Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 625 от 29.06.2026, Апелативен съд - София

Съд
Апелативен съд - София
Дело
Въззивно частно наказателно дело 884/2026
Вид
Определение № 625
Подписан
29.06.2026
В сила
29.06.2026
Състав
Вера Цветкова, Анелия Маринова Игнатова, Калинка Георгиева

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 625 гр. София, 29.06.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на двадесет и девети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Вера Цветкова

Членове:

Калинка Георгиева

Анелия М. Игнатова като разгледа докладваното от Анелия М. Игнатова Въззивно частно наказателно дело № 20261000600884 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 440, ал. 2 от НПК.

Образувано е по частна жалба на осъдения В. Г. А. срещу определение от 16.06.2026 г., постановено по н.ч.д. № 3019/2026 г. по описа на Софийски градски съд, НО, 32 състав, с което е оставена без уважение молбата му за условно предсрочно освобождаване от остатъка на наказанието лишаване от свобода в общ размер на осем години, определено с решение № 37/01.04.2024 г. на ОС – София по ч.н.д. № 616/2023 г. по описа на същия съд, потвърдено с решение № 135/22.04.2024 г. на Апелативен съд – София по в.ч.н.д. № 525/2024 г. по описа на същия съд /неправилно записано в обжалвания съдебен акт като решение № 12/27.01.2023 г. на ОС – София по ч.н.д. № 774/2022 г. по описа на същия съд/, с което е признато и прието за изпълнение в Република България решение № 120/2018 г. на Тричленен апелативен съд тежки престъпления в Тракия, Република Гърция, за престъпления, квалифицирани по НК на Република България по чл. 253, ал. 4, вр. ал. 2 от НК и чл. 316, вр. чл.

308, ал. 2 от НК.

В жалбата се развиват доводи за неправилност и необоснованост на атакуваното определение, както и за постановяването му в противоречие с материалния закон и константната практика на ВКС. Твърди се, че вътрешната психическа нагласа и субективното усещане за несправедливост на присъдата не могат да задраскат обективните факти за поправяне, а съдът е длъжен да оценява обективираното поведение на дееца, което в случая е безупречно; както и че миналите осъждания вече са съобразени от съда при определяне размера на наказанието и първоначалния строг режим, и използването им като аргумент за отказ по чл. 70 от НК съставлява нарушение на принципа non bis in idem. В обобщение се сочи, че поведението на лишения от свобода отговаря на изискванията на закона, а намаляването на риска от рецидив доказва, че 1 миналият криминогенен риск е напълно овладян.

Иска се отмяна на определението на Софийски градски съд и постановяване на условно предсрочно освобождаване.

Апелативен съд – София, след като обсъди доводите в жалбата и в съответствие с чл. 440, вр. чл. 345 от НПК провери изцяло правилността на атакуваното определение, намира, че същото е законосъобразно и обосновано, поради което следва да бъде потвърдено, по следните съображения:

С определение от 16.06.2026 г., постановено по н.ч.д. № 3019/2026 г. по описа на Софийски градски съд, НО, 32 състав, е оставена без уважение молбата на В. Г. А. за условно предсрочно освобождаване от остатъка на наказанието лишаване от свобода в общ размер на осем години, определено с решение № 37/01.04.2024 г. на ОС – София по ч.н.д. № 616/2023 г. по описа на същия съд, потвърдено с решение № 135/22.04.2024 г. на Апелативен съд – София по в.ч.н.д. № 525/2024 г. по описа на същия съд /неправилно записано в обжалвания съдебен акт като решение № 12/27.01.2023 г. на ОС – София по ч.н.д. № 774/2022 г. по описа на същия съд/, с което е признато и прието за изпълнение в Република България решение № 120/2018 г. на Тричленен апелативен съд тежки престъпления в Тракия, Република Гърция, за престъпления, квалифицирани по НК на Република България по чл. 253, ал. 4, вр. ал. 2 от НК и чл. 316, вр. чл. 308, ал. 2 от НК.

Настоящият съдебен състав счита, че правилно е било прието от първоинстанционния съд наличието на обективната предпоставка на чл. 70, ал. 1, т. 1 от НК, тъй като осъденият е изтърпял фактически повече от ½ от наказанието в размер на осем години лишаване от свобода. От представената от Затвора – гр. София справка се установява, че към 16.06.2026 г. /датата на постановения първоинстанционен акт/ В. А. е изтърпял общо 5 години 5 месеца и 5 дни, от които 1 година 2 месеца и 27 дни от работа, и остатъкът за изтърпяване е 2 години 6 месеца и 25 дни.

Що се отнася до изискването на закона осъденият да е дал доказателства за поправянето си, законосъобразно е било прието, че тази предпоставка не е изпълнена все още, тъй като поправителният и превъзпитателен ефект на наказанието при лишения от свобода В. А. не е напълно постигнат. Видно от затворническото досие на същия и от изготвения към 21.04.2026 г. доклад от ИСДВР, първоначалната оценка на риска от рецидив е определена в ниски стойности - 40 точки, която по време на престоя в пенитенциарното заведение е редуцирана на 37 точки. Дефицитен раздел, въпреки редукцията, е останало отношението на лишения от свобода към правонарушението – той не приема отговорността за извършеното правонарушение и не признава вината си, не разбира мотивите за извършване на престъплението и счита присъдата за ненапълно справедлива. По отношение уменията за мислене, А. не винаги разпознава проблемите си и не винаги ги решава по законосъобразен начин, частично осъзнава последствията от собствените си действия, умерено 2 импулсивен е. С него са провеждани разговори относно необходимостта за поспокойно решаване на конфликти, предвид по-бурните му реакции и експресивно поведение, които водят до повишаване на напрежението – като последните пъти в такива ситуации е успявал да запазва самообладание. При обсъждане на правния му статус осъденият е демонстрирал поведение, което би могло да се тълкува като неуважение към правосъдната система изобщо.

Тези констатации са направени и в изискания от СГС текущ доклад от ИСДВР от 27.05.2026 г., макар и рискът от рецидив да е определен вече на 31 точки. Според доклада, положителни промени са настъпили в уменията за мислене, като лишеният от свобода осъзнава проблемите си и се опитва да ги решава по законосъобразен начин, частично осъзнава последствията от собствените си действия, старае се към промяна в мисленето. Наказанието към момента се изтърпява при лек режим. Осъденият е трудово ангажиран на външен обект, награждаван е, не е наказван, при възможност участва в спортни и културно-масови мероприятия в затворническото общежитие.

Според доклада, индивидуално-корекционната работа с лишения от свобода следва да продължи с интервенции, засягащи промяна в отношението към другите, за реализиране на заложените цели и задачи в плана на присъдата – затвърждаване на трудовите навици, формиране на критично отношение към извършеното престъпление, пълноценно оползотворяване на престоя в затвора, участие в корекционни програми, запазване на семейните връзки и овладяване на техники за справяне с натрупаните негативни емоции.

Изготвената към дата 22.04.2026 г. експертна оценка на актуалното психично и емоционално състояние на лишения от свобода сочи, че в условията на пенитенциарната среда А. проявява висока степен на адаптивност и спазване на нормативните изисквания, подходящ е за участие в индивидуални и групови корекционни и възпитателни програми, и едно евентуално положително произнасяне по молбата за УПО би оказало стимулирщ ефект върху по-нататъшната му социална интеграция.

Същевременно, според оценката, необходимо е по-дълбоко осмисляне на причинно-следствената връзка между собствените действия на осъдения и правните последици.

Посочените обстоятелства не могат да доведат до извод за наличие на поправяне на осъдения по смисъла на чл. 70 от НК, при което да е възможно същият да бъде условно предсрочно освободен, до какъвто извод е стигнал и контролираният съд. Съдът е отчел правилно, че въпреки отработените в положителна насока проблемни зони, наличните в затворническото досие на осъдения материали и изготвените доклади от ИСДВР не могат да формират достатъчно убедителен извод за наличие на утвърдени положителни промени в личността на А., вследствие на корекционната дейност при изпълнение на наказанието лишаване от свобода.

С препланирането на присъдата към 27.05.2026 г. са поставени задачи за промяна на вижданията на осъдения за закона и реда в общопозитивен план, 3 зачитане на общите ценности с цел непреминаване на границите на личните свободи на околните, промяна на отношението към себе си на основа на нормалните човешки и социални ценности /с цел изграждане на мотивация за промяна на криминалното поведение/; създаване и затвърждаване на умения за самоконтрол, последователност и целенасоченост, обогатяване на поведенческия репертоар със социално-приемливи модели за поведение, изграждане на способност за анализ и адекватна преценка на житейската ситуация и вземане на самостоятелни решения /с цел подобряване уменията за мислене и превъзмогване на дефицитите в тази област/.

Верен и в съответствие с данните по делото е направеният в контролирания акт извод, че въпреки установените положителни тенденции в личностното развитие на лишения от свобода А., при него са констатирани и наблюдавани проблемни зони, макар и при определена ниска степен на риск от рецидив /31 точки /. Това без съмнение предполага необходимостта от полагане на още усилия и работа с лишения от свобода, за пълното осъществяване на поставените цели в препланирания план за изпълнение на присъдата и за преодоляването на проблемните зони, за постигането на действително трайно и необратимо поправяне на осъдения, и формирането на стереотип на мислене и поведение за водене на законосъобразен начин на живот извън пределите на местата за лишаване от свобода. Макар и ниска, установената стойност на риска от рецидив все още обосновава извод, че вероятността да бъде извършено ново престъпление от осъдения нито е отпаднала, нито пък е снижена до степен да бъде прието за установено, че вероятността същият да извърши престъпление на свобода не надхвърля тази за всеки един неосъждан гражданин.

Предвид изложеното, като правилно и законосъобразно обжалваното определение следва да бъде потвърдено.

С тези съображения и на основание чл. 345, вр. чл. 341, ал. 2 от НПК, Софийски апелативен съд, НО

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение от 16.06.2026 г., постановено по н.ч.д. № 3019/2026 г. по описа на Софийски градски съд, НО, 32 състав.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4

5