Решение № 14664 от 22.07.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 14664 гр. София, 22.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 153 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СВЕТЛАНА Т. ПАНАЙОТОВА при участието на секретаря МОНИКА СТ. ТОПУЗОВА като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Т. ПАНАЙОТОВА Гражданско дело № 20251110156143 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по депозирана от „***“ ЕАД срещу И. В. В. и Г. В. П. искова молба, с която са предявени обективно и субективно съединени установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл.

149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за признаване за установено, че всеки от ответниците дължи на ищеца следните суми: сумата от по 1354.10 лева всеки от тях /по 692.34 евро/, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от 01.07.2022г. до 30.04.2024 г. за имот, находящ се в гр. С., ж.к. „**“ бл.***, вх.**, ет.*, ап.*, абонатен номер ***, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 26.09.2025 г., до окончателното изплащане; сумата от по 189.34 лева всеки от тях /по 96.81 евро/, представляваща обезщетение за забава в размер на лихва за забава за периода от 16.10.2023г до 23.09.2025г.; сумата от по 20.77 лева всеки от тях /по 10.62 евро/,представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода от 01.05.2023г до 30.04.2024г, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 26.09.2025 г., до окончателното изплащане, и сумата от по 5.11 лева всеки от тях /по 2.61 евро/, представляваща обезщетение за забава в размер на лихва за забава за периода от 16.10.2023г до 23.09.2025г, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №1448/2025г на Районен съд – Л., IV състав.

От името на ищеца в исковата молба и в уточнителни молби от 05.02.2026г и от 12.02.2026г се твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответниците в качеството им на собственици на процесния топлоснабден имот, въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са 1 обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответниците топлинна енергия, като те не са заплатили дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди, че съгласно общите условия купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат дължимата цена в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнася, като дължимите от ответниците суми за исковия период не били заплатени. Посочва, че съгласно общите условия клиентите заплащат услугата „дялово разпределение“, извършвана от избрания от тях търговец на продавача на топлинна енергия. Претендира установяване на вземанията, за които е издадена заповедта за изпълнение.

В срока по чл. 131 от ГПК от името на всеки от ответниците са депозирани отговори на исковата молба – с идентично съдържание, с които предявените искове се оспорват като неоснователни. Сочи се, че ответниците не оспорват приложеното от ищеца извлечение от сметки за разпределение на топлинната енергия. Изрично подчертават, че в случая радиаторите в имота са отчетени, като основно процесните вземания касаят пера „БГВ“ и пера „сградна инсталация“, които са били начислени съобразно Наредба № 13344/06.04.2007г и наредба № Е-РД-04-1/12.03.2020г. Във връзка с това се изтъква, че цитираните наредби са били отменени, като математическите формули в тях са непроменени до настоящия момент. Предвид това се застъпва становището, че по перо „сградна инсталация“ сумите са начислени непрозрачно и неточно спрямо ответниците, като се позовава на решение по дело С-760/2023 на СЕС. Като недължима се оспорва и претенцията за мораторна лихва върху главницата за цена на услугата дялово разпределение, като се подчертава, че ищецът не е изпратил покана до ответниците, с което да ги постави в забава.

Релевирано е и възражение за изтекла погасителна давност. С оглед изложеното се моли исковете да бъдат отхвърлени, като се претендира присъждане на сторените по делото разноски.

Третото лице – помагач на страната на ищеца – „***“ ЕООД не изразява становище по съществото на спор, но представя писмени доказателства.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По допустимостта на предявените искове:

Съдът намира, че релевираното от ответниците възражение за недопустимост на част от предявените искове относно период от 01.05.2023г до 30.04.2024г за неоснователно.

В настоящия случая е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в полза на „***“ ЕАД срещу И. В. В. и Г. В. П. за сумата от по 1354.10 лева – топлинна енергия за периода от 01.07.2022г до 30.04.2024г., като след подадени възражения по чл. 414 ГПК са били дадени указания за предявяване на иск в едномесечен срок. В случай на 10.12.2025г и на 12.12.2025г са били дадени указания за предявяване на иск срещу И. В., като препис от разпорежданията са били връчени на ищеца съответно на 2

12.12.2025г и на 15.12.2025г., от който момент е започнал да тече срокът за предявяване на иск, като същият е изтекъл на 12.01.2026г. Същевременно с определение от 14.01.2026г. заповедният съд е констатирал, че е допуснал грешка в разпореждането си от 12.12.2025г и указанията за предявяване на иск касаят не И. В., а Г. П., като препис от това определение е връчен на „***“ ЕАД на 16.01.2026г. Предвид това срокът за предявяване на иск срещу Г. П. дори е бил до 16.02.2026г.

Въпреки това от „***“ ЕАД в указания им от заповедния съд срок са предявили искове и срещу И. В. В. и Г. В. П. с искова молба от 23.12.2025г., т.е в рамките на законоустановения едномесечен срок. В действителност в исковата молба е било посочено, че се претендира от всеки от ответниците по 1354.10 лева, но е бил посочен период от 01.07.2022г до 30.04.2023г. Исковият съд обаче с изрично разпореждане по реда на чл. 129 ГПК е оставил без движение исковата молба и е указал на ищеца да уточни периода на исковата си претенция за топлинна енергия, като е приел, че е налице нередовност на исковата молба. Именно въз основа на така дадените от съда указания ищецът с молба от 05.02.2026г е уточнил, че периодът на претенцията му е 01.07.2022г – 30.04.2024г.

Настоящият състав намира, че в случая с молбата от 05.02.2026г ищецът не е предявил нов иск извън срока по чл. 415 ГПК, а е отстранил констатирана от съда нередовност, като не съществува пречка в производството образувано по реда на чл. 422 ГПК при нередовна искова молба да бъдат давани указания и нередовностите да бъдат отстранявани, без да се приема, че отстраняването на нередовности представлява предявяване на иск извън срока.

Следва за пълнота на изложението и да се посочи, че молбата за отстраняване на нередовности на исковата молба е подадена дори преди да изтече предоставения от заповедния съд срок за предявяване на иск спрямо Г. П., който срок е изтекъл на 16.02.2026г.

Ето защо доколкото предявените искове са допустими, следва да бъдат разгледани по същество.

По основателността на исковите претенции:

По предявения иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ:

В тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за продажба между него и всеки от ответниците, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдените количества и за ответниците е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер. При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответниците е да докажат, че са погасили претендираните вземания.

Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, в редакцията, действаща за исковия период, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия /респ. потребители на топлинна енергия съгласно предишната редакция на закона/. Разпоредбата императивно урежда кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота - собственост или вещно право на ползване.

3

По делото не се спори и че апартамент 2, находящ се в гр. С., ж.к. „***“, бл. ***, вх.

***, ет. ***, се намира в сграда, присъединена към абонатната станция, което се доказва и от представения по делото договор, сключен между етажните собственици и дружество за въвеждане на топлинно счетоводство на разходите за отопление и топла вода.

От ответниците не се оспорва изрично наличието на облигационно отношение по договор за продажба на топлинна енергия с ищцовото дружество, въпреки това предвид липсата на изрично признание следва да бъде посочено следното:

За установяване на обстоятелството, че през исковия период именно ответниците И.

В. В. и Г. В. П. са били собственици на топлоснабдения имот по делото е приет договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти от 29.09.1988г, от който е видно, че Е. Р. В. и В. И. В. са закупили апартамент № *** в гр.С., ул.

„Г. И.“ ***-та бл. *** /*** абв/ на ет.*, вх. **, който адрес съгласно удостоверение, издадено от Столична община – район Л. съответства на адрес гр. С., ж.к. „Л.“, бл. *** вх. *, ет. *.

Същевременно по делото е представена справка за родствени връзки, от която се установява, че Е. Р. В. и В. И. В. са били съпрузи, поради което следва да се приеме, че процесният имот на основание чл. 19 СК е придобит в условията на СИО. Видно то справка за родствени връмки В. В. е починал на 07.06.1994г, като със смъртта му е била прекратена семейната имуществена общност, а притежаваната от него 1/2 ид.ч от имота е била наследена от съпругата му Е. В. и от двете му деца – ответниците И. В. и Г. П.. Ето защо на основание чл.

5, ал.1 ЗН и чл. 9, ал.1 ЗН всеки от тях е получил по 1/3 от притежаваната от починалия 1/2 ид.ч от имота,. Следователно към м.06.1994г ответниците са притежавали по 1/6 ид.ч от имота, а Е. В. – 4/6 ид.ч /от които 1/2 придобити по договора за покупко-продажба и 1/3 по наследство от съпруга си/. По делото е приета и справка за родствени връзки на Е. В., от което се установява, че същата е починала на 27.01.2014г., като е оставила за свои наследници именно ответниците, които на основани чл. 5, ал.1 ЗН са придобили по наследство от В. по 2/6 ид.ч от имота, т.е към 27.01.2014г. всеки от ответниците е станал собственик на по 1/2 ид.ч от топлоснабдения имот /2/6 по наследство от майка си и 1/6 по наследство от баща си/. По делото не се излагат твърдения, нито се ангажират доказателства след придобИ.ето на право на собственост върху топлоснабденото жилище някой от двамата ответници или и двамата да са се разпоредили с вещното право на ползване или с правото на собственост в рамките на искови период. Едва след исковия период, видно от представения от ищеца нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № ***, том **, рег.№ **, дело № ***от 11.10.2024г., двамата ответници продават процесното жилище на трети за спора лица.

Съгласно действащата към 1994г, когато ответниците са станали собственици на имота, уредба - чл. 5 от Наредба № 1 за ползване на топлинна енергия /отм./., а и приетата в последствие разпоредба на ч л . 106а, ал. 4 от Закона за енергетиката и енергийната ефективност /отм./, потребители на топлинна енергия са собствениците и титулярите на вещно право на ползване на топлоснабдените имоти. Аналогична е и уредбата при действието на Закона за енергетиката, където е дадена дефиницията в § 1, т. 42 /отм./ ДР на 4

ЗЕ, според която „потребител на енергия или природен газ за битови нужди“ е физическо лице-собственик или ползвател на имот, което ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си. Подобна е и дефиницията за клиент на топлинна енергия, разписана в чл. 153, ал. 1 ЗЕ /Изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г./ - редакцията действаща към спорния период.