Решение № 317 от 24.04.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 317 гр. София, 24.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО VII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Николай М.

Членове:

Петър Н. Славчев

Донка Янк. Русинова като разгледа докладваното от Николай М. Въззивно наказателно дело от общ характер № 20241100605342 по описа за 2024 година

Производството е по реда на Глава ХХI от НПК.

С присъда от 24.01.2018 г. по Н.О.Х.Д.№8352/2016 г. СРС, НО, 122-ри с-в е признал подсъдимия В. П. У. за невиновен в това, че на 08.10.2014 г. в гр.

София, ж.к. Надежда, ул. ********* се е заканил с убийство на Г.С.М., като насочил срещу корема му нож и казал: “сега ще те заколя като пиле“, поставил ножа на врата и казал: „ще те подпаля“, „ще те унищожа“ и това заканване би могло да възбуди у Г.М. основателен страх за осъществяването му, поради което и на основание чл.304 от НПК го оправдал изцяло по повдигнатото му обвинение по чл.144, ал.3, вр. ал.1 от НК.

Със същата присъда подсъдимият У. е бил признат за виновен за това, че н а 08.10.2014 г. в гр. София, ж.к. Надежда, ул. „********* чрез нанасяне на удари с глава по лицето е причинил на Г.С.М. лека телесна повреда, изразяваща се в кръвонасядания по носа, охлузвания по носа, охлузване по лявата скула, охлузване на по долния клепач на лявото око, охлузване по горната устна, кръвонасядания по горната устна, разкъсване на лигавицата на горната устна в ляво, охлузвания по брадата, което е довело до временно разстройство на здравето, неопасно за живота, като деянието е извършено по хулигански подбуди (саморазправил се с Г.С.М. на публично място, засегнал телесната неприкосновеност, без да е провокиран от Г.С.М. и без лична причина за това) – престъпление по чл. 131, ал.1, т. 12, вр. чл. 130, ал. 1 от НК, поради което и на основание чл. 78а от НК, го освободил от наказателна 1 отговорност, като му наложил административно наказание „Глоба“ в размер на 1000 лева.

Срещу така постановения акт в частта досежно престъплението по чл.

144, ал.3, вр. Ал.1 НК е постъпил протест от представител на СРП. В същия са изложени бланкетни доводи, че присъдата е неправилна, което според прокурора се подкрепя от достоверната доказателствена маса. В заключение се моли да бъде отменена присъдата на СРС от 24.01.2018г. в частта, в която подс.У. е оправдан и признат за невиновен по повдигнатото му обвинение за осъществено престъпление по чл.144, ал.3, пр.1 НК. Представителят на държавното обвинение предлага също да се постанови нова присъда, с която подсъдимият да бъде признат за виновен по описаното престъпление.

Недоволен от акта на СРС е останал и подс.У., който чрез защитника си е депозирал въззивна жалба и допълнение към същата. В жалбата се излага единствено твърдение, че присъдата в осъдителната й част е неправилна, необоснована и незаконосъобразна, поради което и се иска нейната отмяна и постановяване на нова, с която подс.У. да бъде признат за невиновен. В допълнението към същата, се твърди също, че доказателствения анализ на СРС почива на предположения поради, което и въз основа на него се е достигнало до грени фактически изводи. Според защитата неправилно първият съд не е приложил института на реторсията. Не се приема и аргументът на СРС, че свид.М. е нападнал подс.У. при условията на неизбежна отбрана, като се твърди, че доказателства в тази насока не са събрани. В заключение се моли Градският съд, в този му състав, да отмени атакуваната присъда в осъдителната й част и да признае подс. У. за невиновен в извършването на престъпление по чл.131, ал.1, т.12, вр. чл.130, ал.1 НК .

В закритото разпоредително заседание, съобразно нормата на чл.327 НПК, настоящият съдебен състав е преценил, че за изясняване на обективната истина не се налага допълнителен разпит на свидетели, назначаване на експертизи или ангажирането на каквито и да е нови доказателства. Не са направени и искания в тази насока от страните.

В хода по същество, пред настоящата инстанция представител на СГП поддържа протеста, като излага твърдение, че от акта на първия съд не става ясно, защо подс.У. е признат за невиновен в осъществяването на престъпление п о чл.144, ал.3, вр. ал.1 НК . В тази връзка акцентира върху показанията на свид.А., дадени в хода на досъдебната фаза и приобщени към 2 доказателствените материали.

Защитникът на подс. У., в лицето на адв. Я. изразява съгласие с процесната присъда оправдателната й част. Що се касае до осъдителния диспозитив, с който подс.У. е признат за виновен в извършването на престъпление по чл.131, ал.1, т.12, вр. чл.130, ал.1 НК , адв. Я. твърди, че е изтекла абсолютната давност предвидена в материалния закон, поради което и желае наказателното производство в тази му част да бъде прекратено.

Подсъдимият, в своя лична защита твърди, че по време на процесните събития е бил ударен с самоделна палка, за което е имал и медицински документи. В заключение моли съдът да съобрази доводите изложени от защитника му.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО, VII-ми въззивен състав, след като обсъди доводите във въззивния протест и въззивната жалба, както и допълнението към нея, а също и тези, изложени в писмените възражения на страните и в съдебно заседание и след като в съответствие с чл.314 от НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда, констатира следното:

Първоинстанционната присъда е постановена при изяснена фактическа обстановка, която по категоричен начин се установява от събраните пред СРС доказателствени материали. Аналитично са изследвани фактите и обстоятелствата, изведени от събраните по делото доказателства и доказателствени средства. Въззивният съд, подложи на внимателен анализ доказателствената съвкупност по делото, като не установи възможност въз основа на нея да бъдат направени различни изводи относно фактите по делото.

Предвид гореописаното, СГС приема за установено от фактическа страна следното:

Подс.В. П. У., роден на *********г. в гр.Плевен, българин, български гражданин, с ЕГН **********, със средно образование, трудово ангажиран в “Комсет” ЕООД, като складов работник. Подс.У. живеел заедно със съпругата си - Д. У.а, в гр.София, ж.к. *********

Свид.Г.М. стопанисвал обущарско ателие, находяща се на адрес, гр.София, ж.к. “Надежда”, ул. “*********. В работния процес му помагала и свид.Й.И., с която бил във фактическо съжителство.

На 08.10.2014г. около обяд, свид.Д. У.а посетила обущарското ателие, тъй като искала да вземе 2 чифта обувки, оставени за разширяване от подс.У..

За услугата подс.У. бил заплатил сумата от 20 лева, за което получил и разписка. При посещението си в обущарското ателие, свид.У.а, попитала свид.И. дали са готови обувките на мъжа й, но свид.И. я уведомила, че все още не са. Свид.У.а се ядосала и поискала да й бъде върната сумата от 20 лева, както и двата чифта обувки. Свид.И. обяснила, че няма възможност да й върне парите и ако й е удобно да посети ателието малко по-късно през деня. Между 3 двете жени възникнал словесен спор, провел се на висок тон и придружен със взаимни обиди и нападки, което провокирало свид.И. да се обади на свид.М..

При пристигането на свид.М., двете жени продължавали да се карат. Той се опитал да се намеси и да обясни на свид.У.а, че в момента няма финансовата възможност да й върне парите и да заповяда на следващия ден, когото ще получи, както заплатената сума, така и обувките. Напрежението се покачило, а свид.У.а отказала да си тръгне, въпреки молбите на свид.М..

Свид.Д.У.а се обадила на подс.В.У. и го помолила да дойде в обущарското ателие и обяснила, че обущарят я е нападнал. Подсъдимият веднага пристигнал с лекия си автомобил, че на паркинга пред обущарското ателие съпругата му спори с обущаря - свид.М.. Подс.У. се насочил агресивно към свид.М., хванал го за връхната дреха и го разтърсил, започнал да го заплашва и обижда, а след което му нанесъл последователно 2 удара с глава в лицето. От ударите, протезата на свид.М. паднала, а той загубил равновесие и се подпрял в намиращата се зад него ограда. Същият съумял да избута подс.У., сграбчили се и започнали да си нанасят взаимно удари. В този момент свид.У.а посегнала да удари свид.М. с палка. Той успял да я издърпа от ръката й и посегнал да удари с нея подс.У.. В опит да се предпази, подс.У. вдигнал дясната си ръка и с нея понесъл удара от палката. Свид.М. нанесъл и втори удар с палатка, но този път в областта на глава на подсъдимия.

Свид.И. се притеснила и подала сигнал до Национална дирекция,тел.

112, за да съобщи за случилото се, което стреснало семейство У.и. Те се качили в лекия автомобил и потеглили в неустановена посока. Част от действията на свид.М. и подс.У. били възприети и от преминаващите в близост свидетели А.

А. и Р.М..

Свидетелите И. и М. посетили 02 РУ-СДВР, където подали писмена жалба за случилото се. На 10.10.2014г., свид.М. посетил отделение за съдебна медицина в УМБАЛСМ “Н.И.Пирогов”, където бил прегледан от съдебен лекар. По време на прегледа били установени следните травматични увреждания: охлузвания по носа, кръвонасядания в корена към върха на носа, охлузване на лявата скула, охлузване на долния клепач на дясното око, охлузване на горната устна, две кръвонасядания на устната, разкъсване на лигавицата на горната устна в ляво, охлузвания по брадата. За вероятен механизъм на реализирането им било посочено действието на твърди тъпи и тъпоръбести предмети. За прегледа било издадено СМУ № МЦП 165/14.

Подс.У. също посетил специалист по съдебна медицина, за което му било издадено СМУ № С-292/2014, в което било описано, че спрямо него се установяват следните травматични наранявания - разкъсно-контузна рана по главата, теменно отдясно (зашита хирургически), контузия и кръвонасядания по челото вляво и по дясната предмишница, порезна рана (повърхностна) по палеца на дясната ръка (без хирургическо зашиване или залепване). В удостоверението било посочено, че уврежданията се дължат на действията на твърди предмети, а порезната рана на палеца на дясната ръка, се дължи на 4 действието на остър режещ предмет.

По случая било образувано ДП, в хода на което била назначена и изготвена КСППЕ спрямо свид.М., в заключението на която ВЛ приели, че не са установени актуални качествени отклонения при М., както и че възприетата от него закана не е възбудила преживяване на интензивен реален страх за живота. В заключението било посочено, че при него е налице психическа годност за даване на свидетелски показания.

Спрямо подс.У. също била изготвена КСППЕ, в заключението на която ВЛ приели, че подс.У. е психично здрав, а възприетите от него действия от страна на свид.М. не са предизвикали в него страхово преживяване.

В хода на разследването била назначена и изготвена СМЕ по писмени данни, в заключението, на която ВЛ достигнало до извод, че установените травматични наранявания на подс.У. се реализирали медико-биологични квалифициращ признак “временно разстройство на здравето, неопасно за живота”.

Идентично била изготвена и СМЕ по писмени данни спрямо наранявания установени при свид.М., в заключението на която ВЛ посочило, че медико-биологичната им природа се приравнява на “временно разстройство на здравето, неопасно за живота” .

Възприетите от първата инстанция фактически отношения относно основните факти са правилно установени, като при съвкупната оценка на събраните по делото доказателства не са допуснати логически грешки. Съдът е анализирал доказателствените източници, като е обосновал съображенията си, въз основа на които е дал вяра на едни от тях и не е кредитирал други.

На първо място, СГС напълно подкрепя доказателствените изводи на първата инстанция досежно свидетелските показания на свидетелите М. и И..

Акуратно е становището на СРС, че заявеното от тези свидетели индицира извод, че същите не се явяват безпристрастен източник на правдива информация досежно елементите на вмененото в отговорност на подс. У. деяние по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1 от НК . Това е така, на първо място, защото и свид. М. се явява лице пряко пострадало от твърдените престъпни деяния, а свид. И. живее на семейни начала. Това обстоятелство само по себе си, не води до единствен извод, че следва да се изключат тези два гласни доказателствени източника. Показанията им в частта досежно факта държал ли е подс. У. насочен нож и отправил ли е инкриминираните реплики към свид. М. обаче не се потвърждават от нито едно доказателствено средство или друго доказателство. В тази връзка нито свидетелите А.ов и М., нито свид. У. възпроизвеждат пред съда факти и обстоятелства, от които да се достигне до извод, че твърдяното от М. и И. е реализирал се факт от обективната действителност. Предвид явната пристрастност към предмета на делото и поради недоказаността на твърдяното от тях, СГС, подобно на СРС, счита че следва да бъдат изключени показанията описаните по-горе части.