Решение № 1259 от 14.06.2022, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 1259 гр. Бургас, 14.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXXII СЪСТАВ, в публично заседание на осми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: СТОЯН П. МУТАФЧИЕВ при участието на секретаря МИЛЕНА ХР. МАНОЛОВА като разгледа докладваното от СТОЯН П. МУТАФЧИЕВ Гражданско дело № 20222120101619 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по повод искова молба от „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ” ЕООД против М. К. АТ., с която са предявени установителни искове по чл.422 от ГПК и осъдителни искове за възнаграждение за закупен пакет „Фаст“ и закупен пакет „Флекси“ от допълнителни услуги по договор за кредит.

В законоустановения срок по делото постъпва отговор на исковата молба.

В съдебно заседание представител на дружеството ищец не се явява. Преди съдебното заседание, в което е даден ход на делото по същество, процесуалният представител на дружеството моли съда да уважи исковете и да присъди на страната сторените по делото разноски.

В съдебно заседание процесуалният представител на ответника моли съда да отхвърли исковете и да присъди на страната сторените по делото разноски.

Бургаският районен съд, след като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

На 18.09.2019 г. е сключен договор за потребителски кредит „Профи Кредит Стандарт“ № *** (за краткост Договора), по силата на който дружеството предоставя на А. сума в размер на 2650 лева за срок от 24 месеца. Размерът на вноската по кредита е 163,58 лева, ГПР – 48,54 %, годишен лихвен процент 41 %, лихвен процент на ден – 0,11 %.

Договорното възнаграждение по заема е предварително определено в погасителния план и е в общ размер на 1276,04 лева.

Дължимата сума по кредита е 3926,04 лева. А. заявява и допълнителни услуги:

„Фаст“, която се изразява в приоритетно разглеждане на кредита; „Флекси“, която се изразява в гъвкав погасителен план. Възнаграждението за закупена допълнителна услуга „Фаст“ е в размер на 795 лева, а възнаграждението за закупена допълнителна услуга „Флекси“ е 2385 лева. Общото задължение по кредита и по закупена допълнителна услуга е в размер на 7106,04 лева, а общ размер на вноска е 296,09 лева, а датата на погасяване е 25ти ден от месеца. Погасяването на възнаграждението за допълнителни услуги се разсрочва във времето съобразно погасителния план, който е подписан от ответника. Сумата по кредита е преведена по сметка на А.. На 13.02.2020 г. е сключен Анекс № 1 към Договора за 1 отлагане на вноски (отлагане на вноска № 4), като неразделна част от него е нов погасителен план. ГПР по кредита след сключване на анекса е 45,47 %. На 07.05.2020 г. е сключен Анекс № 2 към Договора за намаляване на размер на вноски № 6,7, като неразделна част от него е нов погасителен план. ГПР по кредита след сключване на анекса е 41,02 %. На 18.05.2020 г. е сключен Анекс № 3 към Договора за намаляване на размер на вноски № 8,9, като неразделна част от него е нов погасителен план. ГПР по кредита след сключване на анекса е 38,73 %.

Според т.6.4 от Общи условия на дружеството към договор за потребителски кредит (за краткост ОУ) при постъпване на сума, която не е достатъчна за погасяване на текущото задължение, се считат за погасени вземания на кредитора в следната последователност: разноски и такси, лихви за забава, неустойки, обезщетения до Договора, възнаграждение при закупена допълнителна услуга се погасяват преди главницата. Според т.12.4 от ОУ при обявяване на предсрочна изискуемост, длъжникът дължи остатъчната непогасена главница, остатъчното непогасено възнаграждение при закупена допълнителна услуга, падежиралата договорна лихва, лихвите за забава и такси.

Предвид факта, че длъжникът не изпълнява точно задълженията си по Договора, кредитът е обявен за предсрочно изискуем, считано от 03.11.2021 г., за което А. е уведомена на 09.11.2021 г.

На 21.12.2021 г. дружеството подава заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу А., по което е образувано ч. гр. дело № ***/2021 г. по описа на БРС. С разпореждане № ***/22.12.2021 г. е отхвърлено заявлението в частта, досежно вземане в размер на 474,17 лева възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Фаст“ и вземане в размер на 1521,42 лева възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Флекси“, ведно със законната лихва върху тези суми, считано от подаване на заявлението. Със същото разпореждане е указано на заявителя, че може да предяви осъдителен иск за отхвърлените вземания. Със заповед за изпълнение на парично задължение № ***/22.12.2021 г. съдът е уважил заявлението за следните вземания: 1877,88 лева главница по Договора; 626,66 лева договорно възнаграждение за периода 25.10.2020 г. – 03.11.2021 г.; 393,36 лева обезщетение за забавено плащане, начислено за периода 26.12.2019 г. – 03.11.2021 г.; 58,75 лева обезщетение за забавено плащане, начислено за периода 03.11.2021 г. – 20.12.2021 г.; законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението. Тъй като длъжникът А. депозира възражение против заповедта, дружеството предявява установителни и осъдителни искове, по които е образувано настоящото производство.

Ищецът признава, че погасената от длъжника сума по кредита е в размер на 2930,04 лева.

Така изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото писмени доказателства.

При така установените факти съдът намира от правна страна следното:

Предявени са в условията на обективно кумулативно съединяване четири установителни иска с правно основание чл.422, вр. чл.415, ал.1 от ГПК, вр. чл.9 от ЗПК и чл.86, ал.1 от ЗЗД и два осъдителни иска по чл. 79, ал.1 от ЗЗД. Надлежно е въведено възражение от ответника за нищожност на договора за кредит и на споразумението за допълнителни услуги.

По възражението за нищожност на Договора:

Възражението е неоснователно по следните мотиви:

Договорът съдържа необходимата информация посочена в чл. 11, ал. 1, т. 7 -12 и т. 20 ЗПК: посочена е отпуснатата сумата по кредита и общият размер на кредита, както и условията за усвояването му; лихвеният процент по кредита – фиксиран годишен лихвен процент; годишния процент на разходите по кредита, изчислен по определения в Приложение 1 към закона начин и с вземане предвид на определените в закона допълнителни допускания, посочени в ОУ, неразделна част от Договора и подписани от длъжника. В Договора се съдържа и информацията по чл. 11, ал. 1, т. 11 и т. 12 ЗПК относно 2 условията за издължаване на кредита – посочен е размерът, броя и падежа на вноските, като към Договора е приложен и погасителен план, неразделна негова част, в който са описани периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, а в ОУ (т. 7.3.1) е предвидено правото на длъжника при поискване да се снабди с погасителен план за извършените и предстоящите плащания.

Изпълнено е и изискването на чл. 11, ал. 1, т. 20 ЗПК , като в т. 7. 1 от ОУ към Договора изрично е предвидено правото на потребителя да се откаже от него. Предвид така установеното съдържание на Договора, той е сключен в съответствие с посочените в чл. 22 ЗПК изисквания и като такъв е действителен, което обуславя неприложимост на разпоредбата на чл. 23 ЗПК – аргумент от Определение № 139 от 20.01.2022 г. на ОС – Бургас по в. ч. гр. д. № 10/2022 г.

Договорената възнаградителна лихва в размер на 41 % не противоречи на добрите нрави. Съобразно разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, ГПР не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения; нищожни са клаузите, надвишаващи този размер. Законът не въвежда изискване или ограничение досежно размера на възнаградителната лихва. Съобразно посоченото в Решение № 378 от 18.05.2006 г. на ВКС по гр. д. № 315/2005 г., II г. о., няма пречка страните да уговарят възнаградителна лихва (чл. 240, ал. 2 ЗЗД) над размера на законната лихва и тяхната свобода на договаряне не е ограничена от разпоредбата на чл. 10, ал. 2 ЗЗД. По действащото българско право максималният размер на договорната лихва (възнаградителна или компенсаторна) е ограничен единствено от чл. 9 ЗЗД, съгласно който страните могат свободно да определят съдържанието на договора, доколкото то не противоречи на добрите нрави. Следователно не е налице ограничение в размера на възнаградителната лихва, която страните могат да уговорят в полза на кредитора, поради което не е налице и противоречие с добрите нрави, досежно възнаградителна лихва в размер на 41 %, след като формално ГПР е в законовите рамки – 50%. Поради това уговорката, касаеща размера на договорната лихва не е нищожна.

Ответникът възразява, че вземането по пакет допълнителните услуги не е включено в ГПР, с което се цели заобикаляне на ограничението по чл. 19, ал. 4 от ЗПК. При достигане до този извод, съгласно чл. 19, ал. 5 от ЗПК само посочената клауза би била нищожна, а не целият договор – аргумент от Определение № 1053 от 5.05.2022 г. на ОС – Бургас по в. ч. гр. д. № 588/2022 г.

Предвид изложеното Договорът не е нищожен.

По осъдителните искове:

Че се касае за клаузи от договора за кредит, следва от факта, че възнаграждението за закупен пакет допълнителни услуги е инкорпорирано в самия договор за потребителски кредит „Профи Кредит Стандарт“, в частта „Параметри“, а също и от това, че погасителната вноска, освен главница и възнаградителна лихва, включва и парична сума по допълнителен пакет услуги. Освен това, регламентацията на пакета допълнителни услуги е в ОУ.

На следващо място, услугата „Фаст“ се изразява в това, че кредиторът ще разгледа молбата за кредит с предимство пред други, т.е. касае се за преддоговорно действие. От Договора следва, че само заради това, че кредитът й е „приоритетно разгледан“, А. ще дължи възнаграждение в размер на 795 лева, което е почти 1/3 от сумата по кредита, т.е. липсва еквивалентност на престациите. Такава клауза не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя, поради което е неравноправна и тъй като не е уговорена индивидуално, е нищожна по смисъла на чл.146, ал.1 от ЗЗП.

Допълнителна услуга „Флекси“ представлява по същество възможност за изменение на параметри от Договора, за което обаче се изисква „изпълнение на специфични изисквания“ и одобрение от кредитора, т.е. А. плаща „предварително“ за бъдещо несигурно събитие, чието настъпване изцяло зависи от волята на кредитора. Няма и санкция за кредитора, ако не се съгласи на изменение на договора за кредит. Ако събитието не настъпи по време на действието му, няма възможност длъжникът да получи обратно платеното или 3 част от него, т.е. клаузите на този допълнителен пакет услуги позволява на кредитора да задържи сумата за възнаграждение (2385 лева), получена за престация, която не е извършил (една от хипотезите на неравноправна клауза по смисъла на чл.143, т.6 от ЗЗП). Нещо повече, ищецът твърди, че „възнаграждението не е цената на услугите, а е дължимо за наличието им, за възможността (опцията) длъжникът да поиска промяна в договора му за кредит във всеки един момент от живота на договора“. Вярно е, че ответникът се е възползвала от възможността да отложи вноска и да намали размер на вноски, но само за тези „услуги“ следва да плати възнаграждение, което се доближава до размера на кредита.

Ето защо клаузите на пакет „Флекси“ като цяло не отговарят на изискването за добросъвестност и водят до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя, поради което са неправноправни и тъй като не са уговорени индивидуално, са нищожни по смисъла на чл.146, ал.1 от ЗЗП.

Предвид изложеното длъжникът не дължи възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги и осъдителните искове следва да бъдат отхвърлени.

По установителните искове:

Според т.12.1 от ОУ в случай, че длъжникът просрочи плащане на месечна вноска, кредиторът начислява лихва за забава в размер на ОЛП + 10 % годишно, изчислена за всеки ден забава върху размера на просроченото плащане, т.е. лихва се дължи и върху договорното възнаграждение. Тъй като А. не дължи суми по допълнителното споразумение, то с платените от нея 2930,04 лева тя погасява всички вноски с падеж до 25.06.2021 г. включително и част от вноската с падеж 25.07.2021 г. в размер на 36,32 лева, т.е. от тази вноска остава дължима 127,26 лева главница, защото възнаградителната лихва е погасена.