Решение № 122 от 17.12.2024, Районен съд - Елена

РЕШЕНИЕ

№ 122 гр. Елена, 17.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЕЛЕНА в публично заседание на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Искра Ст. Вараджакова при участието на секретаря Йорданка Ст. Йорданова като разгледа докладваното от Искра Ст. Вараджакова Гражданско дело № 20244130100274 по описа за 2024 година

Предявени са иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД във връзка с чл. 22 от ЗПК във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК и иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД.

Постъпила е искова молба от С. И. С. от гр. Е., чрез адв. В. Д., против „С. К.“ ООД гр. С., представлявано от Н. П. П.. В същата се твърди, че на 30.05.2022 г. посредством интернет платформа ищецът сключил договор за паричен заем с ответника „С. К.“ ООД, който бил инкорпориран в Договор за паричен заем „Кредирект“ № ******/**.**.**** г. По силата на последния ищецът, в качеството на заемател, получил сума в размер на 2500.00 лв., която следвало да върне по следния начин: четири вноски по 83.44 лв. и четиринадесет вноски по 226.44 лв. Годишният процент на разходите бил в размер на 48.07 %, а фиксираният годишен лихвен процент бил в размер на 40.05 %. Общата сума за плащане била в размер на 3503.92 лв. В чл. 6.1 от договора било договорено, че заемателят се задължавал в срок от три дни, считано от усвояване на заеманата сума, да представи обезпечение, отговарящо на условията на чл. 33, ал. 1 от Общите условия, а именно поръчител или банкова гаранция. В чл. 6.2 от договора било вписано, че при неизпълнение на посоченото задължение по чл. 6.1 от договора заемодателят дължал неустойка в размер на 5064.08 лв. Ищецът твърди, че имал финансови затруднения и нямал възможност да обслужва предоставения му кредит.

1

Същият направил две вноски, като всяка една от тях била по 200.00 лв.

Ищецът започнал да получава многократни обаждания по телефона от лица, представящи се за служители на ответника, които му посочили дължимата сума на кредита, която обаче многократно надхвърляла неговите очаквания.

Ищецът направил периодични плащания, които били, както следва: на 07.07.2023 г. – 1000.00 лв., на 28.07.2023 г. – 500.00 лв., на 30.08.2023 г. – 1000.00 лв. и на 29.09.2023 г. – 500.00 лв. След заплащане на посочените суми служител на ответника му заявил, че въпреки това дължи сума в размер на 6409.60 лв. Ищецът се изплашил от агресивното поведение на представителя на ответника и на 27.10.2023 г. заплатил сумата 6409.60 лв. в офис на ответника в гр. Велико Търново. Общата сума, която заплатил на ответника по посочения договор за заем била в размер на 9809.60 лв.

С оглед на изложеното ищецът счита, че Договор за паричен заем „Кредирект“ № ******/**.**.**** г. е нищожен, тъй като бил сключен при съществени нарушения на ЗЗП, както и на ЗПК. Намира, че нищожни са клаузите, регламентиращи неустойката в сключения между страните договор.

Въведените в договора изисквания за вида обезпечение и срока за представянето му създали значителни затруднения на ищеца при изпълнението му. На следващо място, непредоставянето на обезпечение не води до претърпяване на вреди за ответника. Макар и да е уговорена като санкционна, неустойката довела до значително оскъпяване на кредита и представлява добавък към възнаградителната лихва и в този смисъл представлява сигурна печалба за заемодателя. Всичко това довело до неоснователно обогатяване на последния за сметка на заемополучателя.

Неустоечната клауза противоречи на принципите на справедливост и недобросъвестност, а същевременно не е налице еквивалентност между размера на дължимата неустойка и евентуалните вреди, които кредиторът би претърпял от неизпълнение на задължението, за които е уговорена. Счита, че в тази част договорът не е придобил правно действие. В процесния договор бил посочен годишен процент на разходите 48.07 %, като формално било изпълнено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Този размер не надвишавал максималния по чл. 19, ал. 4 от ЗПК, но не отразявал и действителния такъв, тъй като не включвал част от разходите за кредита, а именно уговорената по договора неустойка за подсигуряване на обезпечение, която следвало да се включи в общите разходи по кредита по смисъла на § 1, т.

2

1 от ДР на ЗПК. Неустойката била определена като месечна вноска за срока на договора за потребителски кредит и следвало да бъде включена в годишния процент на разходите. Това навеждало на извода, че с прибавянето на посочената неустойка като част от месечната вноска, се получавал годишен процент на разходите, който надвишавал няколкократно законово допустимите стойности. С оглед на това, ищецът счита, че договорът за потребителски кредит, сключен между страните не отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, тъй като не посочва действителния годишен процент на разходите. Това води до неговата недействителност и съгласно разпоредбата на чл. 23 от ЗПК потребителят връща само чистата стойност на кредита и не дължи лихви и други разходи по същия. По изложените съображения и на осн. чл. 55 от ЗЗД ищецът счита, че ответникът следва да му върне това, което е получил при начална липса на основание, а именно нищожен договор и това е сумата 7309.60 лв., представляваща разликата от дължимата главница в размер на 2500.00 лв. и действително заплатените суми по кредита в размер на 9809.60 лв.

Ищецът С. И. С. моли съда да постанови решение, с което да обяви за нищожен Договор за паричен заем „Кредирект“ № ******/**.**.**** г., сключен между „С. К.“ ООД гр. С., представлявано от Н. П. П., в качеството на заемодател, и С. И. С., в качеството му на заемател, както и да осъди „С. К.“ ООД гр. С., представлявано от Н. П. П., да заплати на ищеца С. И. С. сумата 7309.60 лв., представляваща недължимо платена такава по Договор за паричен заем „Кредирект“ № ******/**.**.**** г. Претендира направените разноски по делото.

Във визирания едномесечен срок е постъпил отговор на исковата молба от страна на ответника „С. К.“ ООД гр. С., представлявано от Н. П. П., чрез адв. Х. М.. В същия се взема следното становище: На първо място, ответникът прави възражения по редовността на исковата молба, като изтъква причина за това непосочване на банкова сметка. На следващо място, счита, че претенциите на ищеца за обявяване недействителността на договора за кредит са неоснователни. Съгласно чл. 26, ал. 4 от ЗЗД нищожността на отделна договорна клауза не влече недействителност на целия договор, доколкото същият може да се прилага и без нея. В конкретния случай, неустоечната клауза не е част от съществените параметри на договора за заем, тъй като е 3 договорена да обезпечи задължението на акцесорно задължение на заемателя.

Валидността за договора за кредит произтича от това, че основните му параметри главница и лихва били договорени в изискуемата от закона форма и съобразени с всички изисквания на ЗПК и с тези на ЗПФУР. От представените доказателства е видно, че всички условия, включително и плащането на неустойка, били индивидуално договорени с потребителя, като на последния била дадена пълна, точна и максимално ясна информация за задължението и условията по кредита още преди сключването на договора. Ищецът бил наясно с всички условия по договора, тъй като сам избрал параметрите и условията. Същият разполагал с четиринадесет дни, за да упражни правото си на отказ от договора съгласно чл. 28, ал. 5 от Общите условия и чл. 29 от ЗПК.

Въпреки това, последният изтеглил заема с единствената цел да се обогати от последващите съдебни производства. Ответникът счита, че по отношение на формирането на годишния процент на разходите били спазени всички изисквания на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, като излага, че размерът му е съобразен с чл. 19, ал. 4 от ЗПК, т. е. същият не надхвърля пет пъти размера на законната лихва за забава. Уговорената неустойка не била включена в годишния процент на разходите, тъй като кредитодателят бил длъжен да посочи годишния процент на разходите и компонентите към датата на сключване на договора. На следващо място, излага подробни съображения, че договорената между страните неустойка е действителна и била уговорена като санкция за неизпълнение на задължението на кредитополучателя да предостави на кредитора си едно от следните обезпечения, а именно банкова гаранция или поръчител, отговарящ на посочените в договора условия.

Договорената неустойка не противоречала на добрите нрави и нямала характер на неравноправност по смисъл на ЗЗП. На следващо място, излага подробни съображения, че не е налице неравноправност по ЗЗП. В конкретния случай, не е налице хипотеза, визирана в чл. 143 от ЗЗП, като едновременно с това клаузата за неустойка била договорена индивидуално с потребителя.

Същата била ясно и точно описана и давала на потребителя яснота и предвидимост за всички аспекти на финансовото му задължение към търговеца. На следващо място, ответникът излага, че между страните били налице общо 16 договора за периода от 2021 г. до 2024 г., които съдържали договорка за заплащане на неустойка при непредставяне на обезпечение по кредита. Ищецът в продължение на четири години ползвал многократно един 4 вид кредитен продукт и многократно се запознавал с условията му.

Ответникът счита, че процесният договор следва да се тълкува в контекста на трайните отношения между страните, създаден на база 16 договора за кредит, които съдържали една и съща уговорка и предоставяли идентични кредитни продукти при идентични условия. По отношение на предявения осъдителен иск счита, че същият е неоснователен.

Ответникът „С. К.“ ООД гр. С., представлявано от Н. П. П., чрез адв. Х. М., моли съда да отхвърли предявените претенции от страна на ищеца С. И. С., като неоснователни. Претендира направените разноски по делото.

Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение от ищеца.

В съдебно заседание ищецът С. И. С. не се явява. Същият се представлява от адв. В. Д., който поддържа исковата молба и моли съда да уважи предявените искове. Претендира направените разноски по делото.

В съдебно заседание ответникът „С. К.“ ООД не се представлява.

Пълномощникът му адв. Х. М., взема становище, с което моли съда да отхвърли предявения иск, като неоснователен. Излага подробни съображения в тази насока, включително за отговорността за заплащане на разноски.

Съдът, след като обсъди и прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становището на страните, прие за установено следното:

Видно от извършената справка в Търговския регистър на 11.07.2024 г., ответникът „С. К.“ ООД е вписан в Търговския регистър и се представлява от Н. П. П.. Същият е с предмет на дейност отпускане на заеми със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства, съгласно ЗКИ.

От Договор за паричен заем „Кредирект“ № ******/**.**.**** г.

(индивидуални условия на договора) се установява, че същият е сключен между ответника „С. К.“ ООД, в качеството на заемодател, и ищеца С. И. С., в качеството на заемател. Съгласно договора ответникът предоставил на ищеца заем в размер на 2500.00 лв., който следвало да се изплати на 18 месечни вноски, съгласно инкорпорирания в договора погасителен план. Първото плащане било определено да стане на 30.06.2022 г., а последното плащане на 30.11.2023 г. Годишният лихвен процент бил фиксиран в размер на 40.05 %, а 5 годишният процент на разходите бил 48.07 %. Общата сума за плащане била в размер на 3503.92 лв. Съгласно погасителния план главницата била в размер на 2500.00 лв., а лихвата - 1003.92 лв., като била посочена и неустойка при неизпълнение на т. 6.1 от индивидуалните условия на договора за заем в размер на 5064.08 лв. и с последната общата сума за плащане била в размер на 8568.00 лв. Съгласно т. 6.1 от договора заемателят се задължавал в срок от три дни, считано от усвояването на заемната сума да предостави обезпечение по начина и реда, отговарящо на условията на чл. 33 от Общите условия: поръчител или банкова гаранция. В т. 6.2 било заложено, че при неизпълнение на горепосоченото задължение заемателят дължал неустойка в размер на 5064.08 лв., която се начислява автоматично от заемодателя, като с подписването на договора за заем заемателят се считал за уведомен за нейното начисляване. Неустойката се заплащала разсрочено съгласно погасителния план.