Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 66 от 11.04.2024, Районен съд - Монтана

Съд
Районен съд - Монтана
Дело
Административно наказателно дело 243/2024
Вид
Решение № 66
Подписан
11.04.2024
В сила
18.07.2024
Състав
ДЕСИСЛАВА ЦВЕТКОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 27 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.28 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 57 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 100, ал. 1, т. 3 · Закон за движението по пътищата
  • чл.638 ал.3 · Кодекс за застраховането
  • чл.9 ал.2 · Наказателен кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 66 гр. Монтана, 11.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ТРЕТИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА ЦВЕТКОВА при участието на секретаря НИКОЛИНКА Г. АЛЕКСАНДРОВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ЦВЕТКОВА Административно наказателно дело № 20241630200243 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

С Наказателно постановление № 23-0996-002347/01.12.2023 г. на Началника на сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР – Монтана на В. В. Г. от гр. Монтана е наложено административно наказание глоба в размер на 400.00 лева на основание чл.638 ал.3 от КЗ.

Жалбоподателката В. В. Г. в депозираната жалба оспорва наказателното постановление, като твърди, че е незаконосъобразно. Искането е за отмяна на издаденото НП, тъй като деянието не е извършено виновно, а поради незнание, смята, че намира приложение разпоредбата на чл.28 от ЗАНН и чл.9 ал.2 от НК. В хода на въззивното производство редовно призована не се явява и не изпраща представител.

Въззиваемата страна не изпраща процесуален представител и не взема становище по жалбата.

Въззивният съд, като взе предвид събраните по делото писмени доказателства, доводите на жалбоподателя, посочени в жалбата, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в срок срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което е процесуално ДОПУСТИМА и следва да се разгледа по 1 същество. Разгледана по същество същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

С акт за установяване на административно нарушение от 15.11.2023г. е констатирано, че на същата дата в 17.26 часа в град Монтана, по бул. „Трети март“, с посока на движение от бул.„Парта“ към бул.„Монтана“ жалбоподателката е управлявала лек автомобил „БМВ“, с регистрационен номер ххх, чужда собственост, като автомобилът нямал сключен действащ договор за задължителна застраховка „ГО” към същия ден и час. За констатираното нарушение бил съставен АУАН на жалбоподателката Г., като актът бил съставен в нейно присъствие, подписан и предявен. Въз основа на съставения АУАН по-късно от компетентния за това орган е издадено и обжалваното наказателно постановление, с което е наложено и съответното наказание.

Служебно е направена справка в публичния регистър на „Гаранционен фонд“, л. 23 от делото, от която е видно, че е сключена задължителна застраховка ГО, като срокът й на действие е с покритие от 19.00 часа на 15.11.2023 г. до 23.59 часа на 14.11.2024 г.

Проверката е извършена на 15.11.2023 г. в 17.26 часа. От тук следва изводът, че към установяване на нарушението не е имало действаща застраховка.

При така установената фактическа обстановка и след като провери изцяло и във връзка с възраженията на жалбоподателя законосъобразността и обосноваността на наказателното постановление съдът намира, че същото е правилно и законосъобразно по следните съображения:

НП отговаря на изискванията на чл. 57 от ЗАНН. Постановено е от компетентния за това орган /видно от приложената Заповед № 301з670/18.03.2016 г. на Директора на ОД на МВР - Монтана/ и е подписано от него, в изискуемата от закона форма. Съдържа всички реквизити, посочени в чл. 57 от ЗАНН.

Описаното в наказателното постановление нарушение правилно е квалифицирано като такова по чл.638 ал.3 от КЗ. Посочената административнонаказателната разпоредба гласи, че с предвидената в нея санкция се наказва лице, което не е собственик и управлява моторно превозно средство, във връзка с чието притежаване и използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на 2 автомобилистите. От доводите, изнесени в жалбата и писмените доказателствени средства е видно, че жалбоподателката Г. не е собственик на управляваното от нея моторно превозно средство – арг. справка л.20-л.22 от делото. Този факт е относим досежно правната квалификация на извършеното нарушение, която е правилно определена от административнонаказващия орган. Ирелевантно е изложеното обстоятелство в жалбата, че процесното МПС не се използва често от наказаната Г. и е задължение на собственика да следи сроковете на валидност на ГО. Съгласно чл. 100, ал. 1, т. 3 от ЗДвП водачът на МПС е длъжен да носи документ за сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за моторното превозно средство, което управлява.

Безспорно установен е фактът, че към момента на установяване на нарушението за процесния автомобил не е имало сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност”. Наложената санкция – глоба в размер на 400.00 лв. е определена в закона в абсолютен размер и поради което налагането не подлежи на преценка от административнонаказващия орган.

Следователно, като е наложил глобата именно в този размер, същият е съобразил изискванията на чл. 27 от ЗАНН и правилно е приложил закона.

По разбиране на съда фактическите обстоятелства, свързани с настоящия случай не указват маловажност по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, особено като се има предвид характера на този вид административно нарушение. По делото е приложена справка за нарушител – л. 11, от която е видно, че жалбоподателката има и други нарушения на правилата за движение по пътищата – има издадени и влезли в сила два фиша за нарушени разпоредби на ЗДвП.

Ето защо и като намери обжалваното НП за законосъобразно, обосновано и правилно, и не констатира в хода на административнонаказателното производство съществени нарушения на процесуалните правила, съдът намира, че същото следва да бъде потвърдено.

В хода на производството не са претендирани разноски, поради което настоящият съдът не се произнася по тях.

Предвид гореизложените мотиви и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН Районен съд-Монтана

3

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 23-0996002347/01.12.2023 г. на Началника на сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР – Монтана, с което на В. В. Г. от гр. Монтана е наложено административно наказание глоба в размер на 400.00 лева на основание чл. 638, ал. 3 от КЗ, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред АС-Монтана в 14-дневен срок от съобщението на страните.

Съдия при Районен съд – Монтана: _______________________ 4