Решение № 6 от 24.01.2020, Окръжен съд - Добрич

Р Е Ш Е Н И Е

№ 6

Гр.ДОБРИЧ 24.01.2020г.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в публичното заседание на СЕДЕМНАДЕСЕТИ ЯНУАРИ 2020г.в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВА ИВАНОВА

При участието на секретаря Билсер Мехмедова-Юсуф като разгледа докладваното т.д.№ 138/2019г.по описа на ДОС и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по подадена от ЕООД „Г.“,ЕИК ***,със седалище и адрес на управление:гр.В.,ул.“Д. И.“ № *,вх.Б,ет.5,ап.*, представлявано от Управителя к.г.г.,искова молба,с която срещу ЕООД „ А.“,ЕИК ***,със седалище и адрес на управление:гр.Б.,представлявано от Управителя Р.Д.А.,ЕГН:**********,и солидарен съдлъжник Р.Д.А.,ЕГН: **********,е предявен иск с правно основание чл.124,ал.1,във връзка с чл.422,ал.1,вр. с чл.415,ал.4 от ГПК.

Претендира се да се признае за установено в отношенията между страните,че ответниците дължат солидарно на ищеца сумата от 401 400 лв.,представляваща главница по запис на заповед от 15.12.2017г.,ведно със законната лихва върху тази сума,начиная от 07.09.2018г.,до окончателното й изплащане,както и сумата в размер на 8 028 лв.,представляваща държавни такси,и сумата от 5 544 лв.-представляваща разноски за адвокатско възнаграждение.

Претендира се присъждане и на направените в настоящото производство съдебни разноски-държавна такса в размер на 8028 лв. и адвокатско възнаграждение в размер на 6652.80 лв.

От изложеното в обстоятелствената част на исковата молба се установява следното:

Ищецът е подал заявление по чл.417 от ГПК до

Районен съд,гр.Балчик,по което е било образувано ч.гр.д.№ 645/2018г.и е издадена Заповед за изпълнение № 441/20.09.2018г. и изпълнителен лист,с които ЕООД „А.“,ЕИК *** и Р.Д.А.,ЕГН: ********** са осъдени да заплатят солидарно на ЕООД

„Г.“,ЕИК ***,сумата от 401 400 лв.,представляваща главница по запис на заповед от 15.12.2017г.,ведно със законната лихва върху тази сума,начиная от 07.09.2018г.-датата на подаване на заявлението,до окончателното й изплащане,както и сумата в размер на 8028 лв.,представляваща държавни такси,и сумата от 5544 лв.-представляваща разноски за адвокатско възнаграждение.

Въз основа на издадената заповед за изпълнение и изпълнителен лист е образувано изп.д.№ ** по описа на ЧСИ Л.Т.,рег.№ *,по което на длъжниците са връчени покани за доброволно изпълнение.След постъпилите от длъжниците възражения срещу издадената заповед за изпълнение,с Определение № 339/20.05.2019г.,получено от заявителя на 10.06.2019г.,му е даден едномесечен срок за предявяване на установителен иск относно вземането,предмет на заявлението.Предвид това,за ищеца се е породил правен интерес да предяви настоящия иск за признаване на вземането му,възникнало на основание запис на заповед без протест и без разноски за сумата от 401 400 лв.,издаден на 15.12.2017 г. в гр.В. от първия ответник и авалиран от втория ответник,в качеството му на физическо лице,с падеж на задължението-при предявяване,но не по-рано от 01.09.2018г.Записът на заповед е предявен на издателя и авалиста на 01.09.2018г.,които не са оспорили вземането.

Поради правната природа на записа на заповед като ценна книга,установяването на съществуването на вземането в исково производство по чл.422 от ГПК се свежда до проверка външната редовност на документа и удостоверява ли същия подлежащо на изпълнение вземане.

В случая записът на заповед е автентичен,действителен и редовен от външна страна,подписан е от издателя и авалиста и съдържа всички необходими и законоустановени реквизити,посочени в чл.535 от ТЗ и удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу издателя.Същият съдържа безусловно и неотменимо задължение на издателя,поръчителствано от авалиста,за заплащане на процесната сума и е бил надлежно предявен,както на издателя,така и на авалиста,с което вземането е станало изискуемо.След предявяване на записа е налице пълно неизпълнение от страна на издателя и авалиста.

Според ищеца,подаденото от длъжниците възражение срещу заповедта за изпълнение е недопустимо,като подадено извън законоустановения срок и не по установения образец.Срокът за подаване на възражението е изтекъл най-късно на 24.10.2018г.,а то е подадено един месец по-късно.Налице е противоречие между двата окончателни съдебни акта,постановени от ДОС по вз.ч.гр.д.№ 2*/2019г. и вз.ч.гр.д.№ 226/2019г.,в мотивите на които съдът е обсъдил едни и същи факти.На основание т.5а от ТР № 4/18.06.2014г.по тълк.д.№ 4/2013г.на ОСГТК на ВКС,исковият съд следва да прецени всички предпоставки за допустимост на иска,вкл.наличието на подадено в срок възражение от длъжника,без да е обвързан от преценката на заповедния съд.

В законоустановения срок по чл.367,ал.1 от ГПК ответниците са депозирали писмен отговор на исковата молба,вх.рег.№ 5170/02.08.2019г.,в който изразяват становище,че предявеният иск е допустим,но неоснователен.

Ответниците навеждат възражение,че не дължат посочената в записа на заповед сума.

Ищецът не сочи на какво основание е възникнало задължението,като твърди,че самото наличие на редовен от външна страна запис на заповед е основание за заплащане на претендираната сума.

В случая,между ищцовото дружество,като купувач,и ответното,като продавач,е сключен Договор № 15/15.12.2017г. за покупко-продажба на българска пшеница,реколта 2018г., по силата на който продавачът прехвърля на купувача правото на собственост върху 1115 тона българска пшеница,реколта 2018г.,която е безналична към момента на сключване на договора,но с платена от купувача продажна цена,която ще се разходва за добиване на продукцията.В чл.4,ал.1 от договора е уговорена продажна цена 180 лв.на тон,или общо 200 700 лв.за 1115 тона,а в ал.5 страните са се споразумели сумата да бъде преведена авансово в срок до 15.01.2018г.

На 19.12.2017г.купувачът е превел по банкова сметка ***.,като последният е издал фактура № 307/19.12.2017г.На 11.01.2018г. купувачът е превел на продавача сумата от 70 700 лв.,срещу което е издадена фактура № 311/11.01.2018г.Третият превод е на *.01.2018г.на сумата от 80 000 лв.,срещу което е издадена фактура № 314/*.01.2018г.Видно от датите на извършените преводи,купувачът не е изпълнил точно и в срок задължението си за авансово превеждане на сумата.Просрочието е за 10 дни за сумата от 80 000 лв.

Поради поскъпване цената на пшеницата,страните са се споразумели да променят продажната цена.В т.2 от Анекс № 1 към договор № 15/15.12.2017г.продажната цена е променена от 180 лв.за тон без ДДС,на 248.40 лв.на тон без ДДС.Въз основа на анекса ищецът е следвало да преведе на ответното дружество сумата от 76 266 лв.,което задължение не е изпълнено.

В чл.8,ал.1 от процесния договор е договорено,че платената авансово от купувача на продавача сума,страните уговарят като задатък,който продавачът следва да върне в двоен размер на купувача,ако не изпълни частично или пълно или забавено задълженията си по договора.

Според ответното дружество,изследвайки волята на страните се установява,че сумата от 200 700 лв.е цялата продажна цена,която ще се плати авансово.Такова е и основанието за извършените преводи,както и по издадените фактури.Навсякъде в договора се говори за авансово плащане,само в чл.8-за задатък.В случая страните са уговорили не задатък по смисъла на чл.93 ЗЗД,а неустойка,която предвид търговския характер на сделката не е такава по чл.92 ЗЗД,а по чл.309 от ТЗ и не може да бъде намалявана поради прекомерност.Независимо от въведената с ТЗ забрана за намаляване на неустойката поради прекомерност,договарянето в нарушение на добрите нрави е основание по чл.26,ал.1,пр.3 ЗЗД за нищожност и на търговските сделки.В случая,уговорената неустойка не се явява процент от платената продажна цена,а я надвишава 100%,поради което като накърняваща добрите нрави разпоредбата на чл.8,ал.1 от договора е нищожна.Тъй като този порок е налице още при сключване на договора,то следва,че не е налице валидно неустоечно съглашение и съобразно чл.26,ал.1,във вр. с ал.4 ЗЗД,в тази си част договорът изобщо не е породил правно действие.

От друга страна,се оспорва твърдението,че записът на заповед е предявен на Р.А. като авалист и управител на търговското дружество.Твърди се,че още при подписване на договора и записа на заповед А. бил принуден да подпише и на мястото за предявяване,а посочената дата-01.09.2018г. не била настъпила и не е достоверна.

В депозирана по делото допълнителна искова молба,вх.рег.№ 5978/18.09.2019г. и във връзка с депозирания от ответниците отговор, ищецът изразява следното становище:

Поддържа изцяло изложената в исковата молба фактическа обстановка.

Намира за напълно необосновано твърдението,че върху издателя и авалиста била осъществена принуда да се подпишат предварително,че записът на заповед им е бил предявен.Дори да се приеме,че записът на заповед не е бил предявен на посочената в него дата,то безспорно следва да се приеме,че същият е предявен към настоящия момент,най-късно на датата на връчване на заповедта за изпълнение на длъжниците от ЧСИ.

Твърдението за наличие на каузално правоотношение между страните,при липса на твърдения за изпълнение задълженията на ответниците по това каузално правоотношение,по никакъв начин не опровергава дължимостта на сумата по записа на заповед.В отговора не се отрича,че е налице пълно неизпълнение на ответниците по договора за покупко-продажба на пшеница,а единствено твърдяно изпълнение по този договор би било основание за недължимост на сумата по записа на заповед.Такова изпълнение нито се твърди,нито се доказва.

Ответниците не спорят сключването на Договор

№ 15/15.12.2017г. за покупко-продажба на пшеница.Дори да се приеме,че процесният запис на заповед е издаден като обезпечение на този договор,то е видно,че ищецът,като купувач,е заплатил авансово договорената продажна цена в общ размер от 200 700 лв.В отговора на исковата молба не са изложени твърдения,нито са представени доказателства за погасяване вземането на купувача по този договор.Не се оспорва,че закъснялото със 10 дни изпълнение на част от задължението е прието от продавача,освен това страните не са предвидили в договора санкция за такова закъсняло изпълнение,поради което неговото наличие не освобождава продавача по договора от изпълнение на насрещните му задължения,които не са изпълнени.

Анекс № 1/18.04.2018г.към договора за покупко-продажба не поражда задължение за купувача за незабавно плащане на увеличената цена.Съгласно непроменената разпоредба на чл.4,ал.4 от договора,доплащане са извършва единствено и само след пълното доставяне на договореното количество от страна на продавача.Такова доставяне,не само пълно,но и частично,от страна на продавача липсва,поради което и не е възникнало задължение за извършване на доплащане/окончателно разплащане между страните.

Необосновано е и твърдението на ответниците,че страните били уговорили неустойка,а не задатък.В чл.8 от договора страните изрично са предвидили,че става дума за задатък,който обезпечава изпълнението на договора.Това,че авансово платената от купувача сума има характер на задатък е видно и от чл.1,ал.1 от договора.Поради това,неотносими са твърденията в отговора на исковата молба за прекомерност на неустойката,нейната нищожност,поради накърняване на добрите нрави и др.Не е налице и накърняване на добрите нрави,ответниците не сочат в какво се изразява това накърняване.

В депозиран отговор на допълнителната искова молба,вх.рег.№6650/17.10.2019г.,ответниците поддържат наведените в отговора възражения.Оспорват твърдението в допълнителната искова молба,че съгласно непроменената разпоредба на чл.4,ал.4 от договора,доплащане са извършва единствено и само след пълното доставяне на договореното количество от страна на продавача.Считат,че в случая на основание чл.1,ал.1 и чл.4,ал.5 купувачът е бил длъжен да заплати уговорената продажна цена веднага,т.е след сключването на анекса.

Добричкият окръжен съд,като прецени събраните по делото доказателства,намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По допустимостта на иска:

Съгласно т.10.в. от Тълкувателно решение №

4/2013г. на ВКС,ОСГТК,присъдените със заповедта за изпълнение разноски не се включват в предмета на установителния иск по чл.422 ГПК,а представляват законна последица от уважаването,респ. отхвърлянето на иска,поради което процесуалните предпоставки за съществуването и надлежното упражняване на правото на иск,предявен по реда на чл.422,респ.чл.415,ал.1 ГПК,не са налице,в случаите,когато искът е предявен за установяване на съществуването на вземане за разноските,направени в заповедното производство.По тези съображения,с влязло в законна сила Определение № 476/22.10.2019г. е прекратено производството по настоящото дело в частта му,в която ищецът претендира на основание чл.422 от ГПК съдът да установи,че има вземане от ответниците за разноски в заповедното производство по ч.гр.д.№645/2018г.по описа на БРС в размер на сумата 8 028 лв.,представляваща държавни такси,и сумата от 5 544 лв.-представляваща разноски за адвокатско възнаграждение.