Решение № 260018 от 07.10.2020, Окръжен съд - Пазарджик
- Съд
- Окръжен съд - Пазарджик
- Дело
- Търговско дело 234/2019
- Вид
- Решение № 260018
- Подписан
- 07.10.2020
- В сила
- 20.07.2021
- Състав
- ИЛИАНА ГЕОРГИЕВА ДИМИТРОВА ВАСЕВА
Цитирани разпоредби
- чл.219 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 300 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.20,ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.25 · Закон за движението по пътищата
- чл. 25, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл.80,ал.2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 51, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86,ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 432 · Кодекс за застраховането
- чл. 493а, ал. 4 · Кодекс за застраховането
- чл. 496, ал.1 · Кодекс за застраховането
Р Е Ш Е Н И Е
№ 260018
07.10.2020 г., гр. Пазарджик
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПАЗАРДЖИШКИЯ
ОКРЪЖЕН СЪД, търговско отделение, в открито заседание на единадесети август през две хиляди и двадесета година в открито заседание в следния състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ:
ИЛИАНА ДИМИТРОВА при секретаря К Р, като разгледа докладваното от съдия Димитрова т.д.№ 234 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са искове по чл. 432 от Кодекса за застраховането от шестима ищци: К.П. Н, ********** , адрес: ***,П.П.Н.,ЕГН ********** , адрес: ***,Ц.П.Н.,ЕГН **********, адрес:с***,П.П.Н.,ЕГН **********, адрес: ***,Д.К.Н.,ЕГН **********, адрес: *** и М.К.Н.,ЕГН **********, адрес: ***.
Исковете са за обезщетения за неимуществени вреди с цена: по 150 000 лв. на първите двама от ищците и по 5 000 лв. - на останалите четирима, срещу ответника ЗАД „ОЗК - Застраховане" АД, ЕИК *********, със седалище в гр. София, област София (столица), община Столична п.к. 1301, ул. „Света София" № 7, ет. 5, тел.:, представлявано от А П. Л и Р К Д и се основават на следните обстоятелства:
На …. при управление товарен автомобил марка „М.", модел „****" с ДК № ****, с полуремарке ДК № ****, собственост на „" ЕООД, движейки се в посока кръгово кръстовище „****", П.Т.П., ЕГН **********, нарушавайки правилата за движение по Закона за движение по пътищата, по непредпазливост осъществил ПТП и причинил смъртта на велосипедистката М. И. Н., ЕГН ********** ***.
Починалата била майка на първите двама ищци и баба на останалите от тях.
Произшествието настъпило, след като движещата се по посочената улица товарна композиция: камион - влекач „М." по посока към кръгово кръстовище „****", навлязла в кръстовището и водачът предприел М.евра „завой наляво" в посока кръстовище с кръгово движение „**". Движението се осъществявало в светлата част на денонощието по суха пътна настилка, асфалт в добро състояние, но водачът П.Т.П., управлявайки товарния автомобил, със скорост 23 км/ч, не забелязал навлязлата преди него в кръстовището велосипедистка, не съобразил специфичното въртене на ремаркето след влекача, както при завиване така и при изправяне на волана, не осигурил достатъчно странично разстояние и последвал попътен, страничен удар между товарната композиция и велосипедистката.
Ищците твърдят, че
П.Т.П. нарушил правилата за движение по пътищата, а именно: чл.20, ал. 2, чл.
25, ал. 1 от ЗДП, вследствие на което е причинил по непредпазливост смъртта на велосипедистката М. И. Н., ЕГН *********** ***.По случая бил съставен Констанивен протокол от 01.08.2016 г. по описа на ОД на МВР - гр. и образувано досъдебно производство ЗМ ДП № 1075/2016 г. по описа на РУ"Полиция" - гр. .
Товареният автомобил марка „М.", модел „****" с ДК № ****, при управлението на който виновно е причинено ПТП, имал сключена застраховка „ГО" в ЗАД "ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ" АД, полица
№, сключена на 12.05.2016 г., валидна от 17.05.2016 г. - до 16.05.2017 г., което ангажирало отговорността на „ЗАД
"ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ"" АД за обезщетяване на причинените в следствие на ПТП имуществени и неимуществени вреди на синовете на М. И. Н. - К.П.Н. и П.П.Н., както и внуците - Ц.П.Н., П.П.Н., Д.К.Н. и М.К.Н..
Ищците се позовават на Съобщение за смърт № Акт за смърт № ., Констанивен протокол от и Съдебно-медицинска експертиза по по ДП №1075/2016г. по описа на РУПолиция" -гр. Пазарджик, според които именно в следствие на ПТП е настъпила смъртта на М.
И. Н., както и на изготвената в досъдебното производство съдебно - медицинската експертиза. От нея се установявало: „Тежка травма на гръдния кош - множествени счупвания на ребрата в двъстранно, гръдната кост, лопатките, гръбначния стълб в гръдния му отдел, кръв и въздух в плевралната кухина, откъсване на белите дробове от хилусите им и на сърето от съдовия сноп, разкъсване на диафрагмата, напукване на капсулите на черен дроб и слезка, малокръвие на вътрешните органи, счупвания на костите на лява предмишница и дясна подбедрица, кръвонасядания и охлузвания по главата, гърдите и крайниците, разкъсно - контузни рани. Вещото лице сочи, че травматичните увреждания по трупа на починалата са в резултат от действието на твърд, тъп предмет като общ механизъм. Те могат да се получат при станалото ПТП по механизма: Удар от автомобил с последващо прегазване. Прегазването е станало през гърдите и е довело до множеството травматични увреждания описани в експертизата“.
Констатираните травматични увреждания се дължали на удари с много голяма енергия с или върху тъпи предмети и отговарят да са получени при пътнотранспортно произшествие.
Представя и влязла в сила присъда срещу водача на товарната композиция.
Загубата на починалата М.Н., която била само на 61 години, се е отразила особено тежко на синовете и внуците. Отношенията им били на привързаност и обич и загубата на майката при такива трагични обстоятелства била непрежалима за синовете. От деня на смъртта й К.П.Н. и П.П.Н. не намирали душевен баланс и възможности за пълноценно изживяване на емоционално щастие.
Такава била и загубата на бабата за внуците на М. И. Н., които постоянно са били заедно. Споделяли са всички мигове на радост и трудности в живота си. Имали здравата емоционална връзка на задружно семейство.
Ищците К.П.Н. и П.П.Н. не могли да постигнат споразумение с ответника относно размера на обезщетението, тъй като им било предложено такова в размер на 30 000 /тридесет хиляди/ лева за претърпените неимуществени вреди, което не било изплатено.
Ищците Ц.П.Н., П.П.Н.,
Д.К.Н. и М.К.Н. също не могли да постигнат споразумение с ответника относно размера на обезщетението за неимуществени вреди.
Болките и страданията на ищците не можело да бъдат преодолени и компенсирани, но с оглед изискванията за справедливост по чл. 52 от ЗЗД и в съответствие с трайната съдебна практика за определяне и изплащане на обезщетения за претърпените неимуществени вреди, те считат, че ЗАД "ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ" АД, следва да заплати обезщетение на К.П.Н. и П.П.Н. в размер на по 150 000.00 /сто и петдесет хиляди/ лева за претърпените неимуществени вреди, а на Ц.П.Н., П.П.Н., Д.К.Н. и М.К. Насковск - в размер на 5 000.00 (пет хиляди) лева за всеки един от тях.
Относно отговорността на ЗАД "ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ" АД, за обезщетяване на причинените в следствие на ПТП имуществени и неимуществени вреди на внуците, ищците се позовават на § 77 от Закона за изменение и допълнение на Кодекса за застраховането, § 96, ал. 1 от Преходните и заключителни разпоредби, и създаденият чл. 493а, ал. 4 от КЗ.
В заключение ищците считата, че са са налице законоустановените предпоставки, интересуващи гражданския съд, за отговорността на прекия деликвент, П.Т.П., при условията на чл. 45 от ЗЗД, в частта относно наличието на противоправно поведение, вина и наличие на причинно - следствена връзка между смъртта на М. И. Н. и механизма на ПТП, причинено от виновния водач, както и тези за ангажирането отговорността на ответника ЗАД "ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ" АД, да отговаря за причинените от прекия деликвент вреди.
Обезщетенията за неимуществени вреди се претендират заедно с „компенсаторна лихва в размер на законната такава по чл.86,ал.1 ЗЗД,считано от деня на увреждането -27.07.2016 г. до окончателното изплащане на обезщетението.“
В законния срок е постъпил писмен отговор от ответника, в който се правят следните възражения:
1. За местна подсъдност на делото на СГС,което е неоснователно, тъй като в района на Пазарджишкия окръжен съд е както адреда на ищците, така и мястото на настъпване на застрахователното събитие.
2.За нередовност на исковата молба, тъй като ищцовата страна не сочела банкова сметка, ***и. Този пропуск е отстранен с молба, постъпила преди провеждане на първото открито заседание по делото.
3. За неоснователност на предявените искове:
3.1.Оспорва активната материалноправна легитимация на ищците Ц.П.Н., П.П.Н., Д.К.Н. и М.К.Н. относно претенцията за обезщетение за претърпени неимуществени вреди. Ответникът се позовава на мотивите на Тълкувателно решение 1/2016 от 21.06.2018г. на ВКС, според които:
"обезщетение следва да се присъди само тогава, когато от доказателствата може да се направи несъмнен извод, че лицето, което претендира обезщетение е провело пълно и главно доказване на съществуването на трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и за и за настъпили в резултата не неговата смърт сериозни (като интензитет и продължителност) морални болки и страдания. Връзка с посоченото съдържание предполага оправдани очаквания за взаимна грижа и помощ, за емоционална подкрепа и доверие, и нейното отсъствие изключва проявлението на неимуществени вреди, подлежащи на обезщетение съобразно принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД." Твърди, че между починалата и посочените ищци не е изградена особено близка и трайна житейска връзка. Не намира за доказано обстоятелството, че ищците търпят значителни морлани болки и страдания с продължително проявление във времето. Процесното събитие настъпило през 2016 г. и ответникът не намирал каквато и да било логика едва сега нов кръг от лица да претендира обезщетения и не било известно каква е причината едва сега да се завеждат такива, ако действително през времето са търпени и се търпят вреди.
3.2.Оспорва изключителната вина на водача П.Т.П. за причиняване на вредоносния резултат, по аргумент на разпоредбата на чл. 300 от ГПК. Твърди, че в мотивите на приложената към делото Присъда № 3/30.01.2017г., по опуса на ОС - Пазарджик съдът прогласявал, че за причиняване на вредоносния резултат с поведението си е допринесла пострадалата, която като участник в движението и водач на велосипед е нарушила правилата на чл. 25, ал. 1 ЗДвП." и действително вина за получените увреждания имала и починалата. Ответникът се позовава на „висока степен на съпричиняване“ на вредоносния резултат от М. И. Н., която в нарушение на правилата, установени в ЗДвП предпирела М.евра, с цел преминаване в друга пътна лента, без да се увери, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които минават покрай нея, включително и за собственото си здраве.
Велосипедистката не се съобразила с положението, посоката и скоростта на движение на процесното МПС и се сблъскала с него.
Освен това на това място нямало данни на пътното платно да има отредена лента за велосипедисти. От данните по делото било видно, че починалата не е носила предпазна каска или каквото и да било друго предпазно средство, нито да е сигнализирала по какъвто и да било начин относно намерението си да предприеме гореспоменатата М.евра.
Приносът на починалата се сочи като основание за намаляване размера на застрахователното обезщетение, съгласно чл. 51, предл. 2 - ро от ЗЗД. В конкретния случай според ответника починалата създала реална възможност за настъпване на вредоносния резултат, не положила необходимата грижа за опазване на собственото си здраве и живот, което от своя страна довело до посочените в исковата молба увреждания. Съгласно чл. 51, ал. 2 ЗЗД, както и съгласно трайно установената съдебна практика, при доказан принос (съпричиняване) на починалата, обезщетението следвало да се намали, съразмерно с доказания процент на съпричиняване.
3.3.
Оспорва се механизма на настъпилото ПТП, като се твърди, че описаният в исковата молба не отговаря на действително развилия се.
3.4.Оспорват се исковете и по размер, тъй като претендираният бил прекомерен, както и в противоречие с принципа за справедливост, прогласен в чл. 52 ЗЗД.
Ответникът продължава да поддържа, че предложените от него суми на синовете на починалата биха ги обезщетели напълно, а на вунците не следвало изобщо да се изплаща обезщетение.
4. Оспорва се претенцията по акцесорния иск за лихва, както и размера на претендираните лихви и началния момент, от който същите се претендират, по аргумент за неоснователност на главния иск.
На отделно основание акцесорният иск се оспорва като неоснователен, от момента от който се претендират лихви за забава, тъй като ЗАД „ОЗК – Застраховане" АД не било изпаднало в забава и не дължало лихва върху претенцията, както за имуществени, така и върху тази за неимуществени вреди. Възражението се основава на договорния характер на отговорността на застрахователя, който я отличавал от отговорността за лихви при деликтната.
Разпечатката съдържа 49 от 103 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/610722f0-dd33-4e6a-bab7-b6950a38021b