Определение № 1248 от 29.03.2024, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1248 гр. София, 29.03.2024 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-16, в закрито заседание на двадесет и девети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Валерия Братоева като разгледа докладваното от Валерия Братоева Търговско дело № 20241100900620 по описа за 2024 година

ОПРЕДЕЛИ:

ОПРЕДЕЛЕНИЕ № гр. София, 29.03.2024 г.

Валерия Братоева – съдия в Софийския градски съд, като разгледа търг. д. № 620/2024 г. по описа на СГС, VІ-16 състав намира следното:

Производството е по реда на чл. 365 и сл. ГПК.

Образувано е по предявени от Г. Х. Р., ЕГН **********, срещу „Т.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище гр. София, искове с правна квалификация чл. 29, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ, като исковата молба е подадена в Окръжен съд - София (СОС).

С определение № 6/04.01.2024 г. първоначално сезираният СОС, прекратил производството по търг. дело № 3/2024 г., поради местна компетентност на Софийски градски съд, произтичаща от обстоятелството, че седалището на ответника е в съдебния район на последния, в приложение на чл. 29, ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ.

Съдът, на когото делото е изпратено - СГС повдигнал спор за подсъдност, тъй като за определената в чл. 29, ал. 2 местна подсъдност, сезираният съд нямал правомощие да следи служебно, а само по възражение на ответника, а такова не било релевирано.

С определение № 320/07.02.2024 г. по частно гр. дело № 251/2024 г. Софийският апелативен съд постановил, че компетентен да се произнесе по исковата молба на Г. Р. е именно СОС, тъй като за спазване на местната подсъдност по чл. 29, ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ съдът следял само при възражение на ответника.

Въпреки задължителния акт на Софийски апелативен съд, производството по търг. дело № 3/2024 г. на СОС е отново прекратено и изпратено на СГС, БЕЗ ВЪЗРАЖЕНИЕ за местна неподсъдност от страна на ответника „Т.“ ЕООД – препис от книжата би следвало 1 съдът да фингира, че е връчен на дружеството, в приложение на чл. 50, ал. 2 ГПК, на 21.02.2024 г., съответно срокът за отговор би изтекъл на 06.03.2024 г., но преди изтичането м у и без отвод на ответника за местна неподсъдност, за втори път сезираният съд служебно е съобразил местната неподсъдност на спора, което вече му е било разяснено от САС, че е недопустимо.

При това положение, настоящият състав е принуден за втори път да повдигне идентичен спор за подсъдност със СОС.

Наистина, съгласно разпоредбата на чл. 29, ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ иск за установяване на нищожност или недопустимост на вписването, както и за несъществуване на вписано обстоятелство се предявява пред окръжния съд по седалището на търговеца и тази специална разпоредба урежда родовата и местна подсъдност на посочените искове.

Поставя се въпросът за така предвидената специална родова и местна подсъдност сезираният съд следи ли служебно или я преценява само по отвод на ответника.

Специалният ЗТРРЮЛНЦ не съдържа правила относно производството по проверка на подсъдността. Затова се прилага ГПК, а нормата на чл. 119, ал. 1 е категорична, че за родовата подсъдност, съдът служебно следи, като в случая сезираният СОС е родово компетентен по спора, тъй като е окръжен съд. Така същественият въпрос е за местната компетентност и по-конкретно може ли съдът да я преценява служебно, тъй като е ясно, че ответникът не е направил възражение.

В чл. 119, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 ГПК изчерпателно са визирани хипотезите, в които съдът служебно следи за местната си компетентност и те следва да се тълкуват ограничително – хипотезата на неподсъдност на спора по местонахождение на недвижимия имот (чл. 109 ГПК) е неприложима. Неприложими са и останалите, визирани в чл. 119, ал. 3 ГПК хипотези: чл. 108, ал. 2 ГПК – искове срещу държавата и държавни учреждения (ответникът не е такова), чл. 113 ГПК – искове на и срещу потребители (спорът няма такъв характер) и чл. 115, ал. 2 ГПК – искове, свързани със застрахователни правоотношения. Местната подсъдност на исковете по чл. 29, ал. 1 вр. ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ не е предвидено да се следи служебно от съда.

След като за местната подсъдност на спора, съдът е властен да следи САМО по отвод на ответника, по аргумент от чл. 119, ал. 4 ГПК, а такъв не е налице, е ясно, че СОС в нарушение на процесуалните правила е прекратил и то повторно спор, който му е родово и до надлежно възразяване от ответника – и местно подсъден, а Софийският градски съд също счита, че спорът по аргумент от чл. 119, ал. 4 ГПК, не му е местно подсъден, то налице са предпоставките на чл. 122 ГПК за повдигане препирня за подсъдност, по която да се произнесе Софийският апелативен съд.

Така мотивиран, Софийският градски съд,

О П Р Е Д Е Л И:

ПОВДИГА ПРЕПИРНЯ за подсъдност пред Софийския апелативен съд между Окръжен съд - София и Софийски градски съд, за това кой съд е компетентен да разгледа исковете, предявени от Г. Х. Р., ЕГН **********, срещу „Т.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище гр. София.

2

Определението не подлежи на обжалване.

СЪДИЯ:

Съдия при Софийски градски съд: _______________________

3