Решение № 200 от 09.12.2024, Апелативен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 200 гр. Варна, 09.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Милен П. Славов

Членове:

Петя Ив. Петрова

Мария Кр. Маринова при участието на секретаря Олга Ст. Желязкова като разгледа докладваното от Петя Ив. Петрова Въззивно гражданско дело № 20243000500413 по описа за 2024 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по в.гр.д. № 413/2024 г. по описа на Варненския апелативен съд е образувано по въззивна жалба на „ХИПЕР ВРАТИ“ ЕООД, подадена чрез адв. М. Т., срещу решение № 254/14.03.2024 г., постановено по гр.д. № 2459/2022 г. по описа на Варненския окръжен съд, с което окръжният съд: ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между „ХИПОКРАТ“ Е О ОД , и „ХИПЕР ВРАТИ“ ЕООД, ч е ищецът „ХИПОКРАТ“ ЕООД е собственик на следния недвижим имот, а именно: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор ***, с административен адрес град Варна, район „Мл.“, бул. „*“ № *, с площ на имота 801 кв.м. при граници ПИ №№ *, *, *, *, *, представляващ част от УПИ II-65 в кв.14, 26 - ти м.р. по плана на града, след промяна в кадастралната карта след образуване на делото, към 15.12.2022 год. включен в имот с идентификатор № *** по КККР целия с площ при граници имот с иден. № *, иден. № *, иден. № *, иден. № * и иден.

№ * и ОСЪЖДА ответника „ХИПЕР ВРАТИ“ ЕООД да предаде на ищеца „ХИПОКРАТ“ ЕООД владението на 629 кв.метра от него; ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните по делото „ХИПОКРАТ“ ЕООД, и „ХИПЕР ВРАТИ“ ЕООД, че ищецът „ХИПОКРАТ“ ЕООД е собственик на следния недвижим имот, а именно: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор ***, с административен адрес град Варна, район „Мл.“, бул. „*“ № *, с площ на имота 5 718 кв.м. при граници ПИ №№ 1*, *, *, *, *, представляващ част от УПИ II-65 в кв.14, 26- ти м.р. по плана на града, след промяна в кадастралната карта след образуване на делото, към 15.12.2022 год. включен в имот с идентификатор № *** по КККР, целия с 1 площ при граници имот с иден. № *, иден. № *, иден. № *, иден. № * и иден.

№ * и ОСЪЖДА ответника ХИПЕР ВРАТИ“ ЕООД да предаде на ищеца „ХИПОКРАТ“ ЕООД владението на 1 491 кв.метра от него; ОСЪЖДА на основание чл. 59 от ЗЗД, ХИПЕР ВРАТИ“ ЕООД ДА ЗАПЛАТИ на „ХИПОКРАТ“ ЕООД сумата от 27 832 лева, представляваща обезщетение за това, че ищецът е лишен от ползване на 629 кв.м. реални части от имот идент.

№***, представляващ част от УПИ II-65 в кв.14, 26-ти м.р. по плана на града, след промяна в кадастралната карта от 15.12.2022 год. включен в имот с идентификатор № *** по КККР на гр.Варна, за периода от 20.08.2020 год. до 20.11.2022 год. ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба 21.11.2022 год. до окончателното й изплащане;

ОСЪЖДА на основание чл. 59 от ЗЗД, ХИПЕР ВРАТИ“ ЕООД ДА ЗАПЛАТИ на „ХИПОКРАТ“ ЕООД, сумата от 64 040 лева, представляваща обезщетение затова, че ищецът е лишен от ползване на 1491кв.м. реални части от имот идент.№ ***, представляващ част от УПИ II-65 в кв.14, 26-ти м.р. по плана на града, след промяна в кадастралната карта от 15.12.2022 год. включен в имот с идентификатор № *** по КККР на гр.Варна, за периода от 20.08.2020 год. до 20.11.2022 год. ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба 21.11.2022 год. до окончателното й изплащане; ОСЪЖДА „ХИПЕР ВРАТИ“ ЕООД ДА ЗАПЛАТИ на

„ХИПОКРАТ“ ЕООД направените по делото разноски съразмерно с цена на уважения иск в размер 32 644,81 лева.

Въззивникът е настоявал, че обжалваното решение е неправилно, като постановено в нарушение на процесуалния и на материалния закон. Молил е за отмяната му с отхвърляне на исковете и присъждане на разноските.

Изложил е следните оплаквания: окръжният съд не посочил и не подложил на анализ и преценка направените от ответника възражения срещу твърдяното право на собственост от ищеца по договора за продажба и въпреки оспорването и на предходните сделки на праводателите и възраженията, че те също не са притежавали право на собственост, не се произнесъл по тях, а направо необосновано приел, че ищецът е собственик на процесния имот на основание твърдяната покупка; съдът приел, че ищецът надлежно е доказал правото си на собственост по реда на частното правоприемство, съгласно НА № 167 от 11.09.2019г. при липсата на доказателства по делото за идентичност между придобития от ищеца на основание покупка с НА № 167 от 11.09.2019г. недвижим имот с ид.***, с описания в представените предходни нотариални актове на праводателите му; при липсата на доказателства по делото, съдът неправилно извел извод за идентичност между закупения от ищеца поземлен имот с ид.*** с имот ПИ с ид. *** по действащата КК към момента на постановяване на решението, както и за идентичност между ПИ с ид.*** и имоти ПИ ид. ***,

***, *** и *** (двата, от които процесните с ид.*** и ***), предвид и че вещото лице в производството по обезпечаване на доказателства нямало такава задача и не е дало отговор на този въпрос, а само е посочило, че ПИ с ид.*** не съществува и същият е нанесен като четири нови имота с ид. ***, ***, *** и ***, което не означавало безспорно, че нанесените нови имоти съвпадат като 2 външни граници с границите на предходно съществуващия ПИ с ид.

***; не било установено от доказателствата по делото и скица № 15-1453051 от 15.12.2022г. също така идентичност на реална част с площ 1 491кв.м от ПИ с ид.*** и реална част с площ 629 кв.м. от ПИ с ид.***, с реалната част с площ 2120 кв.м. от ПИ с ид.***, както и че последната е със същите граници като посочените в жълт цвят и син щрих на скицата към СТЕ, приета по ч.гр.д.5186/2022 на ВРС; - вследствие неправилна оценка на свидетелските показания, съдът достигнал и до погрешни фактически изводи за осъществено от ответника владение на претендираните реални части и за началната му дата, а от там - и до погрешни правни такива за основателност на исковете по чл. 108 ЗС и чл. 59 ЗЗД; по отношение размера на обезщетението съдът кредитирал оспорена от ответника като непълна СОЕ и присъдил обезщетение без да изложи мотиви защо и кое от двете изготвени по делото заключения на вещи лица кредитира. Изложил е, че заключенията на вещите лица били оспорени, тъй като не съдържали сравнителните материали (действително съществуващи обяви за отдаване под наем на имоти), както и заради характеристиките на имотите, ползвани като пазарни аналози за определяне на наемната цена и заради ползвана информация единствено от imot.bg, без изследване на други източници на информация относно оферирани или сключени договори за наем относно аналогични имоти и липса на обосноваване на приложените коефициенти свързани с притежаваните от сравнявания и процесния имот характеристики. Посочил е, че предвид ясно установената липса на пазарни аналози ползвани и от вещото лице Ст. за определяне на стойността по метода на сравнителната стойност, следвало да се даде преимущество или изцяло пазарната наемна цена да бъде определена по нормативно определен ред за определяне на сходна до наемната стойност, а именно по чл.23 от прил.2 от ЗМДТ за определяне на стойността на данъчната оценка на правото на ползване върху недвижим имот, като необосновано вещото лице е приело, че тежестта на посочения метод при определяне на наемната цена следва да бъде 25 % /стр.4 от заключението/, вместо пазарната наемна цена да бъде определена изцяло по реда на ЗМДТ, евентуално при тежест на последния при определяне на наемната цена 75 %.

„ХИПОКРАТ“ ЕООД, чрез адв. Н.С., е подал писмен отговор на въззивната жалба, с който е оспорил същата и по съображения за неоснователност на всяко от оплакванията и такива за правилността на обжалваното решение е молил за потвърждаване на последното.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция страните чрез своите процесуални представители са поддържали съответно въззивната жалба и отговора и са претендирали присъждане на разноски.

Съдът след служебна проверка, намира обжалваното решение за валидно, но отчасти недопустимо по следните съображения:

Производството пред окръжния съд е образувано по искова молба на „Хипократ“ ЕООД, с която срещу „Хипер врати“ ЕООД са предявени искове по чл. 124 ГПК, чл. 108 ЗС и чл. 59 ЗЗД, след изменението им, както следва: за признаване за установено в отношенията между страните, че „Хипократ“ ЕООД е собственик на поземлен имот с идентификатор ***, с административен адрес град Варна, община Варна, област Варна, район „Мл.”, 3 бул. „*“ № *, с площ на имота 801 кв.м. при граници ПИ №№ *, *, *, *, *, представляващ част от УПИ II-65 в кв.14, 26-ти м.р. по плана на града, на основание договор за продажба, сключен с нотариален акт № 171/11.09.2019г., том I, рег.№ 2275, д.150 на нотариус П. Д. № 332 в НК, акт № 167/11.09.2019 г. на СВп и за осъждане на ответника да му предаде владяната без основание реална част от този имот с площ от 629 кв.м. (от имота с площ 801 кв.м.) защрихована в син цвят в експертизата на вещото лице по ч.гр.д. №5186/22г., на ВРС, 35 с-в; - за признаване за установено в отношенията между страните, че „Хипократ“ ЕООД е собственик на поземлен имот с идентификатор ***, с административен адрес град Варна, община Варна, област Варна, район „Мл.”, бул. „*“ № *, с площ от 5718 кв. м, при граници ПИ №№:*, *, *, *, *, *, представляващ част от УПИ II-65 в кв.14, 26-ти м.р. по плана на града, на основание договор за продажба, сключен с нотариален акт № 171/11.09.2019г., том I, рег.№ 2275, д.150 на нотариус П. Д. № 332 в НК акт № 167/11.09.2019 г. на СВп и за осъждане на ответника да му предаде владяната без основание реална част от този имот с площ от 1491 кв.м (от имота с площ 5718 кв.м.), защрихована в жълт цвят в експертизата на в.л. по ч.гр.д. №5186/22г., на ВРС, 35 с-в; -за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 27832 лева обезщетение за лишаването му от ползването на 629 кв.м. реални части от имот идент.№***, представляващ част от УПИ II-65 в кв.14, 26-ти м.р. по плана на града за периода от 20.08.2020 год. до 20.11.2022 год. ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба 21.11.2022 год. до окончателното й изплащане; -за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 64 040 лева, представляваща обезщетение за лишаването му от ползването на 1491кв.м. реални части от имот идент.№ ***, за периода от 20.08.2020 год. до 20.11.2022 год. ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба 21.11.2022 год. до окончателното й изплащане.

Ищецът е поддържал в исковата си молба, че с договор, сключен с нотариален акт № 171/11.09.2019г. на нотариус П. Д. № 332 в НК, е закупил от „Сигниа Тауър“ ЕАД поземлен имот с идентификатор *** по ККР на град Варна, одобрени със Заповед № РД-18- 64/16.05.2008г. на Изпълнителен директор на АГКК, с административен адрес на имота: град Варна, община Варна, област Варна, район „Мл.”, бул. „*“ № *, с площ на имота по кадастрална скица и удостоверение за данъчна оценка - 9425 кв.метра, а по документ за собственост -9397кв.метра, начин на трайно ползване: ниско застрояване до 10/десет/ метра, трайно предназначение на територията: Урбанизирана, с номер по предходен план: УПИ II-65 в квартал 14 по плана на 26-ти микрорайон на град Варна и обособен като реален новоурегулиран поземлен имот, съгласно Заповед 405/23.07.2002г. на Община Варна, при съседи на поземления имот по представената скица: ПИ с идентификатори: *, *, *, * и *. Описаният имот с идентификатор *** и площ 9425 кв.м. по-късно (установено от вещото лице в производството по обезпечаване на доказателства) бил нанесен като четири нови имота с идентификатори, както следва: ***,

***, ***, ***. Ответникът бил собственик (по договор за продажба, сключен на 15.11.2018 г.) на съседен имот с идентификатор ***, като всички имоти били обособени като 4 части от голям бивш имот, представляващ бившия завод „С. Г.“ с обща ограда по протежението на бул. „Сл.“. Между имота на ищеца ПИ *** и този на ответника ПИ *** нямало ограда, като в процеса на изработване на ПУП-ПРЗ за имота и геодезическото му заснемане от правоспособно лице по ЗКИР било установено, че ответникът е монтирал ограда между двата имота, която навлиза в имота му и отнема площ от него общо от 2 120 кв.м., ползвани за път и паркинг, съответно – площ от 1 491 кв.м. от новообразуван поземлен имот с идентификатор *** (целия с площ 5718 кв. м.) и площ 629 кв.м. от новообразуван поземлен имот с идентификатор *** (целия с площ 801 кв.м.). С приетото заключение на вещото лице по съдебно-техническата експертиза, в образуваното по молба на ищеца производство по обезпечаване на доказателства, ч.гр.д. №5186/22г., на ВРС, 35 с-в., отнетите от ответника реални части от имота на ищеца били нанесени върху скицата на вещото лице защриховани, съответно в жълт и в син цвят. Това са и претендираните по чл.