Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 21889 от 30.11.2025, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 20842/2025
Вид
Решение № 21889
Подписан
30.11.2025
Състав
ИВЕЛИНА МАРИНОВА СИМЕОНОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 124, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 202 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 414, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415, ал. 1, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 149, ал. 1, т. 3 · Закон за енергетиката
  • § 1, т. 33в · Закон за енергетиката
  • чл. 59, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 84, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 37 · Закон за правната помощ
  • чл. 38 · Закон за устройство на територията
  • чл. 39 · Закон за устройство на територията

РЕШЕНИЕ

№ 21889 гр. С., 30.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 48 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА при участието на секретаря МАРИЯ АТ. ДРАГАНОВА като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА Гражданско дело № 20251110120842 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 235 ГПК, вр. чл. 422 ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от „Топлофикация С.” ЕАД срещу „Холдинг Харт МКИ“ ООД, с която са предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК положителни установителни искове с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца както следва: сумата от 1 430,43 лв. - главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г., ведно със законна лихва за период от 27.01.2025 г. до изплащане на вземането, сумата от 246,96 лв. - мораторна лихва за период от 01.07.2022 г. до 23.01.2025 г., сумата от 42,19 лв. - главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г., ведно със законна лихва за период от 27.01.2025 г. до изплащане на вземането, сумата от 8,61 лв. - мораторна лихва за период от 01.07.2022 г. до 23.01.2025 г. върху главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение, за имот, находящ се на адрес: гр. С., ж. к. „Л.“, ул. „С.“ № 9 - 9а, вх. 1, ателие № 1, с абонатен № 362359, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 06.02.2025 г. по ч. гр. д. № 4615/2025 г. по описа на СРС, ГО, 48 състав.

Ищецът твърди, че в чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ е регламентирано, че продажбата на топлинна енергия за стопански нужди се осъществява въз основата на писмени договори при общи условия, които се сключват между топлопреносното предприятие и потребителите на ТЕ за стопански нужди, какъвто е и ответникът. Сочи, че ответникът не е изпълнил задължението си във връзка със сключването на договор за продажба на топлинна енергия за стопански нужди, съгласно действащото законодателство в сферата на енергетиката.

Въпреки това, за процесния период същият е потребявал топлинна енергия за стопански 1 нужди и услугата дялово разпределение при липса на сключен писмен договор за продажба на топлинна енергия в имот, находящ се на адрес: гр. С., ж. к. „Л.“, ул. „С.“ № 9 - 9а, вх. 1, ателие № 1, с абонатен № 362359, поради което се е обогатил неоснователно, спестявайки разходи за цената на предоставените услуги, за сметка на обедняването на ищеца, който е извършвал и услугата за дялово разпределение на топлинна енергия. Ищецът сочи, че сумите за ТЕ за топлоснабдения имот са начислявани от него по прогнозни месечни вноски, като след края на отоплителния период са изготвяни изравнителни сметки на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с Наредба № 2/28.05.2004 г. и Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването. Моли за уважаване на предявените искове и за присъждане на разноски.

В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор от ответника.

С молба от 26.08.2025 г. ответникът оспорва исковете по основание и размер.

Оспорва да е потребител на топлинна енергия, както и че до имота е доставена такава в претендирания с исковата молба размер. Оспорва верността на всички представени от ищеца документи. Моли за отхвърляне на исковете.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съобразно чл. 235, ал.

2 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По допустимостта на предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД:

Видно от приложеното ч. гр. д. № 4615/2025 г. по описа на Софийски районен съд, 48 състав, съдът е издал заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу „Холдинг Харт МКИ“ ООД. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника, който в законоустановения срок по чл. 414, ал. 2 ГПК е депозирал възражение срещу нея. В указания от съда едномесечен срок заявителят е предявил установителни искове в хипотезата на чл.

415, ал. 1, т. 1 ГПК, предвид което за ищеца е налице правен интерес от предявените установителни искови претенции, а с оглед на идентитета между съдебно предявените вземания и вземанията по заповедта за изпълнение същите са процесуални допустими.

По предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК установителни искове с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже по делото пълно и главно фактите, че през процесния период е доставил до процесния имот топлинна енергия за стопански нужди в претендираното количество и на претендираната стойност (че процесното ателие се ползва за стопански, нежилищни нужди), както и че е извършена услуга з а дялово разпределение на топлинна енергия, за което на ищеца се дължи възнаграждение в размер на исковата сума; че процесният имот е бил присъединен към топлопреносната мрежа на „Топлофикация С.“ ЕАД, в частност към абонатната станция, обслужваща сградата – етажна собственост; че ответникът е ползвал тази енергия и услугата дялово разпределение на топлинна енергия през процесния период, както и наличието на връзка между обогатяването и обедняването - че топлинната енергия и услугата дялово разпределение са ползвани от 2 ответника при липсата на валидно основание за това имуществено разместване в отношенията между двете страни.

По предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК установителни искове с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг, изпадането на ответника в забава и размера на лихвата за забава, включително отправена до ответника покана за заплащане на главниците за топлинна енергия и цена на услуга за дялово разпределение на топлинна енергия.

При доказване на горните факти, в доказателствена тежест на ответника е да докаже по делото пълно и главно възраженията си, включително че е заплатил процесните суми.

По предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД:

Съгласно разпоредбата на чл. 59, ал. 1 ЗЗД всеки, който се е обогатил без основание за сметка на другиго дължи да му върне онова, с което се е обогатил до размера на обедняването. Правото на иск по чл. 59, ал. 1 ЗЗД възниква, когато ищецът не разполага с друг иск, с който може да защити правата си. С тази законова норма се осуетява всяко неоснователно преминаване на блага от едно имущество в друго.

Фактическият състав на неоснователното обогатяване по чл. 59, ал. 1 ЗЗД изисква установяване от ищеца на следните елементи: 1). имуществено разместване в патримониума на ищеца и ответника, в резултат на което ответникът се е обогатил за сметка на ищеца; 2). връзка между обедняването на ищеца и обогатяването на ответника, която произтича от общи факти, породили обогатяването и обедняването; 3). липса на правно основание за имущественото разместване; 4). липса на друго основание за защита на правата на обеднелия ищец.

В конкретния случай твърдяното имуществено разместване се свежда до установяване от ищеца, при пълно и главно доказване, на обедняването му до размера и количеството на доставената на ответника през исковия период топлинна енергия, обогатяването на ответника чрез консумирането на тази енергия и спестяване на разходи за нейното овъзмездяване, както и наличието на връзка между обогатяването и обедняването че топлинната енергия е доставяна до имот на ответника при липса на валидно основание за това имуществено разместване в отношенията между страните.

Съгласно чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ (изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) продажбата на топлинна енергия за стопански нужди се извършва на основата на писмени договори при общи условия, сключени между топлопреносното предприятие и клиенти на топлинна енергия за небитови нужди.

Съгласно разпоредбата на § 1, т. 33в от ДР на ЗЕ (нова - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г., предишна т. 33а, изм. - ДВ, бр. 96 от 2023 г., в сила от 17.11.2023 г.) „Небитов клиент“ е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди или природен газ за небитови нужди, включително производителите, 3 промишлените клиенти и предприятия, малките и средните предприятия и клиентите на едро.

Следователно, за да са налице отношения на покупко-продажба на топлоенергия за небитови нужди е необходимо между страните да се сключи писмен договор. В този смисъл е чл. 1, ал. 2 от Общите условия за продажба на топлинна енергия за стопански нужди, който предвижда, че продажбата на топлинна енергия от „Т.С.“ ЕАД на потребители на топлинна енергия за стопански нужди се извършва въз основа на писмен договор с всеки купувач.

В разглеждания случай ищцовата претенция обаче се основава на твърденията за липса на сключен между страните писмен договор и наличието на неоснователно обогатяване от ответника. Между страните не се спори, а и не се установява между тях да е сключван такъв договор за доставка на топлинна енергия за небитови нужди до процесния имот по чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ през исковия период. При това положение се налага извод, че страните не са били обвързани от облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия за небитови/стопански нужди.

Спорно е обстоятелството дали ответникът е пасивно материалноправно легитимиран да отговаря по предявените искове с оглед качеството си на потребител на топлинна енергия за стопански нужди, за което не е сключен изричен писмен договор през исковия период за процесния имот – ателие № 1, находящо се в гр. С. , ж. к. „Л.“, ул. „С.“ № 9 - 9а, вх. 1, с абонатен № 362359, по отношение на което съдът приема следното:

По делото е приет Нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит на основание учредено право на строеж срещу задължение за построяване на жилища и други обекти № 39, том I, рег. № 1906, дело № 242 от 1999 г. на нотариус И.Г. с район на действие СРС и с рег. № 054 при Нотариалната камара, видно от който на 29.10.1999 г. ответникът „Х.Х. МКИ“ ЕООД, представляван от М.К. И., е признат за собственик на следния недвижим имот, придобит на основание учредено право на строеж срещу построяване на жилища и други обекти на собствениците на дворно място, а именно: ателие № 1, в груб строеж, находящо се в гр. С., кв. „Л.“, в жилищната сграда на ул. „С.“ № 9, 9а, на първи етаж, на застроена площ 137,77 кв. м., състоящ се от две спални с балкони, дневна – столова с балкон, кухня – бокс, входно антре, две черни антрета и сервизни помещения, при съседи: ателие № 2, двор, калкан и ул. „С.“ и стълбище, заедно с 5,88 идеални части от общите части на сградата и толкова идеални части от правото на строеж върху дворното място от 625 кв. м., съставляващо парцел III-30,31 от квартал 3 по плана на гр. С., кв. „Л.“, при съседи на дворното място по скица: ул. „С.“, имот 22, отреден за училище и трафопост, парцел II-32 и парцел V-28,29.

По делото е приет Договор от 20.11.2013 г., сключен между клиентите в сграда – етажна собственост на адрес: гр. С., ул. „С.“ № 9, като възложител и „Т.С.“ ЕАД като изпълнител, с който възложителят възлага, а изпълнителят приема да извършва услугата дялово разпределение на количеството топлинна енергия между отделните клиенти в сграда – етажна собственост (СЕС) в съответствие с Протокол на Етажната собственост – Приложение № 1, неразделна част от договора, срещу заплащане на определена цена 4 съгласно утвърден ценоразпис – Приложение № 2, неразделна част от договора. Към договора са приложени и списъци на живущите в жилищна сграда във вх. 1 на ул. „С.“ № 9 9а, като срещу ателие № 1 на първи етаж е вписан управителят на ответното дружество М.К.

И., посочена е отопляема кубатура 286 куб. м. и наличието на един брой водомер в имота.

Въз основа на така събраните доказателства съдът приема, че ответникът е собственик на процесното ателие, което не се спори, че е завършено, както и че е предназначено за задоволяване на стопански нужди, съответно небитови нужди, а това следва и от характера му - имотът представлява ателие (помещение за индивидуална творческа дейност), а не жилище. От страна на ответника не са ангажирани доказателства, че помещението се използва за други цели, няма данни и за промяна на статута му от ателие в жилищен имот по реда на чл. 38 и чл. 39 ЗУТ. С оглед на това топлоснабдяването на имот а следва да се извършва при условията на чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ - въз основа на писмен договор при общи условия, сключен между топлопреносното предприятие и клиента на топлинна енергия за небитови нужди. В случаите, в които страна е клиент на топлинна енергия за битови нужди, договорът между него и доставчика на топлинна енергия се счита за сключен при публично оповестените общи условия с конклудентни действия - по арг. от чл. 150 ЗЕ (правоотношението възниква по силата на закона с придобиване правото на собственост или на вещното право на ползване на имота). Когато обаче топлинната енергия се продава на клиент за небитови нужди, законът предвижда това да се осъществява въз основа на писмени договори при общи условия. Регламентираната в чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ специална форма за сключване на договора за продажба на топлинна енергия между топлопреносното предприятие и клиентите за небитови нужди води до извода, че тя е форма за действителност на сделката. В конкретния случай ответникът има качеството на небитов клиент на топлинна енергия по смисъла на § 1, т. 33а ДР на ЗЕ (нова т. 33в ДР на ЗЕ), поради което и за да е действителен сключеният договор за продажба с топлопреносното предприятие, трябва да се установи, че е спазена предвидената в чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ писмена форма. В настоящото производство не се спори, че между главните страни не е бил сключен договор за продажба на топлинна енергия за процесния период в предвидената в чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ писмена форма.