Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 20 от 15.03.2019, Окръжен съд - Търговище

Съд
Окръжен съд - Търговище
Дело
Търговско дело 97/2018
Вид
Решение № 20
Подписан
15.03.2019
В сила
26.08.2020
Състав
МАРИАНА НИКОЛАЕВА ИВАНОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 124 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 367 ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 372 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 373 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78 ал.1 и ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78 ал.1 и ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 17 · Закон за арендата в земеделието
  • чл. 79 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 79 ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 82 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 83, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.87 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 11а · Закон за подпомагане на земеделските производители
  • § 1, т. 13 · Закон за подпомагане на земеделските производители
  • чл.37 ал.1 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
  • чл. 37б, ал.1, ал.3 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
  • чл. 37б, ал.1, ал.3 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
  • чл. 37в · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
  • чл. 70 ал.1 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
  • чл. 69 ал. 1 · Правилник за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи
  • чл.75а · Правилник за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи

Личните данни в текста са заличени.

Р

Е Ш Е

Н И Е

№ 15.03.2019 г. гр.Търговище

В

ИМЕТО НА НАРОДА

ТЪРГОВИЩКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ІІІ състав

На двадесет и първи февруари 2019 година

В публично заседание в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ИВАНОВА

Секретар Жоржета Христова разгледа докладваното от

Председателя т.д. № 97 по описа на съда за 2018 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно осн.чл.

82 във вр. с чл. 79 ал.1 от ЗЗД.

В исковата молба (ИМ) ищецът твърди, че от 2012г. обработва описаните земеделски земи на основание валиден договор за аренда от 27.03.2012г., с нот.заверка на подписите, вписан в СВп-Омуртаг на 03.04.2012г., за срок от 7 г., считано от датата на подписване на договора.

Твърди, че ответникът неправомерно го е лишил да декларира, ползва, очертае и реализира биологична продукция от био-културите, които ищцовото дружество произвежда, като сертифициран земеделски производител, и фактически го е лишил от ползването на процесните зем.земи, намиращи се в землището на с. И., общ. А.:

1) Имот № 046016, представляващ нива с площ от 9.999 дка, ІV категория, м.„Мешето“ по плана за земеразделяне на с.И., с ЕКАТТЕ:32473, при граници: № 046017, нива, № 046015,нива, № 046027,полски път на Община А. и 2) Имот № 048017, представляващ нива с площ от 7.00 дка, седма категория/2.394/ и четвърта категория/4.606/ в м. „Мешето“, по плана за земеразделяне на с.И., с ЕКАТТЕ:32473 при граници : № 048018,нива, № 048019,нива, № 048020,нива,№ 048016,нива, № 050026,полски път на Община А..

Упражнявайки неправомерно и недобросъвестно свои права по договора, придобити чрез следващо встъпване в договора, ответникът, без налично правно основание по чл.87 от ЗЗД и в очевидно нарушение на останалите разпоредби на чл.87 от ЗЗД, направил волеизявление пред съдията по вписванията за заличаване на договора относно горепосочените имоти и поискал от СлВп.-Омуртаг заличаване вписването на договора, което било уважено. С решение № 2717/04.07.2016г. по гр.д.№14894/2015г. на РС-Варна, потвърдено с Решение по В.Т.Д. № 1459/2016г. на Варненски окръжен съд, влязло в сила, се установило валидността и съществуването на наемното правоотношение, възникнало въз основа на горепосочения договор, както и че заличаването на договора за аренда на земеделска земя, поради едностранното му разваляне без законово основание, съставлява вписване на несъществуващо обстоятелство в имотния регистър и е отменено извършеното вписване по имотна партида, извършено с акт № 54/15.04.2015г. на СВп.-Омуртаг, с предмет-посочените зем.земи в общ размер от 16,999 дка.

Ищецът твърди още, че до влизане в сила на решението е бил лишен от възможността да ползва имотите, предмет на договора, тъй като създаденият режим по чл.37 ал.1 от ЗСПЗЗ и чл.70 и следващите от ППЗСПЗЗ не позволява да бъдат заявени за обработване зем.площи, ако е заличено вписването на договорите за аренда или наем, от които заявителят черпи правото на земеделско земеползване, а ако бъдат заличени, не се очертават и не се постановява заповед по чл.75а от ППЗСПЗЗ. Ищецът твърди, че притежава сертификат за производство на биологични земеделски екологично чисти култури, които култури за всяка година се проверяват и сертифицират от лицензирана по правилата на ЕС за производство на екологична продукция фирма.

Поради умишлено създадените пречки от ответника за земеползването на зем.земи, чрез привидно законно упражняване на права, т.е.злоупотреба с права, ответникът го увредил. В резултат на непроизвеждане на реколтата от горепосочените имоти, ищецът не изпълнил договорните се задължения за доставка на екологични/биологични/ селскостопански култури именно от тези имоти, предварително огледани, посочени и избрани на място от съконтрагента по договор от 10.11.2014г., сключен в Алмирос, Р.Гърция, между ищеца и Х.К.-земеделски производител на земеделска и животинска биологична /екологична/ продукция от Д., окр. Магнисиас, РГърция. В този договор била предвидена неустойка за неизпълнение, която ищецът не бил в състояние да заплати, довело до снабдяване на контрагента му по договора с Европейска заповед за плащане № А15/76 на Районен съд гр.Волос, Република Гърция №48/2017г., с която ищцовото дружество е осъдено да заплати сумата на договорената неустойка -110 000 евро; за което ищецът получил известие, че кредиторът предприема принудително изпълнение на вземането по заповедта.

С описаните действия, според ищеца, ответникът му е причинил преки вреди и пропуснати ползи, лишавайки го от възможността да направи последните обработки и да прибере реколта за стопанската 2014/2015г., както и от реалната възможност да реализира приходи от арендуваната земеделска площ, които би получил, ако обработва имота /пропуснати ползи за непроизведена и нереализирана продукция/ и през стопанската 2015г./2016г.

Преките вреди, според ищеца са следните:

През 2014г. и 2015г. направил разходи по обработване на почвата и разходи, свързани с агротехнически мероприятия, изразяващи се в оран, дискуване, сеитба и валиране за люцерна от 16,999 дка от двата имота (Имот № 046016 и Имот № 048017), многогодишна култура, засята в началото на м.април 2014г. с очакване да я реализира до края на 2015 година.

Стойността на разходите твърди, че е в размер на 678.98 лв.

Сочи, че очевидно е налице сигурна възможност за увеличаване на имуществото му, по подробно изложени доводи и съображения (земеделски производител е, обработва имоти в това землище, реализира продукция от тях и при обичайно развитие на нещата- ако беше обработвал имотите, беше ги заявил, очертал, произвел и реализирал продукция, то в патримониума му щяла да настъпи положителна промяна), поради което моли съда да осъди ответника да му заплати сумата от общо 38 142.34 лв., представляваща, предвид и депозираната молба-уточнение на ИМ с вх. № 2892/27.07.2018 г.:

1/ 34 000 лв. – причинени вреди, изразяващи се в пропуснати ползи - стойността на неполучената и нереализирана био продукция, представляваща нереализиран чист приход (стойност на продукцията-разходите), след приспадане на разходите за производство, за стопанските години 2014/2015г. и 2015г./2016г., за отделните култури, както следва: 17 000 кг бали люцерна *1лв. или

17 000 лева за една стопанска година, а за две - 34 000 лева от процесните имоти:имот № 046016 -нива от 9.999 дка и Имот № 048017 - нива от 7.00 дка;

2/ 678,98 лв. или средно по 39,94лв./дка, представляващи преки вреди - разходи за предварителните обработки на земята-предмет на договора и сертифицирана за екологична продукция: оран, култивиране, дискуване, сеитба, валиране и посевен материал, относно горепосочените два имота, предмет на договора за наем, свързани с посочената био култура и сертифицирани поземлени имоти за екологична продукция;

З/ 3 463,36 лв. - неполучени и неизплатени субсидии по мерки и схеми за директни плащания, от които:

•по СЕПП - 16,57лв./дка+ зелени плащания-13,10лв/дка = 29.67лв./ дка х 16,999 = 504,36 лв. за1 стоп.год., а за две стоп.години- 2014/2015 и 2015/2016г.- 1008,72 лв.

•субсидии от „Мярка 11“ от ПРСР съгласно НАРЕДБА 4 от 24.02.2015 г. за прилагане на мярка 11 "Биологично земеделие” от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 г. общо-717,35 лева за 2014/2015ст.г., а за две ст.г. 2014/2015 и 2015/2016ст.г. сумата е в размер на 1 434.70лв.: -За имоти в период на преход засети с полски фуражни култура- 7,000дк х 55,54 лв =388.78лв за 1 ст.г. х 2 ст.г. = 777.56лв: - за биологични площи (преминали периода на преход) - 9,999 х 32,86лв= 328,57лв х 2 ст.г.= 657,14 лв;

•субсидия за протеинова култура СПК (люцерната) -16,999. X 30лв= 509.97лева за една стопанска година, а за две 2014/2015 и 2015/2016ст.г. - 1019.94 лв.

Извършена е двойната размяна на книжа съгласно разпоредбата на чл.367 и сл. от ГПК.

В срока по чл. 367 ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на ИМ, с който ответникът оспорва иска като неоснователен и моли за отхвърлянето му, претендира разноски. Изложените възражение: Ответникът не е извършил сеитба, последващи обработки, жътва и прибиране на реколтата в процесните имот. Към стопанската година 2014/2015 не е притежавал земеделска техника, не е предприемал действия и създавал пречки на ищеца, относно отглеждането и реализирането на земеделска продукция в пълен обем; не е подавал заявление за подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2015, нито е препятствал ищеца да подаде такова.

Заявява, че по делото не е спорно обстоятелството кога е вписано прекратяването на договора в имотния регистър. Това е датата 15.04.2015г.

Следователно договорът е бил действащ през по-голямата част на стопанската година 2014/2015г., която съгласно § 2, т.З от ДРЗА е от 01.10.2014 г. до 01.10.2015 г. Периодът от средата на м.ІХ.2014 г. до м.април 2015 г., когато прекратяването на договора не е било вписано в имотния регистър, е времето, през което от агротехническа гледна точка е следвало да се извърши сеитба на есенници или съответно на пролетници в процесните имоти. Поради това ищецът не е бил препятстван да стори това. През този период също така не е имало законова или фактическа пречка ищецът да подаде заявление за подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2015.

Подаването на заявление за подпомагане за кампания 2015 и 2016, по никакъв начин не гарантира извършването на плащане в неговият максимален размер от страна на ДФ „Земеделие”. Извършването на плащане представлява едно бъдещо несигурно събитие.

При положение, че от 01.01.2015 г. до 15.04.2015 г. процесният договор е бил действащ, то не е имало пречка в този период ищецът да подаде заявление по чл.70, ал.1 от ППЗСПЗЗ, за стопанската 2015/2016г. за участие в споразумение за ползване по чл. 37в от ЗСПЗЗ, в срок до 31.07.2015г. От приложеното към ИМ заявление № 519/24.07.2015 г. на ОСЗ-А. по чл.70, ал.1 от ППЗСПЗЗ във вр.с чл.37б, ал.З от ЗСПЗЗ е видно, че описаните в исковата молба имоти не са посочени в заявлението, при което ищецът сам се е поставил в позицията да бъде лишен от възможността да ги обработва. Не е имало пречка ищецът да подаде такова заявление и в периода след вписване прекратяването на договора в имотния регистър, т.е. в периода 15.04.-31.07.2015г., защото в закона е посочен краен срок за подаване на заявлението (31 юли), но не и начален.Заявление ищецът можел да подаде и след вписване прекратяването на договора, като представи към него доказателства за заведения иск по чл. 124 ГПК, удостоверяващо съществуващия между страните правен спор; или пък да сезира комисията по чл. 37в ЗСПЗЗ, че той, а не ответникът е правоимащо лице.

Възразява се, че е завишено няколко пъти както евентуалното количество земеделска продукция, която ищецът щял да добие, така и посочената цена на единица продукция (на 1 кг), както и че не са представени доказателства относно останалите претенции на ищеца -относно вида на продукцията, която е засял през стопанската 2014/2015г., и на тази която е възнамерявал да засее през 2015/16г.

– относно нейното количество и цена. Представените към исковата молба документи не установяват, че процесните имоти са били включени в системата за контрол на биологично производство за целия период от две стопански години (2014/2015 и 2015/2016/), за да се мотивира претенция за обезщетение за пропуснати ползи от неполучена и нереализира биологична продукция.

В постъпилата в срока по чл. 372 ГПК допълнителна искова молба (ДИМ) ищецът отново преповтаря изложените от него факти и обстоятелства, доводи и съображения,както в исковата, така и в уточнителната молба, като изрично сочи, че „вредите са реално настъпили - загуби и пропуснати ползи“, тъй като ответникът не е изпълнил договорното си задължение за осигуряване земеползването на зем.земи по договора. Конкретизирал е агротехническите мероприятия, извършени от него в процесните зем.земи.

Заявява и следното: През 2014г. и 2015г. е направил разходи по обработване на почвата и разходи, свързани с агротехнически мероприятия, изразяващи се в оран, дискуване, сеитба и валиране на люцерната, т.е. всички агротехнически обработки са били направени, но през м. юни 2015 ищецът заварил площите разорани, с което е осуетена възможността му да прибере реколтата за 2014/2015 г. и за 2015/2016 г. от 16.999 дка люцерна- биологично сертифицирана продукция от имоти, включени в системата за контрол на акредитиран контролен орган за сертификация на земеделски продукти „Кю Сертификейшън“ АД, която продукцията трябвало да реализира по сключения договор с гръцкия земепроизводител.