Определение № 21370 от 30.10.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 21370 гр. София, 30.10.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Л, в закрито заседание на тридесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Емилия Александрова

Членове:

Катя Хасъмска

Таня Кандилова като разгледа докладваното от Катя Хасъмска Въззивно частно гражданско дело № 20251100507313 по описа за 2025 година

Производство по чл. 274 и сл. от ГПК.

Образувано е по частна жалба, вх. № 159009/07.05.2025 г. по описа на СРС на К. Г. Г. и Р. А. И. – Г., чрез процесуалния им представител - адв. М. М., срещу определение № 15208/31.03.2025 г. по гр.д. № 74320/2024 г. по описа на Софийски районен съд (СРС), 42 състав, с коeто е върната подадената от жалбоподателите искова молба вх. № 405690/12.12.2024 г. и е прекратено производството по делото.

В частната жалба се навеждат доводи, че определението е неправилно поради нарушение на съдопроизводствените правила. Твърди се, че поради влошаване на здравословното състояние на процесуалния представител на ищците – адв. М. М., тя не е могла да изпълни дадените от съда указания.

Поддържа се, че тя не е уведомена за удължаването на срока за изпълнение на указанията, нито е имала възможност да проследи развитието на делото, поради дългото й боледуване. Излагат се съображения, че дадените указания не са били необходими, тъй като е било заплатена държавната такса и не е следвало да бъде уточнявано защо първоначално претендираната сума е била различна от тази, посочена в уточнителната молба. Моли да бъде отменено обжалваното определение и делото да бъде върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Софийски градски съд, след като обсъди доводите в жалбата и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Частната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Първоинстанционното производство е образувано по искове на К. Г. Г. и Р. А. И. – Г., срещу Етажна собственост на бл. ********, намираща се на ул.

1

„********“ в гр. София. Изложени са твърдения за настъпила авария във ВиК инсталацията на сградата, което е довело до увреждане на жилището и мазето на ищците.

С разпореждане № 186528 от 17.12.2024 г. районният съд е оставил без движение исковата молба, като е дал указания за уточняване на начина на настъпване и естеството на претърпените вреди, всеки от ищците каква сума претендира, както и да бъде внесена държавна такса от 276 лв.

С молба вх. № 31232/29.01.2025 г. ищците са посочили по пера всички извършени от тях разходи за ремонтни дейности, възлизащи в общ размер на 9885,68 лв., като наред с това са претендирани обезщетения от по 1000 лв. за претърпени от всеки ищец неимуществени вреди.

С разпореждане № 21317/03.02.2025 г., след като е установил, че сборът на посочените разходи надвишава първоначално посочения размер от 6900 лв., съдът е оставил исковата молба без движение и е дал указания на ищците да конкретизират размера на сумата, която претендират.

С молба, вх. № 69129/26.02.2025 г. процесуалният представител на ищците адв. М. е направила искане за продължаване на срока за изпълнение на указанията, тъй като е била в невъзможност да изпълни същите по здравословни причини.

С разпореждане № 37834/04.03.2025 г. съдът е уважил молбата, като е продължил срока с две седмици, считано от 21.02.2025 г.

С обжалваното определение, след като е констатирал, че указанията не са били изпълнени в срок, първоинстанционният съд е върнал исковата молба.

По делото е представен болничен лист № Е20250026007 от 19.02.2025 г. за адв. М. с диагноза увреждания на междупрешлените дискове в поясни и другите отдели на гръбначния стълб с радикулопатия, като е предоставен отпуск от 19.02.2025 г. до 28.02.2025 г. Представен е и болничен лист № Е20250026032 от 10.03.2025 г. с диагноза Остър бронхит, неуточнен, като е предоставен отпуск от 10.03.2025 г. до 21.03.2025 г.

При така установената фактическа обстановка, въззивният съд намира от правна страна следното:

С обжалваният съдебен акт първоинстанционният съд е упражнил правомощията си по чл. 129, ал. 3 от ГПК, като е върнал подадената от жалбоподателите искова молба, поради неизпълнение на дадените им указания. За да бъде приложена санкцията по тази разпоредба, е необходимо да са налице нередовности на исковата молба и съдът да е дал конкретни, точни и ясни указания на ищеца в какво се състоят тези нередовности и как могат да бъдат отстранени и указанията да не са били изпълнени.

В конкретния случай, първоначално са предявени искове в общ размер на 6900 лв. В процеса на уточнение на исковата молба е посочено, че са извършени СМР в общ размер на 9885,68 лв., но наред с това е посочено, че общият размер на претенциите на ищците за имуществени вреди възлиза на 2

4900 лв., заедно с по 1000 лв. за всеки от тях, обезщетение за неимуществени вреди. Посочените разминавания представляват нередовност на исковата молба, с оглед изискванията на чл. 127, ал. 1, т. 3, т. 4 и т. 5 от ГПК. Не може да се приеме, че не е било необходимо уточняване на цената на иска, с оглед разминаването в заявените суми. На първо място, доколкото са заявени извършени СМР на по-висока стойност от общо заявената, то не става ясно обезщетяването на кои, респ. каква част, от тези разходи се претендира, което обосновава неяснота в основанието на исковете, както и в техния петитум.

Наред с това, точната цена на иска е от значение за определянето на дължимата държавна такса, като в случая е заплатена държавна такса едва от 276 лв., определената въз основа на първоначално предявения един иск, с цена от 6900 лв. С оглед отстраняването на тези нередовности на исковата молба, районният съд е дал ясни, точни и конкретни указания.

Във връзка с постъпила от процесуалния представител на ищците молба, районният съд е продължил срока за изпълнение на указанията с две седмици.

Настоящата съдебна инстанция намира за ирелевантно обстоятелството, че ищците или процесуалният им представител не са били уведомени за удължаването на срока. В случай, че молбата за продължаване на срока бъде уважена, новият срок тече от изтичането на първоначалния и страната сама следи за началото и края на срока- Определение № 260 от 04.04.2013 г. по ч. т. д. № 1702/2013 г., Т. К., І Т. О. на ВКС, Определение № 147 от 15.03.3010 г. на ІІІ г.о. и Определение № 36 от 09.01.2013 г. по ч.т.д. № 817/2012 г. на І т.о. В случая разпореждането за продължаване на срока не се връчва, тъй като не подлежи на самостоятелен инстанционен контрол – така Определение № 261 от 08.07.2020 г. по ч. т. д. № 911/2020 г., Т. К., ІІ Т. О. на ВКС.

Ирелевантно в случая, с оглед здравословното й състояние, е доколко адв. М. е могла да проследи развитието на делото. Тя е била наясно, че са дадени указания по чл. 129, ал. 1 от ГПК, като е подала молба по чл. 63 от ГПК за продължаване на срока за изпълнението им. В случай, че тя самата не е имала възможност да проследи произнасянето по молбата, тя е следвало да осигури заместваща правна помощ на ищците, респ. да ги уведоми за невъзможност да продължи да ги представлява, за да могат да организират защитата си. Наред с това, с първоначално издадения болничен лист № Е20250026007 от 19.02.2025 г. на адв. М. е предоставен болничен до 28.02.2025 г., докато удълженият срок за изпълнение на указанията е изтичал на 07.03.2025 г., а следващият период на неработоспособност по болничен лист № Е20250026032 от 10.03.2025 г. е от 10.03.2025 г. до 21.03.2025 г. Тоест, е бил налице период от една седмица между 28.02.2025 г. и 07.03.2025 г., в който работоспособността й не е била засегната и тя е имала възможност да се осведоми за хода на делото и да изпълни указанията или да иска ново продължаване на срока.

Предвид гореизложеното, се установява нередовност на подадената по 3 делото искова молба, във връзка с която са дадени ясни, точни и конкретни указания за отстраняването им и поради неизпълнението на които правилно исковата молба е била върната.

Така мотивиран, Софийският градски съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 15208/31.03.2025 г. по гр.д. № 74320/2024 г. по описа на Софийски районен съд (СРС), 42 състав ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с частна жалба пред Върховния касационен съд в едноседмичен срок от връчването му на жалбоподателя.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4