на исковете, които като основателни и доказА. следва да бъдат уважени.

При този изход на спора основателна се явява претенцията на ищеца за присъждане на направените по делото разноски и следва да се осъди ответното дружество да му заплати на основА.е чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата от 343. 46 евро за заплатена по делото държавна такса в размер на 43. 46 евро и част от изплатеното адвокатско възнаграждение в размер на 300 евро. Заплатеното такова от 500 евро съдът намира, че следва да се редуцира, по повод възражението на ответника, до посочения по-горе размер, който е изцяло съответен на естеството на спора и материалния интерес по делото.

Мотивиран от горното и на основА.е чл. 237 от ГПК, Бургаският районен съд РЕШИ:

2

Приема за установено в отношенията между А. И. Я. с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: гр. Б****, и „НЕТКРЕДИТ“ ООД с ЕИК ************, със седалище и адрес на управление: гр. С*****, представлявано от И. Н. Х . С., че сключения между тях договор за потребителски кредит „до 500“ №

202402140111260070 от 14.02.2024 г. е нищожен, поради противоречие със закона.

Осъжда „НЕТКРЕДИТ“ ООД с ЕИК ************, със седалище и адрес на управление: гр. С*****, представлявано от И. Н. Х . С., да заплати на А. И. Я. с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: гр. Б****, сумата от 330. 18 евро € /триста и тридесет евро и осемнадесет евроцента/, подлежаща на връщане като платената без основА.е съгласно чл. 23 от ЗПК, ведно със законната лихва за забава от датата на подаване на исковата молба – 16.02.2026 г., до окончателното й изплащане, както и сумата от 343. 46 € /триста четиридесет и три евро и четиридесет и шест евроцента/ за направените по делото разноски.

Решението подлежи на пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му.

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________

3