Решение № 322 от 30.10.2024, Районен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 322 гр. Сливен, 30.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, I СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Живка К. Желязкова - Спирова при участието на секретаря Албена Г. Василева като разгледа докладваното от Живка К. Желязкова - Спирова Административно наказателно дело № 20242230200491 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.59 и следв. от ЗАНН.

В жалбата се твърди, че на 28.02.2024 г. полицейски инспектор Гидиков е връчил на адв. М. П. в адвокатската му кантора, която е различна от постоянният адрес на жалбоподателя, електронен фиш серия К № 7469179 от 15.05.2023 г. за регистрирано нарушение по Закона за движението по пътищата, установено с автоматизирано техническо средство или система за това, че на 15.05.2023 г. в 15:20 ч. в обл. Сливен, по път II-66, километър 15,2 до „С. ч.“, при ограничение на скоростта до 50 км. в час, въведено с пътен знак В-26 и приспаднат толеранс от 3 км. в час с установено с АТСС TFR1-M, разположено към гр. С., с автомобил Ауди А4, с рег № ..... е извършено нарушение за скорост, установено и заснето с автоматизирано техническо средство TFR1-M 638.

Излага аргументи, че на 13.03.2024 г. жалбоподателят е входирал молба с вх. № 343000-4141 до Началника на Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР С., с която е поискал отмяна на процесния електронен фиш серия К № 7469179 от 15.05.2023 г.

В отговор на жалбата на 21.03.2024 г. му е връчен отказ от Началника на ОДМВР С. „Пътна полиция“.

Предвид изложеното изтъква, че не е извършил нарушение по Закона за движение по пътищата. Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 5 от ЗДвП, електронният фиш по ал. 4 се връчва на лицето по чл. 188, ал. 1 на собственика или на този, на когото е предоставено моторно превозно средства или с препоръчано писмо с обратна разписка или чрез длъжностните лица на определението от министъра на вътрешните работи служби за контрол, при осъществяване на функциите и правомощията им.

Съгласно разпоредбата на чл. 188, ал. 1 от ЗДвП, собственикът или този, на когото е предоставено моторното превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение. Собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното превозно средство.

1

Подадена е на 09.11.2021 г. от собственика на автомобила в деловодството на ОДМВР – С., сектор „Пътна полиция“ гр. С., ул. "Б. ш." № . изрична молба с вх. № 804000-9640/09.11.2021 г., с която е поискана санкция за нарушения, извършени с автомобил Ауди А4, с рег. № ..... да бъдат налагани на него, в качеството му на собственик на автомобила, тъй като е записано в талона на автомобила лицето – Д. Д.

П. записан в специалното поле С.3.1., отредено за отбелязване на лицата, които могат да управляват автомобила, но на основание различно от правото на собственост. В тази връзка подчертава изтъквайки, че процесния лек автомобил никога не е предоставян за управление на друго лице, както и на Д. П., а автомобила се управлява единствено и само от собственика М. Д. П..

Във връзка с гореизложеното се твърди, че дори е депозирана е изрична молба до органа налагащ наказания при наличие на нарушения да се разпоредят съответните фактически и правни действия при установени нарушения, извършени с процесния автомобил Ауди А4, с рег. № ..... да бъдат налагани наказания само на М. Д. П., в качеството му на собственик, а не на жалбоподателя.

Предвид гореизложеното моли съдът да отмени електронен фиш серия К № 7469179 от 15.05.2023 г., с който на осн. чл. 21, ал. 2 във вр с чл. 21, ал. 1 от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 50 лв., като незаконосъобразен.

Постъпило е становище с вх.№ СД-02- 04-10345/14.05.2024 г. по описа на СлРС от въззиваемата страна чрез упълномощения й представител ст.юрисконсулт Дарина Конарева, с която оспорва жалбата, като неоснователна. Моли съда да постанови решение, с което да потвърди като законосъобразен обжалвания електронен фиш, като изразява съображенията си в тази насока, както и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Излага подробни аргументи, относно установената скорост на движение, със съответстващото средство за това и относно процедурата по съставяне на процесния електронен фиш. Претендира за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

В съдебното заседание, редовно призован, жалбоподателят не се явява, но се представлява от процесуален представител, който поддържа жалбата и сочи аргументи в подкрепа на същата. Представя и практика в тази насока.

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител и не изразява становище в съдебно заседание.

От събраните по делото писмени и веществени доказателства, както и от изложеното в жалбата, съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

Безспорно се установи и доказа, че на 15.05.2023 г. в 15:20 ч. в обл. С., по път II66, километър 15,2 до „С. ч.“, при ограничение на скоростта до 50 км. в час, въведено с пътен знак В-26 и приспаднат толеранс от 3 км. в час с установено с АТСС TFR1-M, разположено към гр. С., с автомобил Ауди А4, с рег. № ..... е извършено нарушение за скорост, установено и заснето с автоматизирано техническо средство TFR1-M 638 е превишил скоростта с 13 км. в час.

От представената документация по делото се установи и доказа, че електронният фиш е съставен на Д. Д. П. от гр. С..

Въз основа на така констатираното нарушение бил издаден обжалвания електронен фиш, в който наказващия орган приел, че като собственик на така заснетото МПС жалбоподателя е нарушил разпоредбата на чл.21, ал,2 от ЗДвП, за което му наложил предвидената в чл.182, ал.2, т.2 от ЗДвП санкция- глоба в размер на 50 лева.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства, обективирани в гласните и в писмените доказателствени средства, които са непротиворечиви и допълващи се.

От събраните по делото доказателства се установи и доказа, че действително 2 собственикът на автомобила, който е различен от настоящия жалбоподател е входирал на 09.11.2021 г. в деловодството на ОДМВР – С., сектор „Пътна полиция“ гр. С., ул. "Б. ш." № . изрична молба с вх. № 804000-9640/09.11.2021 г., с която е поискана санкция за нарушенията, които са извършени с процесния автомобил Ауди А4, с рег. № ..... да бъдат налагани на собственика, а не на записаното в талона лице Д. Д. П., отразен в специалното поле С.3.1.

Безспорно се установи и доказа, че това обстоятелство не е съобразено при издаването на електронния фиш, тъй като вместо фиша да се запише на собственика на автомобила, с оглед на подадената изрична молба за това три години преди настоящото нарушение, то по погрешка ОДМВР – С., попогрешка издават настоящия фиш не на титуляра на МПС, а на трето лице.

От представената молба на лист 76 по делото се доказа твърдението, че собственикът на автомобила е представил молба до ОД на МВР С. сектор пътна полиция с рег. № 804000-9640/09.11.2021 г., с което е уведомил и се е обърнал към органа при извършване на съответни фактически и правни действия или при установени нарушения извършени с посочения автомобил и регистрационен номер наказанията за извършените съответстващи нарушения да бъдат налагани на собственика на автомобила. В по-горния абзац на тази молба изрично е записано, че автомобила не е бил предоставен на Д. Д. П., а се управлява единствено и само от собственика. Тази молба безспорно предшества датата на съставяне на електронния фиш за налагане на глоба от 15.03.2023 г.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства, обективирани в гласните и в писмените доказателствени средства, които са непротиворечиви и допълващи се.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е депозирана в рамките на срока за обжалване по чл.189, ал.8 от ЗДвП от легитимирано да обжалва лице, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна по следните съображения:

Безспорно установено по делото, че на 15.05.2023 г. в 15:20 ч. в обл. С., по път II-66, километър 15,2 до „С. ч.“, при ограничение на скоростта до 50 км. в час, въведено с пътен знак В-26 и приспаднат толеранс от 3 км. в час с установено с АТСС TFR1-M, разположено към гр. С., с автомобил Ауди А4, с рег. № ..... е извършено нарушение за скорост, установено и заснето с автоматизирано техническо средство TFR1-M 638 е превишил скоростта с 13 км. в час.

Съгласно нормата на чл. 189, ал.4 от ЗДвП при нарушение, установено и заснето е автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено наказание „Лишаване от право да се управлява МПС“ или отнемане на контролни точки, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. Атакуваният електронен фиш за налагане на глоба е издаден от компетентен орган, като компетентността произтича по силата на закона - териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението- чл. 189, ал.4, изр.2 от ЗДвП. В електрония фиш безспорно се установи и доказа, че мястото на извършване на нарушението е правилно отразено. Освен това въведената забрана за движение е скорост над 50 км. в час, а измерената скорост с АТСС е с -13 км/час повече, като коректно е приспаднат в полза на нарушителя толеранса от 3 км/'ч. който представлява допустимата техническа грешка при измерването па скоростта.

От представените по делото писмени доказателства обаче се установи, че административно–наказващият орган е допуснал грешка като неправилно е 3 ангажирана административно наказателната отговорност на лицето Д. Д. П..

Безспорно от представените писмени доказателства се установи, че друго лице е управлявало автомобила на процесната дата и час, различно от настоящия жалбоподател, който е отразен като нарушител в електронния фиш.

Съгласно разпоредбите на чл.188, ал.1 и ал.2 не се налага наказание на собственика- физическо лице, респ. на законен представител на юридическо лице, ако те посочат кой е управлявал автомобила. Безспорно отговорността по чл. 188 от ЗДвП е презумптивн и то от категорията на оборимите презумпции. По делото са налице писмени доказателства, които безспорно доказват, че собственик не е настоящия жалбоподател Д. П., тъй като е подадена изрична молба много години преди настоящия електронен фиш, от която се установява и доказва, че собственика на автомобила М. П. изрично е посочил, че лицето Д. Д. не е ползвател на автомобила и същият не му е бил предаван никога от собственика за управление. В тази връзка се установи и доказа, че жалбоподателя не разполага с копие от свидетелството за управление на МПС на собственика и поради това е поставен в обективна невъзможност да поиска заличаването си от позиция С.3.1, което освен това е в изключителните правомощията единствено на собственика на автомобила. В тази връзка безспорно по делото се установи и доказаха твърденията в жалбата от представеното по делото приложение – нарочна молба от собственика до ОДМВР с дата 2021 г., която безспорно предхожда нарушението през 2023 г., в която молба собственикът посочва, че никога не е предавал автомобила на „ползвателя“, поради което моли да бъде наказан собственика, а не ползвателя.

От друга страна съдът констатира, че административно наказващия орган не е ангажирал доказателства, тъй като липсва предоставена възможност на собственика да попълни декларация по чл. 188 от ЗДвП, тъй като в преписката няма такава попълнена декларация. Следователно възможността да се посочат други ползватели на автомобила във връзка с едно нарушение не следва да се стига до ситуация, в която да се посочват различни правни субекти без видима връзка. В конкретния случай обаче са налице категорични писмени данни доказващи, че собственика на автомобила може да е съпричастен към извършване на нарушението. При това положение АНО не са установили обективната истина, досежно дееца на извършеното нарушение.