Решение № 2077 от 27.12.2025, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 2077 гр. Плевен, 27.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Силвия Г. И. при участието на секретаря Наталия Ст. Николова като разгледа докладваното от Силвия Г. И. Гражданско дело № 20254430101222 по описа за 2025 година и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано въз основа на молба от С. П. С., ЕГН **********, от ***** чрез чрез адв. Е. И., против „КЕШ КРЕДИТ МОБАЙЛ“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.

„Зографски манастир“ № 15, вх.Г, ет.6, и „Кредит гаранция“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул. „Манастирска“ № 41, вх.Б, ет.1, ап.2, с посочено правно основание – чл.26, ал.1 ЗЗД и чл. 55, ал.1 ЗЗД.

В исковата молба се твърди, че на 28.06.2023г., ищецът сключил с първия ответник Договор №100625312 за потребителски кредит, а с втория ответник- Договор за предоставяне на поръчителство, като усвоил изцяло предоставената му в заем сума от 500 лева.

Ищецът счита, че Договорът за кредит е нищожен на основание чл. 22 3ПК и на основание чл. 143, т. 19 ЗЗП поради неспазване на изискванията на чл. 11, ал. 10 ЗПК.

Сочи, че съгласно условията на Договор за потребителски кредит № 100625312, лихвеният процент по кредита е в размер на 36.00 %, а годишният 1 процент на разходите е 48,40%. Твърди, че действително приложения в кредитното правоотношение ГПР е различен от посочения в договора, че кредиторът вписвайки ГПР от 44,01 % е заблудил потребителят, като използваната заблуждаваща търговска практика е довела до неравноправност на уговорката за ГПР и оттук до нищожност на клаузата за ГПР с произтичащите правни последици по чл. 22 ЗПК - нищожност на кредитната сделка поради липса на задължителен реквизит от съдържанието на договора за потребителски кредит по чл. 11, ал.1, т. 10 от ЗПК.

Счита, че уговореното възнаграждение за фирма - поръчител е разход по кредита, който следва да бъде включен при изчисляването на годишния процент на разходите - индикатор за общото оскъпяване на кредита - чл. 19, ал. 1 и 2 ЗПК.

Позовава се на дефиницията на понятието „общ разход по кредита за потребителя", съдържаща се в § 1, т. 1 от ДР на ЗПK , според която това са всички разходи по кредита, включително лихви, комисионни, такси, възнаграждения за кредитни посредници и всички други разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Твърди, че в нарушение на императивните изисквания на чл.

19, ал. 1 и 2 ЗПК, кредиторът не е включил в договорения ГПР от 36,00 % разходите, които следва да извърши ищецът за заплащане на възнаграждение на фирмата - поръчител.

Излага доводи, че поради невключването на възнаграждението в посоченият в потребителския договор размер на ГПР, последният не съответства на действително прилагания от кредитора в кредитното правоотношение. Сочи, че посочването в кредитния договор на размер на ГПР, който не е реално прилагания в отношенията между страните представлява „заблуждаваща търговска практика" по смисъла на чл. 68 д, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от Закона за защита на потребителите.

Ищецът счита, че кредиторът недобросъвестно го е увредил като 2 потребител, който е сключил кредитната сделка при планирани разходи в размер на 44,01 % ГПР. Сочи, че не му е било разяснено по ясен и разбираем начин и при спазване на изискванията на чл. 5 от ЗПК преди сключване на договора какъв е размерът на всички разходи, които следва да заплати. Счита, че кредиторът не е изпълнил задължението си по чл. 5 от ЗПК, тъй като заблуждаващо е предоставил стандартен европейски формуляр за кредит в размер на 500лв. с посочен ГПР 44,01 %, с различни стойности на месечната погасителна вноска и други условия от действително приложените в правоотношението.

Излага доводи, че уговорката за заплащане на възнаграждение за поръчител не поражда правни последици, поради следните съображения:

Договорът за поръчителство е съглашение между кредитора и поръчителя, а длъжникът е трето за това правоотношение лице, чиято воля не е правопораждащ елемент от фактическия състав, който следва да се осъществи за валидното му възникване. Сочи, че Договорът е едностранен, безвъзмезден и каузален, като правното основание за учредяването па поръчителство е кредитора да бъде обезпечен срещу евентуалното неизпълнение на задълженията на длъжника по обезпеченото правоотношение. Излага доводи, че законодателят е уредил договора за поръчителство като съглашение между кредитора и трето, различно от длъжника лице, отчитайки обстоятелството, че кредиторът има легитимен интерес в негова полза да бъде учредено лично обезпечение. Сочи, че длъжникът няма такъв защитен от закона интерес, поради което сключването на сделка между него и третото лице - поръчител е лишена от правно основание.

Изложени са доводи, че поставяйки на кредитополучателя изискване да сключи договор с поръчителя, „Кеш Кредит Мобайл" ЕАД е договарял в полза на поръчителя по смисъла на чл. 22 ЗЗД. От вътрешните отношения между „Кеш кредит мобайл" ЕАД и кредитополучателя прави извод, че ако беше изразил воля да сключи договор за поръчителство, той не го прави в изпълнение на свое задължение към кредитодателя. Поради изложеното счита, че единственият му мотив би бил да надари кредитора. Сочи, че по силата на чл.225, ал. 1 ЗЗД, с договора за дарение дарителят следва незабавно да престира, в противен случай договорът е нищожен.

Излага доводи, че клауза, която предвижда, че се дължи възнаграждение 3 за осигуряване на поръчител е в пряко противоречие с целта на Директивата.

Твърди, че на практика такава клауза прехвърля риска от неизпълнение на задълженията на финансовата институция за предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и води до допълнително увеличаване на размера на задълженията. По този начин счита, че на длъжника се вменява задължение да осигури възнаграждение за обезпечение, с което дългът му нараства, тоест опасността от свръхзадлъжнялост на длъжника се увеличава.

Отправено е искане към Съда да постанови решение, с което да прогласи, че Договор №100625312/28.06.2023г. за потребителски кредит, сключен с „КЕШ КРЕДИТ МОБАЙЛ" ЕАД е нищожен.

Отправено е искане към Съда да постанови решение, с което да постанови, че Договор за възлагане на поръчителство от 28.06.2023г., сключен с "Кредит Гаранция" ЕООД е нищожен.

Отправено е искане към Съда да постанови решение, с което да осъди „КЕШ КРЕДИТ МОБАЙЛ" ЕАД да заплати на ищеца сумата в размер на 20 лева, представляваща недължимо заплатена сума- възнаградителна лихва по Договор №100625312/28.06.2023г. за периода от 19.09.2023г. до 20.02.2025г., ведно със законовата лихва от датата на депозирана на настоящата искова молба, до окончателното изплащане на сумата.

Отправено е искане към Съда да постанови решение, с което да осъди „КЕШ КРЕДИТ МОБАЙЛ" ЕАД да заплати на ищеца сумата в размер на 20 лева, представляваща недължимо заплатена сума- възнаградителна лихва по Договор №100625312/28.06.2023г. за периода от 19.09.2023г. до 20.02.2025г., ведно със законовата лихва от датата на депозирана на настоящата искова молба, до окончателното изплащане на сумата.

Отправено е искане към Съда да постанови решение, с което да осъди „КЕШ КРЕДИТ МОБАЙЛ" ЕАД да заплати на ищеца заплатена от нея в периода от 19.09.2023г. до 20.02.2025г. сума в общ размер на 50 лева, представляваща недължимо заплатена сума- парични плащания, извършени в изпълнение на непородилия правно действие Договор за поръчителство към Договор за кредит №100625312/28.06.2023г. Представени са писмени доказателства. Направени са доказателствени искания. Претендират се разноски.

4

В срока по чл. 131 от ГПК, ответникът „КЕШ КРЕДИТ МОБАЙЛ" ЕАД, редовно уведомен, депозира писмен отговор на искова молба, чрез юрисконсулт Х.И., в който са изложени доводи, че претенциите са неоснователни и недоказани.

Излагат се доводи, че на 28.06.2023г. между ищеца и ответника „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД е сключен Договор за потребителски кредит тип „Кредитна Линия“ №100625312. На същата дата се твърди, че ищецът е усвоил главницата по кредита в размер на 500 лв.

Ответникът счита, че Договорът за кредит тип „Кредитна линия“ съдържа всички предвидени в чл. 11 от Закона за потребителския кредит реквизити, като включително отговаря на всички изисквания на действащото в Република България законодателство, предвид което същият е действителен.

Ответникът счита за неправилни изложените в исковата молба пороци на договора за кредит, свързани с невключване на претендирана от “Кредит Гаранция“ ЕООД сума. Ответникът оспорва изложените в исковата молба доводи за нищожност, свързани с неправилно изчисляване на ГПР, произтичащо от невключване на разход за поръчителство. Счита, че ГПР е изчислено правилно.

Оспорва изложените в исковата молба твърдения за недействителност на процесния договор.

Сочи, че изискването за обезпечаване на потребителския кредит е разписано в изпълнение на разписаните в Директива 2008/48 и ЗПК разпоредби.

Ответникът акцентира на естеството на получената от ищеца услуга, а именно т.н. „бързи кредити“, които от гледна точка на занижените изисквания към кредитната история на клиентите и тяхната платежоспособност, се явяват високо рискови, предвид което и в случай не неблагоприятно развитие на възникналите правоотношение /каквото е и настоящото, предвид отказа от страна на ищцата да върне предоставения й кредит/, единствената сигурна възможност кредитора да получи дължимите суми по договора, е да се удовлетвори от обезпечението по кредита. По повод изложените твърдения за неизпълнимост на изискванията за обезпеченост, ответникът счита че същите са недоказани.

5

По повод всички, изложени в исковата молба твърдения за нищожност, поради неравноправност на договора /в цялост или на отделни негови членове/, ответникът счита, че в исковата молба не се предоставят никакви доказателства за липсата на „индивидуално уговорени“ клаузи, Отправено е искане неоснователни и недоказани. да бъдат отхвърлени претенциите, като

Ответникът не оспорва, че при изчисляване на ГПР и включване на допълнителни разходи към него, би се надвишил законов определеният размер по чл. 19, ал.4 ЗПК. В тази връзка моли да не бъде допускана ССЧЕ, доколкото въпросът за включване на тези допускания е правен, и не се оспорва от ответника, че при включване ще бъде превишен размера на ГПР. Не са направени доказателствени искания. Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК, ответникът „Кредит Гаранция" ЕООД, редовно уведомен, депозира писмен отговор на искова молба, чрез адв.

Д.Д., в който са изложени доводи, че претенциите са неоснователни и недоказани.

Излагат се доводи, че на 28.06.2023г. между ищцата и ответника „Кредит Гаранция“ ЕООД е сключен Договор за възлагане на поръчителство.

Сочи се, че по силата на последния, ответникът е поел задължение да се задължи да отговаря солидарно за всички задължения на ищеца по Договор за потребителски кредит. Твърди се, че в резултат на поетото задължение и след уведомление от страна на кредитора, че кредитът не е обезпечен по друг начин, че е сключен Договор за поръчителство между „Кредит Гаранция“ ЕООД, в качеството му на поръчител и „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД - в качеството му на кредитор. Сочи се, че със сключването на Договора за поръчителство, ответникът е изпълнил поетото с Договора за възлагане на поръчителство задължение да се задължи солидарно с ищцата за всички задължения, произтичащи от посочения договор за потребителски кредит.

Ответникът оспорва изложените в исковата молба недействителност на договора за възлагане на поръчителство. доводи за