Решение № 275 от 05.04.2023, Районен съд - Сливен

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 275 гр. Сливен, 05.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, III СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Красимира Д. Кондова при участието на секретаря Маргарита Анг. Андонова като разгледа докладваното от Красимира Д. Кондова Гражданско дело № 20222230103932 по описа за 2022 година

Предмет на производството е предявен положителен установителен иск за собственост с правно основание чл.124, ал.1 ГПК.

Ищцата твърди, че е наследница (съпруга) на И. Д. И., бивш жител на с.**, починал на 30.08.1996 г. С писмен договор, през 1988 г., И.чо Д. И. купил от Ц.Н.Г. къща на два етажа паянтова и дворно място със следните параметри: предната част граничи с път и е дълга 12 метра на ширина; северната част на дворното място граничи с дворното място на Р. И. С. и е с дължина 62 метра; западната част на дворното място граничи с дворното място на Н.Г.В. и е 20 метра на ширина- другата ширина на дворното място граничи с двора на Н.Г.В. и е на дължина 62 метра. Този договор бил подписан в присъствието на свидетелите: П.Н.П., С.С.С. и М.Й.Г. Договорът не бил съставен в необходимата форма и не бил вписан. Посочва, че може да се изведе извода, че се отнася за ИМОТ с № 046299, в землището на с.**, ЕКATTЕ 04947, общ.Сливен, ведно с построената в него паянтова къща на два етажа с площ от 78 кв.м. В разписния лист за дворищните регулации на кварталите в с.** бил записан под № 23 като двор на името на И. И. Д.. Под номер 23 бил отбелязан и в картата на с.**.

1

Твърди, че през м. юли 2022 г. подала молба-декларация до Нотариус, в която заявила, че притежава ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор №*** в с. **, общ.Сливен, обл.Сливен, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-135/05.03.2020 г. на Изпълнителен директор на АГКК, с адрес: с.Божевци местност „Салаковото", с площ 1 076 м2, с трайно предназначение на територията: Земеделска, начин на трайно ползване Нива категория на земята: 9 и съседи: ***;

***; ***, ведно със сградата попадаща в имота с идентификатор *** със застроена площ 78 м2, брой етажи - 1, с предназначение: жилищна сграда - еднофамилна, за които няма документ за собственост - нотариален акт поради което съгласно чл. 587 ГПК и чл. 79 ЗС, поискала да бъде извършена обстоятелствена проверка на този имот и признаване на правото и на собственост. В процедурата по чл.587 ГПК била получена информация от Община Сливен - Отдел „Местни данъци и такси", че за посочения имот нямало декларирани/записани данни за собствеността, защото имотът не бил деклариран. На 08.08.2022 г. от Община Сливен, Отдел „Общинска собственост" било издадено удостоверение изх.№9400-15211(1), че поземлен имот с идентификатор *** (046299 по КВС), с площ от 1076 м2, трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: нива, в землището на с.Божевци - бил общинска собственост. За имота бил съставен АОС №280 от 11.02.2015г. Твърди, че в АОС било посочено, че е съставен на 11.02.2015г., на основание чл.56, ал.1 ЗОС, ПР № 6-СЛ от 23.07.2008г. на комисията по чл.19, ал.2 ЗСПЗЗ и Заповед № ОД-51 от 03.10.2008г. на Директора на ОД „Земеделие". В отговор на заявление вх.№ ОА21-03451/08.08.2022г. от Областна управа Сливен било издадено Удостоверение № 403/15.08.2022 г., в което било посочено, че за сграда с идентификатор ***, със застроена площ от 78 м2, брой етажи 1 и предназначение: жилищна сграда - еднофамилна, нямало съставен акт за държавна собственост. Посочено било, че сградата била разположена върху поземлен имот с идентификатор ***, с площ от 1076 м2, с трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: нива, идентификатор: няма и номер по предходен план: 046299, за който бил съставен АОС № 280/11.02.2015 г. Ищцата твърди, че лично за себе си и с присъединеното владение на своя починал съпруг владее имота непрекъснато, явно и несмущавано от 1988г. За имота плащали данък недвижим имот и 2 такса битови отпадъци. На 14.05.2019г. от МВР РДПБЗН Сливен, РСПБЗН Сливен на ищцата било издадено удостоверение рег.№ ПБ-471, Екз№2, с което се удостоверявало, че е собственик на съседен имот, които бил с причинени щети, следствие на възникнал на 11.04.2019 г. пожар в къща в с.Божевци.

Сочи, че последващите действия на ищцата след смъртта на наследодателя облагородяване на двора, засаждане на трайни насаждения и зеленчуци следвало да бъдат квалифицирани като продължаване на трайно установената през 1988г. фактическа власт върху имота. По изложените съображения следвало, че владението е непрекъснато. Нямало доказателства процесният имот да е бил внасян в ТКЗС, като нямало и доказателства (влязло в сила решение на комисия на общината за отчуждаване на имота след провеждане на административна процедура за оценка и заплащане) имотът да е бил отнет от владението на наследодателя или от ищцата, чрез отчуждаване или одържавяване. Следвало да се приеме че имотът не бил включен в ДПФ и съответно не бил държавна респ. общинска собственост и по отношение на същия не се прилагало забраната за придобИ.е по давност, визирана в чл.86 ЗС. Процесният имот бил със статут на земеделска земя по смисъла на чл.2 ЗСПЗЗ. С посочената норма законодателят бил определил приложното поле на ЗСПЗЗ, изхождайки от състоянието на имотите към настоящия момент. Съгласно чл.10, ал.1,ал.14 ЗСПЗЗ на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ подлежали селскостопанските имоти, които са били отнети фактически или юридически от собствениците им. Трайната съдебна практика по приложението на посочената норма приемала, че целта на закона бил да се върне едно предходно фактическо и/или правно положение, което е било създадено в резултат на отнемане (ограничаване) от държавата на правото на лична /частна/ собственост по отношение на определена категория имоти земеделските земи, като в този смисъл не всички земеделски земи подлежали на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ. В случаите когато имотът не е бил коопериран по силата на членствено правоотношение, не е одържавяван, не е отнеман фактически, запазил е статута си на частна собственост и е владян в реални граници, следвало да се приеме, че такъв имот не подлежи на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ. Тъй като процесният имот не попадал в хипотезите на чл.10 ЗСПЗЗ, нямало доказателства и данни за одържавяване или отчуждаване, бил запазил статута си на частна собственост и бил владян 3 от наследодателя на ищцата и от нея самата в реални граници, то не се прилагали нито разпоредбата на чл.5, ал.2 ЗВСВОНИ , нито разпоредбата на чл.19 ЗСПЗЗ, която предвиждала, че незаявените за възстановяване земеделски земи преминават в управление на Общината, а след изтичане на 10 години стават общинска собственост.

Иска се от съда да се признае за установено по отношение на Община Сливен, че ищцата е собственик на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № *** в с.Божевци общ.Сливен, обл.Сливен, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-135/05.03.2020 г. на Изпълнителен директор на АГКК, с адрес: с.Божевци, местност „Салаковото , с площ 1 076 м2., с трайно предназначение на територията: Земеделска, начин на трайно ползване- Нива категория на земята: 9 и съседи: ***;

***; ***, ведно със сградата попадаща в имота с идентификатор *** със застроена площ 78 м2., брой етажи - 1, с предназначение- жилищна сграда – еднофамилна, на основание давностно владение, начиная от 1988г. до настоящия момент.

В срока по чл.131 ГПК е депозиран отговор от ответника, с който се оспорва предявеният иск като недопустим и неоснователен. Налице било вътрешно противоречие в исковата молба досежно основанията на които се позовава ищцата за да претендира право на собственост върху процесния имот. Ищцата била твърдяла че е придобила собствеността върху имота както въз основа на наследство, така и чрез давностно владение; - нейно и присъединено към това на съпруга й. Това били несъвместими придобивни способа - първият бил деривативен и изисквал наличие на документи за собственост на наследодателя, а вторият бил оригинерен и не предполагал наличие на документи за собственост. Това противоречие произтичало от нередовност на исковата молба, което се изразявало в неуточняване на периодите, на началната и крайна дата на твърдяното давностно владение осъществявано от починалия съпруг, дали това владение било добросъвестно или недобросъвестно, както и на периода и вида на владението осъществявано от ищцата. Този въпрос бил съществен на първо място що се касаело за надлежната активна и пасивна процесуална и материална легитимация - в случай на придобИ.е по давност на собствеността на имота от съпруга приживе - то негови наследници освен ищцата щели да са и неговите син и дъщеря, следователно те също следвало да бъдат конституирани като 4 страни в настоящия процес. Недопустимостта на исковете произтичала и от това, че в редица законови разпоредби били предвидени ограничения и забрани за придобиването на имоти на основание давностно владение.

Посочва, че по отношение на вещите частна държавна или общинска, собственост, които били завладени преди влизане в сила на изменението на чл.8б ЗС ДВ бр.33/1996г., давностният срок започвал да тече от 01.06.1996г.

Десетгодишния срок на недобросъвестното владение бил изтичал на 31.05.2006г. На тази дата обаче течението на давностния срок било спряно с § 1 ДР ЗС. Следователно към момента на предявяване на иска и към настоящия момент не бил изтекъл срока по чл.79, ал. 1 ЗС за придобИ.е по давност на имот частна общинска собственост, поради което ищеца не можел да се легитимира като собственик на процесния имот. Не отговаряло на действителността, че наследодателят на ищцата, както и самата тя станали собственици на процесния недвижимия имот. Собствеността върху имота не била придобита от ищцата нито по деривативен, нито по оригинерен способ.

Собствеността върху сградата също не била собственост на ищцата, защото не е била в патримониума на нейния съпруг. Съпругът на ищцата не придобил собствеността на имота въз основа на приложения нечетлив препис от писмен договор, който не съществувал в правния мир. От текста на този документ по никакъв начин не можело да се изведе извод, че изобщо се касае за процесния имот. Произволно и невярно било и твърдението, че именно имота, предмет на договора бил записан под номер 23 в разписния лист и в картата на селото.

Очевидна била и липсата на тьждественост на имената на лицата. Не било налице идентичност на описания в договора имот, с този по разписния лист и картата на селото и с имота предмет на иска. Не отговаряло на действителността, че ищцата или членове на семейството й заплащали данъци за процесния имот. Видно било от приложените с исковата молба три приходни квитанции, че същите се отнасяли до три различни по номера данъчни обекти и за три различни по номера имотни партиди, както и че трите се отнасяли само за една година 2020 г. Собственик на процесните идеални части от имота бил Община Сливен като бил съставен Акт №280/ 11.02.2015г. за частна общинска собственост. Този акт бил съставен на основание чл.5б, ал. 1, чл.2, ал. 1 ЗОС, ПР 6-СЛ от 23.07.2008г. на комисията по чл. 19, ал.2 ЗСПЗЗ и Заповед ОД-51 от 03.10.2008г. на Директора на ОД“Земеделие“. Счита, че описаните в исковата молба обстоятелства, на 5 които се базират претенциите на ищеца, не отговаряли на действителното положение и на фактическата обстановка по делото.

Иска се отхвърляне на претенцията и присъждане на деловодни разноски.

Съдът като съобрази доводите на страните и след анализ и преценка на събраните по делото писмени доказателства прие за установено от фактическа страна следното:

С писмен договор без дата съпругът на ищцата И. Д. И., жител на с.**, Сливенска околия закупил имот от Ц.Н.Г., жител на с.**,Сливенска околия, къща на два етажа паянтова и дворно място със следните параметри: предната част граничи с път и е дълга 12 метра на ширина; северната част на дворното място граничи с дворното място на Р. И. С. и е с дължина 62 метра; западната част на дворното място граничи с дворното място на Н.Г.В. и е 20 метра на ширина- другата ширина на дворното място граничи с двора на Н.Г.В. и е на дължина 62 метра. Този договор бил подписан в присъствието на свидетелите: П.Н.П., С.С.С. и М.Й.Г. Договорът не бил съставен в необходимата форма и не бил вписан. Не е посочено в договора в кое населено място се намира имота, предмет на покупко-продажбата.