Решение № 152 от 01.10.2026, Окръжен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№ 152 гр. К., 01.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – К., I. СЪСТАВ, в публично заседание на десети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Деян Г. Събев

Членове:

Йорданка Г. Янкова

Петър Д. Дамянов при участието на секретаря Красимира Хр. Боюклиева в присъствието на прокурора Ж. Д. С. като разгледа докладваното от Йорданка Г. Янкова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20265100600218 по описа за 2026 година и за да се произнесе взе предвид следното:

С присъда № 34/15.05.2026 г., постановена по НОХД № 41/2026 г., К.йският районен съд е признал Т. А. А., с ЕГН **********, за виновен в това, че: На 26.11.2025 г. в гр.К. управлявал моторно превозно средство - лек автомобил „Пежо 807“ с рег. № *****, след употреба на наркотично вещество - кокаин, установена по надлежния ред, поради което и на основание чл.343б, ал.3, във вр. с чл.54 от НК му е наложил наказание „лишаване от свобода” за срок от 1 година и 2 месеца при първоначален „строг“ режим на изтърпяване, както и наказание „глоба” в размер на 511.29 евро. Наложил е също на основание чл.343г вр. чл.343б, ал.3 вр. чл.37, ал.1 т.7 от НК на подсъдимия Т.

А. А., наказание „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 26 месеца, като на основание чл.59, ал.4 от НК е приспадал времето през което е бил лишен по административен ред от възможността да упражнява това право, считано от 26.11.2025 г. На основание чл.59, ал.1 и ал.2 от НК е приспадал от наказанието „лишаване от свобода” времето, през което подсъдимият Т. А. А., е бил с мярка за неотклонение „домашен арест”, взета с Определение № 257 от 03.12.2025 г. по ЧНД № 903/2025 г. по описа на Районен съд-К., времето на 1 задържане с Постановление от 01.12.2025 г. на Районна прокуратура-К. на основание чл.64, ал.2 от НПК, както и задържане по реда на ЗМВР за срок до 24 часа със Заповед за задържане на лице Рег.№ 1947зз-435/26.11.2025 г. На основание чл.343б, ал.5 вр. ал.3 от НК подсъдимия Т. А. А. е осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд- К., сумата в размер на 1 505.24 евро, представляваща равностойността на лек автомобил „Пежо 807“ с рег. № *****, послужил за извършване на престъплението по чл.343б, ал.3 от НК, както и сумата в размер на 20.45 евро, представляваща направени разноски в съдебното производство, а по сметка на ОД МВР-К. е осъден да заплати сумата в размер на 154.41 евро, представляваща направени разноски на досъдебното производство. Съдът се е разпоредил с вещественото доказателство по делото, като е постановил 1 бр. тестова касета „Дръг тест 5000“, да бъде унищожено след влизане на присъдата в сила.

Против така постановената присъда е постъпила въззивна жалба от подс.Т. А. А., подадена чрез защитника му – адв.С. М. от АК- К., в която се твърди, че същата е неправилна и незаконосъобразна и постановена при нарушение на материалния и процесуалния закон, поради което се иска нейната отмяна. Сочи се единствено, че съдът следвало да вземе отношение при постановяване на присъдата дали е налице „прилагане на чл.57, ал.3 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража“. В представено допълнение към въззивната жалба се сочи, че първоинстанционният съд неправилно е отказал да приложи изключението на чл. 57, ап. 3 от ЗИНЗС и е наложил първоначален „строг“ режим, като се е подвел единствено по формалния критерий на предходното осъждане в Кралство Дания. Сочи се, че макар подсъдимият да е осъждан, настоящото деяние по чл. 343б, ал. 3 от НК било извършено при коренно различна фактическа обстановка, подсъдимият бил на 23 години и съдействал на органите на досъдебното производство. Оценката на съда, че деецът е с „висока обществена опасност“, била изолирана от настоящото му поведение и лична зрялост. Изразява се несъгласие с извода на Районния съд, че липсата на изготвен доклад от пробационен служител не съставлявало нарушение.

Напротив, отказът на длъжностното лице да изпълни съдебното разпореждане лишил защитата от възможността да установи актуалния рецидивен риск по обективни критерии. Съдът бил заместил експертната оценка на 2 пробационните служби със собствени, чисто субективни изводи за личността на подсъдимия. Счита присъдата за неправилна, незаконосъобразна и явно несправедлива с оглед наложените наказания.

Моли, да се измени Присъда № 34 от 15.05.2026 г. по НОХД № 41/2026 г. на PC-К., като се намали размера на наказанието „лишаване от свобода“ към законовия минимум и да се измени първоначалния режим на изтърпяване от „строг“ на „общ“.

В съдебно заседание подс.Т. А., лично и чрез защитника си, поддържа жалбата си. В допълнение се сочи, че от момента на задържането от органите на реда, подсъдимият оказал пълно съдействие на разследващите органи. Той вече се бил поправил, разкаял се и н е бил с такава висока обществена опасност, за да му се наложи такава тежка присъда. Оценката на съда, че деецът бил с висока обществена опасност, била изолирана от настоящото поведение и личната му зрялост. По делото били събрани доказателства, че той е с добри характеристични данни, същият живеел на семейни начала с жена си и наскоро му се роди ло и дете. Моли, да се уважи изцяло подадената жалба. В дадената възможност за лична защита и в последната си дума, подсъдимият Т. А., заявява, че съжалява, че направил „това нещо“. Бил разстроен същия ден и така се случило, че стигнал „дотук“. Моли за по - леко наказание.

Представителят на Окръжна прокуратура – К. в съдебно заседание изразява становище, че жалбата е неоснователна. Счита, че в мотивите си районният съд бил изложил съображения. По единственото искане в жалбата, а именно - да се определи първоначален „общ“ режим, тъй като осъденият не бил с висока степен на обществена опасност, съдът се бил мотивирал пространно защо приема, че той е с висока степен на обществена опасност, която е обсъдил. Предходно осъждане, изтърпяно е наказанието и е бил предсрочно освободен. Извършил бил и още едно деяние - по чл. 354а, ал. 5, във вр. с ал. 3, т. 1 от НК, извършено на същата дата, на която било извършено и процесното деяние. Също така съдът бил обосновал защо този доклад по чл.

226, ал. 1 от ППЗИНЗС не е необходим в това производство. Той не можел да замени вътрешното убеждение на съда по основните факти от предмета на доказване, каквато била степента на обществена опасност на подсъдимия.

Счита, че присъдата на районния съд е правилна, обоснована и 3 законосъобразна, а наложеното наказание е справедливо. Не били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и нямало основания за отмяна или изменение на присъдата, поради което моли да се потвърди.

Окръжният съд, като извърши проверка изцяло на обжалваната присъда, с оглед правилността й и оплакванията, наведени в жалбата, на основание чл.

313 и сл. от НПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е неоснователна.

Първоинстанционния съд е събрал поисканите от страните доказателства относими за изясняване на делото от фактическа страна, като нови такива на въззивното следствие не бяха събирани. От фактическа страна не се установиха обстоятелства, които да не са били коментирани от решаващия съд, като събраните доказателства са възприети и обсъдени правилно според действителното им значение и смисъл, поради което настоящата инстанция приема фактическа обстановка идентична с тази на първоинстанционния съд, а именно:

Подсъдимият Т. А. А. е роден на ****** г. в гр.К., по постоянен адрес води, че живее в с.О., общ.К., но местоживеенето му е в гр.К., български гражданин, неженен, със средно образование, безработен, осъждан, с ЕГН **********. Видно от приложената на ДП характеристична справка, подс.Т.

А., не се ползва с добри характеристични данни по местоживеене.

На 26.11.2025 г. подсъдимият Т. А. управлявал лек автомобил „Пежо 807“ с рег. № *****. Около 01.00 часа на същата дата той навлязъл с автомобила в гр.К. и се придвижвал по бул. „Беломорски“ близо до фирма „Метеор“. По това време там се намирали полицейските служители Я. П. и З.

Ч..

Свидетелят П. спрял управлявания от подсъдимия автомобил, представил се на водача и поискал документи за проверка. Полицейските служители установили самоличността на Т. А., при което забелязали, че той е притеснен и неспокоен. Усъмнили се, че може да е употребил наркотични вещества и поискали съдействие от служители на сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР-К., за да бъде извършена проверка на водача с техническо средство.

На място пристигнал свидетелят В. Т. - мл. автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“. Той извършил на подсъдимия проверка за употреба на наркотични 4 вещества с техническо средство „Дръг тест 5000“ с номер ARRD- 0004.

Резултатът бил положителен за употреба на кокаин. Водачът Т. А. приел показанията на техническото средство, което било вписано в издадения му Талон за изследване № 290429. Той бил придружен и до СПО към МБАЛ „Д-р Атанас Дафовски“ АД гр.К., където отказал да даде проба кръв и урина за изследване.

За извършената на подсъдимия проверка бил съставен Протокол за извършване на проверка за употреба на наркотични или упойващи вещества от 26.11.2025 г.

Срещу подсъдимия Т. А. А. бил съставен и Акт за установяване на административно нарушение серия GA № 4778010/26.11.2025 г. по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, който той подписал и получил без възражения.

Със Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № GPAM-2028418/26.11.2025 г., свидетелството за управление на МПС на подсъдимия А. било временно отнето.

Видно от представената справка за собственост, моторното превозно средство - лек автомобил „Пежо 807“ с рег. № *****, е собственост на Н. М.

Ю..

От заключението на назначената при разследването съдебно-оценителна експертиза се установява, че пазарната стойност на лек автомобил „Пежо 807“ с рег. № *****, към процесната дата възлиза на 2 944 лева, или 1 505.24 евро.

Така възприетата и от районният съд фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателства, а именно: показанията на свидетелите Я. П. и З. Ч., разпитани в хода на съдебното следствие пред първоинстанционния съд; показанията на свидетеля В. Т., дадени пред орган на досъдебното производство, прочетени и приобщени от районния съд по реда на чл.281, ал.5 вр. ал.1, т.5 от НПК; обясненията на подсъдимия, дадени на първоинстанционното съдебно следствие; заключението на вещото лице В.

Д. по изготвената съдебно-оценителна експертиза № 240/30.11.2025 г.;

Протокол за оглед на местопроизшествие от 26.11.2025 г., ведно с приложен фотоалбум; Акт за установяване на административно нарушение серия G A № 4778010/26.11.2025 г.; копие от Свидетелство за управление на МПС; Талон за изследване № 290429; Протокол от 28.04.2025 г. за сервизна проверка;

Протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за 5 употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози от 26.11.2025 г.; Протокол за извършване на проверка за употреба на наркотични или упойващи вещества от 26.11.2025 г.; Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № GPAM-2028418/26.11.2025 г.;

Справка за собственост на МПС; Справка за нарушител/водач на подсъдимия;

Заповед за задържане на лице Рег.№ 1947зз-435/26.11.2025г.; препис от Определение № 257 от 03.12.2025 г. по ЧНД № 903/2025 г. по описа на Районен съд-К.; Постановление от 01.12.2025 г. на Районна прокуратура-К.;

Справка за съдимост на подсъдимия; Характеристична справка на подсъдимия; Декларация за семейно и материално положение и имотно състояние на подсъдимия, както и другите писмени доказателства приети по делото.

При анализа на гласните доказателства, правилно и обосновано, районният съд е дал вяра изцяло на показанията на свидетелите Я. П., З. Ч. и В. Т., като логични, последователни и кореспондиращи помежду си и със събраните по делото писмени доказателства. От същите по безспорен начин се установява, че при извършената проверка на подсъдимия на процесната дата, час и място, е констатирано, че същият е управлявал въпросното МПС след употреба на наркотично вещество - кокаин, установено с техническо средство „Дръг тест 5000“ с номер ARRD- 0004, като резултата е описан в Протокол за извършване на проверка за употреба на наркотични или упойващи вещества от 26.11.2025 г. Безспорно също така от показанията на свидетелите, които от своя страна кореспондират и с приложените по делото Талон за медицинско изследване с бланков № 290429 и Протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози от 26.11.2025 г. № 0293097, се установява, че подсъдимия е бил съпроводен до лечебно заведение, за да даде кръв за изследване, но там той отказал. Това обстоятелство от своя страна е отразено в талона за медицинско изследване, както и в протокола за медицинско изследване, като същото е удостоверено с подписа на самия освидетелстван и на лекаря извършил освидетелстването.